РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 21.03.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 157 / 2021 год. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 211, във вр. с чл. 197 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
Постъпила е жалба от Г.Й.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Р.М. ***, съдебен адрес:***, срещу Заповед № 451з-48/28.04.2021 г. на Началник – РУ – Ябланица при ОДМВР – Ловеч, издадена на основание на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2 и чл. 199, ал. 1, т. 6, пр. 4 от ЗМВР, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
Оспорващият твърди, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неспазване на установената форма и нарушение на материалния закон. В жалбата и в съдебно заседание, чрез адв. М. от ЛАК и в писмена защита се излагат аргументи за отмяна на заповедта. Сочи се, че обжалваната заповед е издадена при неизяснена фактическа обстановка, както и че от съдържанието на същата не може еднозначно да се установи какви конкретно са вменените дисциплинарни нарушения. Допълнително се сочи, че обжалваната заповед не съдържа всички задължителни реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Сочи се и допуснато нарушение на чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР. В заключение се моли съда да отмени оспорената заповед и да присъди в полза на жалбоподателя разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. М., като поддържа жалбата и искането за присъждане на разноски съгласно списък на разноски на л. 167 от делото в размер на 410 лв.
Ответникът – Началник РУ на МВР – Ябланица, към ОДМВР – Ловеч, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. От ответника липсва писмено становище и писмена защита.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок /обжалваната заповед е съобщена на жалбоподателя на 28.04.2021 г., видно от разписката, съдържаща се в самата обжалвана заповед, а жалбата е заведена при ответника на 10.05.2021 г., видно от разписка на л. 62 от делото/, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Жалбата е основателна.
При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби на закона, неспазване на установената форма и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 4 и т. 5 от АПК.
Не се спори между страните, а и се установява от удостоверение и справка /на л. 139 и л. 140 от делото/, че жалбоподателят Г.Й.Г., ЕГН: **********, е държавен служител, назначен на длъжност младши инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ – Ябланица, към ОДМВР – Ловеч, считано от 10.04.2019 г., включително към датата на издаване на обжалваната в настоящото производство заповед – 28.04.2021 г.
Безспорно е между страните, а и се установява от удостоверение на л. 138 от делото, че издателят на обжалваната в настоящото производство заповед – гл. инспектор И.И.Б.е назначен на ръководна длъжност – Началник III степен на Районно управление –Ябланица, при Областна дирекция на МВР – Ловеч със Заповед № 8121К-3021/28.02.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, считано от 07.03.2017 г. и продължава да служи на същата длъжност и към датата на издаване на обжалваната в настоящото производство заповед – 28.04.2021 г.
Поради това съдът приема, че заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган, упражняващ дисциплинарната власт по отношение на служителя-жалбоподател, като липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Обжалваната Заповед № 451з-48/28.04.2021 г. на Началник – РУ
– Ябланица при ОДМВР – Ловеч не съдържа
необходими правни основания и реквизити, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2,
т. 4, във вр. с чл. 146, т. 2 от АПК и чл. 210, ал. 1
от ЗМВР.
В обжалваната заповед не е посочена разпоредбата на чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, като не е посочена и разпоредбата на чл. 199, ал. 2 от ЗМВР. В обжалваната заповед е посочена единствено разпоредбата на 199, ал. 1, т. 6, предложение последно от ЗМВР, поради което неясно остава какъв е конкретният фактически състав на дисциплинарното нарушение – „неуплътняване на работното време“. Следва да се посочи, че цитираните в обжалваната заповед разпоредби на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция № 8121з-929 от 02.12.2014г. за ППД в МВР, не съдържат конкретен състав на дисциплинарно нарушение.
Изложеното по този начин в обстоятелствената част на заповедта дисциплинарно нарушение не съответства в пълнота на сочените за нарушени разпоредби на чл. 56, ал.1 и ал. 2 от Инструкция рег.№ 8121з-929 от 02.12.2014г. за ППД в МВР. От мотивите на заповедта, която съдържа подробно изброяване на множество и различни задължения, които са вменени на наказания жалбоподател, не може да се направи еднозначен извод какво конкретно е извършеното дисциплинарно нарушение, както и да се направи извод кое е конкретното задължение, което не е изпълнено, обосноваващо налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца. Отделно от това, неизпълнените от жалбоподателя Г. задължения „да извършва проверка на лица по ЗБЛД и при наличие на нарушения да взема отношение, да прави справки, с цел лицата да не се издирват“ липсват в посочените като нарушени разпоредби на чл.56, ал.1 и ал.2 от Инструкция рег.№ 8121з-929 от 02.12.2014г.
Поради изложеното съдът намира, че от една страна, непосочването на конкретния фактически състав със съответната правна квалификация е съществен порок на формата на административния акт, а от друга страна, налице е и противоречие на фактическите основания в обжалваната заповед, поради което остава неясно формулирано в заповедта допуснатото дисциплинарно нарушение. Горното е съществено нарушение на формата на административния акт, тъй като не е изяснено конкретно посоченото дисциплинарно нарушение. В обжалваната заповед е посочен единствено бланкетния текст „неуплътняване на работното време“ – чл. 199, ал. 1, т. 6, предл.4 от ЗМВР.
Сочените по-горе непълноти на правното основание в обжалваната заповед, не могат да бъдат компенсирани от посочване на конкретно дисциплинарно нарушение в мотивите на обжалваната заповед, тъй като мотивите на обжалваната заповед също са непълни и съдържат изброяване на множество задължения на служителя, част от които не са регламентирани в чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от Инструкцията.
Отделно съгласно т. II,11 от Указания за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за работа, утвърдени със Заповед № 8121з-1155/01.09.2017 г. на министъра на вътрешните работи – водачите на ППС се спират за проверка когато: а/има видимо нарушение на правилата за движение по пътищата; б/има неизправности на ППС или разположението на товара създава опасност за участниците в движението; в/начинът на движение и поведение поражда съмнения към водача на МПС за преумора, употреба на алкохол или друго упойващо вещество; г/съществуват данни или предположения, че водачът на ППС е участвал в ПТП или в извършването на престъпление.
Поради това при липса на някоя от изброените по-горе изчерпателно предпоставки на т. II,11 от Указания за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за работа, което е възможно с оглед часовия диапазон на соченото дисциплинарно нарушение в нощните часове- нощта на 21.02.2021 г. срещу 22.02.2021 г., през зимния период, по което време дори и да са преминавали незначителен на брой ППС, няма доказателства същите да са осъществили: или видимо нарушение на правилата за движение по пътищата, или да са имали неизправности на ППС, или разположението на товара създава опасност за участниците в движението, или начинът на движение и поведение поражда съмнения към водача на МПС за преумора, употреба на алкохол или друго упойващо вещество, или да съществуват данни или предположения, че водачът на ППС е участвал в ПТП или в извършването на престъпление, то тогава не се е налагало и жалбоподателят да е извън служебния автомобил, да извършва проверки на МПС и лица, да прави справки чрез РСОД, да отразява проверките в ежедневната форма на отчет в РСОД, да докладва в ОДЧ.
Следва да се посочи, че от мотивите на заповедта, която съдържа подробно изброяване на множество и различни задължения, които са вменени на наказания жалбоподател, не може да се направи еднозначен извод какво конкретно е извършеното дисциплинарно нарушение, както и да се направи извод кое е конкретното задължение, което не е изпълнено, обосноваващо налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.
Ето защо съдът намира, че от една страна непосочването на конкретния фактически състав със съответната правна квалификация е съществен порок на формата на административния акт, а от друга страна налице е и противоречие на фактическите основания в обжалваната заповед, поради което остава неясно формулирано в заповедта допуснатото дисциплинарно нарушение.
Горното е съществено нарушение на формата на административния акт, т.к. не е ясно конкретно посоченото дисциплинарно нарушение. В обжалваната заповед е посочен единствено бланкетния текст – „неуплътняване на работното време“ – чл. 199, ал. 1, т. 6, предложение последно от ЗМВР.
Както беше посочено по-горе, сочените по-горе непълноти на правното основание в обжалваната заповед, не могат да бъдат компенсирани от посочване на конкретно дисциплинарно нарушение в мотивите на обжалваната заповед, т.к. мотивите на обжалваната заповед също са непълни и съдържат изброяване на множество задължения на служителя.
Ето защо съдът приема, че е налице отменително основание на чл. 146, т. 2 от АПК и чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Според съда оспорената заповед не отговаря на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във вр. със специалните изисквания на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, което е самостоятелно основание за отмяната й на основание чл. 146, т. 2 от АПК.
Съдът намира, че при издаване на обжалваната Заповед № 451з-48/28.04.2021 г. на Началник – РУ – Ябланица при ОДМВР – Ловеч не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като следва да посочи, че само съществените такива нарушения водят до унищожаемост на административния акт.
Видно е, че заповедта е издадена в преклузивния срок на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно нормата на чл. 196 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя.
Съдът е указал многократно на ответника на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, че носи доказателствената тежест за установяване на съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
За пълнота следва да се посочи, че съдът не кредитира довода, че липсват правомощия на Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР да използва видеозаписи и файлове за целите на дисциплинарното производство, както и твърдението, че видеозаписите не са годно средство за установяване на дисциплинарни нарушения.
Видно от чл. 2, т. 3 на Организационно-технологични правила за работа с автоматизирана информационна система „Видеозаснемане и пътен контрол“, утвърдени със Заповед № 8121з-1154/01.09.2017 г. на министъра на вътрешните работи – Системата включва средства за автоматизирана обработка на аудио и видео информация с цел: Контрол на дейността на полицейските служители, осъществяващи контрол на пътното движение, както и с цел превенция и противодействие на корупцията.
Ето защо съдът намира, че видеофайловете от автоматизираната информационна система „Видеозаснемане и пътен контрол“, могат да се ползват за целите на дисциплинарното производство, което е уредено изрично чл. 2, т. 3 на Организационно-технологични правила за работа с автоматизирана информационна система „Видеозаснемане и пътен контрол“, утвърдени със Заповед № 8121з-1154/01.09.2017 г. на министъра на вътрешните работи, като отделно всички служители, работещи с автоматизирана информационна система „Видеозаснемане и пътен контрол“ в патрулните автомобили са запознати, че по време на работа ще бъдат заснемани и записвани. В същия смисъл е и съдебната практика на административните съдилища още от стартирането на работата с автоматизираната информационна система „Видеозаснемане и пътен контрол“.
Както беше посочено по-горе, оспорената заповед не съответства на изискванията за форма чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във вр. със специалните изисквания на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, което е самостоятелно основание за отмяната й на основание чл. 146, т. 2 от АПК, поради което и съдът не дължи подробна аргументация относно проверката по чл. 146, т. 4 от АПК.
Независимо от това, съдът намира оспорената заповед и за материално незаконосъобразна по чл. 146, т. 4 от АПК по следните съображения:
Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност. Лична - съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР, която следва да се ангажира само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение, а не за други цели. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието-действие или бездействие, което то е извършило. От обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, че е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение. От субективна страна следва да е налице вина на дееца - умисъл или непредпазливост. За определяне на размера на наказанието трябва да се прецени цялостното поведение на служителя. За да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е направил преценка и да е изложил мотиви за всеки от тях. Това в случая не е направено.
Изброяването на задълженията на жалбоподателя в оспорената заповед кумулативно: да наблюдава за извършени правонарушения, да е извън служебния автомобил, чрез видимо присъствие за лесна и навременна комуникация с гражданите, с цел съдействие и реагиране при необходимост и превенция на правонарушения; да извършва проверка на лица по ЗБЛД и при наличие на нарушения да взема отношение, да прави справки, с цел лицата да не се издирват или пък друга служебна дейност, е предпоставено на първо място от наличието на преминаващи ППС и граждани, и на следващо – от настъпването на предпоставките за спиране на ППС или лица за проверка.
Нормите на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция рег.№ 8121з-929 от 02.12.2014г., които органът е счел за нарушени в заповедта, изискват „Нарядите да осъществяват превенция на правонарушенията чрез видимо присъствие в обслужваната територия за лесна и навременна комуникация с гражданите с цел съдействие и реагиране при необходимост“ (ал.1); „На установъчните пунктове, разпоредени в указанията по чл. 29, ППД се изпълнява извън служебните помещения и МПС, като полицейските органи извършват и обход пеша в рамките на указаните за пункта граници за изпълнение на конкретни задачи. Изключения се допускат при неблагоприятни метеорологични условия или при изпълнение на конкретна задача“ (ал.2).
Първата алинея на чл. 56 от Инструкцията не изисква служителят да е извън служебния автомобил, тъй като видимото присъствие се реализира и от самия автомобил с полицейско обозначение. От друга страна комуникацията с гражданите е предпоставена от наличие на такива (или на МПС, тъй като нарядът е изпълнявал и пътен контрол).
Втората алинея на чл. 56 от Инструкцията изисква изпълнението на ППД извън служебните помещения и МПС да се извършва на установъчните пунктове, разпоредени в указанията по чл.29. Съгласно последната разпоредба, за всеки участък за обслужване се изготвя указание за изпълнение на ППД (образец приложение № 2), което се утвърждава от съответните длъжностни лица. Указанието има строго регламентирано в чл. 29, ал. 3 от Инструкцията съдържание. Именно на тези установъчни пунктове служителят е длъжен да е извън МПС за осъществяване на ППД, като обходът пеша се извършва в указаните за пункта граници.
Нито в административната преписка, нито в съдебното производство от ответникът е представено такова указание, изготвено на основание и с реквизитите по чл. 29 от Инструкцията, за да се установи по безспорен начин какви именно задължения е следвало да изпълнява жалбоподателя и къде. При липсата на утвърдено указание с конкретно посочен установъчен пункт, няма как Г. да е нарушил чл. 56, ал. 2 от Инструкцията, тъй като всички задължения по тази норма касаят разпореденото с такива указания.
Отделно от горното, въпреки прегледа на видеозаписите нито ДРО, нито ДНО са посочили от тях да се установява, че в посочените в заповедта часови диапазони през нощта на 21.02.2021 г. срещу 22.02.2021 г. край служебния автомобил изобщо са преминавали МПС или граждани, които да бъдат проверени или с които да се осъществява комуникация. При липсата на доказателства за преминаващи ППС или граждани, не е налице и неизпълнение на цитираните в заповедта задължения, тъй като изпълнението им зависи именно от наличието на лица и превозни средства, пред които да се осъществява и превенция.
На следващо място, съгласно т.II.11 от „Указания за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за работа“, утвърдени със Заповед № 8121з-1155/01.09.2017г. на министъра на вътрешните работи – водачите на ППС се спират за проверка когато: а) има видимо нарушение на правилата за движение по пътищата; б) има неизправности на ППС или разположението на товара създава опасност за участниците в движението; в) начинът на движение и поведение поражда съмнения към водача на МПС за преумора, употреба на алкохол или друго упойващо вещество; г) съществуват данни или предположения, че водачът на ППС е участвал в ПТП или в извършването на престъпление.
Поради това при недоказаност за наличието на някоя от изчерпателно изброените по-горе предпоставки на т.II.11 от Указанията, което е обяснимо с оглед часовия диапазон на соченото дисциплинарно нарушение през зимата в нощните часове на 21.02.2021 г. срещу 22.02.2021 г., по което време дори и да са преминавали незначителен на брой ППС, няма доказателства същите да са осъществили: или видимо нарушение на правилата за движение по пътищата, или да са имали неизправности на ППС или разположението на товара да създава опасност за участниците в движението, или начинът на движение и поведение поражда съмнения към водача на МПС за преумора, употреба на алкохол или друго упойващо вещество, или да съществуват данни или предположения, че водачът на ППС е участвал в ПТП или в извършването на престъпление, то не се е налагало и жалбоподателят да е извън служебния автомобил, чрез видимо присъствие за лесна и навременна комуникация с гражданите, с цел съдействие и реагиране при необходимост и превенция на правонарушения. Нещо повече – с оглед горепосочените часови диапазони, недоказано и малко вероятно е и наличието на преминаващи граждани, за да извършва оспорващия Г. „проверка на лица по ЗБЛД и при наличие на нарушения да взема отношение, да прави справки, с цел лицата да не се издирват или пък друга служебна дейност“. Освен това към преписката не са представени доказателства по време на наряда от 20,30 ч. на 21.02.2021 г. до 08,30 ч. на 22.02.2021 г. да е била в сила специализирана полицейска операция, при която да е било необходимо извършването на масови проверки на МПС и граждани.
Не на последно място, ответникът не е представил никакви доказателства в подкрепа на изложеното в обобщената справка и заповедта, че метеорологичната обстановка през нощта на 21.02.2021 г. срещу 22.02.2021 г. е била сравнително благоприятна за работа по пътен контрол и превенция на правонарушения извън служебния автомобил. Разпоредбата на чл. 56, ал.2, изр. второ от Инструкцията допуска изключение за изпълнение на ППД извън служебния автомобил при неблагоприятни метеорологични условия.
По изложените мотиви съдът намира, че вмененото на мл.инспектор Г. дисциплинарно нарушение не е безспорно доказано, липсват категорични доказателства за вина на жалбоподателя, както и за конкретната форма на вината на същия, което обосновава незаконосъобразност на оспорения акт поради противоречието му с материалноправните разпоредби на закона.
Допълнително основание за незаконосъобразност на заповедта е издаването й в нарушение на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, според която при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.
По същество в заповедта липсва обсъждане на тежестта на нарушението, както и относно цялостното служебно поведение на служителя. Не става ясно и как органът е определил формата на вината – умишлено. При определяне вида и размера на наказанието не е отчетно и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Ето защо оспореният административен акт не отговаря на изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, което също представлява основание за отмяна на същия.
Ето защо налице са основания за отмяна на заповедта и поради противоречие с материалния закон – чл. 146, т. 4 от АПК.
Съдът намира, че оспорената в настоящото производство заповед не съответства и на целта на закона – дисциплинарно наказание да бъде налагано само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение /отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК/.
При този изход на делото следва да бъде уважена претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя съгласно списък с разноски на л. 167 от делото, от които за платена д.т. 10 лв. и за платен адвокатски хонорар от 400 лв., или общо 410 лв. Видно от разписка на л. 61 от делото, доказан е разход на жалбоподателя за заплатена държавна такса от 10 лв., а видно от договор за правна защита и съдействие на л. 166 от делото, доказан е разход за адвокатски хонорар в размер на 400 лв. Заплатените от жалбоподателя разноски за адвокат в размер на 400 лв. съответстват на минималните такива - съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При това положение следва да бъде осъдена ОДМВР – Ловеч да заплати на жалбоподателя сумата от 410 лв. разноски по делото.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Г.Й.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Р.М. ***, съдебен адрес:***, Заповед № 451з-48/28.04.2021 г. на Началник – РУ – Ябланица при ОДМВР – Ловеч, издадена на основание на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2 и чл. 199, ал. 1, т. 6, пр. 4 от ЗМВР, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Областна дирекция на МВР – Ловеч /ОДМВР – Ловеч/ да заплати на Г.Й.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 410 лв. /четири стотин и десет лева/ разноски по делото.
Решението е окончателно съгласно чл. 211 от ЗМВР.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: