и за да се произнесе, взе предвид следното: Предявен е иск за заплащане на претендирани подобрения в недвижим имот в размер на 34 997.87 лева. С исковата молба е направено искане за спиране изпълнението по изпълнително дело № 121/2012 г. по описа на съдебно – изпълнителна служба при Районен съд – Момчилград до влизане в сила на съдебното решение по настоящото дело и заплащане на претендираните подобрения. По отношение на направеното искане, съдът като взе предвид, че се иска спиране изпълнението на изпълнително дело, а не искане за събиране на конкретно доказателство, намира, че в случая, се касае до направено искане за допускане на обезпечение на предявения иск чрез спиране на изпълнението по посоченото изпълнително дело, а не до молба за обезпечение на доказателства. Това е така, тъй като независимо от твърдението, че спирането на изпълнението по посоченото изпълнително дело се иска „с оглед обезпечаване на доказателствата” на основание чл. 207 от ГПК, то с направеното особено искане не се иска събиране на конкретно доказателство, а спиране на изпълнително дело до решаване на настоящото дело. Съгласно чл.391, ал.1 от ГПК, обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. В тази връзка, представените по делото доказателства не установяват, че без поисканото обезпечение за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, като в искането не се и твърди наличието на някоя от посочените хипотези. Не обосновава противоположен извод и направеното от ищеца твърдение, че при осъществяване въвод във владение на процесната жилищна сграда, ответницата, в качеството й на взискател по изпълнителното дело можела да предприеме действия по строителство и ремонт, които биха попречили доказването на претендираните от ищеца СМР. Впрочем, по делото липсват каквито и да са доказателства, установяващи образуването на цитираното от ищеца изпълнително дело, страните по него и неговия предмет. Що се касае до посочените в исковата молба членове, на основание на които се иска спиране изпълнението на посоченото изпълнително дело, то следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.432, т.5 от ГПК е напълно неотносима доколкото касае спиране на изпълнението по смисъла на чл.23 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, което се постановява от съда, пред който това дело е висящо. От друга страна, нито цитираната разпоредба на чл.207 от ГПК, нито разпоредбите на чл.72, ал.3 и чл.74, ал.2 от Закона за собствеността, предвиждат възможност да се спира изпълнението на изпълнително дело. Само за пълнота следва да се посочи и това, че цитирания чл.90 от Закона за собствеността е отменен през 1996 г. При това положение, съдът намира, че в случая за ищеца не е налице обезпечителна нужда от исканото обезпечение, поради което молбата за допускането му е неоснователна. Предвид изложеното, искането за допускане на обезпечение на предявения иск от Юри Михайлов Германов против Таня Маринова Димитрова за заплащане на претендирани подобрения в недвижим имот в размер на 34 997.87 лева, чрез спиране изпълнението по изпълнително дело № 121/2012 г. по описа на съдебно – изпълнителна служба при Районен съд – Момчилград, следва да се остави без уважение. Ето защо и на основание чл.395, ал.2 във връзка с чл.396 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на обезпечение на предявения от Юри Михайлов Германов с адрес в с.Ямино, ¯бщ.Джебел, обл. Кърджали, с ЕГН **********, против Таня Маринова Димитрова с адрес в гр.Хасково, ул. ”Стара планина” № 1, вх.В, ет.2, ап.15, с ЕГН **********, иск за заплащане на претендирани подобрения в недвижим имот в размер на 34 997.87 лева, чрез спиране изпълнението по изпълнително дело № 121/2012 г. по описа на съдебно – изпълнителна служба при Районен съд – Момчилград. Определението може да се обжалва с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|