Р Е Ш Е Н И Е
№1431/4.4.2018г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено
на тридесети януари, две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря
Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10289 по описа на Варненски районен съд за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени
от М.К.С., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу
Е.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, Д.И.П., ЕГН: **********, с адрес: *** и
И.Г.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, искове, както следва:
- за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответниците Е.И.Г. и
Д.И.П. не са собственици на 1/ 2 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в *, а именно: еднофамилна жилищна сграда на един етаж, с идентификатор № *, разположена в ПИ с идентификатор № *, със
застроена площ от 49 кв. м., състояща се от: входно антре, три стаи, баня –
тоалет, представляващ имот със стар идентификатор *; Претендира се и отмяна на НА № *, том *, рег. № *, нот. дело № */ 2007 год. на нотариус Л. Г.;
- за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът И.Г.Т. не е
собственик на 1/ 2 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в *, а именно: еднофамилна жилищна сграда на един етаж, с идентификатор № *, разположена в ПИ с идентификатор № *, със
застроена площ от 49 кв. м., състояща се от: входно антре, три стаи, баня –
тоалет, представляващ имот със стар идентификатор *; Претендира се и отмяна на НА № *, том * рег. № *, нот. дело № */ 2007 год. на нотариус Л. Г.;
Претендират
се и разноски.
Ищецът
твърди, че по силата на договор за покупко – продажба от 11.03.2014 год., е
собственик на процесната жилищна сграда, находяща се в *. Въз основа на КНА № */ 2007 год.
първите две от ответниците са признати за собственици на 1/ 2 ид. ч. от
недвижими имоти – жилищна сграда с площ от 40 кв. м. и жилищна сграда с площ от
36 кв. м., изградени в имот с идентификатор № * по
действащата КК. Първата от сградите, посочена в документа за собственост с площ
от 40 кв. м. е с идентификатор № *, като по КК
е с площ от 49 кв. м. Към момента на издаване на КНА ответниците не са
собственици на съответните идеални части, посочени в актовете.
Ответниците
– Е.И.Г. и Д.И.П., не депозират писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Ответникът
– И.Г.Т., депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
правата на праводателите на ищеца. Сочи, че с влязло в сила решение правата на
предходните собственици – С. и Г. Г. са отречени. Заплатени са им и
извършените подобрения.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
С
НА № *, том *, рег. № *, дело № */ 09.11.2012 год., Г. В. Г. и С. Й. Г. са
признати за собственици на еднофамилна жилищна сграда, разположена в ПИ с
идентификатор № *, със застроена площ по скица от 49 кв. м., а по данъчна
оценка – 53 кв. м., състояща се от три стаи, входно антре, баня – тоалет и
коридор, представляваща самостоятелен обект с идентификатор № *, при съседи: №
*, № *, *.
С
НА № *, том *, рег. № *, дело № */ 11.03.2014 год. Г. В. Г. и С. Й. Г. продават
на М.К.С. следния недвижим имот: еднофамилна жилищна сграда, разположена в ПИ с
идентификатор № *, със застроена площ по скица от 49 кв. м., а по данъчна
оценка – 53 кв. м., състояща се от три стаи, входно антре, баня – тоалет и
коридор, представляваща самостоятелен обект с идентификатор № *, при съседи: №
*, № *, *.
С НА № *, т. *, дело № *, рег. № * от
26.09.2007 г. Е.И.Г. и Д.И.П. са признати за собственици по
наследство от И. Г. И., бивш жител ***, починал на 26.02.1997 год., на 1/2 ид.части от следните имоти, находящи се в *
представляващи две жилищни сгради , а именно: жилищна сграда с площ от 40 кв.м,
състояща се от входно антре, три стаи, баня-тоалет, както и жилищна сграда с
площ от 36 кв.м, състояща се от входно антре, стая, кухня, склад,баня, тоалет,,
изградени в УПИ *, с площ от 275 кв.м, в кв.5а, попадащ в 26-ти
подрайон на града, при граници по скица: имот *, улица и имот № І-1.
С НА № *, т. *, дело № *, рег. № * от 04.09.2007 г., И.Г.Т. е призната
за собственик по наследство от Г. И. Н., бивш жител ***, на 1/ 2 ид.части от следните имоти, находящи се в * представляващи две жилищни сгради , а именно:жилищна сграда с площ от
40 кв.м, състояща се от входно антре, три стаи, баня-тоалет, , както и жилищна
сграда с площ от 36 кв.м, състояща се от входно антре, стая, кухня, склад,баня,
тоалет,, изградени в УПИ *, с площ от 275 кв.м, в кв. *, попадащ в *-ти подрайон на града, при граници
по скица: имот *, улица и имот №1-1.
Видно
от приобщеното на л. 63 копие от удостоверение, издадено от Община Варна, Г. И.
Н., ЕГН: ********** е сключвал граждански брак четири пъти, както следва: 1. на 11.11.1960 год. с лицето М. С. Н., разтрогнат с решение
по гр. д. № 273/ 1965 год.; 2. на 20.01.1966 год. с лицето А. Н. И., починала
през 1975 год.; 3. На 21.05.1976 год. с лицето А. С. Н., разтрогнат с решение
по гр. д. № 1701/ 1976 год.; 4. На 16.09.1977 год., с лицето Р. П. Н.
Видно
от удостоверение от 28.12.1966 год. (л.66) Г. И. Н. е признат за собственик на
жилищна сграда, с площ от 275 кв. м., на *, въз основа на отстъпено право на
строеж върху вържавно дворно място, кв. 35 – 871 по плана на гр. Варна.
Съдът, след служебна проверка в
деловодна система на ВРС, констатира и че, с договор за продажба от
29.12.1984г. по НА *, том XV, дело */1984г. /л. 64/, Г. И. Н. е продал на
съпругата си Р. Н. собствения си недвижим имот, непредставляващ съпружеска
имуществена общност, състоящ се от стая, кухня, клозет на двора и навес за
натурии, построена върху държавно място, представляващо дворище с пл. номер 2
на кв. 2 по плана на *.
Съгласно
изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 871/ 1990 год. на ВРС, ІХ- ти състав, Р.
П. Н. е осъдена да заплати на Г. В. Г. сумата от 2222.65 лв. – стойност на
направени в собствения и имот подобрения (сгради, дворни и трайни насаждения),
находящ се на горепосочения адрес, на основание чл. 74, ал. 2, вр. с чл. 72 ЗС,
ведно с 6 % годишна лихва от 29.03.1990 год. до окончателното и изплащане,
както и направените разноски.
С
Акт № */ 12.09.1991 год., издаден от гл. архитект на ОбНС – Варна, на основание
чл. 162, 180, 173 ЗТСУ и чл. 302 ППЗТСУ, са узаконени построените през 1969 год.
три стаи и входно антре, с размери до 40 кв. м., съгласно одобрения
архитектурен проект. В мотивите на акта е посочено, че узаконената постройка е
изградена от лицето Р. П. Н., през 1969 год.
С НА № *, том *, дело № */ 21.10.1991 год. Р. П. Н. продава на Г. В. Г. ½
ид. ч. от следния недвижим имот, а именно: стая, кухня дворен тоалет и навес,
построени през 1945 год. и три стаи, входно антре, построени през 1969, всички
върху държавно дворно място, съставляващо имот пл. № *, в кв. * по плана на *- ти м. р. на *, ведно с правото на строеж върху
мястото.
Съдът след служебна справка в деловодна
система на ВРС, констатира, че с Решение от 02.04.2003 год. по гр. д. № 722 по
описа на Варненски окръжен съд за 2002 год., е обезсилено Решение от 10.03.1999
год. по гр. д. № 62/ 1999 год. на ВРС, Х състав, в частта, с която е прието за
установено по отношение на Г. В. Г., ЕГН: ********** и С. Й. Г., ЕГН:
**********,***, че не са собственици на постройка с площ от 22.40 кв., състояща
се от вход, килер, кухня, баня и тоалет, както и гараж, с площ от 17.60 кв. м.,
находящи се в *, представляващо имот пл. № *, кв. * по плана на *- ти подрайон
на гр. Варна, по иска на М. А. Н., ЕГН: **********, С. Т. Н., ЕГН: ********** и
Г. Т. Н., ЕГН: **********, на основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и в частта, с която е отменен НА № 47, т. 5,
н. д. № 3606/ 96 г., на основание чл. 437, ал. 2 ГПК (отм.), като
производството в тази част е прекратено.
Решението на Варненски окръжен съд е
влязло в сила на 16.12.2004 год.
От заключението на вещото лице Ш.Х., което се
кредитира от съда, като обективно, всестранно и компетентно изготвено, се
установява следното: от изследваните документи за
собственост НА № */ 05.09.2007 г. и НА № */ 26.09.2007 г., картните основи за процесният имот-сграда, извършеният оглед на място и
отчетени контролни измервания, установявам, че описаната жилищна сграда от
40кв.м, като входно антре, три стаи и баня-тоалетна, съвпадат като описание и
на съществуващите на място помещения в сграда с идентификатор 10135.3516.177.5
по действащата кадастрална карта на район М. /в частта на 26-ти подрайон
на гр.Варна/ с разлика в общата площ на помещенията /като по скица и измерване
на място площта е приблизително 49 кв.м/.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Предявен е
отрицателен установителен иск за собственост, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
По
отношение на допустимостта:
Абсолютна процесуална предпоставка за неговото предявяване е
наличие на правен интерес на ищеца за разрешаването
на спора за материално право, като бъде установено действителното правно
положение в отношенията между страните във връзка с конкретната вещ или имот,
както и за осуетяване на възникването на нов спор за материално право на същото
основание.
Съобразно ТР
№ 8/ 27.11.2013г. на ОСТГК на ВКС притежанието у ищеца на защитимо материално
право върху определен имот е достатъчно да обоснове правния интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за несъществуването на определено
вещно право върху този имот, при твърдение, че последното смущава правата на
ищеца.
В
конкретната хипотеза, ищеца се легитимира като собственик на процесния имот въз основа
на сключена
правна сделка.
Същевременно, по молби на ответниците са съставени два КНА, с които същите се
признават за собственици на по 1/ 2 ид. ч. от процесния имот. Наличието на
защитимо право при ищеца, а също и действията на ответниците, с които оспорват
правата на ищеца, обосновават извод за допустимост на предявеният
иск.
По
отношение на основателността на исковете:
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, в тежест на
ищците е да установят наличие на правен интерес от отричане собственическите права на
ответниците.
В тежест на ответниците е да установят
правото си на собственост върху съответните идеални части, на съответното
придобивно основание.
Съгласно разясненията, дадени с ТР No 11/ 21.03.2013 г. по т. д. No 11/ 2012 г. на ВКС, ОСГК, констативният
нотариален акт е издаден в резултат на специално уредено от закона производство
за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, като същият
притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, че
посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото
действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. За да отпадне
легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е
или е престанал да бъде собственик. Когато и двете страни в правния
спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота (било
констативни или такива за правна сделка), то разпределението на
доказателствената тежест при оспорване следва да се извърши по правилото на чл. 154,
ал.1 ГПК, като всяка страна докаже фактическия състав на съответното удостоверено от
нотариуса придобивно основание.
В случая ответницата И.Т. се позовава на наследствено
правоприемство от Г. И. Н.и правна сделка (договор за отстъпено право на строеж
от 28.12.1966 год. ).
Липсва спор, а и се установява от приобщената справка
от Национална бази данни „Население“, обстоятелството, че ответницата Т. е
законен наследник на Г. И. Н.
Същевременно, липсват данни, че имотът предмет на НА № */ 2007 год.
е принадлежал в патримониума на наследодателя към датата на откриване на
наследството. Този извод се налага в предвид сключения между наследодателя и Р.
Н. граждански брак и извършеното, приживе, в полза на съпругата. Индиция в тази
посока е и извършеното узаконяване постройки в процесния имот, именно в полза
на Р. Н.
Не е установена и идентичността между имотите, описани
в КНА № * и № */ 2007 год. и НА № */ 2014 год., легитимиращ ищеца като
собственик.
От друга страна, ищецът основава собственическите
права на правна сделка от 11.03.2014 год. До колкото
се касае за деривативно придобивно основание, то приобретателят ще придобие
права само ако прехвърлителят е собственик. В случая, при сключване на сделката,
прехвърлителите са се легитимирали като собственици на имота с НА № */ 2012 год.,
като видно от съдържанието на последния, същия е съставен въз основа на НА № */
1991 год., с който е извършено разпореждане от Рада Николова в полза на
праводателите на ищеца, а данните по делото сочат, че към датата на сключване
на сделката, именно Р. Н. е собственик на имота. (
От друга страна, по делото липсват данни относно
настъпване на наследственото правоприемство между И. Г. И. и другите две
ответници - Е.И.Г. и Д.И.П., послужило
като основание за съставяне на КНА № */ 2007. Не се ангажирани и доказателства
относно придобивния способ на И. И. от Г. Н.
В предвид гореизложеното, следва да се приеме, че
доказателствената сила на КНА № * и № */ 2007 год., легитимиращ ответниците като
собственици на имота, е оборена.
Горният
извод не се разколебава и от издадения срещу Р. Н. изпълнителен лист. Коментираният документ не е
достатъчно информативен относно основанието за неговото издаване, за да се
приеме, че с влязъл в сила съдебен акт спора досежно правото на собственост
върху процесния имот е разрешен.
Ответниците не ангажираха други
доказателства, установяващи принадлежността на правото на собственост в
патримониума си
Ето защо, при липса на установени
противопоставими на ищеца права по отношение на процесния имот, се налага извод
за основателност на предявените отрицателни установителни искове.
По
приложението на чл. 537, ал. 2 ГПК:
С
констативния нотариален акт се признава право на собственост върху недвижим
имот. Удостоверяването е последица от успешно проведено с участието само на
молителя охранително производство. Поради това констативният акт не се ползва с
материална доказателствена сила досежно описаното в него право. Способът на
защита на всяко трето, засегнато от акта лице, е съдебно производство, с
решението по което да се признаят правата на това третото лице или при
условията на ТР№8/27.11.2013г. на ОСТГК на ВКС да се отрекат правата на
вписания титуляр. Законова последица от постановяването на такова решение е
отмяната на неистинските нотариални удостоверявания, вписани в оспорения КНА
(ТР № */ 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/ 2012 г., ОСГК; Решение № 87/ 11.07.2011г. на ВКС по гр. д. № 10/ 2010 г., I
г. о и други).
Предвид
горното и уважаването на предявените отрицателни установителни искове, в случая
следва да бъде отменени и нотариалните актове, удостоверяващи право на собственост върху процесния имот.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищците сумата от 1742.16 лв., представляваща извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на М.К.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, че Е.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** и Д.И.П., ЕГН: **********, с адрес: *** не са собственици на 1/ 2 ид. ч. от
недвижим имот, находящ се в *, а именно:
еднофамилна жилищна сграда на един етаж, с идентификатор № *, разположена в ПИ с идентификатор № *, със
застроена площ от 49 кв. м., състояща се от: входно антре, три стаи, баня –
тоалет, представляващ имот със стар идентификатор *; Претендира се и отмяна на НА № *, том *, рег. № *, нот. дело № */ 2007 год. на нотариус Л. Г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОТМЕНЯ Нотариален акт № *, т. *, дело № *, рег. № * от 26.09.2007 г., по силата на който Е.И.Г.
и Д.И.П. са признати за собственици по наследство от И. Г. И., бивш
жител ***, починал на 26.02.1997 год., на 1/2 ид.части
от следните имоти, находящи се в *представляващи две
жилищни сгради , а именно: жилищна сграда с площ от 40 кв.м, състояща се от
входно антре, три стаи, баня-тоалет, както и жилищна сграда с площ от 36 кв.м,
състояща се от входно антре, стая, кухня, склад,баня, тоалет,, изградени в УПИ *, с
площ от 275 кв.м, в кв.5а, попадащ в *-ти подрайон на града,
при граници по скица: имот *, улица и имот № *, на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на М.К.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, че И.Г.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** не е собственик нана 1/ 2 ид. ч. от недвижим имот,
находящ се в *, а именно: еднофамилна жилищна
сграда на един етаж, с идентификатор № *,
разположена в ПИ с идентификатор № *, със
застроена площ от 49 кв. м., състояща се от: входно антре, три стаи, баня –
тоалет, представляващ имот със стар идентификатор *; Претендира се и отмяна на НА № *, том *, рег. № *, нот. дело № */ 2007 год. на нотариус Л. Г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОТМЕНЯ Нотариален акт № *, т. ІІ, дело № *, рег. № * от 04.09.2007 г., И.Г.Т. е призната за собственик по наследство от Г. И. Н., бивш жител
***, на 1А ид.части от следните имоти, находящи се в гр. * представляващи две жилищни сгради , а именно:жилищна сграда с площ от
40 кв.м, състояща се от входно антре, три стаи, баня-тоалет, , както и жилищна
сграда с площ от 36 кв.м, състояща се от входно антре, стая, кухня, склад,баня,
тоалет,, изградени в УПИ *, с площ от 275 кв.м, в кв. *, попадащ в *-ти подрайон на града, при граници
по скица: имот *, улица и имот №*, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА Е.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, Д.И.П., ЕГН: **********, с
адрес: *** и И.Г.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплатят на М.К.С.,
ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 1742.16 лв. (хиляда седемстотин
четиридесет и два лева и шестнадесет стотинки), представляваща
извършени в производството съдебно - деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: