№ 1151
гр. Пазарджик, 18.09.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Таня П.а
СъдебниЛИЛЯНА К. ДОНЧЕВА
заседатели:МАРИЯ Г. КРАЛЕВА
при участието на секретаря Соня Захариева
и прокурора Б. Ат. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Таня П.а Наказателно дело от общ
характер № 20255220200141 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Подсъдимият А. С. Ш. - редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, се явява лично и с адв. Л. М. от АК-Пазарджик – надлежно
упълномощен с представено по делото пълномощно, редовно уведомен от
предходното съдебно заседание.
Частният обвинител и граждански ищец И. С. С. – редовно уведомен от
предходното съдебно заседание, се явява лично и с повереника си адв. М. И.-
С. от АК-Пазарджик – надлежно упълномощена отпреди, редовно уведомена.
Явяват се свидетелите П. Б. Ц. – редовно призован, М. В. П. – нередовно
призована, призовката върната в цялост с отбелязване, че лицето не е открито
на адреса, и А. Г. Д. – редовно призован.
Не се явява свидетелят В. Г. К. – редовно призован, предвид
обстоятелството, че същият, макар да е отказал да получи призовката, е
изпълнена процедурата по НК и отказът е удостоверен с подписа на свидетел.
За РП - Пазарджик се явява прокурор Б. П..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Не са налице пречки.
АДВ.И.-С.: Моля да дадете ход на делото.
1
АДВ.М.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Сне се самоличността на явилите се свидетели, както следва:
П. Б. Ц. – на 48 години, от гр. Пазарджик, българин, български
гражданин, женен, със средно образование, работещ, неосъждан, без родство
със страните по делото.
М. В. П. – на 64 години, от гр. Пазарджик, българка, българска
гражданка, вдовица, с висше образование, работеща, неосъждана, без родство
със страните по делото.
А. Г. Д. – на 29 години, от гр. Пазарджик, българин, български
гражданин, неженен, със средно образование, безработен, осъждан, без
родство със страните по делото.
На свидетелите се разясниха правата им по НПК и в частност
разпоредбата на чл.121 от НПК.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетелите обещаха да кажат истината.
Свидетелите П. и Д. напуснаха съдебната зала.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Ц.:
СВИД. Ц.: Познавам А., живея на ул.“***“ №43, пред нас в един гараж
се събират. А. е едно от лицата, които идва там. Аз знам, че е станал побой
там, не пред гаража, а на главния път. Не си спомням кога беше, преди 5-6
месеца може би някъде. Това стана вечерта към 9-10ч, беше тъмно, викаха и
показах се на терасата, живея там на ъгъла. Чух викове, бях си вкъщи и се
показах на терасата, която е на втория етаж, тя гледа към главния път ул.“С.“.
Видях, че имаше доста народ - 5-6 човека се бият. На пътя бяха тези хора - и
на тротоара, и на платното, падаха, ставаха, бутаха се, биеха се, аз съм на 50-
60 метра. Биеха се, замахваха си, удряха се. С ръце замахваха, не съм видял
дали е имало предмети, беше тъмно и беше далече, на 20-30 метра. Улично
2
осветление няма, но има казино и нещо се вижда. От тези хора не разпознах
някой, те се карат там постоянно, почти всяка вечер. Знаех, че са те, слезнах
долу да видя какво става. Постоянно стават такива разправии в гаража,
мислех, че пак са те, но този път се случва малко по-далече на ул.“С.“. Слязох
долу и на 5 метра пред нашата врата отидох, излязох навън и застанах на
вътрешната улица, където им е гаражът. Да видя какво става, много викат и се
бият. Като отидох до гаража, вътре не съм видял дали има някой. Тия, които се
биеха, тръгнаха един наляво, един надясно, викаха полиция. Не съм обърнал
внимание дали някой от тях дойде към гаража, само А. дойде при мен, към
гаража. Питах го какво става, той вика „бият се нещо, карат се“, за някакво
колело нещо, не е казал кой се бие и се кара. Този гараж мисля, че е на тази
госпожа, която беше свидетелка в залата, на мъжа й на сестра е. Ние пускаме
доста жалби да ги изпъдят от този гараж, защото постоянно се бият и се карат.
Пускат комшии от блока жалби, аз лично не съм пускал. Комшиите постоянно
се възмущават, защото постоянно има проблеми там. Всекидневно.
Не знам кой е започнал първи сбиването. Когато видях А., не съм
забелязал дали по него има кръв, беше тъмно. Гаражът е на 10 метра, между
двата блока ми е къщата и там до казаните дойде той. Не ми се е оплакал, че е
бит. След малко време дойде полицията и всеки се прибра. Аз не съм
разговарял с полицията, прибрах се.
Аз не познавам кой е И. С. /гледа частния обвинител/.
След като дойде А. при мен, хората бяха пияни и викаха, но боят не
продължи, спряха. Много народ викаха, след А. не съм видял някой да тича
след него и да вика по него.
В следващите дни не съм разбрал за какво е било всичко. Не общувам с
тях по принцип, като стане нещо, децата викат, жена ми и тя и слязох да видя
какво става. Впоследствие със съседите не съм обсъждал този случай.
След изчерпване на въпросите съдът ПРИКЛЮЧВА разпита на
свидетеля. Със съгласие на страните съдът ОСВОБОДИ свидетеля от
присъствие и същият напусна съдебната зала.
В залата влиза свидетелят П..
Пристъпи се към разпит на свидетеля П., както следва:
3
СВИД. П.: Нямам родство с двамата – подсъдимия и частния обвинител. Д.
го познавам много добре, това е А.. Това момче много рядко съм го виждала
/сочи частния обвинител/. Единственото нещо, което аз видях, е, че това
момче /гледа частния обвинител/ крещеше – викаме му Миячката, не му знам
името. Изтърча и се пльосна на пешеходната пътека и една кола спря, щеше да
го прегази. Това видях с очите си, нищо друго не знам. Моят гараж е на
ул.“С.“, до самата пресечка, дето се отива към циганската махала. Само чух
някаква шумотевица, видях как той се засили и се пльосна и вика „помощ,
убиха ме“. Сам самичък беше, тъмно беше. Там има лампи и светят. Може и
да е имало и други хора. Нямало е други хора, не съм видяла да има хора
покрай него. В гаража тогава бях сама, чух голяма шумотевица, крясъци.
Гаражът е отвътре на блоковете на ул.“С.“, моят гараж е среден, има още един
и имам три стъпки да стигна до пешеходната пътека, пет стъпки да са. Като
изляза от гаража, веднага имам видимост към ул.“С.“, има само три коша за
боклук. Той като профуча, там е „бялата къща“ му казваме на един магазин, от
там спринтира, от белия магазин и се пльосна на пешеходната пътека. От
белия магазин няма осветление, само на самата ул.“С.“. Той де факто на мен
ми идва отдясно, аз излизам от гаража и спринтира на мое дясно и пиу, пуф
/свидетелката жестикулира/. Нямаше никой покрай мен.
Никой не видях, защото извикаха дали бърза помощ или полиция, аз
просто се прибрах в гаража, защото ми е дошло до гуша от неприятности и
затова се прибрах в гаража. Неприятности имам във връзка с гаража
непрекъснато, защото такива сладури като муха на мед, както вдигна щорите
и идват. Има много жалби, то ми писна. Аз съм им спонсорът там. И това съм
го мислила да го затворя гаража, но имам и син, с който не мога да изляза на
глава - П. П. ми е син. Това са всичките негови приятели, аз съм там като
хранител, и дарител, и пазител. Нищо друго не мога да кажа по случая освен
това, което ме шокира. Ако този човек с колата не беше спрял, това момченце
щеше да е смазано.
Аз по принцип, като се прибера от работа, там в гаража си почивам и
чакам сина ми, може и да съм спала там тогава, напълно възможно е да съм
спала, поне 2-3 часа съм била в гаража. Когато може би съм се събудила, бях
сама, всичко беше навънка и се чуваше някаква патардия. Шумът ме събуди,
нещо такова. По принцип си спя без да ми пука, може в гаража да има хора, но
4
си спя като талпа. Когато аз се събудих в гаража и отидох вънка, нямаше
никой вътре. Преди това, ако съм спала, не знам дали е имало някой.
Аз въобще не съм го видяла А., само този сладурчо /гледа частния
обвинител/ как се пльосна и вика „помощ, убиха ме“. Аз се върнах в гаража и
повече не се показах, останах си сама, никой не е идвал в гаража. Синът ми и
него не съм го видяла там на място. Не съм му чула гласа. Крия се от
неприятности. Аз се върнах в гаража, викам да се оправят и да се трепят и
каквото искат. Върнах се в гаража, телевизорът ми работеше и толкова.
Същия ден гаражът си беше отворен, сигурно синът ми го беше
отворил, вътре е имало хора сто на сто, аз се прибирам от работа. Имаме си
диванче, масичка, телевизор. И аз си лягам. Поне са били двама-трима вътре,
единият е синът ми, А. сигурно е бил там. Бил е А..
Като отида там в гаража, задължително употребявам алкохол, сядам си
след 17 часа, правя си салатка, 50/50 ракийка с водичка по няколко пъти и си
спя. Работя по озеленяване, бъркам в момента в кошовете. С висше
образование съм, бъркам кошовете на Минерална баня, защото имам много
умна началничка, искат да ме унижат.
Само вечер употребявам алкохол, в момента не съм употребила. Сутрин
не ям и може сега да има изпарения от снощи.
След изчерпване на въпросите съдът ПРИКЛЮЧВА разпита на
свидетеля. Със съгласие на страните съдът ОСВОБОДИ свидетеля от
присъствие и същата напусна съдебната зала.
В залата влиза свидетелят Д..
Пристъпи се към разпит на свидетеля Д.:
СВИД. Д.: Познавам лично А. Ш., от един квартал сме. Това момче не го
познавам изобщо /гледа частния обвинител/. Познавам го от тогавашния
случай, когато се сбиха. Тогава за пръв път го видях. Мисля, че беше преди
година, отдавна, вечерта беше. Самия гараж е в квартала, където се събираме,
гледахме мач мисля. Вече като трябваше да си ходя, аз живея в другата посока
по главната ул.“С.“, аз живея на банка „***“, а това се намира на „бялата
къща“. Чух, че се бият, беше продължително. Писъци и крясъци чух. Аз бях
вътре в гаража. Бяхме аз, П., Д. К. и леля М., 4-мата бяхме вътре. Тя леля М.
5
по принцип си лежи и гледаше телевизор, пиехме ракия или водка. Не бяхме
много пили, нормално бих казал. Вечерно време по 200-300 грама пием, не се
знае. Аз примерно бях по-трезвен, имах някаква работа да върша. Взеха ми
книжката, защото отказах тест. От един мой приятел един номер ми направи и
се скарахме и аз в яда си тръгнах и на моя рожден ден ми я взеха. След като
чух скандала, да съм поседял мисля, че минута-две, продължаваше това
крякане, реших да стана, излезнах и както се пада гаражът, то е под ъгъл на
главната, където се бият. То се пада отзад на няколко метра. Докъдето бяха
хората, отидох там, между тях двамата - А. и това момче /сочи частния
обвинител/, и едно момиче имаше до казиното, крещеше от другата страна на
главната. „Спрете да се биете“, предполагам такива крясъци бяха от
момичето. Те двамата бяха на тротоара, аз ги заварих, не съм видял кой първи
е ударил, заварих ги как се бият. С тукати и ритници се биеха двамата, така ги
заварих. След което минах между тях, А. го хванах първо, защото го познавам
и знам, че няма да се уплаши, в бързината в тъмното, момчето не го познавам.
Като го А. хванах да го спра, момчето взе един камък, щеше да удари мен,
спря се момчето, не посегна, но удари А. мисля, че в лицето. Аз бях между
двамата. С камъка мисля, че го удари, избутах момчето. Аз бях отпред пред А.
и в този момент момчето от лявата страна посегна да удари мен, но удари А. в
лицето с камък. Имаха и двамата кръв. Те се бяха били и двамата имаха кръв,
аз останах до последно заради полицията, успях да ги разделя, спряха се, А. се
спря по принцип, даже той викна полиция. Повече той буйстваше /гледа
частния обвинител/, аз го спирах. След което момчето се хвърли пред една
кола, цяла кола със семейство вътре, те също викнаха полицията, за малко да
го сгазят. Като дойде полицията, аз им казах „досега ги разделях, да пиша
нещо обяснения“, те казаха „отивай си, ние ще се оправяме“.
Като ги разтървавах, после Д. и П. пратих, аз отидох при леля М.,
защото ми свърши въздуха. Те бяха в гаража, аз им казах „отидете ги
разделете, че останах без въздух“. Ние докато чакахме полицията, се мина
известно време и си буйстваше момчето и да не се бият ги пратих. Не е лесно
двама човека да ги разтърваваш, всичко става в бързината. А. го чакахме за
мач, той не е бил преди това в гаража, пиехме си ние. Доколкото знам, той
идваше към гаража, как са се хванали - не знам. Бяхме вътре в гаража и чухме
крясъците, първо мислехме да не се месим и да се оправят, но като усетих, че
е продължително, се намесих, след мен другите, след това полицията дойде и
6
тя ме отпрати.
Не знам кой е започнал пръв боя, бях вътре. Даже не знам и причината за
какво са се сбили и впоследствие не съм разбрал, дойдох от уважение към
делото, към съда. Даже и до днес не съм ги питал какво е станало. С А. в
квартала се виждам, бях виждал момчето преди седмици в едно квартално
барче, случайно се видяхме. Момчето и момичето не ги познавам, А., Д., П. и
леля М. ги познавам. Ние сме си един квартал. Това момиче, което крещеше,
не я познавам, не съм я виждал преди това с А.. Аз бях по чужбина дълго
време, нямам спомен да съм го виждал с нея. Имаше и при А., и при момчето
кръв, но къде точно не помня, мисля, че А. имаше при носа.
По момчето имаше кръв по зъбите, лицето, не помня, беше тъмно. Само
кръвта помня. Докато дойде полицията, видях кръвта. След като пратих
другите, че ми свърши въздухът, пак отидох после, даже като се намесих в
началото между двамата мисля, че и тогава имаха двамата кръв. За финал и
двамата имаха кръв. Беше тъмно, няма как да се прецени в бързината. Аз
седях там, когато дойдоха полицаите, Д. викна полицията, дойде полицията,
отби пътя. Викам „досега бях свидетел как се биха, ако трябва да съдействам“
и те казаха да си тръгвам. На пътното платно не мога да се сетя дали е имало
кръв, но не може да не е имало, все пак това е бой. Докато се опитвах да ги
разделям, се караха нещо и двамата, не помня точно какво. Нямам спомен
някой да е казал нещо за избити зъби, много неща бяха, викаха, псуваха се.
Аз заставам между двамата с лице към А. да ги разделя, за да не се
уплаши момчето и да посегне. И аз го държа А., момчето посегна и мисля, че
отляво момчето удари А. в лицето в горната част. То там е тъмница отзад.
Категоричен съм, че А. първоначално не беше в гаража, чакахме го да дойде.
Това момче /гледа частния обвинител/ не е идвало в гаража да търси
някой или нещо, поне не в мое присъствие.
Като отидохме в гаража, бяха леля М., П. и Д.. Мисля, че по светло
отидох, към 18-19ч се събираме. Крясъците вече към 20ч мисля, беше вече в
тъмното, може и към 21ч. По това време се прибирам някъде.
И линейка дойде на място, освен полиция. Мисля че и на двамата
предложиха медицинска помощ. Тя полицията ме изпрати. Предполагам, че и
на двамата са предложили, аз вече така назад видях линейката, като ме
отпратиха полицаите. Аз се прибрах после у нас.
7
След изчерпване на въпросите съдът ПРИКЛЮЧВА разпита на
свидетеля. Със съгласие на страните съдът ОСВОБОДИ свидетеля от
присъствие и същият напусна съдебната зала.
АДВ.М.: Държим да бъде разпитан свидетеля В. К., тъй като същият е
бил пряк очевидец на случилото се. Моля да бъдат допуснати до разпит в
качеството на свидетели Д. Й. В. и Р. Д. П., с тях ще установим факти и
обстоятелства, тъй като пострадалият преди това е бил в къщата на двамата
свидетели, които посочих, на ул. „***“ №19, там живеят те.
ПРОКУРОРЪТ: Относно искането за призоваване на първия свидетел
К., доколкото адвокатът сочеше, че е очевидец, не възразявам. За другите
свидетели не считам, че биха допринесли за изясняване на фактическата
обстановка по делото.
АДВ.И.: Моля да оставите без уважение доказателственото искане за
призоваването на свидетелите Р. П. и Д. В., същите не биха могли да
свидетелства за факти, които са възприели и да са в предмета на обвинението,
както и да допринесат за разкриване на обективната истина. По отношение на
свидетеля К. - нито един от разпитаните до момента свидетели не сочи, че е
бил там, същият е редовно уведомен, отказал е да получи призовката, поради
което считам, че не следва да отлагаме делото за неговия разпит.
АДВ.М.: С искането за разпита на двамата свидетели В. и П. ще
установим мотива за срещата между И. С. и А. Ш..
Съдът, след съвещание, намира, че следва да отложи делото за разпит на
неявилия се свидетел В. К., доколкото от страна на защитника се излагат
твърдения, че същият е очевидец на развилия се инкриминиран инцидент.
По отношение на доказателственото искане за разпит на двете посочени
лица съдът намира, че следва да остави същото без уважение, тъй като
фактите и обстоятелствата, които се целят да бъдат изяснени с показанията на
тези свидетели, могат да бъда установени със събраните до момента
доказателства, а от друга страна, същите не са релевантни за предмета на
делото и за обвинението, което е повдигнато на обвиняемия, а именно
причиняването на умишлена телесна повреда.
8
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на адв. М. за
допускане до разпит в качеството на свидетели на Д. Й. В. и Р. Д. П..
Доколкото свидетелят В. К., редовно призован, не се явява и единствен
става причина за отлагане на делото, съдът намира, че следва да постанови
принудителното му довеждане, както и да ангажира
административнонаказателната му отговорност.
За изслушване на неявилия се свидетел, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 22.10.2025г. от 10:30ч., за която дата и
час РП-Пазарджик, подсъдимият, защитникът, частният обвинител и
повереникът, съдебните заседатели уведомени.
ПОСТАНОВЯВА принудително довеждане на свидетеля В. Г. К. от
органите на ОЗ „Охрана“ Пазарджик.
НАЛАГА глоба в размер на 300 лева на свидетеля В. К., за която да му се
съобщи, както и възможността, че може да представи убедителни
доказателства за наличието на обективни причини да не се яви в днешното
съдебно заседание.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 10:26 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9