№ 4623
гр. Варна, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20253110108633 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца К. Л. М., ЕГН
********** срещу ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л. И." АД, вписана
в Търговския регистър, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. ш."
№ ***, представлявана заедно от В. М. и В. И. - Изпълнителни директори, осъдителен иск с
правно основание чл.405 ал.1 от Кодекс за застраховането, който иск след допуснато
изменение по чл.214 ал.1 пр.+-то от ГПК, е за ОСЪЖДАНЕ НА ОТВЕТНИКА ДА
ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА, както следва:
-сумата в размер на 1146.00лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на задната броня на застрахован при
ответника с договор „К." лек автомобил марка „Ф.", модел „Д." с рег. №***, резултат на
настъпило застрахователно събитие настъпило на 20.11.2024 г.
Претендират се сторените по делото съдебни и деловодни разноски, както и
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения,
обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: На 20.11.2024 г., около
09.00 часа, К. Л. М. е управлявал горецитирания автомобил в гр. В., ул. „А. Х.“ № **, където
при маневра на заден ход излага, че не видял отрязано дърво и е закачил задната броня на
дънера, като при потегляне напред бронята се е счупила.
Сочи , че автомобилът е бил със сключен застрахователен договор К., с валидност от
00.00 часа на 13.07.2024 г. до 23.59 часа на 12.07.2025 г. и застрахователна стойност в размер
на 16 000 лв. всички рискове еднократно плащане на премия. На същият ден, 20.11.2025 г.,
К. Л. М. посочва, че е уведомил ответника, като е била образувана преписка № 003-1301-24-
000666 по описа на ЗК „Л. И.“ АД. Направен е бил първоначален и допълнителен оглед, като
1
са били констатирани следните (части за подмяна) вреди: Облицовка задна броня - подмяна
и боядисване.
Според ищецът, към подаване на исковата молба, застрахователно обезщетение не е
било изплатено.
Като застрахователното обезщетение ищецът изчислява по следния начин:
1. Облицовка задна броня - подмяна и боядисване
2. Демонтаж/монтаж - 2 часа х 36,00 лв. = 72,00 лв.
-Боядисване - 5 часа х 36,00 лв. = 180,00 лв.
-Боя и материали - 136,00 лв.
-Тониране - 1 час х 36,00 лв. = 36,00 лв.
-Облицовка предна броня - 800 лв.
Общо: 1 224 лв.
Посочва се от ищцовата страна, на основание чл.127, ал.4 от ГПК банкова сметка,
открита на името К. Л. М. в „Банка ***" АД с IBAN: ***, с банков код: ***.
По изложените съображения, се обосновова наличието на правен интерес от
завеждане на исковата молба. Вследствие на изложеното, се моли да бъде уважена
предявената искова претенция и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л. И." АД, вписана в
Търговския регистър, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. ш."
№***, представлявана заедно от В. М. и В. И. - Изпълнителни директори, в срока по чл. 131
от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, чрез пълномощника юрк. И. Г., в който
излага становище, че оспорва исковата претенция както по основание, така и размер. Сочи,
че във връзка с реализираното събитие от 20.11.2024г. и въз основа на попълнено
уведомление при ЗК „Л. И." АД, е била образувана щета № 0003-1301-24-000979.
Преписката е образувана на основание застрахователен договор за застраховка „К." на
МПС, обективиран в застрахователна полица № 93002410034956, със срок на валидност от
13.07.2024г. до 12.07.2025г.
Сочи, че на датата на предявяване на претенцията за изплащане на застрахователно
обезщетение - 20.11.2024г., в изготвеното уведомление за настъпило застрахователно
събитие изрично е било изявено желание застрахователното обезщетение да бъде
определено по оценка на застрахователя, във връзка с което по образуваната
застрахователна преписка с № 0003-1301-24-000979 е било определено застрахователно
обезщетение по експертна оценка в размер на 580,70 лева. Определеното застрахователно
обезщетение в размер на 580,70 лева, според изнесеното, е било изплатено на 27.11.2024г. по
банков път в полза на ищеца.
Поддържа, че исковата сума е недължима, поради изплащане на застрахователно
обезщетение в действителния размер на вредите, възлизащ на сумата от 580,70 лева.
Поддържа, че размерът на вредите на лек автомобил марка „Ф.", модел „Д.", с per. № ***,
които са възникнали в пряка причинно-следствена връзка с механизма на застрахователно
събитие от 20.11.2024г. е бил определен правилно по щета № 0003-1301-24‐ 000979 и
техният действителен размер възлизал на 580,70 лева.
Сумата от 1 224,00 лева, се счита, че не съответства на действителния размер на
претърпените вреди на моторното превозно средство към датата на настъпване на
пътнотранспортното произшествие и не кореспондирала със средните пазарни цени,
необходими за възстановяване на щетата.
В с.з., страните поддържат становищета си, изложени в исковата молба и в отговора.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
2
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо
се от доказване в отношенията между страните:
-че на 20.11.2024 г.,е настъпило процесното застрахователно събитие;
-че лек автомобил марка „Ф.", модел „Д." с рег.№***, към датата на инцидента е бил
застрахован в ответното застрахователно дружество по договор К., обективиран в
застрахователна полица № 93002410034956, със срок на валидност от 13.07.2024г. до
12.07.2025г.
-че ищецът е отправил претенция до ответното дружество за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди, на основание на което е
била образувана щета № 0003-1301-24-000979, извършен е оглед на лекия автомобил,
констатирани са повредените детайли, за което е съставен съответния опис, приложен към
отговора;
-че ответникът определил размер на обезщетението, както и че ищецът е получил
като застрахователно обезщетение от ответника сума в р-р 580,70лв., видно от преводно
нареждане с дата 27.11.2024г., приложено към отговора.
От заключението по допуснатата Съдебно Авто Техническа Експертиза, изготвено от
съдебен експерт Г. Й. Д., което съдът кредитира като компетентно, ясно и обосновано, се
установява следното: Досежно механизма на застр.събитие се сочи: Щетата, причинена по
лек автомобил марка "Ф.“, модел „Д.“ с рег. № ***, е поради предприетата маневра
движение на заден ход, при което не е видян дънер на отрязано дърво и е увредена/счупена
задната броня на автомобила.
Посочено е, че щетата на процесния лек автомобил марка "Ф.“, модел „Д.“ с рег. №
*** е заявена за изплащане на застрахователно обезщетение до Застрахователя ЗК "Л. И.“
АД по застраховка „К. на МПС" - по застрахователна полица № 93002410034956 и е
заведена щета с извършен оглед, опис на щетите и изготвен снимков материал № 0003- 1301-
24-000979/20.11.2024 г.
Като е съобразил разпоредбата на чл.400 КЗ, експертът е посочил, че предвид че за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка, то стойността за
ремонт, вкл. резервни части и труд възлиза на сума от 1727,52 лева.
Правото на справедлив размер на обезщетението и възможност за поправка на МПС,
съобразно средните пазарни цени, не може да се отрече с оглед възрастта на автомобила, тъй
като независимо от амортизацията на частите към момента на настъпване на
произшествието, собственикът на автомобила не може да бъде задължен да го ремонтира
със също толкова амортизирани и овехтели части.
В тази връзка, следва да бъде съобразена практиката на ВКС - Решение
№155/05.12.2016г. по т.д.№1092/2015г. на ВКС, 2-ро т.о., в което е прието, че не е възможно
влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължимата
застрахователна премия, да не осигурява застрахователно покритие за поетия
застрахователен риск.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./,
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
3
на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и задължителната практика на
ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение
№ 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. №
107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.;
решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС
по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. №
1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в
настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на
разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части,
доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като
увредената вещ.
При съдебно решаване на спора, съдът следва да се съобрази с нормата на чл.400, ал.2
КЗ, съгласно която размерът на дължимото обезщетение при частична увреда, представлява
възстановителната му стойност като цена на всички присъщи разходи за доставка, монтаж и
други, които са необходими за възстановяване на това имущество във вида преди увредата,
без прилагане на обезценка /в тази насока Решение № 57/07.07.2016 г. по т. д. № 3751/2014 г.
на ВКС, първо т. о/. Затова при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, в хода на която липсват данни за реално извършен ремонт и
доказателства за осъществени разходи, не е предложено отремонтиране в доверен сервиз,
съдът следва да определи застрахователно обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.386, ал.2 КЗ,
като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява
дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г.
на КФН. Тази методика е от значение при определяне обезщетението от самия застраховател,
евентуално Г. ф., но не може да бъде обвързваща по отношение на съда, който прилагайки
разпоредбите на КЗ, в частност чл.400 и чл.386 КЗ, следва да съобрази Методиката само
като минимални стойности, но да определи обезщетението в размер на среднопазарната
стойност на ремонта. Горна граница на обезщетението представлява посочената в договора
сума.
Безспорно клаузите на КЗ имат приоритет пред клаузите на ОУ, въпреки зачитане на
договорната свобода между страните при сключване на имуществената застраховка.
Цитираната от застрахователя клауза от „Оценка на щетите и размер на обезщетението” от
ОУ, препраща при определяне размера на обезщетението по цена съобразно експертна
оценка, което директно противоречи на закона, а и на утвърдената практика при приложение
на нормата на чл.400 КЗ. Определеното по този начин обезщетение във всички случаи би се
различавало от действителната пазарна цена на щетата в ущърб на потребителя. Поради
това съдът намира, че договорът поражда за застрахователя задължение при настъпване на
застрахователно събитие да изплати на застрахования обезщетение за претърпените от
събитието вреди, чиято стойност се определя от разпоредбата на чл.386 КЗ. При съдебно
предявена претенция, съдът е обвързан при определяне размер на обезщетението от
императивните правни норми на КЗ /Решение по в.т.д.№829/2020г. на ВОС/.
По делото е изслушано заключението на вещото лице по допуснатата от съда САТЕ,
от което се установи, че получените увреждания могат да настъпят по описания начин.
Необходимата стойност за отремонтирането на щетите възлиза общо на 1727,52 лева. по
средни пазарни цени към датата на събитието, като при изчисляване на средната пазарна
цена на труда се използва цената, предлагана в сервизи, които притежават европейски
4
сертификат за качество и такива, които не притежават. Предвид установения размер на
претърпените щети, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен, ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане, разноските извършени от
ищеца следва да му бъдат заплатени от ответника срещу когото е уважен иска.
Реализираните разноски са в общ размер на 720,00 лева, съгл. списък по чл.80 ГПК на л.74,
формирани като сбор от следните суми: /50,00лв. - държавна такса; 200,00лв. – депозит вещо
лице и 470,00 лева възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание 405, ал. 1 КЗ, ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „Л. И." АД, вписана в Търговския регистър, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „С. ш." № ***, представлявана заедно от В. М. и В. И. -
Изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищеца К. Л. М., ЕГН ********** ,
с посочен адрес: гр.В., ул.“Р.“№*, сумата в размер на 1146.00лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на задната броня
на застрахован при ответника с договор „К." лек автомобил марка „Ф.", модел „Д." с рег.
№***, резултат на настъпило застрахователно събитие настъпило на 20.11.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „Л. И." АД, вписана в Търговския регистър, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „С. ш." № ***, представлявана заедно от В. М. и В. И. -
Изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищеца К. Л. М., ЕГН ********** ,
с посочен адрес: гр.В., ул.“Р.“№*, сумата в общ размер на от 720,00лв., представляваща
сбор от сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски: /50,00лв. -
държавна такса; 200,00лв. – депозит вещо лице и 470,00 лева възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от
ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението
за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5