Решение по дело №296/2020 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 260034
Дата: 4 декември 2020 г. (в сила от 29 декември 2020 г.)
Съдия: Нанко Събов Маринов
Дело: 20204330200296
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

град   Т. 04.12.2020 година

  

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

Т.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-трети състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести ноември

През две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАНКО МАРИНОВ

 

При секретаря:Й  Д

Като разгледа докладваното от Председателя НАХ Дело №296 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Обжалвано е наказателно постановление №19-0356-000416/08.10.2019 година на Началника на РУП на МВР гр.Т..

            В жалбата си жалбодателят твърди, че не е доволен от обжалваното наказателно постановление /НП/. Твърди, че не е извършил никакво нарушение по ЗДП, тъй като не е управлявал автомобил. Твърди, че случаят е следвало да приключи с постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство, тъй като нямало свидетели, които да са възприели, че той е управлявал МПС. Твърди, че няма спомен да му е съставян и връчван акт за нарушение, както и че НП не отговаряло на разпоредбата на чл.57 от ЗАНН.

Моли да бъде отменено изцяло обжалваното наказателно постановление и представя писмени бележки.   

За РУП на МВР гр.Т.,  редовно призовано, представител не се явява и не взима становище по жалбата.

            От приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и издадено въз основа на него наказателно постановление, приетите и приложени по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели-С.И.С., К.И.К., Ф.М. А., К.Р.М., Л.А.Ч., В.А.Ч., съдът приема за установено следното:

            На дата 24.02.2019 година свидетелите по делото-С. и К.-служители на РУП на МВР гр.Т. били дежурни по график и получили сигнал по телефона от Началника на полицията в гр.Т., че в с.Г., Ловешка област е настъпило ПТП, че има очевидец на същото, като сигнала бил подаден от свид.М.. Полицейските служители посетили мястото на произшествието в с.Г., Ловешка област, улица „В.Л.“, където установили, че лек автомобил „*** 316“, което е било паркирано пред дом №42 на посочената улица е блъснато като по автомобила имало щети. На место полицейските служители провели разговор със свид.Ф.А., която им обяснила, че водач на товарния автомобил блъснал лекия такъв, който е собственост на съпруга на свидетелката е жалбодателя, че се е свързал с нейния съпруг и му е казал, че ще оправи щетите. Полицейските служители не открили товарния автомобил, снели сведение от свидетелката А. и си тръгнали. В последствие на свидетеля С. било разпоредено да състави на жалбодателя акт за нарушение и по тази причина на 18.04.2019 година на жалбодателя в негово присъствие бил съставен акт за нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДП и чл.150 от ЗДП, в който жалбодателят направил възражение, че не е управлявал автомобила ГАЗ 66, а друго лице го е управлявало и отказал да подпише акта и да получи препис от него, което било удостоверено с подписа на свидетел.

Във връзка с този случай било образувано на 08.05.2019 година досъдебно производство за престъпление по чл.343в ал.2 от НК, което с постановление на прокуратурата от 21.06.2019 година било прекратено и постановлението влязло в законна сила на 05.07.2019 година.

На дата 08.10.2019 година въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/, с което на жалбодателя на основание чл.185 от ЗДП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева и на основание чл.177 ал.4 във връзка с чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

Предвид изложеното, съдът приема, че полицейските служители не се очевидци на нарушението на жалбодателя, за което свид.С. е съставил акт за нарушение в последствие, както и че когато са посетили мястото на ПТП-то не са открили нито товарния автомобил, нито жалбодателя по делото. Двамата полицейски служители твърдят в съдебно заседание, че от свид.А. са разбрали, че жалбодателят е управлявал автомобила и при това управление е причинил ПТП-то. В същото време в съдебно заседание свид.А. твърди, че колата на съпруга и е била блъсната от товарен автомобил, но не е видяла кой е управлявал автомобила, както и че друго момче, но не жалбодателя е сложил акумулатор и е откарал автомобила. Твърди също, че именно жалбодателят е отишъл при нея, като и е казал, че той ще възстанови щетите по автомобила. От показанията на свид.Ч.-дъщеря на свид.А. се установява, че товарния автомобил блъснал този на баща и е на жалбодателя, но е бил управляван от друго лице, както и че жалбодателят е платил щетите по лекия автомобил. Разпитаният свидетел К.М. твърди, че е разговарял с някой полицай за случая по телефона, че е видял блъснат автомобил, но не знае кой го е блъснал.

            Предвид изложеното следва да се отбележи, както правилно е приела и прокуратурата, че по делото липсват безспорни доказателства, че жалбодателят е управлявал товарния автомобил Газ 66 на посочената в акта и НП дата, час и място, като показанията на разпитаните по делото свидетели-полицейски служители, че са научили от свид.А., че жалбодателят е управлявал автомобила не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства и най-вече от показанията на свидетелите А., Ч. и М., като първите две свидетелки твърдят, че товарния автомобил е бил на жалбодателя, но е бил управляван от друго непознато им лице. 

Предвид изложеното, съдът приема, че с представените по делото доказателства, не се установява по несъмнен начин, че именно жалбодателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушенията по чл.20 ал.1 и чл.150 от ЗДП, поради което същият неправилно и незаконосъобразно е бил санкциониран по чл.185 от ЗДП с наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева и по чл.177 ал.4 във връзка с чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП с наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева

С оглед изложеното, съдът приема, че НП е незаконосъобразно и като такова ще следва да бъде изцяло отменено.

При този изход на процеса и с оглед разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, като ОД на МВР-Ловеч бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 300,00 лева разноски по делото, представляващи адвокатски хонорар, съгласно представеното пълномощно.

 Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

Р    Е    Ш    И :

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО наказателно постановление №19-0356-000416/08.10.2019 година на Началника на РУП на МВР гр.Т., издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение №926925/18.04.2019 година, с което на М.М.М., ЕГН ********** *** основание чл.185 от ЗДП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 /двадесет/ лева и на основание чл.177 ал.4 във връзка с чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Ловеч да заплати на М.М.М., ЕГН ********** *** от 300,00 /триста/ лева, разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: