Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ...05.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на двадесет и първи април през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 1750/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н.Б. с вх. №
5215724/23.12.2019 г. – ищец по гр. дело № 19884/2019 г., Софийски районен съд,
41 състав срещу постановеното по него Решение № 285642/26.11.2019 г. в частта,
в която е признато за установено по иск на „А1 България” АД, че ответницата
дължи 1 275,71 лв. главница за незаплатени
електронни съобщителни услуги и закупени продукти по договори за далекосъобщителни
услуги от 30.07.2012 г. и от 22.04.2016 г., ведно със законна лихва за периода
от 23.11.2018 г. до изплащане на вземането и сумата от 214,80 лева,
представляваща законна лихва за забава върху главница за периода 15.11.2016 г.
до 23.11.2018 г. Със същото решение ответницата е осъдена да заплати и разноски
за заповедното и исковото производства.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано.
Счита се, че приемането на доклада без възражения не влияе на направените в
отговора на исковата молба оспорвания. Поддържа се, че неоспорването
съществуването на договорите не означавало, че не се оспорвала ищцовата
претенция за дължимите суми. Сочи се нарушение на императивните разпоредби за
сключването на договор при общи условия с потребител. Неправилно съдът приел,
че жалбоподателката не оспорила начисленото потребление абонаментни такси.
Твърди се, че месечните фактури за задълженията не били изпращани на
потребителката. Счита се, че т. 26.4, изр. първо ОУ е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Съдът не се е произнесъл по възражението, че
трите договора за услуги били прекратени. Не било отчетено, че ищцовото
дружество не определило срок за заплащане на задълженията.
Въз основа на изложеното се иска отмяна на
процесното решение.
Въззиваемият „А.Б.” ЕАД оспорва жалбата. Твърди, че
е налице облигационно взаимоотношение, тъй като не се изисквало подписване
договора на всяка страница. Сочи се изрична разпоредба от ОУ, която ги прави
част от всеки договор. При същото позоваване се твърди, че неполучаването на
фактура не освобождавол абоната от плащане на дължимото. На основата на ОУ се
извежда твърдението, че при неплащане на задълженията договорът се счита за
прекратен. Претендират се разноски.
Страните не
представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.
266 ГПК.
Софийски градски съд, като
обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Производството по гр. дело № 19884/2019 г., Софийски районен съд, 41
състав е образувано по искова молба на „А 1 България“ ЕАД, с която на основание чл. 124, ал.1 във вр. чл. 415 във вр. с чл.
422 ГПК във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 124, ал.1 във вр. чл. 415 във вр. с чл.
422 ГПК във вр.чл. 92 ЗЗД и чл. 124, ал.1 във вр. чл. 415 във вр. с чл. 422 ГПК
във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД е поискано установяване съществуването на задължение
от неизпълнени договорни задължения по договори за далекосъобщителни услуги за
сумата от 1 439, 49 лв. задължения по договори за електронни съобщителни услуги
и закупени продукти от 22.04.2016 г., от 11.11.2015 г. и от 30.07.2012 г.,
ведно със законна лихва за периода от 23.11.2018 г. до изплащане на вземането,
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите в общ размер на 406, 52 лв.
и законна лихва върху главницата в размер на 241, 86 лв. за периода 15.11.2016
г. - 23.11.2018 г., която заповед е
поправена с разпореждане от 12.04.2019 г.
В отговора си ответницата оспорила исковете по основание и размер. Навела
твърдения за наличието на неравноправни клаузи. Посочила е, че общите условия
не са й били предоставяни, не са й били връчвани и фактурите за месечните
задължения. Оспорила е автоматичното прекратяване договора за предоставяне
мобилен апарат срещу изплащане.
По делото са представени: Общи условия за
взаимоотношения между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“ ЕАД; Договор № *********/28.01.2015
г.; Договор № *********/11.11.2015 г.; Договор № *********/22.04.2016 г., ведно
с приложенията към тях; Договор за продажба на мобилно устройство на изплащане
от 22.04.2016 г., приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство;
фактури за отделните задължения за процесния период.
По делото е изслушана и приета ССчЕ, според която
общият размер на задължението на ответника към 23.11.2018 г., представляващо
сбор от главница, неустойка и лихва за забава било в размер на 2 087, 86
лв. Липсвали данни за заплащане на дължимата сума.
За да постанови своето решение съдът е приел, че между
страните има валидни облигационни взаимоотношения. Уважил е възражението за неравноправност
на т. 5.3.1 касаеща неустойката. Приел е, че плащането на задължението следвало
да бъде извършено в петнадесетдневен срок от издаването й, поради което и при
неизпълнение договорът могъл да бъде прекратен едностранно.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи на
разглеждане по същество.
Съгласно нормата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси той е
ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ №
1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По същество същото е правилно
поради което препраща към мотивите му. В съответствие с изложените възражения
следва да се добави следното.
При коректен прочит
отговора на исковата молба се налага изводът, че ответницата не е оспорила
начисленото потребление и абонаментни такси и предвид преклузивните срокове в
първоинстанционното производство възраженията в тази насока не следва да бъда
разглеждани.
При сключване на договор при общи условия с потребител общите условия обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях. Съгласието на потребителя с общите условия се удостоверява с неговия подпис. – чл. 147а, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП. По всички представени по делото договори, които са рамкови по своя характер има препращаща към Общите условия клауза и потребителят подписвайки всеки един от тях се обвързва с условията на мобилния оператор.
В този смисъл задължителен характер има и чл. 26.5 от ОУ, в който се предоставя на абоната петнадесетдневен срок след издаване на фактурата за плащането на посочената сума по нея. Т.е. срокът кани, тъй като е предварително определен и не е необходимо да последва втора покана.
Неоснователно е възражението, че договорите не са прекратени. Според ССчЕ не са постъпвали плащания по задълженията на ответницата. В тази хипотеза намира приложение чл. 54.12 от ОУ, според която разпоредба договорът по отношение на конкретна услуга се счита едностранно прекратен от страна на мобилния оператор, в случай, че забавата на дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дена.
Поради това жалбата се
явява неоснователна, а първоинстанционото решение правилно и същото следва да
бъде потвърдено.
Страните не са поискали
присъждане на разноски.
Воден от горното СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
285642/26.11.2019 г.по гр. дело № 19884/2019 г., Софийски районен съд, 41
състав.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./
2./