Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Сливница, 29.12.2020 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, ІV състав, в публично съдебно заседание на осми декември, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

Районен съдия: ГЕОРГИ НИКОЛОВ

при участието на секретаря ПАУЛИНА ВЕЛКОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 112 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ, вр. чл. 19 ал. 8 ППЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба на Б.Г.О., срещу Решение № 02-О/23.10.2018г. на ОСЗ гр. Божурище постаонвено по заявление за обезщетение вх. № 02129 от 08.09.2016г.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е нищожно като издадено от некомпетентен орган и при допуснати многобройни съществени нарушения на материалноправните и процесуалноправните разпоредби на ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и АПК. Твърди се още, че същото е нищожно поради наличието на съществуваща в него алтернативност относно начина на обезщетяване, което се приравнява на липса на решение. Също така се твърди, че оспореното решение е немотивирано, като позоваването на конкретни законови разпоредби е само формално. Цитирането само на законовите разпоредби, без запълването им с конкретно фактическо съдържание не представлявало мотивиране на издадения акт. Не била цитирана в решението разпоредбата на чл. 10б ал. 1 от ЗСПЗЗ, на която се основавали исканията на жалбоподателя.

Твърди още, че неправилно е било изчислено предвиденото в оспореното решение обезщетение, което не е било съобразено с категорията на отказаната за възстановяване земя и не било отчетено, че същата е била включена в урегулиран поземлен имот. 

С оглед на горното жалбоподателят претендира, обжалваното решения да бъде обявено за нищожно, а при условията на евентуалност да бъде отменено, като незаконосъобразно и преписката да бъде върната на ОСЗ Божурище с указания за произнасяне по направеното искане на жалбоподателя на основание чл. 10б ал. 1 от ЗСПЗЗ да бъде обезщетен с равностойна земя от наличния общински поземлен фонд, за не възстановената на наследодателя му ливада с площ от 1398 кв. метра. Претендира присъждане на разноски.

По делото е постъпило и становище на ответника по жалбата - ОСЗ гр. Божурище, в което се излага, че оспореното решение е постановено в изпълнение на влязло в сила съдебно решение № 43/05.04.2018г. на РС Сливница, на основание чл. 19 ал. 8 от ППЗСПЗЗ и след влязло в сила Решение № 02/09.02.2005г.  по чл. 18ж ал. 1 от ППЗСПЗЗ. В становището е посочено, че Решение по чл. 19 ал. 17 от ППЗСПЗЗ за вида на обезщетението се издава след влизане в сила на решението по чл. 19 ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Мотивите за отказа за възстановяване на 1.398 дка., както и категорията на земята са описани във влязлото в сила Решение № 02/09.02.2005г.  Решенията за определяне правото на обезщетение на територията на община Божурище са постановени на стойност определена по Наредба за реда за определяне на цените на земеделските земи приета с ПМС № 118/26.05.1998г., като и решенията по чл. 19 ал. 17 от ППЗСПЗЗ за вида на обезщетението се постановява по същите цени.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител - адв. Й., поддържа подадената жалба и моли същата да бъда уважена, като претендира, съдът да прогласи обжалваното решение за нищожно по подробно изложени съображения. При условията на евентуалност твърди, че невъзстановения имот следва да бъде обезщетен по цени от 73.80 лева за кв. метър, тъй като се намирал в регулация. Ангажира доказателства.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.Представя административната преписка свързана с издаването на оспореното решение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и след като съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна, следното:

Като доказателство по делото е приета изпратената административна преписка № 02129 от 08.09.2016г. по описа на ОСЗ Божурище, образувана по заявление за обезщетяване на наследниците на М.Й.П., на основание влязло в сила решение на ОСЗ по чл. 18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ, № 02/09.02.2005г.

Не се спори между страните, че цитираното по – горе решение е влязло в законна сила, както и че с него е било отказано да се възстанови правото на собственост на наследниците на М.Й.П. - С.М.П., (праводател на жалбоподателя Б.Г.О. по силата на частно завещателно разпореждане от 24.08.1992 г.), върху следния недвижим имот, а именно: ливада от 1,398 дка, шеста категория, находяща се в землището на с. Гурмазово, м. „Поятище“, кв. „9-ти септември“. В решението са описани подробно причините поради които е било отказано правото на възстановяване на собствеността. Това решение е влязло в законна сила на 25.02.2005г.

Безспорно по делото е установено, че със заявление вх. № 02129/08.09.2016г. подадено от наследниците на М.Й.П. е било поискано обезщетяване за невъзстановената земеделска земя.

Установява се от материалите по делото, че ответникът в настоящото производство е издал Решение № 02-О/07.08.2017г. с което е било определено правото на обезщетение на наследниците на М.Й.П. за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделска земя в размер на 0,948 дка за обезщетяване със земеделска земя и/или поименни компенсационни бонове на обща стойност 341 лв. Било е издадено и Решение № 02-Б/07.08.2017г. за обезщетение с поименни компенсационни бонове на наследниците на М.Й.П. за 0,948 дка земя на стойност 341 лв., с 341 броя поименни компенсационни бонове на стойност 341 лв.

Тези решения са обжалвани пред РС Сливница, като с влязло в сила 05.05.2018г. Решение № 43/05.04.2018г. по гр. дело № 661/2017г. същите са били отменени и преписката е върната на административния орган, със задължителни указания по прилагане на закона, а именно: определяне размера обезщетението за цялото признато, но невъзстановено право на собственост от 1,398 дка ливада, шеста категория, находяща се в строителните граници на с. Гурмазово, м. „Поятище“, кв. „9-ти сепетмври“, както и след произнасяне по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, съобразявайки дадените по-горе указания, и влизане в сила на това решение, да бъде постановено решение по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, като определи и вида на обезщетението, съобразявайки възможността равностойната земя да бъде не от общинския, а от държавния поземлен фонд.

Именно възоснова на цитираното съдебно решение и при съобразяване с влязлото в сила решение по чл. 18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ, ОСЗ гр. Божурище е издало оспорения в настоящото производство административен акт, който е издаден по реда на чл. 19 ал. 8 от ППЗСПЗЗ. С Решение № 02-О/23.10.2018г. е определено на наследниците на М.Й.П., правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, както следва: със земя и/или компенсаторни бонове: 1.398 дка. VІ кат. х 360 лв./дка., на обща стойност 503 лева.

Към преписката са представени доказателства за компетентността на органа издал оспореното решение, а именно: Заповед № РД-12-487 от 12.11.2015г. на Директора на ОДЗ – Софийска област и Заповед № РД-09 - 317/10.04.2018г. на МЗХГ.

В хода на производството по делото е допусната и изслушана, като компетентно дадена СТЕ, която е дала заключение за стойността на определеното обезщетение от ОСЗ Божурище направено въз основа на Наредба за реда за определяне на цени на земеделски земи, съгласно чл. 1 т. 1 от същата наредба, според категорията на земята, площ, отстояние от основни пазари и от строителните граници, като е определи цена съобразно наредбата от 360 лева за декар.

По поставена от процесуалния представител на жалбоподателя задача, експерта е определи и средна пазарна цена на имота като част от урбанизираната територия – УПИ Х-33, кв. 2 по плана на гр. Божурище – 73.80 лв. на кв. метър.

Вещото лице е предоставило на съда преценката на въпроса относно коя от стойностите определени за процесния имот следва да бъде възприета, като според настоящия съдебен състав несъмнено това е правен въпрос и подлежи на оценка от съда.

Представени са по делото отново по искане на представителя на жалбоподателя и списъци на земите по чл. 19 ал. 10 от ППЗСПЗЗ.

Други релевантни за спора доказателства по делото не са приложени.  

При така приетото за установено от фактическа страна и след извършена проверка по реда на чл. 168, вр. чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - като подадена в законоустановения срок, от активно процесуално легитимирано лице – адресат на акта, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, до месно и родово компетентния съд. Следва да се отбележи, че съда намира жалбата за подадена в законово определения срок, доколкото по преписката липсват доказателства, кога същата е постъпила в канцеларията на ответника.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, като такава, по следните съображения:

Съдът счита, че оспореният административен акт е издаден от компетентен  орган и не е налице порок по смисъла на чл. 146 т.1 от АПК, който да прави същия незаконосъобразен и да налага отмяната му на това основание. По делото са представени доказателства за компетентността на органа издал същия – това несъмнено е ОСЗ Божурище (арг. от чл. 19 ал. 8 от ППЗСПЗЗ), като лицата участвали при издаването на оспореното решение са изрично оправомощени да го издадат видно от приложените по делото Заповед № РД-12-487 от 12.11.2015г. на Директора на ОДЗ – Софийска област и Заповед № РД-09 - 317/10.04.2018г. на МЗХГ.

В този смисъл, решаващият съдебен състав не възприема за основателни изложените в жалбата твърдения за липсата на материално правна компетентност на органа издал оспорения административен акт.

Неоснователни се явяват и останалите възражения изложени в жалбата.

Според нормата на чл. 19а ал. 4 ЗСПЗЗ, процедурата по обезщетяване на бившите собственици на земеделски земи се извършва поетапно, като ОСЗ се произнася с решения, както следва :

За определяне правото на обезщетение по реда на чл. 10б, чл. 10в и чл. 35 с посочване на стойността на обезщетението – Решение по чл. 19 ал. 8 от ППЗСПЗЗ;

За определяне на стойността на обезщетението със земя и/или с поименни компенсационни бонове съобразно коефициента по ал. 5 – Решение по чл. 19 ал. 17 от ППЗСПЗЗ;

За обезщетяване на собствениците с поименни компенсационни бонове и/или

За обезщетяване на собствениците с със земеделска земя по чл. 27а от ППЗСПЗЗ, въз основа на обявения план по чл. 19 ал. 18 от ППЗСПЗЗ.

Като уреден в подзаконов нормативен акт, изложеният по-горе ред на провеждане на процедурата по обезщетяване, е задължителен за спазване. Така всяко едно от постановените решения следва да е влязло в сила и да е придобило статут на стабилен индивидуален административен акт, преди да се издаде следващото. Именно такива указания е дал на административния орган, съдебният състав на РС Сливница постановил Решение № 43/05.04.2018г.

В настоящия случай решаващия съдебен състав приема, че е сезиран с жалба против решение постановено по реда на чл. 19 ал. 8 от ППЗСПЗЗ, с което ОСЗ Божурище е определила стойността на обезщетението за признатото, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи посочени в Решение № 02/09.02.2005г.

В оспореното решение, административният орган не е конкретизирал (но не е бил и длъжен предвид изложения по – горе ред) по какъв начин ще бъде извършено обезщетяването. В решението обаче е посочено изрично, че обезщетяването със земя и/или поименни компенсационни бонове ще се извърши въз основа на постъпили писмени искания на собствениците, издадени във връзка с уведомленията по чл. 18д, ал. 3 и  чл. 19б, ал. 1 от ППЗСПЗЗ в случаите по чл. 10б и чл. 10в от ЗСПЗЗ и възможностите на държавния и общинския поземлени фондове.

Следва да се отбележи, че с Решението по чл. 19 ал. 8 от ППЗСПЗЗ (каквото несъмнено е процесното) се определя единствено размерът на обезщетението и единствено той може да бъде предмет на проверка. С този административен акт не се определя вида на обезщетението, тъй като, за да е налице такова, следва да се посочи и конкретният брой на компенсаторните бонове. Съгласно разпоредбата на чл. 19 ал. 17 от ППЗСПЗЗ, на основание влязлото в сила решение по чл. 19 ал. 8 от ППЗСПЗЗ, ОСЗ постановява решение за стойността на обезщетението: т. 1 със земя, а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение - с поименни компенсационни бонове съобразно определения коефициент от общината по ал. 16 и т. 2, с поименни компенсационни бонове - в случаите, когато лицата са поискали дължимото обезщетение да бъде извършено чрез поименни компенсационни бонове, както и в случаите по чл. 19, ал. 9 от ЗСПЗЗ.

Предвид изложеното по – горе неоснователно се явява релевираното в жалбата възражение за наличието на алтернативност на начина на обезщетение, доколкото такъв с процесното решение не е определен.

По наведените доводи, че в обжалваното решение липсва позоваване на органа на разпоредбата на чл. 10б ал. 1 от ЗСПЗЗ, съдът приема, че този пропуск не води до незаконосъобразност на оспорения административен акт. Този извод се налага от факта, че в решението е определено правото на обезщетение на наследниците на М.Й.П. за признато им, но невъзстановено право на собственост. Безспорно е, че така посочените лица черпят своите права от разпоредбата на чл. 10б. ал. 1 от ЗСПЗЗ и не са такива от кръга на посочените в нормата на чл. 10в от ЗСПЗЗ. Ето защо липсата на изрично посочване на тази правна не води до пороци в издадения административен акт.

По изложените доводи за липса на мотиви, съдът намира за необходимо да посочи, че трайна и непротиворечива практика на ВАС е, че мотивите за издаване на конкретен административен акт могат да се съдържат в документи приложени към преписката. В настоящия случай безспорно е установено, че процесното решение е издадено въз основа на подадено заявление за обезщетяване вх. № 02129/08.09.2016г. по реда на чл. 10б ал. 1 от ЗСПЗЗ. Това право е възникнало за заявителя поради наличието на влязло в сила Решение № 02/09.02.2005г. с което е било отказано възстановяване на собствеността върху описания в оспореното решение недвижим имот. В този смисъл съдът приема, че органът е мотивирал своя акт посочвайки като основание за неговото издаване, цитираното решение и подаденото заявление.

По направените възражения свързани с направената оценка на правото на обезщетение, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ размерът на обезщетенията, включително за земеделски земи, включени в границите на урбанизираните територии /населени места и селищни образувания/ се определя по текущи пазарни цени, установени с наредба на Министерския съвет. Неприложим е друг метод за определяне на размера на обезщетението, освен посочения в тази наредба.

От заключението на изготвената по делото СТЕ, която съдът цени като обосновано и компетентно дадена, се установява, че стойността на обезщетението съгласно методиката по Наредба за определяне на цени на земеделските земи приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г., обн.ДВ бр.64 от 05.06.1998 г. на наследниците на М.Й.П. е в размер на 360 лева на декар.

Вещото лице е дало заключение и за средната пазарна цена на процесния имот, като такъв със статут на УПИ и е определило стойност от 73.80 лева на кв. метър.

Съдът счита, че обезщетението на наследниците на М.П.в конкретния случай следва да бъде определено по реда на чл. 3, и чл. 4  от Наредбата приета от МС с Постановление № 118 от 26.06.98г., тъй като имотът е бил такъв към момента на неговото обобществяване, а и като такъв е посочен във влязлото в сила решение № 02/09.02.2005г. – ливада с площ от 1.398 дка, VІ-та категория.

Според нормата на чл. 7в. ал. 1 от Наредбата (Нов - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Оценките на ограничени вещни права и сервитути върху земи по чл. 27, ал. 6 и 8 ЗСПЗЗ и чл. 53 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи, приет с Постановление № 240 на Министерския съвет от 1996 г., се определят по реда на чл. 90 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост.

Така регламентираната уредба, предвижда различен ред за определяне стойността на обезщетението само за посочените категории земи и то ако се намират в границите на урбанизирани територии /населени места и селищни образувания/.

Процесният имот обаче не попада в цитираната законова хипотеза, поради което правилно и съобразно установеното административният орган е определил неговата оценка по реда на посочените по – горе текстове от Наредбата.

Доколкото оспореното решение не страда от други пороци по смисъла на чл. 146 от АПК, съдът намира, че същото е правилно и законосъобразно, поради което подадената срещу него жалба, като неоснователна подлежи на отхвърляне.

Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :   

 

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна жалбата на Б.Г.О., срещу Решение № 02-О/23.10.2018г. на ОСЗ гр. Божурище, издадено по заявление за обезщетение вх. № 02129 от 08.09.2016г.

 Решението може да се обжалва с касационна жалба пред АССО в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                                                               

РАЙОНЕН СЪДИЯ: