Р Е Ш Е Н И Е №
316
гр.Пещера, 12.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и
деветнадесета година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : А. Павлова
при
участието на секретаря Евгения Млячкова, като разгледа докладваното от съдия
Павлова гражд.дело № 1052/2016 г. по описа на Пещерския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от И.Н.Д.,
ЕГН **********,***,Е.С.К., ЕГН **********,***,и Г.С.К., ЕГН ********S3, с
постоянен адрес: ***,всички със съдебен адрес:***,чрез адв.
И.В., срещу М.К.М., ЕГН **********,***,И.Н.Т., ЕГН **********,***,П.Н.М., ЕГН **********,***,М.Б.
З., ЕГН **********, с адрес: ***, Е.Б.М.-М., ЕГН **********,
с адрес: ***, с правно основание
по чл.32, ал.2 от ЗС.
Твърдят ищците, че са
съсобственици с първите трима ответниците на недвижим имот, който съгласно
действащия кадастрален план представлява: ИМОТ 3070, за който е образуван У ПИ
XII в квартал №124 по кадастралния план на гр. Велинград, ЕКАТТЕ 10450, общ.
Велинград. Имотът е с площ от 950 кв.метра. Административният адрес на имота е
гр. Велинград, бул. ***, а съгласно предходни документи за собственост: ДВОРНО
МЯСТО с площ от около 950 (деветстотин и петдесет) кв.метра, съставляващо УПИ
XII-3070 (дванадесети, отреден за имот с планоснимачен номер три хиляди и
седемдесет) в квартал 124 (сто двадесет и четири) по регулационния план на
гр.Велинград. ЕКАТТЕ 10450, общ. Велинград, одобрен със Заповед №300-4-1/11.05.2002г.,
при съседи на УПИ: имот№ 501.3067-двор, №501.3069-двор, №501.6475-двор,
№501.9524-улица, №501.9534-улица, №501.3065-двор и №501.9567-улица.
Имотът е с
административен адрес: гр.Велинград, ул. ***, а страните били съсобственици на
същия при квоти: 1/8 идеални части за първия ищец, по 1/16 идеални части за
втория и третия, а за първите трима ответниците- по 1/4 идеална част за всеки.
Последните две ответници имат право на собственост върху обекти, построени в
имота, без да притежават земя. Съсобствеността е възникнала във основа на
наследяване на имуществото на наследодателите на страните И. и Боян Михайлови М.и.
Върху процесното дворно място са изградени четири постройки, собствеността
върху които е била предмет на делби през годините, ведно с прилежащите идеални
части от дворното място, което понастоящем има статут на обща част (т.нар
„хоризонтална етажна собственост“). Хронологията твърдят ищците била следната:
С Определение от
25.12.1968г. по гр.дело №448/1968г. на PC- гр.Велинград, са поделени
постройките в горния имот между И. М.М. и Боян М.М., ведно с прилежащите им идеални части от дворното място;
С Определение от
12.09.1974г. по гр.д.№268/1974г. на РС-Велинград, е утвърдена постигнатата
спогодба между Михаил И. М. и Е.И.Д., по баща М.- син и дъщеря на И. М. по
отношение на апартамент от 100кв. метра и апартамент от 70 кв.метра, построени
в горния УПИ, както и по отношение на прилежащите идеални части от дворното
място.
Твърдят, че с Решение от
03.06.1999г. на Районен съд-Велинград по гр.дело №69/1999г. потвърдено, в относимата към настоящия спор
част, с Решение от 28.02.2000г. по гр.д.№1761/1999г. на Пазарджишки Окръжен съд
и Решение №68/08.03.2001 г. на ВКС, IV ГО по гр.д.№1334/2001г. е признато за
установено по отношение на М.К.М., И. М.М., М.Б.З. и Е.Б.М.,
че Н. В. Д., И.Н.Д. и Л..Н.К., като наследници на Е.И.Д., са собственици на 1/4
идеална част от дворно място, цялото с площ от 914 кв.метра, представляващо
имот с планоснимачен номер 3070 в кв.124 по плана на гр.Велинград. След влизане
в сила на горното решението на ВКС, а именно- с датата на обявяване на
решението-08.03.2001 г. и в следствие на универсално и частно правоприемство, а
именно:
1. Н. В. Д. е починал, като негови наследници са И.Н.Д. и Л..Н.К.
2. С нотариален акт за
дарение на недвижим имот №59, том II, рег.№3412, нот.дело №257/2013 г. Л..Н.К.
дарява на двете си дъщери- съответно втората и третата ищца в настоящото дело-
собствената си идеална част от апартамент с площ 70 кв.метра, построен върху процесния
УПИ, ведно с притежаваните от нея 1/8 част от ДВОРНО МЯСТО с площ от около 950
(деветстотин и петдесет) кв.метра, съставляващо УПИ XII-3070 (дванадесети,
отреден за имот с планоснимачен номер три хиляди и седемдесет) в квартал 124
(сто двадесет и четири) по регулационния план на гр.Велинград. ЕКАТТЕ 10450,
общ. Велинград, одобрен със Заповед №300-4-41/11.05.2002г., при съседи на УПИ:
имот№ 501.3067-двор, №501.3069-двор, №501.6475-двор, №501.9524-улица,
№501.9534-улица, №501.3065- двор и №501.9567-улица;
3. И. М.М. е починал и е оставил наследник съпругата си М.К.М.;
4. Твърдят, че М.Б.З. е прехвърлила собствената си идеална част на
И.Н.Т., без магазина, описан по-долу.
5. Твърдят, че Е.Б.М.-М. е прехвърлила
собствената си идеална част на П.Н.М., без магазина, описан по-долу.
Към настоящия момент
сградите и собствеността между страните бива следната: В процесния недвижим
имот са построени четири постройки, а именно: две двуетажни масивни жилищни
сгради и две едноетажни масивни сгради- гаражи. Към двете двуетажни масивни
жилищни сгради има построени навеси, които нямат характер на самостоятелни
постройки:
А/ МАСИВНА ДВУЕТАЖНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА /стара/, със застроена площ от 128 кв.м. с един вход от към
улицата и един вход към общия двор. Твърдят , че е собственост на П.М., заедно
с 1/4 ид.ч. от ПИ, без намиращия се в тази двуетажна жилищна сграда МАГАЗИН с
площ от 30 кв. метра, разположена на Първия етаж (партер) на МАСИВНАТА
ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА /стара/, който е собственост на Е.Б.М.-М. и МАГАЗИН с площ от 30 кв. метра, собственост на Е.Б.М.-М.. Последните две не притежава идеални части от земята.
-Б/ МАСИВНА ДВУЕТАЖНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА /нова/-2 етажа със застроена площ от 318 кв.м. с два входа от
към улицата и два входа към общия двор, собствеността на която е разпределена
както следва:
-апартамент, собственост
на И.Т., заедно с 1/4 ид.ч. от ПИ; -апартамент, собственост на М.М., заедно с 1/4 ид.ч. от ПИ Тези две собственички на
самостоятелни обекти ползват общ вход от улицата и към двора.
-апартамент собственост,
на И.Д., заедно с 1/8ид.ч.от ПИ, Е. и Г. К., заедно с по 1/16 ид.ч. от ПИ или
общо 1/4 ид.ч. от ПИ
Горните две масивни
сгради са двуетажни, като на първите им етажи /кота 0/, са разположени
търговски обекти, за които има влязла в сила съдебна спогодба от 10.05.1999 г.,
разпределени както следва:
Първият етаж (партер) на
МАСИВНА ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА /стара/има два магазина;
-МАГАЗИН с площ от 33.50
кв.метра, собственост на М.Б.З.;
-МАГАЗИН с площ от 30 кв.
метра, собственост на Е.Б.М.-М.;
Първият етаж (партер) на
МАСИВНА ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА /нова/ има два магазина;
-МАГАЗИН с площ на 31.50
кв.метра, собственост на М.М.; -МАГАЗИН с площ от 58
кв.метра, собственост на И.Д. с 1/2 ид.част и Е. и Г.
К. с по 1/4 ид.части;
Всички жилищните
помещения/апартаменти/ са разположени на етажа над търговските обекти,
индексиран като втори етаж.
-В/ МАСИВНА ЕДНОЕТАЖНА
СГРАДА-ГАРАЖ с площ от 45 кв.м. - ползва се от И.Т.. Доколкото не притежават
ищците документ за собственост, с който да се легитимира г-жа Т., считат, че
собствеността на гаража следва да е съответна на собствеността на земята, т.е
квотите са поза М.М., И.Т., П.М., по 1/16 за Е. и Г. К.,
1/8 за И.Д.;
-Г/ МАСИВНА ЕДНОЕТАЖНА
СГРАДА-ГАРАЖ с площ от 21 кв.м. - ползва се от М.М.,
по отношение на собствеността важи посоченото по-горе: че собствеността на
гаража следва да е съответна на собствеността на земята, т.е квотите са по за М.М., И.Т., П.М., по 1/16 за Е. и Г. К., 1/8 за И.Д.;
-Д/ застроена площ
(навес) към двуетажна масивна сграда (стара) с площ от 12 кв.метра
-Е/застроена площ (навес)
към двуетажна масивна сграда (нова) с площ от 21 кв.метра,
Твърдят, че по отношение
на собствеността им, същите нямат статут на самостоятелни сгради, а са
пристройки към съществуващи такива, а и доколкото никой не се е легитимирал
като техен собственик, считат, че собствеността на навесите е съответна на
собствеността на земята, т.е квотите са по 1/4 за М.М.,
И.Т., П.М., по 1/16 за Е. и Г. К., 1/8 за И.Д.;
Незастроената част от
ИМОТ 3070, за който е образуван УПИ XII в квартал №124 по кадастралния план на
гр. Велинград, ЕКАТТЕ 10450, общ. Велинград. Имотът е с площ от 950 кв.метра е
с площ от 405 кв. метра, към която незастроена площ е насочена претенцията за
реално разпределение на ползването съобразно притежаваните от всеки един права.
Между ищците и
ответницата М.М. съществува дългогодишен спор по
отношение на ползването на дворното място. До този момент страните не са
постигнали съгласие по отношение на разпределение на ползването на дворното
място, което обуславя и правния интерес от предявяване на настоящия иск за
разпределение на ползването.Предвид гореизложеното молят съда да ги призове на съд с ответниците и след
доказване на основателността на претенцията им да постанови решение, с което да
разпредели ползването незастроената част с площ от 405 км.метра от следния
недвижим имот, който съгласно действащия кадастрален план представлява: ИМОТ
3070, за който е образуван УПИ XII в квартал №124 по кадастралния план на гр.
Велинград, ЕКАТТЕ 10450, общ. Велинград. Имотът е с площ от 950 кв.метра.
Административният адрес на имота е гр. Велинград, бул. ***, а съгласно
предходни документи за собственост: ДВОРНО МЯСТО с площ от около 950
(деветстотин и петдесет) кв.метра, съставляващо УПИ ХII-3070 (дванадесети, отреден за имот с
планоснимачен номер три хиляди и седемдесет) в квартал 124 (сто двадесет и
четири) по регулационния план на гр.Велинград. ЕКАТТЕ 10450, общ. Велинград,
одобрен със Заповед №300-4- 41/11.05.2002г., при съседи на УПИ: имот№
501.3067-двор, №501.3069-двор, №501.6475-двор, №501.9524-улица,
№501.9534-улица, №501.3065-двор и №501.9567-улица , като разпределите
ползването съгласно скица-проект, изготвена по гр.дело 521/14г. на РС-Пещера.
С уточняваща молба правят
пояснения,че собствеността е разпределена по следния начин - I-ва квота - собственик И.Н.Т. – ответник, притежава:
два търговски обекта, обединени в един магазин с площ от 60кв.м., видно от Удостоверение
от АВ-Велинград изх.№52/26.01.2016 г. (Приложение 3);1/2 ид.ч. от жил. етаж с
площ от 104 кв.м. с прилежащи общи части
и 1/4 ид.ч. от застроеното и незастроено
дворно място, цялото от 950 м2, съгласно нот.акт № А-117, т.VIII, дело
3290/97г. със запазено право на ползване от дарителката М.Б. З..(Приложение 4) М.
З. няма собсвеност върху земята, но е ползвател;
II-ра квота - собственик П.Н.М.
– ответник, притежава: 1/2 ид.ч. от жил. етаж с площ от 104 м2 с прилежащи
об.ч. и 1/4 ид.ч. от застроеното и незастроено дворно място, цялото от 950 м2,
съгласно нот.акт № А-116,т IV дело 3289/97 г. със запазено право на ползване от
дарителката Е.Б.М.-М..(Приложение 5)Е.Б.М.-М. - собственик на два магазина, както следва: първи
магазин с площ от 30 м2 - съдебен протокол от 10.05.1999 г. на
РС-Велинград;(Приложение 6) и втори магазин с площ от 90 м2 - не разполагат с
документ за собственост. Е.Б.М.-М. няма собственост
върху земята, но е и ползвател.
III-та квота - собственик
М.К.М. - ответник. Същата притежава апартамент от 100 м2 с прилежащи таванско и
избено помещение, масивен гараж от 21 м2, съгласно нот. акт № А-179, т.IХ, дело
3569/97 г.(Приложение7) - магазин от
31,50м2 съгласно съдебен протокол от 10.05.1999г. на РС-Велинград,(Приложение
6);1/4 ид.ч. от застроеното и незастроено дворно място, цялото от 950 м2
-Решение № 68/08.03.2001 г. по гр.д. № 1334/2000 г. на IV-то ГО на
ВКС.(Приложение 8)
IV-та квота - собственик Г.С.К.
– ищец, притежава апартамент с прилежащо таванско помещение - 70 м2 и търговски
обект - 58 м2, придобити чрез дарение - н.а.№ 59, т. II, per. № 3412, д.
257/2013 г. (Приложение 9); продажба - н.а. № 29, т. Ill, per. № 4755, дело №
422/2016 г.Приложение 10); дарение - н.а. № 15, т. I per. № 262, дело № 15/2017
г.Приложение 11);1/4 ид.част от застроеното и незастроено дворно място, цялото
от 950 м2 -Решение№68/2001 г. по гр.д. №1334/2000 г. IV-то ГО на
ВКС.(Приложение 8).
В дворното място има
изграден масивен гараж с площ от 45 м2. За тази сграда претенции за собственост
има М. З., която е представила Удостоверение № 1068/15.11.1971 г. за право на
строеж върху държавна земя и признато право на собственост върху построената
сграда.(Приложение 12)
Съгласно I-ва и II-ра квоти обръщат внимание на
следните факти: В Удостоверение изх.№
54/26.01.2016 г. на АВ-Велинград е посочено, че М. З. дарява на дъщеря си И.Т.
два търговски обекта-магазини с обща площ 60м2, но АВ не представя копие от
тези документи, от които да се установи има ли запазено право на
ползване.(Приложение 13)Според съдебен протокол от 10.05.1999 г. на
РС-Велинград, Е.М.-М. притежава един магазин с площ
от 30 м2.(Приложение 6) Същата притежава втори магазин с площ от 90 м2, но за
тази собственост нямат копие от документите.Правят доказателствени искания и
претендират разноски.
В срока за отговор е
постъпил такъв от М.М./ поддържат отговора подаден по
гр.д.№521/2014г. на ПРС/, И.Н.Т., П.Н.М., и Е.Б.М.-М.,
в който оспорват иска по основание. Правят доказателствени искания.
Между страните няма спор, че М.Б. З. и Е.Б.М. -М., нямат идеални
части в съсобственото дворно място.
Между страните има спор
за размера на идеалните части на Г.К., в незастроеното дворно място.
По делото е разпитан св.И.
Кузев, който установява, че познавал дядо Боян, знае за имота му, че е имал
брат, както и че в дворното място има изградена ограда от цимент, метални
колове и мрежа. Твърди че е ходил в имота, няма ново строителство, както и че
поставената ограда е от преди 10.11.1989 година. Твърди че оградата е построена
преди реституцията. Твърди, че земята е отчуждавана.
По делото е приобщено гр.д.№521/2014г. на РС Пещера,
както и гр.д.№232/2014г. на РСВелинград, както и в.гр.д.№867/2015 г. на ОС
Пазарджик. От приетите писмени доказателства се установява следното :
Видно от удостоверение за
наследници № 1259 от 17.03.2015 година,удостоверение за наследници №1832/25.04.2014г.,удостоверение
за наследници №00125/24.10.2003г; нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 33/1915
година ; протокол от 25.12.1968 година
по гр. дело № 1968 година по описа на Велинградски народен съд; протокол по гр. дело № 268/74 година по описа на
Велинградски районен съд; протокол от 10.05.1999г. по гр. д.№375/1994г.на РС Велинград, нотариален
акт № А-116/97 година, нотариален акт № А-117/97 година,нотариален акт №
А-175/1997 г.; нотариален акт № 179/ 1997 г.;нотариален акт № 179/2006 година ,решение
от 25.04.1973 година по гр.дело № 148/73 година; решение от 12.06.1973 година по в. гр. дело № 552/73 година по описа на ПОС
удостоверение 1068/15.11.1975 година за отстъпено право на строеж,нотариален
акт за дарение №4/1992г. ;нотариални покани; нотариален акт № 59/2013 година;
нотариален акт за продажба на недвижим имот№29/2016г., нотариален акт за
дарение №15/2017г.; решение по гр. дело № 69/99 година по описа на Велинградски
районен съд; решение от 28.02.2000 година по гр. дело № 1761/99 година по описа
на ПОС ; решене № 68 от 08.03.2001
година по дело № 1334/2000 година по
описа на ВКС ;решение по гр. дело № 268/2001 година по описа на ВКС, удостоверения
от СлП при АВ, решение №6/10.04.1992г. на Община Велинград, за отписване на
държавни имоти , описани с Актове с №№
369,370,371,372 от 26.10.1943г.,решение по гр.д.№844/2003г. на ОСПазарджик,се
установява ,че лицето МИХАИЛ И. М. б.ж. на гр. Велинград е починал на 10.1.1914
година и е оставил за свои наследници: 1./Е. Ив. М.-съпруга ,починала на 02.01.1967
година; 2./Марийка М.М. –дъщеря ,починала на
04.10.1924 година/не оставила наследници/ ;3 ./И. М.М.-
син ,починал на 18.08.1983 година и оставил за наследници: а./Михаил Ив. М.-
син ,починал на 13.7.1995 година и оставил за наследници : М. К. М. –съпруга и И. М.М.
–син ,починал на 01.05.2007 година; б./Е.И.Д. –дъщеря ,починала на 10.09.1989
година и оставила за свои наследници: Никола Власакиев
съпруг, починал, Л..Н.К. –дъщеря и И.Н.Д.
–дъщеря и 4./ Боян М.М.- син,
починал на 03.08.1994 година и оставил
за наследници :а./М.Б. З.- дъщеря и б./ Е. Б. М.-
М.-дъщеря. М. З. има дъщеря И.Т., и Е. Б. М.-
М., има син П.М.. Установява се още ,че с нотариален акт издаден по обстоятелствена проверка Е. Михайлова И.М. действаща за себе си и като настойник на малолетните си деца –М. ,И. и
Боян М.и е призната за собственик
на недвижими имоти ,останали от покойния й съпруг ,между които е двуетажна
масивна къща в с.Лъджене,улица Главна с
два дюкяна на долния етаж ,а на горния
етаж стаи за живеене,построена
върху 104 кв.м. с два сайванта построени
върху 120 кв.м.;плевня –яхър,построена на 110 кв.м.,при съседи : Георги
Влагов,Илия Тома Гугалови, двор на
Михаил М. и улица и на още една
къща с два сайванта. Видно от протокол
от 25.12.1968 година съставен по гр. дело № 448/68 година по описа на
Велинградски народен съд в дял на Боян М.М. със
съгласието на И. М. са поставени следните недвижими имоти : полумасивна жилищна
сграда застроена на 104 кв.м.без
отчуждената част от магазина,избата под жилището,пристройката към къщата
и тераса към същата с площ от 24 кв.м.; магазин от 90 кв.м. построен в
новата сграда,ведно със избата под него
с площ от 35 кв.м. с вход от уличната шахта;1/2 идеална част от
съсобственото дворно място ,без отчуждението
в полза на държавата ,върху което място е застроена жилищната сграда находящо
се в гр. Велинград,кв.Лъджене,при съседи: от две страни улици ,Т. Г.,наследници
на Димитър Джамбазов и Христо Джамбазов и съставляващо имот с пл.№1045 в кв.124 с отреден парцел № Х,а в
дял на И. Масралов са поставени следните недвижими имот :апартамент застроен в
северозападната част на първия етаж от
новата жилищна сграда ,състоящ се от
три стаи,самостоятелен вход със стълбищна клетка и съответната идеална
част от тавана; апартамент в югозападната
част на същата жилищна сграда ,състоящ се от три
стаи,кухня,антре и клозет ,таванска стая
,ведно с половината вход и стълбище водещо за този апартамент,ведно с неотчуждената част от бетонната плоча,съответната част от
таванското помещение ,както и от
избеното помещение под сградата състоящо се от около 45 кв.м.; ½ идеална
част от съсобственото дворно място без отчуждението в полза на държавата ,върху
което за застроени жилищните сгради и което се намира в гр. Велинград ,кв.Лъджене
,при съседи: от две страни улици, Т. Г.,наследници на Димитър Джамбазов и
Христо Джамбазов и съставляващо по регулационния план имот с пл. № 1045 в кв.124 с отреден парцел № Х.
В последствие със съдебна спогодба одобрена по гр. дело №
268/74 година по описа на ВРС в дял на
Михаил И. М. е поставен апартамент с
площ от 100 кв.м. с предна и задна тераса,ведно с таван и избено помещение ,и дворно място от 250 кв.м. идеални части от цялото незастроено дворно място
съставляващо имот с пл. №
1045 в кв.124 ,за който е отреден парцел
ХV съсобственост с имот с пл. № 1043 по плана на гр.Велинград,а в дял на Е. И.М. е
поставен апартамент с площ от 70 кв.м.с предна и задна тераса и таван над апартамента съставляващ имот № 104 в кв.124 ,за който е
отреден парцел ХV съсобственост с имот с
пл. № 1043 по плана на гр. Велинград.
Видно от удостоверение № 1068 от 15.11.1971 година Никола и М. Зизови са придобили право на строеж върху дворно място съставляващо имот с пл. № 1045 по плана на гр. Велинград като с решение от
25.04.1973 година постановено по гр. дело № 148/73 година по описа на ВРС е определен начин на реално ползване между Никола Т. Зизов,М.
З. ,Боян М.М. и И. М.М. на парцел Х-1045 в кв.124 по плана на гр. Велинград.
Установява се още ,че
с констативен нотариален акт №
179/1997 година М.К. Масралова
и синът й –И. М.М. са признати за собственици при
равни права на апартамент със застроена
площ от 100 кв.м.,намиращ се в югозападната част на жилищна сграда ,построена в имот с пл. № 3070 по плана на гр.
Велинград,при съседи:от две страни улица-„Хан Аспарух“ и „Винчо Горанов“,наследници на Кирил Гугалов
и наследници на Боян Масралов ,ведно с 250 кв.м. незастроено дворно място
,цялото с площ от 820 кв.м.; таван над апартамента;избено помещение от към
южната страна на сградата и масивен
гараж построен в описаното дворно място.
С договор за дарение на
недвижим имот ,изповядан с нотариален акт № А-116/97 година Е.Б.М. –М. дарява на сина си П.Н.М.
¼ идеална част от дворно
място находящо се в гр. Велинград,цялото
състоящо се от 935 кв.м. и съставляващо
имот с пл. № 3070 в кв.124 ,при граници : наследници на Т. Г.,имот на
Община Велинград и от две страни улици
,ведно с ½ идеална част от жилищния етаж
с площ от 104 кв.м. от едноетажната
жилищна сграда построена в същия
имот и ½ идеална част от общите части на сградата,като с договор за
дарение ,изповядан с нотариален акт № А-117 /97 година М.Б. З. дарява на дъщеря си И.Н. Т.
¼ идеална част от дворно
място находящо се в гр. Велинград,цялото
състоящо се от 935 кв.м. и съставляващо
имот с пл. № 3070 в кв.124 ,при граници : наследници на Т. Г.,имот на
Община Велинград и от две страни улици ,ведно с ½ идеална част от
жилищния етаж с площ от 104 кв.м. от
едноетажната жилищна сграда построена в същия имот и ½ идеална
част от общите части на сградата. Като Е.Б.М.М. и М.Б.
З. са си запазили и правото на пожизнено ползване върху дарените имоти.
Видно от нотариален акт
за дарение №4/1992г. Боян М. и Василка М. дарявата на дъщеря си Е.Б.М. и внук
си П.М. магазин от 90 кв.м. със склад и
изба под него на общо застроена площ от 135 кв.м. в новата сграда построена в
южната част на имот № 3070 в кв. 104
,при граници : наследници на Т. Г.,н-ци на Джамбазови
и бул.“Хан Аспарух“.
Установява се още ,че с
решение от 03.06.1999 година
постановено по гр. дело № 69/99 година
по описа на Велинградски районен съд по
иска на Никола Димов ,Л..К. и И.Д. против М.К.М. ,И. М.М.,М.Б.
З. и Е.
Б.М. –М. е прието за установено
по отношение на ответниците ,че
ищците са собственици на 250 кв.м. ,част
от дворно място –застроено и незастроено
от 914 кв.м. съставляващо имот с
пл. № 3070 в кв.124 по плана на гр. Велинград,при граници и съседи:ул.“Девети
Септември“, Т. Г. и наследници на Димитър Джамбазов. В последствие с решение от
28.02.2000 година ,постановено по в.гр. дело № 1761/99 година по описа на ПОС
решението по гр.д. № 69/99 година по
описа на Велинградски районен съд е отменено в частта,с която е уважен установителният иск за
собственост до размера на ¼
идеална част от дворно място от 250 кв.м. ,като идеални части от дворно място ,цялото с площ от 914
кв.м.,представляващо имот с пл. № 3070 в
кв.124 по плана на гр. Велинград,като за ¾ идеални части предявения иск
е отхвърлен.Решението на ВРС е потвърдено в частта ,с която е уважен установителния
иск до размера на ¼ идеална част от описания имот като това решение е оставено
в сила с решение № 68 /08.03.2001 година
по гр. дело № 1334/2000 година по описа на ВКС като в мотивите си ВКС приема
,че „ съгласно представените доказателства предмет на одържавяване по ЗОЕГПНС
е било цялото дворно място с площ от 914 кв.м.като съгласно
представената скица № 813 от 14.07.1967
година имотът е заснет с пл. № 1045 с площ от 850 кв.м.,за която
заедно с имот пл. № 1046 е отреден
парцел Х“.Сочи се още ,че имотът
е „одържавен от братя И. М.М. и Боян М.М. и в последствие реституиран в полза на наследниците им
,като спорните 250 кв.м. се включват в
цялата площ от 914 кв.м.,а ищците по
делото са собственици на ¼
идеална част “.В последствие с решение № 375 от 21.01.2002 година постановено
по гр. дело № 268/2001 година е
оставена без уважение молбата на М.К.М. и
И. М.М.
за отмяна на влязло в сила решение от 28.02.2000 година по гр .дело № 1761/99 година на ПОС
и на Върховен съд по гр. дело №
1334/2000 година от 08.03.2001 година.
Установява се че с
нотариален акт № А-175/1997 година, са пирзанти по обсотятелствена
проверка И.Т. и М. З. за собственици на гараж от 45 кв.м.
Установява се още
,че с нотариален акт № 179/2006
година Л..Н.К. и И.Н.Д. са признати за собственици при равни
права върху следния недвижим имот : 1/4
идеална част от УПИ целият с площ от 950
кв.м.образуващ урегулиран поземлен имот
–УПИ ХІІ-3070 в кв.124 по плана на гр.
Велинград ,при граници : от две страни улици,УПИ на Гугалов и др. ;УПИ на „Турнет“ ООД и УПИ на Виолета
Теодосиева и др.,ведно с
апартамент застроен в
северозападната част от сградата
построена в имота на 70 кв.м.
с предна и задна тераса ,ведно с таван
над апартамента и на една масивно помещение от партерния етаж на жилищната сграда –търговски
обект със застроена площ от 58 кв.м. С договор за дарение ,изповядан с
нотариален акт № 59/2013 година Л..Н.К. е
дарила на дъщерите си Е. С.К. и Г.С.К.
½ идеална част от
апартамент заемащ северозападната
част редовен жилищен етаж и таван със застроена
площ от 70 кв.м.;заедно с таванско помещение
над апартамента без посочване на квадратура,заедно с ½ идеална
част от търговски обект ,находящ се в партерния етаж от сградата със застроена площ от 58 кв.м.,заедно с 1/8
идеална част от дворно място ,в което е построена сградата цялата с площ от 950 кв.м.
съставляващо УПИ ХІІ-3070 в кв.124 по плана на гр. Велинград с пълен
кадастрален номер 5013070. Видно от нотариален акт 29/2016г. за продажба на
недвижим имот, И.Н.Д. е продала на Г.С.К. ½ идеална част от апартамент заемащ северозападната част редовен жилищен етаж и таван със застроена
площ от 70 кв.м.;заедно с таванско помещение
над апартамента без посочена квадратура,заедно с ½ идеална част
от търговски обект ,находящ се в партерния етаж от сградата със застроена площ от 58 кв.м.,заедно с 1/8
идеална част от дворно място ,в което е построена сградата цялата с площ от 950 кв.м.
съставляващо УПИ ХІІ-3070 в кв.124 по плана на гр. Велинград с пълен
кадастрален номер 5013070. С нотариален акт №15/2017г. Е.С.К. е дарила на
сестра си Г.С.К.,собствените си ¼ ид.ч.
апартамент заемащ северозападната част редовен жилищен етаж и таван със застроена
площ от 70 кв.м.;заедно с таванско помещение
над апартамента без посочена квадратура,заедно с 1/4 идеална част
от търговски обект ,находящ се в партерния етаж от сградата със застроена площ от 58 кв.м.,заедно с 1/16
идеална част от дворно място ,в което е построена сградата цялата с площ от 950 кв.м.
съставляващо УПИ ХІІ-3070 в кв.124 по плана на гр. Велинград с пълен кадастрален
номер 5013070. Видно от посочените нотариални актове Г.С.К., е придобила идеалните
части на И.Н. Д. и Е.С.К., които към
датата на приключване на устните състезания не притежават право на собственост
в процесните имоти, поради което не следва да бъдат включване в разпределението
на ползването.
Видно от останалите писмени доказателства в периода
2012-2013 година ищците и ответницата М.М. са си разменяли нотариални покани ,като в
нотариална покана от 27.11.2012 година ответницата М. е оспорила
нотариален акт № 179/2006 година и е предложила на Л..К. и И.Д. да изкупи идеалните им части от дворното място.
За изясняване на спора от
фактическа страна бе назначена и изслушана съдебно- техническа експертиза като
вещото лице Б. Г. в заключението си сочи ,че поземлен имот № 3070 в кв.124 по
ПУП на гр. Велинград е с площ от 950
кв.м. като в него е построена двуетажна
масивна сграда с площ от 318 кв.м.;двуетажна масивна сграда с площ от 128 кв.м.
;масивна сграда с площ от 45 кв.м. и
масивна сграда с площ от 21 кв.м.или цялата застроена площ е 512 кв.м.,а
незастроената площ е 405 кв.м. експерта е констатирал и отразил в заключението
си , че на място има изградена и съществува ограда с оградна мрежа и метални
колове, с дължина от 18,50 м.л., която
мрежа разделя двора на две части. Експерта е дал пет варианта на разпределене
на реалното ползване, като е съобразил самостоятелните обекти в двора, както и
лицата които имат само магазини без идеални части. Съдът кредитира заключенията на експерта акто
обосновани и компетентно изготвени, като страните не ги оспориха и същите бяха
приети в съдебно заседание.
В съдебно заседание И.Т.,
П.М., Е.Б.М.М. и М. З., изразиха съгласие да им бъде
предоставено в общ дял реалното ползване.
Настоящето производство
се развива на основание решение на ОС Пазарджик по в.гр.д.№867/2015г., с което
е обезсилено Решение на РСПещера по гр.д.№521/2014г. в частта по иска по чл. 32
ал. 2 от ЗС и е върнато за ново разглеждане от друг състав, а по отношение на насрещния иск по чл. 124 от ГПК предявен от М.М.,
който е приет за недопустим за ¼
от претендираното право на собственост върху 250 кв.м. от дворното място, а за
¾ от него, искът е отхвърлен като неоснователен, като ОС Пазарджик, е
потвърдил решението в тази част, а в частта касаеща 1/ 4 производството по делото е прекратено и също
влязло в законна сила.
Ответницата М. Маслорова,
оспорва правата на ищците в размер на ¼ идеална част от УПИ XII-3070 с площ от 950 кв.м. Оспорили са
нотариален акт за дарение между Л..К. и дъщерите й- Е.К. и Г.К.. От събраните гласни и писмени доказателства
по гр.д.№1052/2016г. на РС Пещера, както и събраните гласни доказателство по
гр.д.№521/2014г. на РС Пещера, предвид и на решаващите мотиви на съда да
отхвърли насрещния иск, не се събраха достатъчно доказателства, които да оборят
извода, че И.Д. и Л..К. са признати за собственици по обстоятелствена проверка на
основание давностно владение и
наследство, на ¼ от урегулирания имот. Ето защо оспорването на М.М. по отношение на нотариалния акт за дарение на Л..К., е
останало безрезултатно. Това решение на ОС Пазарджик е влязло в сила. Ето защо
предвид и че същите се легитимират с нотариален акт за собственост по обстоятелствена
проверка № 179/2006 г., с който са признати за собственици по наследство и
давностно владение, то на същите следва да им се признаят посочените права.
Действително в Решение на ОС Пазарджик по гр.д.№ 1761/99
е уважен установителният иск за собственост на ищците и техните наследодатели до размера
на ¼ идеална част от дворно
място от 250 кв.м. ,като идеални
части от дворно място ,цялото с площ от
914 кв.м. Но впоследствие е съставен констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка от 2006 година, с който ищците се легитимират като
собственици на ¼ ид.ч. от дворното място.
Ето защо лицата, които се
легитимират като собственици на по ¼ идеална част от УПИ XII-3070 с площ
от 950 кв.м., са Г.К., М.М., П.М. и И.Т..
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи :
Искът по чл.32, ал.2 от ЗС представлява хипотеза на
спорна съдебна администрация, при която предвид невъзможност на съсобствениците
да постигнат разбирателство относно начина на ползване на съсобствения имот
съдът определя начин на ползване на имота. Това означава, че в производството
по иск по чл.32, ал.2 от ЗС следва да участват всички съсобственици на имота и
в съответствие с дела на всеки съсобственик да бъде определен начин на реално
ползване на недвижимия имот. Допустимостта на иска по чл. 32, ал. 2 ЗС е свързана с несъгласие на
единия от съсобствениците с установения до момента начин на ползване на общия
имот, което обуславя необходимост от намеса на съда за разрешаване на
възникналия правен спор /Решение № 25 от
22.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3985/2013 г., II г. о., ГК/Съдът, като
съобрази твърденията, че страните не са определили начин на реално ползване на
имота,приема, че предявеният иск е допустим.
Искът по чл. 32, ал.2 от ЗС има за
предмет осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение
между съсобствениците по повод служене с общата вещ. Правомощието на
съсобственика да си служи с общата вещ е в зависимост от фактическото състояние
на вещта и нейното предназначение, но упражняването му не трябва да накърнява
правата на останалите съсобственици. Това е юридическият критерий, от който
съдът, който е сезиран да се намеси в управлението на съсобствената вещ по реда
на чл. 32, ал.2 от ЗС, следва да се
ръководи. Начинът на ползване следва да бъде съобразен както с обема на правата
съсобствениците, респективно лицата притежаващи ограничени вещни права по
отношение на общата вещ, така и с техните взаимоотношения с цел осигуряване
възможност за спокойно, безконфликтно служене с общата вещ. Следва да бъдат
съобразени и лошите взаимоотношения между съсобствениците при избор на вариант
за разпределяне на ползването / в тази насока е постановената по чл. 290 от ГПК
съдебна практика- Решение № 615/30.09.2010 г. по гр.д.№ 1510/2009г на I гр.о.
на ВКС/.
По делото е представено решение от 25.04.1973 година по гр. дело №
148/73 година по описа на Велинградски районен съд ,с което е определено реално ползване на парцел Х-1045 в кв.124 по плана на гр. Велинград.
Когато има влязло в сила съдебно решение за разпределение на ползване на съсобствен имот по реда на
чл.32 от ЗС ново разпределение на
ползване е допустимо,само ако след
влизане в сила на това решение са настъпили
нови обстоятелства ,които правят
невъзможно самостоятелното ползване
на разпределената на
един от съсобствениците част от имота или които са довели до промяна в
площта и границите на
съсобствения имот или до промяна в
квотите на съсобствеността на отделните съсобственици,поради което
постановеният с влязлото в сила решение начин на разпределение на ползване
вече не съответства на правата
на съсобствениците в съсобствеността.
В
настоящия случай към момента на постановяване на решението от 25.04.1973 година
по гр. дело № 148/73 година имот с пл. №
1045 заедно с имот пл. № 1046 е участвал в съсобствен парцел Х и е
бил съсобствен между собствениците
на имот с пл. № 1045 и на имот № 1046 .При съществуваща
съсобственост разпределение на ползване
може да се иска на цялото
съсобствено място,а не само на част от
него/ в случая парцел Х-1045,1046,а не само на единия от включените в този парцел имот с пл. № 1045/като задължителни необходими другари по този иск
са всички съсобственици на парцела,а не само част от тях .Освен
това от доказателствата по делото е
видно ,че цялото дворно място с площ 914 кв.м. е било отчуждено към 1973
година и реституирано едва през 1992
година като вече имотът е заснет с пл. №
3070 в кв.124 . Също така следва да се има предвид и че е допустимо ново
разпределение на ползването в случаите, когато има и ново строителство.
Настоящето производство се установи и че има изградени два гаража, единият е
собственост на М.М., а другият на И.Т.. Експерта също
даде пояснения, а и страните не оспорват, че в имота има и допълнителни
постройки навеси. Освен това с решението от 25.04.1973 г. по гр.д.№148/1973г.
на РС Велинград се е разпределяло дворно място с обща площ от 536 кв.м., а към
настоящия момент е 950 кв.м., като незастроената част според експерта е 405
кв.м.Ето защо следва да се приеме че е допустимо да се извърши ново разпределение/Решение
№25/22.04.2014г. по гр.д.№3985/2013 г. ВКС IIг.о. по чл. 290 от ГПК/.
В
предвид на изложеното съдът приема ,че предявения иск по чл.32 ,ал.2 от ЗС е допустим,тъй като до реституцията това дворно място е било държавна собственост
и не е съществувала съсобственост между страните /видно от приложените актове
за държавна собственост/ .
От
приложените материали се установява, че :
Г.С.К.
е собственик на Апартамент от 70 кв.м. находящ се в 2МЖС/ нова/ на втори етаж и магазин от 58 кв.м.
М.М. е собственик на Апартамент от 100 кв.м. находящ се в
2МЖС/ нова/ на втори етаж, гараж от 21
кв.м., магазин от 31.50 кв.м..
И.Т.
е собственик на ½ ид.ч. от апартамент с площ от 128 кв.м. /в сграда
стара/ /104 кв.м плюс иделните части/, 2
търговски обекта с площ общо от 60
кв.м.
П.М.
е собственик на ½ ид.ч. от апартамент с площ от 128 кв.м. /в сграда
стара/ /104 кв.м. плюс иделните части/, 2 търговски обекта с площ от 90 кв.м. и 30 кв. .
Е.М. е и съсобственик в двата магазина със сина си. Мариа
З. е съсобственик с дъщеря си в гаража от 45 кв.м.
Е.Б.М.
и М.Б. З., са ползватели на имотите дарени съответно на П.М. и И.Т.. Същите
заявиха, че са съгласни да се оформи общ дял за П.М., Е.М., М.
З. и И.Т..
Съобразявайки
обстоятелството ,че със съдебна спогодба
одобрена по гр. дело № 448/68 година
наследодателите Боян М. и И. М.
са поделили постройките ,застроени в процесния имот ,като са определели
и входовете към тях, предвид и че в имота
има гаражи и магазини, чиито фасади следва да могат да се обслужват от техните
собственици, както и че не е възможно всички съсобственици да получат в пълен
обем съответстващото на правото им на собственост ползване, като различията
биха могли да бъдат преодолени по реда на чл. 31 ал. 2 от ЗС, то
съдът следва да възприеме
варианта за реално ползване на дворното място предложен от вещото лице Г. в допълнителното
си заключение прието в съдебно заседание
24.10.2018г. вариант трети. В същия
вариант единствено има разминаване в предоставената площ на М.М. в размер на 16,22 кв.м., за сметка на Г.К.. Същият вариант
съдът го намира за най – рационален и пораждащ
възможност за най –малко конфликти между страните. Освен това експертът
е измерил на място площите и е констатирал, че има разминаване , между
притежаваното по титул за собственост и реално измерените площи видно от скица
на експерта с отразяване на застроените площи на СОС и местоположението на
оградата/л.253 от делото/. На л. 250 експертът е посочил обектите на
собствениците и техните площи, реално измерени на място, касаещи самостоятелни
обекти – магазини и гаражи разположени на партерните етажи на двете сгради.
Съдът
не възприема първия, втория и четвъртия вариант, тъй като при първите два не се
отчита възможността на ответниците Мекикови, Т. и З., да обслужват фасадите на сградите тяхна
собственост, както и гаража, като пътеката
се прекъсва на места, а и е предвидено преминаване през самия гараж до другата
част, която е за тяхно ползване. Също
така и в първите два варианта не е отчетено искането на Т., З., Мекикови да им
бъде предоставено общо ползване. По отношение на четвъртия вариант съдът намира,
че същият не отразява в пълна степен правата на ищцата/ Г.К./ , и предоставеното
й за ползване дворно място е многократно
занижено. По отношение на петия вариант съдът не го приема, тъй като същият
предвижда по-голямата част от фасадата на гаража, собственост на М.М. да попадне в частта за ползване на ищцата, а това ще създаде допълнителни
конфликти между тях , както и невъзможността на М.М.
да обслужва фасадата на сградата си/гараж/ при нужда.
Това
ползване съобразно вариант терти е
съобразено с конкретното положение, като са съобразени правата на всички
съсобственици, като е отчетена
възможността на ищцата и ответниците- притежаващи право на собственост върху
жилищните сгради, магазини и гаражи да имат достъп до същите. Не се налага
преустройство и промяна, тъй като поставената на място ограда от метални колове
и мрежа, следва да бъде премахната, но тя не е масивна, за която да се
предвижда строително или друго разрешение.
Воден от горното Пещерския районен съд,
Р Е Ш И:
ОПРЕДЕЛЯ начин на реално ползване между И.Н.Д.,
ЕГН **********,***, Е.С.К., ЕГН **********,***, Г.С.К., ЕГН ********S3, с
постоянен адрес: ***, М.К.М., ЕГН **********,***,И.Н.Т., ЕГН **********,***,П.Н.М.,
ЕГН **********,***,М.Б. З., ЕГН **********, с адрес: ***, Е.Б.М.-М., ЕГН **********, с адрес: ***,, на незастроено дворно
място от 405 кв.м., от следния недвижим имот представляващ ИМОТ №3070,
за който е образуван УПИ ХІІ-3070 в кв.124 по плана на гр. Велинград с площ от 950 кв.м. ,при съседи
на УПИ: имот № 501.3067-двор, имот № 501.3069-двор,имот № 501.6475-двор,имот №
501.9524-улица, имот № 501.9534-улица,имот № 501.3065-двор и имот № 501.9567-улица, по
следния начин : площ от 131.28 кв.м. оцветена
в червено по скица проект вариант трети към заключение прието в с.з. на 24.10.2018
година да се ползва от Г.С.К.; площ от
141.62 кв.м.оцветена в синьо по
скица проект вариант трети към заключение прието в с.з. на 24.10.2018 година да
се ползва от М.М.; площ от 65,90 кв.м. оцветена в зелено по
скица проект вариант трети към заключение прието в с.з. на 24.10.2018
година да се ползват общо от ответниците И.Т., М. З.,Е.М.М. и П. М. и площ от 50,20 кв.м. оцветена в жълт цвят
по скица проект вариант трети към заключение прието в с.з. на 24.10.2018 година
да се ползват общо от М.М., И.Т., М. З.,Е.М.М. и П. М..
Заключението
на вещото лице Б. Г. и скица проект, трети вариант, приети в с.з. на 24.10.2018
година да се считат неразделна част от настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд – гр. Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: