№ 6346
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110142585 по
описа за 2021 година
М. П. СТ. е предявила срещу „.......“ АД иск с правно основание чл. 23, вр. чл. 22 ЗПК
за обявяване на недействителен на Договор за кредит № 144272 от 03.10.2016 г. и иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 113,72 лева като
недължимо платена по кредита, ведно със законната лихва от 20.07.2021 г. до окончателното
изплащане.
Ищцата твърди, че с ответника са сключили Договор за потребителски кредит №
144272 от 03.10.2016 г., по силата на който е получила сумата от 400 лева. Сочи, че в
договора било уговорено най-късно до следващия ден, считано от датата на сключването, да
се предостави от кредитополучателя банкова гаранция или минимум две физически лица,
които да поръчителстват, като обезпечение на отпуснатия кредит. Било уговорено още, че
ако кредитополучателят не учреди надлежно обезпечение, то съгласно договора бил длъжен
да заплати неустойка в размер на 3,45 лева на ден за първия ден от периода и 3,45 лева за
всеки следващ ден. Изяснява, че начислената неустойка се заплаща заедно със следващата
погасителна вноска по кредита съобразно уговорения в договора за кредит погасителен
план. Ищцата заявява, че поради непредоставянето на надлежно обезпечение на кредитора
по процесния договор се начислила неустойка в общ размер на 100,05 лева. Излага
съображение, че сключеният договор е нищожен поради противоречие с императивни
законови разпоредби, липса на установената в закона форма за действителност, както и
липса на съществен елемент от неговото съдържание. Излага, че клаузата, с която в
процесния договор за паричен заем било уговорено, че дължи неустойка в размер на 100.05
лева при неизпълнение на задължението за осигуряване в срок най-късно до края на
следващия ден, считано от сключване на договора за кредит, на обезпечение чрез
1
поръчителтво на физически лица, които отговарят на определени условия, или банкова
гаранция, се намирала в пряко противоречие с целта на Директива 2008/48 ЕО,
транспонирана в ЗПК. Заявява, че процесната неустойка е в противоречие с добрите нрави,
както и че е недопустима поради кумулирането с мораторна лихва. Посочва още, че
договорът включва неравноправни клаузи, които не били индивидуално уговорени. Счита,
че са налице клаузи, целящи заобикаляне на изискванията, посочени в ЗПК за посочване на
финансовата тежест на кредита на длъжника и поради това твърди, че и тези клаузи са
нищожни. Излага, че е налице разлика между посочената в процесния договор за
потребителски кредит сума, подлежаща на връщане и тази, която реално е върната на
ответното дружество. Евентуално навежда доводи, че процесният договор е унищожаем с
оглед сключването му поради крайна нужда и при явно неизгодни условия.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Възразява изцяло срещу твърденията на ищцата, че
процесният договор за кредит е нищожен като излага, че са спазени законовите изисквания
за неговото сключване. Твърди, че договорът е сключен по инициатива на ищцата, която е
попълнила необходимите документи с личните си данни, изратила ги е на ответника за
одобрение и за отпускане на кредита и след това лично е удостоверила, че лицето, което
желае да получи кредита, е лицето, което е подало заявката за кандидатстване. От своя
страна ответното дружество е извършило справка в ЦКР и е изпратило на посочената ел.
поща процесния договор за кредит, заедно с приложимите общи условия, Стандартен
европейски формуляр и Погасителния план, като е прикачил два линка – за приемане и за
отказ на договора. Ответникът заявява, че ищцата е активирала линка „Приеми договора“.
Възразява срещу твърденията, че договорът е недействителен поради посочването на ГПР
единствено като лихвен процент, като навежда доводи, че задължението е установено в
глобален размер като част, която се добавя към размера на вноската по кредита, поради
което за потребителя съществувала яснота относно точния размер на задължението му и
общата стойност на кредита. Релевира възражение, че договорът не е недействителен поради
надвишаване на максимално установения размер на ГПР в чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и че
клаузата на т. 3.3 от договора за кредит нарушава добрите нрави. Сочи, че ГПР има за цел да
информира потребителя какви ще са разходите, ако изпълнява надлежно и в срок
задълженията си, а няма за цел да включва в себе си евентуални компоненти, които са
поставени под условие, че кредитополучателят не изпълни задължението си по договора.
Счита, че неустойката и нейния размер са съразмерни на обезпечителната и
обезщетителната функция. Приема, че предоставяйки необезпечен кредит, кредиторът
поема голям риск и поставен пред възможност да не може да събере вземането си, а т. 3.3 от
договора цели гарантиране на последващото му обезпечаване.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните
е сключен Договор за кредит № 144272 от дата 03.10.2016 г. за сумата от 400 лв. при
2
годишна лихва за ползване на кредита в размер на 41,00% като за срока на кредита се дължи
лихва за ползване на кредита в размер на 13,67 лв. Общата дължима сума е определена в
размер на 413,67 лв. Размерът на ГПР, изчислен по формула, посочена в Приложение № 1 от
ПЗР на ЗПК, възлиза на 49,67%. Кредитът се предоставя по посочена в договора банкова
сметка с титуляр - ищцата. Срокът на договора е 30 дни, който започва да тече от датата на
изпращане на сумата по кредита по сметка на Кредитополучателя или по негова
микросметка в системата ePay.bg. В чл. 1.7. от договора е уговорено, че най-късно до края
на следващия ден, считано от сключване на Договора, кредитополучателят е длъжен да
предостави на кредитодателя обезпечения по кредита: банкова гаранция или поръчителство
на поне две физически лица. В следващите клаузи е отразено как се предоставят съответните
гаранции и на какви условия следва да отговарят поръчителите, за да бъдат одобрени от
кредитодателя. В чл. 3.3. са уредени последиците при неосигуряване на поръчители или
неосигуряване на друга надлежна гаранция, одобрена от кредитодателя, то се начислява
неустойка в размер на 3,45 лв. за всеки ден просрочие.
Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че по
Договор за потребителски кредит № 144272 от дата 03.10.2016 г. ответното дружество е
предоставило заем на ищцата М. П. СТ. сумата в размер на 400 лева. Няма спор, че сумата
от 400 лева е била усвоен от ищцата. Спорът е дали са налице неравноправни клаузи в
договора и договорът е недействителен.
По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от която се
установява, че по процесния Договор за кредит №144272/03/10/2016 г. ищцата е заплатила
еднократно сума в размер на 513,72 лв. на 03.11.2016 г. С постъпилата от ищцата сума
513,72 лв. при ответника на 03.11.2016 г. са погасени следните задължения по процесния
договор за кредит № 144272/03/10/2016 г.: погасена главница - 400 лв., погасена
възнаградителна лихва - 13,67 лв., погасена неустойка - 100,05 лв. С включване на платената
сума за неустойка в размер на 100,05 лв. за изчисление на ГПР, изчисленият размер на ГПР
по кредита се получава 341,16 %.
По делото се установи по безспорен начин, че между страните има сключен договор
за потребителски кредит, по който ищецът като кредитополучател е усвоил предоставената
му от ответното дружество сума и е погасил кредита с еднократно плащане, съобразно
погасителния план по договора.
Не се спори, че ищецът не е осигурил някоя от предвидените по договора гаранции
по кредита, както и че е начислена неустойка по чл. 3.3. от Договора, с което предвидения
ГПР се е повишил многократно, което се установява от неоспорената и приета съдебно-
счетоводна експертиза. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа редица реквизити, като съгласно точка 10 в него трябва
да е посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. В процесния
договор, сключен с ищцата, както и с приложимите общи условия, представени от
3
ответника, липсват каквито и да било допускания, използвани при изчисляване на ГПР, а
съгласно заключението на вещото лице този процент възлиза на 341,16 %. Съгласно чл. 19,
ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС.
Очевидно е, че при този ГПР, установен от вещото лице, същият надвишава
законовоопределения горен праг, поради което договорът е в противоречие с посочената
законова норма. Ал. 5 от същия текст гласи, че клаузите в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни. В конкретния случай се касае за непосочване
на коректния размер на ГПР, както и за липса на отразени допускания, използвани при
изчисляване на ГПР. Не е достатъчно в самия договор да се препраща към определения в
приложение № 1 метод за изчисляване, а следва да има конкретни допускания в самия
договор. Тези пропуски в договора се явяват противоречия с императивни норми на ЗПК.
С оглед многократно завишаващия размера на пределно допустимия процент на ГПР,
предвиден в чл. 19, ал. 4 ЗПК, съдът счита, че вземането, претендирано от ищцата като
неустойка, е именно онова вземане, което води до нарушаване на тази норма на ЗПК. Ето
защо следва да се приеме, че още към момента на подписване на договора клаузата, с която
се определя неустойката по чл. 3.3. от Договора, не е взета предвид при отразяване на ГПР,
като по този начин се заобикаля закона. Ето защо съдът счита, че следва да се приеме, че
Договорът се явява нищожен поради противоречие с императивни законови разпоредби на
ЗПК, поради което и сумите за лихви и неустойка са били недължими и подлежат на
възстановяване от ответника.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД предвижда задължение за всеки, който е
получил нещо без основание, да го върне. На връщане подлежи реално полученото. В
настоящия случай на доказване подлежат следните факти: размерът на обогатяването на
ответната страна и обедняването на ищцовата страна, поради получаването на нещо без
основание и причинна връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищцата.
Съдът счита, че по делото безспорно се установява, че ответникът е получил сума в общ
размер на 513,72 лв., в това число главница от 400 лв., възнаградителна лихва - 13,67 лв. и
неустойка - 100,05 лв. При установяването недействителността на договора между страните
ищцата дължи само реално полученото, тоест главницата, а лихвите и неустойката са
недължими. С размера на тези суми ответникът се е обогатил за сметка на ищцата, като е
налице причинна връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищцата.
Ответникът не ангажира доказателства относно наличие на основание да получи сумите за
възнаградителна лихва и неустойка. Предвид изложеното исковата претенция следва да се
уважи като доказана и основателна.
При този изход на спора ищцата има право на разноски. Същата е направила
разноски в настоящото производство в общ размер на 50 лв. за държавна такса и 300 лв.
депозит за експертиза. Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗА, като с оглед цената на иска на адвоката следва да се присъди сумата от 300 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
4
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН Договор за кредит № 144272 от 03.10.2016 г.,
сключен между „.......“ АД и М. П. СТ., на основание чл. 23, вр. чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА „.......“ АД, ЕИК *********, да заплати на М. П. СТ., ЕГН **********, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 113,72 лева, представляваща недължимо
платени суми по Договор за кредит № 144272 от 03.10.2016 г., ведно със законната лихва от
20.07.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „.......“ АД, ЕИК *********, да заплати на М. П. СТ., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 350 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „.......“ АД, ЕИК *********, да заплати на ......, ЕГН **********, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 300 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5