№ 35125
гр. София, 25.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110158233 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от „**********“ ЕООД за изменение на Решение №
13098/04.07.2025 г. по гр. д. № 58233/2024 г. по описа на СРС, 176 състав в частта за
разноските, като не се присъжда адвокатско възнаграждение на ЕАД „Д. М.“, или при
условията на евентуалност – възнаграждението се намали от присъдените 240 лв. с ДДС на
50 лв. Молителят твърди, че ищецът е предявил множество искове в различни производства
с цел увеличаване на разноските, което представлява злоупотреба с право. Възразява, че
делото е лишено от фактическа и правна сложност и извършената от адвоката работа не
отговаря на присъденото възнаграждение. Счита, че в случая не следва да се присъжда ДДС
върху адвокатското възнаграждение.
Постъпила е и молба от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ за изменение на
решението в частта за разноските. Излага, че намира за неправилно определено присъденото
му възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 240,00 лева с ДДС. Моли съда да
измени постановеното решение в частта за разноските, като присъди в полза на адвокатското
дружество възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС съобразно минимума, предвиден в
Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Молителите са взели становище за неоснователност на молбите на насрещната
страна.
Молбата на „**********“ ЕООД е допустима. Подадена е от легитимирана страна, в
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК. С оглед обстоятелството, че се оспорват разноските,
присъдени на насрещната страна, допустимостта на молбата не е обусловена от представяне
на списък по чл. 80 ГПК /в този смисъл Определение № 51 от 18.03.2022г. на ВКС по ч.гр.д.
№ 755/2022г., I г.о./.
Молбата на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ също е допустима. Подадена е
от легитимирана страна, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и е спазено изискването на чл. 80
от ГПК.
Разгледани по същество, молбите са неоснователни.
По молбата на ЕАД „Д. М.“:
С постановеното по делото решение съдът е присъдил адвокатско възнаграждение в
1
размер на 240,00 лева с ДДС, като е съобразил ниската фактическа и правна сложност на
делото, както и реално осъществените процесуални действия от адв. Д. М., вкл. факта, че
делото е приключило в рамките на едно съдебно заседание, на което адв. М. не се е явил. С
оглед Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г. съдът не е обвързан в
преценката си от критериите на Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа.
Доколкото тя служи единствено за ориентир при определяне на разноските, съдът я е взел
предвид и не счита, че следва да увеличава определения размер на възнаграждението.
По молбата на „**********“ ЕООД:
Съдът счита, че са налице предпоставките за присъждане на адвокатско
възнаграждение на ЕАД „Д. М.“, доколкото по делото са представени пълномощно и
Договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че се предоставя безплатна
правна помощ на материално затруднено лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, като адв. М. е взел
участие по делото. Ответникът се позовава в молбата си на наличието на няколко
производства, инициирани от ищеца, с предмет процесния договор за кредит, за да обоснове,
че за тях следва да се дължи едно общо адвокатско възнаграждение. Съдът не споделя тези
аргументи, тъй като предметът на настоящото производство и на това по гр. д. №
36929/2023 г. на СРС, 159 състав, е различен. В настоящото производство ищецът
претендира прогласяване на нищожност на целия договор за кредит и възстановяване на
недължимо платени суми, а в предхождащото го – недействителност на отделни клаузи от
договора. Ищецът има правен интерес да води тези искове в отделни производства, като на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се дължат за всяко производство, доколкото исковете
са уважени. За да се възложат разноските върху ищеца, ответникът следва да не е дал повод
за завеждане на делото и да признае иска (чл. 78, ал. 2 ГПК), като в случая не е налице нито
едно от тези условия. Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като е сключен
нищожен договор (изцяло и в отделни клаузи), по който той е начислявал недължими суми.
Не е налице и признание на иска. В допълнение цитираната от ответника практика на ВКС е
неотносима към настоящия случай, тъй като касае претенция за заплащане на отделно
адвокатско възнаграждение в производството по чл. 248 ГПК във висок размер, която съдът
е счел за злоупотреба с право.
По отношение на размера на възнаграждението, в решението по делото съдът е
определил адвокатското възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. под минимума,
предвиден в необвързващата го Наредба за възнаграждения за адвокатска работа, като е
съобразил ниската фактическа и правна сложност на делото и факта, че е приключило в
рамките на едно заседание. Поради това възнаграждението не следва да бъде намалявано
допълнително.
Що се отнася до начисляването на ДДС върху адвокатското възнаграждение, то се
начислява върху размера на възнагражденията и се счита за неразделна част от дължимото
от клиента адвокатско възнаграждение. Трайна е съдебната практика, че с присъждането на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв се овъзмездява предоставянето на
правна услуга от адвокат, т.е. налице е услуга - обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1,
вр. чл. 8 ЗДДС. В този смисъл предоставянето на безплатна адвокатска помощ по реда на чл.
38, ал. 1 ЗАдв. не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, т.е. не е налице
необлагаема сделка, нито освободена от ДДС доставка. При присъждане на възнаграждение
за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по
ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, вр. § 2а от ДР на Наредба №
1/2004 г. следва да включва ДДС (относно дължимостта на ДДС - определение №
988/18.04.2024 г. по т. д. № 1775/2023 г. по описа на ВКС, I т. о., определение №
4120/15.12.2023 г. по гр. д. № 1440/2023 г. по описа на ВКС, III г. о. и др.).
Доколкото по делото са налице доказателства, че адвокатското дружество е
регистрирано по ЗДДС, съдът намира, че към определеното адвокатско възнаграждение в
размер на 200,00 лева с решението правилно е начислено ДДС в размер на 40 лв. или 20%.
2
По тези съображения и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молба с вх. № 247124/16.07.2025 г. на
„**********“ ЕООД, ЕИК ********* и, с която на основание чл. 248 ГПК се иска изменение
на Решение № 13098/04.07.2025 г. по гр. д. № 58233/2024 г. по описа на СРС, 176 състав в
частта за разноските, като не се присъжда адвокатско възнаграждение на ЕАД „Д. М.“, или
при условията на евентуалност – възнаграждението се намали от присъдените 240 лв. с ДДС
на 50 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молба с вх. № 251773/21.07.2025 на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с която на основание чл. 248 ГПК се иска
изменение на Решение № 13098/04.07.2025 г. по гр. д. № 58233/2024 г. по описа на СРС, 176
състав в частта за разноските, като се присъди в полза на Еднолично адвокатско дружество
„Д. М.“ възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС вместо 240 лв. с ДДС.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3