№ 6155
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110104328 по описа за 2023 година
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу Ю. К. А., Й. С. Б., М. Д. Б., Р. М. Б., Д. М. Б., С. Г. К.,
С. Г. Г. и Н. А. Д., в качеството им на наследници на Р. Б. Б. обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответниците да заплатят следните суми: 772,85 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в *** за периода
от м.05.2019г. до м.02.2020 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 184,90лв. - мораторна лихва за
забава от 15.09.2020г. до 04.01.2023г., както и сума за дялово разпределение за периода
м.12.2019г. - м.02.2020г. в размер на 3,54лв,- главница, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 1лв. - мораторна
лихва за периода от 31.01.2020г. до 04.01.2023г. в условията на разделна отговорност, както
следва:
-Ю. К. А. - 3/18 - за следните суми: 128.81 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.О5.2019г. - м.О2.202Ог.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, 30,82лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия от 15.09.2020г. до 04.01.2023г., както и сума за дялово разпределение за периода
м.12.2019г. - м.02.2020г. в размер 0.59 лв, - главница, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 0.17 лв. -
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 31.О1.202Ог. до 04.01.2023г.
-Й. С. Б. - 3/18 - за следните суми: 128.81 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.О5.2019г. - м.О2.202Ог.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, 30,82лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия от 15.09.2020г. до 04.01.2023г., както и сума за дялово разпределение за периода
м.12.2019г. - м.02.2020г. в размер 0.59 лв, - главница, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 0.17 лв. -
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 31.О1.202Ог. до 04.01.2023г.
-С. Г. К. — 3/18 - за следните суми: 128.81 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.О5.2019г. - м.О2.202Ог.,
1
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, 30,82лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия от 15.09.2020г. до 04.01.2023г., както и сума за дялово разпределение за периода
м.12.2019г. - м.02.2020г. в размер 0.59 лв, - главница, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 0.17 лв. -
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 31.О1.202Ог. до 04.01.2023г.
-С. Г. Г. - 3/18 - за следните суми: 128.81 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.О5.2019г. - м.О2.202Ог.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, 30,82лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия от 15.09.2020г. до 04.01.2023г., както и сума за дялово разпределение за периода
м.12.2019г. - м.02.2020г. в размер 0.59 лв, - главница, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 0.17 лв. -
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 31.О1.202Ог. до 04.01.2023г.
-Н. А. Д. - 3/18 - за следните суми: 128.81 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.О5.2019г. - м.О2.202Ог.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, 30,82лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия от 15.09.2020г. до 04.01.2023г., както и сума за дялово разпределение за периода
м.12.2019г. - м.02.2020г. в размер 0.59 лв, - главница, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 0.17 лв. -
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 31.О1.202Ог. до 04.01.2023г.
-М. Д. Б. - 1/18 — за следните суми: 42.94 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г. - м.02.2020г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането, 10,26лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от
15.09.2020г. до 04.01.2023г., както и сума за дялово разпределение за периода м.12.2019г. -
м.02.2020г. в размер 0.20 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 0,05 лв. - мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение от 31.01.2020Г. до 04.01.2023г.
-Р. М. Б. - 1/18 - за следните суми: 42.94 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г. - м.02.2020г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането, 10,26лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от
15.09.2020г. до 04.01.2023г., както и сума за дялово разпределение за периода м.12.2019г. -
м.02.2020г. в размер 0.20 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 0,05 лв. - мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение от 31.01.2020Г. до 04.01.2023г.
1
-Д. М. Б. - 1/18 — за следните суми: 42.94 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г. - м.02.2020г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането, 10,26лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от
15.09.2020г. до 04.01.2023г., както и сума за дялово разпределение за периода м.12.2019г. -
м.02.2020г. в размер 0.20 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 0,05 лв. - мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение от 31.01.2020Г. до 04.01.2023г.
В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение, между
наследодателя на ответниците Р. Б. Б. възникнало по силата на сключен договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този
договор ищецът е доставил за периода от м.05.2019 г. до м.02.2020 г. Посочва се, че
наследодателят на ответниците е използвал доставяна от дружеството ТЕ, като с оглед
2
настъпилата му смърт, отговорност за задълженията му носят наследниците му. Искането
към съда е да уважи предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ответницата С. К. заявява, че се е отказала от оставеното и от Р. Б.
наследство. Същевременно по делото е постъпил отговор на искова молба от ответницата,
чрез процесуален представител, който видно от съдържанието му не касае настоящия
процес, поради което следва да бъдат дадени указания на ответницата в срок до първото по
делото заседание да потвърди дали го поддържа. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ответницата С. Г. заявява, че се е отказала от оставеното и от Р. Б.
наследство. Същевременно по делото е постъпил отговор на искова молба от ответницата,
чрез процесуален представител, който видно от съдържанието му не касае настоящия
процес, поради което следва да бъдат дадени указания на ответницата в срок до първото по
делото заседание да потвърди дали го поддържа. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответницата Н. Д. оспорва предявения иск. Релевира
възражение за местна неподсъдност на делото, доколкото тя е с постоянен и настоящ адрес в
гр. П. Същевременно оспорва обстоятелството, че е наследник на Р. Б. Б.. Претендира
разноски.
В срока за отговор ответникът Д. М. Б. депозира писмен отговор с който оспорва
предявените искове. Твърди, че не спори относно размера на претендираните вземания, но
оспорва обстоятелство средствата за техническо измерване в да са сертифицирани и минали
метеоролигчна проверка. Оспорва обстоятелството да е собственик или вещен ползвател на
процения имот. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
В срока за отговор ответникът Р. М. Б. депозира писмен отговор с който оспорва
предявените искове. Твърди, че не спори относно размера на претендираните вземания, но
оспорва обстоятелство средствата за техническо измерване в да са сертифицирани и минали
метеоролигчна проверка. Оспорва обстоятелството да е собственик или вещен ползвател на
процения имот. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
В срока за отговор ответникът М. Д. Б. депозира писмен отговор с който оспорва
предявените искове. Твърди, че не спори относно размера на претендираните вземания, но
оспорва обстоятелство средствата за техническо измерване в да са сертифицирани и минали
метеоролигчна проверка. Оспорва обстоятелството да е собственик или вещен ползвател на
процения имот. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
В срока за отговор ответницата Ю. А. заявява, че не е приемала наследството на Р. Б.
Б., като представя удостоверение за отказ от наследството на последния. Отделно от това
предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди, че между Р. Б. и ищцовото
дружество не е бил налице сключен договор, а той в качеството си на наемател на
процесния имот – чл.2 от Договора за наем дължи заплащането на тези суми на
наемодателя. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата Й. Б., чрез особен представител, депозира отговор
на исковата молба в който заявява, че не е пасивно легитимирана да отговаря по предявените
искове. Оспорва същите по основание и размер. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
На основание чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца по главния иск е да установи, че по
силата на възникнало на твърдяното основание облигационно отношение с ответника
/явяващ се наемател на общински имот/, съществувало към процесния период, е доставил
топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода в посочения в исковата молба
обем, като за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния
3
факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след
17.07.2012 г. / потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния
период, е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г.,
ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия, Д.но с
топлопреносното предприятие.
В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
/потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране
би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 от ЗЗД и
приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал.
1 от ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.
В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди /"битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ/ и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й пряко на
топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие обаче
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот.
Установява се от приетия като писмено доказателство Договор за наем на
държавен жилищен имот, че между В.М. – диектор РСП БКС от една страна в качестовто на
представляващ наемодателя и С.А. Б. и Р. Б. Б. в качеството им на наемател е сключен
договор за наем на недвижим имот находящ се в ***q поради което е придобил качеството
"наемател" на общински недвижим имот за процесния период. Това обстоятелство не се
оспорва, а и се установява по делото от приложените писма от С.О.
По делото обаче не се доказва, а и не се твърди от ищцовата страна, чиято е
доказателствената тежест в процеса, между наемателя на имота и топлопреносното
дружество да е бил сключен индивидуален договор продажба на топлинна енергия.
За да бъде доказано възникването на договорно правоотношение между страните е
необходимо по делото да се ангажират доказателства, че наследодателят на ответниците е
направил изрично искане пред ищцовото дружество да бъде открита партида на негово име
въз основа на копия от документи, удостоверяващи правата му върху имота, както и
декларация за съгласието на собственика.
Наемателят на топлоснабден имот няма качеството потребител на топлинна
енергия за имота по смисъла на ЗЕ и не дължи стойността на използваната топлоенергия на
доставчика на топлинна енергия /ищец в производството/. Такова задължение същият има
само по отношение на своя наемодател /в случая - С.О., но не в качеството на потребител на
4
топлинна енергия, а като наемател по наемно правоотношение /в този смисъл решение №
504/26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на IV г. о. на ВКС/.
Предвид елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът
намира, че договорно отношение по продажба на топлинна енергия с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, е възникнало между ищеца и С.О.като
собственик на топлоснабдения имот. Обстоятелството, че действителният ползвател на
услугата е трето лице /в случая наследодателят на ответниците в качеството му наемател/, не
обуславя извод за възникването на договорно правоотношение с него при липса на данни, че
между ответника и доставчика е сключен изричен писмен договор за продажба на топлинна
енергия за процесния обект.
Собственикът или титулярът на вещното право на ползване върху имот в сграда в
режим на етажна собственост по презумпция на закона се смята за потребител на топлинна
енергия. Такава законова презумпция обаче не е предвидена по отношение на държателите
на имота въз основа на облигационно правоотношение.
Действително, Общите условия за продажба на топлинна енергия предвиждат
възможност качеството потребител, съответно клиент на топлинна енергия, да може да се
придобие и от наемател на имота. За същото обаче, съобразно чл. 64, ал. 1 от Общите
условия на ищеца от 2016 г., следва да има изрично съгласие на собственика на имота в
нотариално заверена форма. Такова съгласие по делото не се твърди, че е дадено от
собственика на имота С.О. нито са ангажирани доказателства за същото.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че по делото липсват
доказателства за подадена молба-декларация, респ. за съгласие за промяна на партидата от
собственика на имота, поради което не се установява при условията на пълно и главно
доказване първата материална предпоставка от фактическия състав на претенцията. С оглед
гореизложеното предявените главни искове са неоснователни, поради което следва да бъдат
отхвърлени, като е безпредметно обсъждането на останалите предпоставки за тяхното
уважаване.
С оглед липсата на облигационно правоотоншение между наследодателя на
ответниците, не следва да бъдат обсъждани останалите възражения на ответниците за
недължимост на претендираните суми.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид изхода на делото по исковете с предмет главните парични вземания,
неоснователни се явяват и претенциите за присъждане на акцесорните вземания за
обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски имат
ответниците.
Ответницата Ю. А. претендира разноски в размер на 400лв. – адвокатско
възнаграждение, които с оглед изхода на спора и се дължат изцяло.
Ответницата Н. Д. претендира разноски в размер на 400лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение, които с оглед изхода на спора и се дължат изцяло.
Ответницата С. К. е представлявана от особен представител – адв. Н. И.,
осъществил процесуално представителство по чл.38 ЗА. Претендираното възнаграждение е
в размер на 1600лв. – по 400лв. за всеки от предявените искове.
Ответницата С. Г. е представлявана от особен представител – адв. Е. К.,
осъществила процесуално представителство по чл.38 ЗА. Претендираното възнаграждение е
в размер на 1600лв. – по 400лв. за всеки от предявените искове.
Ответникът Д. Б. е представляван от особен представител – адв. М. Л., осъществил
процесуално представителство по чл.38 ЗА. Претендираното възнаграждение е в размер на
1600лв. – по 400лв. за всеки от предявените искове.
5
Ответницата Р. Б. е представлявана от особен представител – адв. Н. И.,
осъществил процесуално представителство по чл.38 ЗА. Претендираното възнаграждение е
в размер на 1600лв. – по 400лв. за всеки от предявените искове.
Ответникът М. Б. е представляван от особен представител – адв. К. Б.,
осъществила процесуално представителство по чл.38 ЗА. Претендираното възнаграждение е
в размер на 1600лв. – по 400лв. за всеки от предявените искове.
По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение от адвокатите
осъществили процесуално представителство по чл.38 ЗА и с оглед възражението за
прекомерност съдът намира следното:
Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на по 1600лв. за всеки адвокат.
Релевираното от процесуалния представител на ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е
основателно предвид правната и фактическа сложност на делото, поради което на основание
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В мотивите на определение № 533 от 30.10.2017 г. по ч. т. д. № 1649/2017 г. на ВКС, I
т. о., е прието, че минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се
определя не от материалния интерес на всеки от исковете поотделно, а от аритметичния сбор
на всички претенции. Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в определение №
366/18.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2443/2016 г., IV г. о., определение № 95/03.04.2017 г. по ч. гр.
д. № 868/17 г., III г. о., определение № 292/13.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2096/17 г., IV г. о., в
хипотеза на обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора от
цената на отделните искове. Също така трайно в съдебната практика се приема, че правилото
на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно да се определя адв. възнаграждение за всеки предявен
иск поотделно, е приложима, когато са предявени различни по вид и основание искове, но не
и както е в настоящия случай, когато исковете произтичат от едно и също правоотношение и
са с едно и също основание. При тази констатация съдът намира, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено на 400лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, срещу Ю. К. А., с ЕГН ********** осъдителни искове с правно
основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца следните суми: 128.81 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за недвижим имот, находящ се в *** , ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането, 30,82лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от
15.09.2020г. до 04.01.2023г., както и сума за дялово разпределение за периода м.12.2019г. -
м.02.2020г. в размер 0.59 лв, - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 0.17 лв. - мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение от 31.О1.202Ог. до
04.01.2023г
ОТХВЪРЛЯ предявеният от предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: *** срещу Й. С. Б., с ЕГН ********** осъдителни искове с правно
основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца следните суми: 128.81 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за недвижим имот, находящ се в *** за
периода от м.О5.2019г. - м.О2.202Ог., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 30,82лв. - мораторна лихва за
6
забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2020г. до 04.01.2023г., както и сума за
дялово разпределение за периода м.12.2019г. - м.02.2020г. в размер 0.59 лв, - главница, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането, 0.17 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от
31.О1.202Ог. до 04.01.2023г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: *** срещу С. Г. К., с ЕГН ********** осъдителни искове с правно
основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца следните суми: 128.81 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за недвижим имот, находящ се в *** за
периода от м.О5.2019г. - м.О2.202Ог., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 30,82лв. - мораторна лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2020г. до 04.01.2023г., както и сума за
дялово разпределение за периода м.12.2019г. - м.02.2020г. в размер 0.59 лв, - главница, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането, 0.17 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от
31.О1.202Ог. до 04.01.2023г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: *** срещу С. Г. Г., с ЕГН ********** осъдителни искове с правно
основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца следните суми: 128.81 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за недвижим имот, находящ се в *** за
периода от м.О5.2019г. - м.О2.202Ог., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 30,82лв. - мораторна лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2020г. до 04.01.2023г., както и сума за
дялово разпределение за периода м.12.2019г. - м.02.2020г. в размер 0.59 лв, - главница, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането, 0.17 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от
31.О1.202Ог. до 04.01.2023г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: *** срещу Н. А. Д., с ЕГН ********** осъдителни искове с правно
основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца следните суми: 128.81 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за недвижим имот, находящ се в *** за
периода от м.О5.2019г. - м.О2.202Ог., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 30,82лв. - мораторна лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2020г. до 04.01.2023г., както и сума за
дялово разпределение за периода м.12.2019г. - м.02.2020г. в размер 0.59 лв, - главница, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането, 0.17 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от
31.О1.202Ог. до 04.01.2023г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: *** срещу М. Д. Б., с ЕГН ********** осъдителни искове с правно
основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца следните суми: 42.94 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за недвижим имот, находящ се в *** за периода от
м.05.2019г. - м.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането, 10,26лв. - мораторна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия от 15.09.2020г. до 04.01.2023г., както и сума за дялово
разпределение за периода м.12.2019г. - м.02.2020г. в размер 0.20 лв. - главница, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането, 0,05 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от
31.01.2020Г. до 04.01.2023г.
7
ОТХВЪРЛЯ предявеният от предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: *** срещу Р. М. Б., с ЕГН ********** - осъдителни искове с правно
основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца следните суми: 42.94 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за недвижим имот, находящ се в *** за
периода от м.05.2019г. - м.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 10,26лв. - мораторна лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2020г. до 04.01.2023г., както и сума за
дялово разпределение за периода м.12.2019г. - м.02.2020г. в размер 0.20 лв. - главница, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането, 0,05 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от
31.01.2020Г. до 04.01.2023г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: *** срещу Д. М. Б., с ЕГН ********** осъдителни искове с правно
основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца следните суми: 42.94 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за недвижим имот, находящ се в *** за периода от
м.05.2019г. - м.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането, 10,26лв. - мораторна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия от 15.09.2020г. до 04.01.2023г., както и сума за дялово
разпределение за периода м.12.2019г. - м.02.2020г. в размер 0.20 лв. - главница, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането, 0,05 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от
31.01.2020Г. до 04.01.2023г.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати
на Ю. К. А., с ЕГН ********** на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от 400лв. разноски по
делото.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати
на Н. А. Д., с ЕГН ********** на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от 400лв. разноски по
делото.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати
на адв. Н. И. И., с ЕГН ********** на осн. чл.38 ЗА сумата от 800лв. възнаграждение за
осъществена безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати
на адв. К. И. Б., с ЕГН ********** на осн. чл.38 ЗА сумата от 400лв. възнаграждение за
осъществена безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати
на адв. М. Л. Л., с ЕГН ********** на осн. чл.38 ЗА сумата от 400лв. възнаграждение за
осъществена безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати
на адв. Е. К. К., с ЕГН ********** на осн. чл.38 ЗА сумата от 400лв. възнаграждение за
осъществена безплатна правна помощ.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Д.”ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8