Решение по адм. дело №487/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 145 от АПК, вр. с чл. 225а от ЗУТ, изпратено за разглеждане на Административен съд Монтана.

Образувано е по жалба от П. М. К., [населено място], общ. Лом чрез адв. К. Б., [населено място] против Заповед № РД-02-11-809 от 21 06 2024 г. на Кмета на Община Видин.

В жалбата се твърди, че оспорваната Заповед е незаконосъобразна. На първо място счита, че не е налице хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, тъй като съгласно действащите ПУП ПР и ПЗ, достъп до поземлен имот с [идентификатор], урегулиран в УПИ XVII, собственост на П. К., е предвиден, както откъм [улица], откъдето е лицето на имота, така и през алеята, обособена в ПИ с идентификатор № 10971.504.61. При това положение изграденият портал не е в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП. Не е налице и хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Извършената проверка от общината е непълна и не са съобразени издадените по повод на оградата и портала документи. Порталът е изграден при наличието на издадено разрешение за строеж. Не се издава отделно разрешение за портал/порта към ограда. Порталът/портата са елемент на оградата и се включват в нея. Поради това издаденото разрешение за строеж допуска да се изгради такъв портал. От тази гледна точка разпореждането на Кмета да се премахне портала - елемент на оградата, е незаконосъобразно. В заповедта не са посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта - нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а именно: He са посочени кои законови разпоредби са нарушени, които да изискват от адресата на акта да изготви и получи отделен проект и разрешение за строеж за процесния портал, което води и до необоснованост на издадената заповед; Не са установени от административния орган с допустимите доказателства всички факти, относими към изграждането на този достъп до имот с идентификатор № 10971.504.78 откъм ПИ с идентификатор № 10971.504.61. Позовава се на Заповед № РД-02-11-934 от 17.07.2023 г. на Кмета на Община Видин, влязла в законна сила, в която изрично е записано, че П. К. има правото на достъп откъм ПИ с идентификатор № 10971.504.61. Тази заповед никъде не е обсъдена от административния орган. В с.з. преупълномощеният адв. С. Т. поддържа жалбата и претендира разноски по представен списък В писмени бележки се по позовава на представените по делото скици, от които се установява, че процесният строеж – портал, е изграден в ПИ с [идентификатор], който е собственост на П. К.. Позовава се и на изготвената по делото двойна съдебно-техническа експертиза, която установява, че съгласно действащите ПУП ПР и ПЗ, достъп до поземлен имот с [идентификатор], урегулиран в УПИ XVII, собственост на П. К., е предвиден, както откъм [улица], откъдето е лицето на имота, така и през алеята, обособена в ПИ с идентификатор № 10971.504.61 - въпрос 1 на експертизата. В отговора на въпрос 2 вещите лица поддържат, че след като ПИ с [идентификатор] е за алея и гаражи по действащия ПУП, то това означава, че е допустимо поставянето на портал откъм алеята. Същият отговор е даден и на въпрос 5, където вещите лица заявяват, че според действащия ПУП–ПРЗ, „имотът има лице към [улица]и второстепенен достъп пред [ПИ] (УПИ XIV), който е с предназначение „за алея и гаражи“, което само по себе си осигурява право на достъп на П. М. К. от две места.“ При допълнителния разпит на вещите лица в съдебно заседание на 18.09.2025 г. на въпроса на съда „Какво следва да се разбира по същество с едно такова отреждане?“ /има се предвид отреждането „за алея и гаражи“/ същите разясниха, че означава публично ползване за обществени нужди, т.е. ползване от голяма група хора, които не са собственици на имота. Следователно това отреждане на [ПИ] (УПИ XIV) дава правото на П. К. да го ползва за нуждите на имота си, включително като преминава през него с МПС-а, а от тук – да има второстепенен достъп до имота си откъм [ПИ]. По делото категорично се установи, че съгласно действащият ПУП, отреждането на УПИ XIV е „за алея и гаражи“. С оглед на това, процесният строеж – портал, съответства на предвижданията на действащия ПУП, до който извод са достигнали и вещите лица - отговор на въпрос 6 от допълнителните задачи: „строежът не нарушава действащият ПУП и Разрешение за строеж.“ В съдебно заседание вещите лица обясниха също, че на практика е невъзможно да се изгради достъп за МПС-а откъм улицата поради наличието първо - на пешеходна зона /пешеходна пътека/ към училището, намиращо се на отсрещната страна, и второ - поради наличието на тротоар, през който, за да преминават МПС се изискват допълнителни разрешения от общината, както и намаляване на височината му, което на този етап е невъзможно. При това положение следва, че не е налице хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и издадената заповед на това основание е незаконосъобразна. Относно хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ – строеж, извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Позовава се на разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 7 и чл.151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ от ЗУТ и прави извод, че за изграждането на плътна ограда с височина от 0,60 м. до 2,20 м., изцяло в терена на собственика, се изисква единствено издаването на разрешение за строеж. Посоченият извод се потвърждава и от обясненията на вещото лице арх. Г. И., която заяви, че „По принцип за огради съгласно ЗУТ и разпоредбите към него, оградите спадат към обекти шеста категория. За тях не се изисква одобряване на проекти, а само издаване на разрешения за строеж.“ В конкретния случай, строежът представлява плътна ограда с височина до 2.20 м., изградена изцяло в имота, собственост на П. К.. Следователно за процесния строеж се изисква само издаване на разрешения за строеж. В конкретния случай е представено Разрешение за строеж № 47 от 23.05.2023 г., издадено от Община Видин, влязло в сила на 08.06.2023 г. По делото се установи, че оградата е построена съгласно издаденото разрешение за строеж, в който смисъл е заключението на вещите лица по СТЕ - въпрос 6, а именно: „Изградената на място плътна ограда отговаря на разрешителното за строеж за височина до 2.20м., спазена е дължината, оказана на чертеж приложен на стр. 58 от делото.“ Крайният извод е, че за изградената ограда са налице необходимите документи за законност на строежа ѝ, а именно – налице е издадено разрешение за строеж, а подвижният портал е част от оградата и се включва в издаденото разрешение за строеж – отговор на въпрос 5 и въпрос 6 - „Не е посочено поставянето на портал, но за същия няма изрично законово изискване за оказването му, защото той е част от плътната ограда.“; „Порталът сам по себе си е част от плътната ограда и не е в противоречие с издаденото разрешение за строеж….“; не е задължително същият да бъде упоменат изрично в издаденото разрешение за строеж и че за изградения портал важи издаденото разрешение за строеж на цялата ограда. По въпроса, че порталът представлява елемент и е част от оградата е налице и трайна съдебна практика на ВАС. В този смисъл са Решение № 9995 от 04.10.2021 г. по адм.д. № 3500/2021г. на II отд.на ВАС; Определение на № 9307 от 05.10.2023г. по адм.д.№ 9450/2023г. на II отд. на ВАС. След като по делото е установено и доказано, че изграденият портал е част от оградата и също отговаря на издадено разрешение за строеж, както и че за него не е необходимо издаването отделно разрешение за строеж или да е упоменато изрично построяването му във издаденото такова за цялата ограда, то следва, че подвижният портал е изграден при наличието на издадено разрешение за строеж и не представлява незаконен строеж. А от тук следва, че не е налице хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и издадената заповед на това основание също е незаконосъобразна. Заповедта е незаконосъобразна и поради нарушаването на разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК - при издаването ѝ не са посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта. С оглед на всичко гореизложено моли обжалваната заповед да бъде отменена.

Ответникът по жалбата Кметът на Община Видин, чрез процесуалния си представител ст.юрк Л. П., в с.з. оспорва жалбата. Претендира разноски. В писмено становище моли за решение, с което се остави в сила обжалваната Заповед като правилна и законосъобразна. Твьрди, че строежът е извършен извън пределите на Разрешение за строеж № 47 от 23.05.2023 година, което разрешава изграждането единствено на плътна ограда без портал, а в случая в имот с идентификатор № 10971.504.78, собственост на П. М. К., е изградена масивна плътна ограда с височина 1,70 метра и монтиран подвижен портал с размери 4,30 на 1,87 метра. Порталът представлява голяма желязна плъзгаща се конструкция, монтирана с колела върху релса, осигуряваща достъп от имота на К. към съседен имот с идентификатор №10971.504.61, който е общинска собственост. Нарушението е установено при извършената проверка на място от работна група, назначена със заповед за проверка №РД-02-11-84 от 17.01.2024 година на зам.- кмет „УТРИ". Констативен акт №4 от 13.02.2024 година документира фактите по проверката, като отразява собствеността на проверяваните имоти, разположението на оградата и портала, несъответствието на портала с издаденото разрешение за строеж и нарушение на действащия ПУП, одобрен с Решение №31 от 28.11.2008 година на ОбС - Видин, който урегулира изхода на ПИ с идентификатор № 10971.504.78 към [улица]и не предвижда изход към [имот номер]. Установено е, че строежът се ползва за влизане и излизане от имота на К. към общинския имот, което е в противоречие с урегулираното лице/изход на ПИ съгласно чл.14, ал.З и ал.4 от ЗУТ. Задълженото лице е получило копие от Констативния акт на 20.03.2024 година, като срокът за възражения е изрично определен. Възражението на П. М. К. е постъпило в законния срок и е разгледано в КП № 59А от 10.04.2024 годила, като е обявено за неоснователно. Строежът „Ограда с подвижен портал" представлява подвижен обект, монтиран върху релса с колела. Съгласно Наредба №1 от 30.07.2003 година на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, подвижните конструкции от този вид се квалифицират като шеста категория строежи по чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. Въпреки мобилния характер на портала, той подлежи на разрешение за строеж, когато се изгражда за трайна експлоатация, какъвто е случаят. Порталът не е предвиден в Разрешение за строеж № 47 от 23.05.2023 годила, което го прави незаконен. Тази категоризация ясно показва, че подвижният характер на конструкцията не освобождава задължението за съответствие с разрешението и ПУП. Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, строежът извън пределите на издаденото разрешение за строеж е незаконен и подлежи на премахване. Кметът на общината има правомощия да издава заповеди за премахване па незаконни строежи по чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, което е направено с настоящата заповед. Процедурата по издаване на заповедта е спазена стриктно, като задълженото лице е уведомено, определен е срок за доброволно изпълнение, разгледани са възраженията и е издадена заповед за принудително премахване при неизпълнение. Нарушението включва и изграждане на изход към [имот номер], което не е предвидено в действащия ПУП. С това е нарушена разпоредбата на чл. 14, ал. 1 и ал. 4 от ЗУТ, защото урегулираните поземлени имоти имат задължително лице или изход към улица или към път, а не към друг имот, без промяна в ПУП. Относно заключението на техническата експертиза и отговорите на вещите лица и отчасти по съществото на спора: Конструктивно процесният портал действително представлява част от оградата, но от правна гледна точка порталът представлява изход на конкретен имот. В този смисъл я са нарушени разпоредбите на чл.14, ал. 4, вр, с ал. 1 от ЗУТ, тъй като всяко УПИ има лице /изход/ към улица, както в случая това е от към [улица], според действащия ПУП, кьм път или по изключение към алея в парк. Не е налице хипотезата, при която да се използва изключението, тъй като в имота на жалбоподателя има лице /изход/ към улица и не се налага да се отваря нов такъв откъм каквато и да било алея, още по - малко, такава, която обслужва законно построена сграда преди почти 40 години. В случая ново лице/изход/ на съседното УПИ не е определено по надлежния ред, тъй като простото изграждане на портал в разрешена плътна ограда не може да се приеме за законен. Урегулирането на улици, квартали или поземлени имоти се извършва чрез ПУП и извършването на промяна в ПУП, каквато в случая липсва. Едва след допускането на промяна в ПУП би могло ла се говори за изграждането на портал. В случая е изграден портал, единствено и само за удобство на собственика на имота и при създаването на значителни пречки за използването на законно изградената сграда, по предназначение, както на жилищата, така и на гаражите, като в някои случаи използването на последните е невъзможно. По отношение на прилежащите части, следва да се има предвид, че е невярно твърдението, че прилежащите площи към конкретните сгради - жилищен блок или гаражи, са тези под самите сгради. Според легалните дефиниции площта под сградите представлява „застроена площ", а не „прилежаща" такава. „Застроената площ" е тази върху която са изградени сградите, в случая жилищния блок и гаражите. „Прилежащата площ / терен" е отделна земя от сградата, която функционално обслужва сградата. В прилежащата площ, съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗУЕС се включват зелени площи, алеи, паркоместа и др. Прилежащите части се определят по реда на ЗУТ, чл. 4 от ЗУЕС и Наредба № 6 / 2009 г. за определяне на прилежаща площ към сгради в режим на етажна собственост. В нашия случай има определена такава прилежаща площ, която е минимална, с оглед размера на конкретното УПИ и която е необходима, за да могат да бъдат използвани по предназначение законно изградените в имота жилищен блок и гаражи. Относно възможността за изграждането на по - голям портал - изход на процесното УПИ, собственост на жалбоподателя, откъм [улица], което е и лицето на имота, съгласно действащия ПУП. Това положение не е променяно по надлежния ред от страна на жалбоподателя, след придобиването на собствеността върху съседния имот. Именно откъм [улица]е входът / изходът на тази имот, включително и за МПС, при старите собственици на сградата. Видно от приложената снимка от Гугъл /която е автентична и не е възможно да бъде подправяна, тя е от 2012 г./ на приземния етаж на сградата е имало гараж. Жалбоподателят, придобивайки имота е преустроил въпросният гараж в друго помещение. Видно е, че той е променил предназначението на помещението в жилищно такова, само и единствено за свое удобство, без да се съобразява със съществуващото положение, със ситуирането на съседните сгради и евентуалната невъзможност те да бъдат използвани от собствениците си, в пълнота и по предназначение. Затварянето на съществуващия изход и изграждането на плътна ограда на мястото, пред „гаража", откъм [улица]. който гараж е бил изграден и използван от предишните собственици на имота, не означава, че жалбоподателят няма достъп до имота си. Плътната ограда на това място е изградена по негово желание, като той е ограничил сам достъпа си откъм [улица]и без съобразяване със съществуващото положение и съседните сгради и евентуалното им използване от техните собственици, които пък от друга страна нямат друга възможност и имат само един вход. Чисто конструктивно е възможно преминаването през бордюр или тротоар, чрез минимална корекция. Предвид посоченото по - горе заключението на вещите лица е некоректно и неправилно, противоречащо, както на техническите нормативи, така и на закона и подзаконовите нормативни актове, поради което моли да не се кредитира при постановяване на решението. Безспорно от доказателствата по делото се установява липса на промяна в ПУП, за да бъде определено ново лице на процесния съседен имот, на мястото, където е изграден процесния портал, от една страна, а от друга, за него няма разрешение за строеж. Разрешението за строеж е само за плътна ограда по цялото протежение на границите на имота, без да е предвиден портал. В този смисъл и жалбата срещу заповедта е неоснователна. Заповедта за премахване е издадена на основание констатациите в КП №4 от 13.02.2024 година, чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, чл.225а, ал.1, във връзка с чл.225, ал.2 от ЗУТ и правомощията на Кмета, предоставени със Заповед №РД-02-11-790 от 19.06.2024 година. Процедурата по уведомяване, разглеждане на възражения и определяне на срок е изцяло спазена, като съответните известия са връчени на задълженото лице и/или негови представители. Моли сьдьт да отхвърли жалбата на П. М. К. като неоснователна, а издадената Заповед да бъде потвърдена като спазваща закона и административните изисквания.

Административният съд Монтана, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след служебна проверка съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С Определение № 1485 от 27 11 2024 г. е разпределена доказателствената тежест между страните и са дадени указания при условията на чл. 171 от АПК /л. 6/ С П. О. от 16 01 2025 г. са изисквани допълнителни доказателства /л. 43-47/

С Разрешение за строеж № 47/23 05 2023 г. на П. М. К., [населено място] и съгласно одобрени инвестиционни проекти, му е разрешен строеж: „Плътна ограда“, с височина до 2,20 м. по трасе от т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10 до т. 11 и по трасе от т. 12, т. 13, т. 14, т. 15, т. 16 до т. 1, находящ се в ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място], урегулиран в УПИ NVII, кв. 166, по плана на комплекс К. Б. и административен адрес [улица], [населено място].

С Констативен Акт № 4 от 13 02 2024 г. /л. 28 на адм.д № 482/24 г./ при извършена проверка от служители на Община Видин, на строеж „Ограда с подвижен портал", изграден в ПИ с идентификатор № 10971.504.78 по КК на [населено място], урегулиран в [УПИ], кв.166 по плана на к-с „Крум Бъчваров" [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица]. /л. 28-31 на адм.д № 482/24 г./ Проверката е извършена в присъствието на собственика П. К. и същият му е връчен съгласно съобщение и известие за доставяне на дата 20 04 2024 г. /л. 24-25 на адм.д № 482/24 г./

С оспорената Заповед и въз основа на съставения Констативен акт е прието нарушение в действащия ПУП лицето /изходът/ на ПИ с идентификатор № 10971.504.78 на П. М. К. е откъм [улица], а не към ПИ с № 10971.504.61 - общинска собственост. С изграждането на изход към [ПИ] от страна на К. са нарушени разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и ал. 4 от ЗУТ, тъй като няма промяна в действащия ПУП, с който да е променено лицето /изходът на собственото му УПИ/, което прави строежа незаконен в частта на монтирания портал и на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП. Наредено е П. М. К. с постоянен и настоящ адрес: [населено място], [улица], да премахне незаконен строеж "Ограда с подвижен портал", в частта на монтирания портал, изграден в ПИ с идентификатор № 10971.504.78 по плана на [населено място] с административен адрес: [населено място], [улица], като демонтира портала и възстанови плътната ограда, съгласно издаденото Разрешение за строеж № 47 от 23.05.2023 г. Определен е срок от 45 календарни дни за доброволно изпълнение и е указано, че при неизпълнение ще бъде наложена глоба, както и ще се извърши принудително премахване.

От изслушаната двойна съдебно-техническа експертиза на вещите лица арх. Г. П. и геодезист Е. Н. /л. 392-409/, последната неоспорена от страните, се установява, че съгласно действащия ПУП-ПРЗ /план за регулация и застрояване/, достъпът до имот с [идентификатор] (УПИ XVII78, кв.166 по действащия ПУП), собственост на П. М. К. е предвиден откъм [улица]и откъм алеята, обособена в [ПИ] (УПИ XIV61, кв.166). В предвижданията на действащия ПУП–ПРЗ ясно са показани предназначението на имотите в квартал 166. В случая на УПИ XVII63, кв.166 на чертежа се вижда, че той граничи с 6 други УПИ, 5 от които са за жилищно строителство, а шестото е отредено „за алея и гаражи“. Позовавайки се на § 5, т. 11 от ЗУТ и чл. 69, ал. 1 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, които норми определят границите на урегулираните поземлени имоти към улица, път или алея и съседните такива, правят извод, че след като УПИ XVII граничи с [улица]и алеята, обособена в [ПИ], тогава на УПИ XVII се дава право на достъп от двете места – от улицата и от алеята. Позовавайки се на чл. 70 от същата Наредба № 7/2003 г. и чл. 48 от ЗУТ, вещите лица правят извод, че след като [ПИ] е за алеи и гаражи по действащия ПУП, то това означава, че е допустимо поставянето на портал от към алеята. При оглед на място установяват, че достъп на МПС до имот с [идентификатор] откъм [улица]не може да бъде осъществен, тъй като е изградена ограда с поставена врата осигуряваща единствено пешеходен достъп. Според действащия ПУП–ПРЗ, имотът има лице към [улица]и второстепенен достъп пред [ПИ] (УПИ XIV), който е с предназначение „за алея и гаражи“, което само по себе си осигурява право на достъп на П. М. К. от две места. В съществуващата законова уредба, свързана със застрояването на отделните видове територии, няма никакви изисквания по отношение на изграждането и проектирането на врата/портал или място за достъп до недвижим имот. Врати/портали представляват част от ограда и се включват в издаденото разрешение за строеж. Строежът на оградата на имот с [идентификатор] (УПИ XVII), одобрен с приложеното Разрешение за строеж, отговаря напълно на изискванията на чл. 48 от ЗУТ. В проектната документация към приложеното Разрешение за строеж са описани подробно дължините в трасето, по което е изпълнена и проектирана плътната ограда, като от т. 7 до т. 8 оградата е с дължина 15,70 м. (стр. 55 от адм. дело 482/2024 на Административен съд Видин) На стр. 58 от същото дело е приложен чертеж на участък от т.7 до т.8, като изградената на място плътна ограда, отговаря на Разрешителното за строеж – височина и дължина. Не е посочено поставяне на портал, но за същия няма изрично законово изискване за оказването му, защото той е част от плътната ограда. УПИ XIV, кв. 166 е собственост на Община Видин, съгласно акт за общинска публична собственост № 71, том 8, рег. 2687 от 05.08.2020 г., вписан в служба по вписванията [населено място]. Съгласно действащия ПУП-ПРЗ УПИ XIV, кв. 166 е отреден „за алея и гаражи“, одобрен с Решение № 31, протокол № 2 от 28.02.2008г на ОбС Видин и този УПИ не е прилежаща площ на нито една жилищна сграда. В него има изградени 3 броя масивни гаражи. С други думи УПИ XIV, кв. 166 е прилежаща площ само и единствено на тези гаражи. Жилищните сгради в УПИ XVI65 и УПИ V66, кв.166 имат прилежаща площ само и единствено площта на собствените си имоти, намираща се към [улица]. При изграждането и вероятно при проектирането на тези жилищни сгради входовете им са предвидени откъм УПИ XIV, кв. 166. Това не означава, че УПИ XIV, кв. 166 е прилежаща площ към тях, защото това би означавало, че УПИ XIV може да бъде прилежаща площ и на всички имоти, които граничат с него и имат достъп до него. На л. 81 е приложена извадка от действащия регулационен план (сега действащ ПУП). Изменението, одобрено с Решение 31 по Протокол 2 от 28.02.2008 г. на ОбС Видин, не е отразено на приложеното копие от плана. Така заверена извадката означава, че това е действащото към момента положение на парцелите, одобрено и прието от общински съвет Видин. Със създаването на КК на [населено място] всяко едно ПИ получава съответния си идентификатор и данни за себе си от предходен план и карта. За [ПИ] е записан номер от предходен план 504.63, тези данни се вземат от последно действащ регулационен план. Информацията подадена от общината към фирмата създаваща Кадастралната карта е некоректна. Така се записват предходни номера на имоти от КВС, в случая коректното изписване е: кв.166 УПИ XVII, пл. № 63. По регулационен план съседи на УПИ XVII са: УПИ XVIII, УПИ III, УПИ IV, УПИ XIV, УПИ XIX и ул. Л. К.. По КК съседи на [ПИ] са: 10971.504.77, 10971.504.148, 10971.504.70, 10971.504.67, 10971.504.68, 10971.504.69 и 10971.504.76. ПИ с [идентификатор] е с предходен [идентификатор], 10971.504.80, 10971.504.61 и предходен № по предходен план кв. 15, УПИ X – за жилищно строителство, получен след изпълнение на проект за изменение на КК (приложен към експертизата) одобрен със Заповед 18-4778/29.04.2024 г. на началника на СГКК [населено място]. Това са имоти по действащата кадастрална карта на [населено място]. Парцел X, кв. 15 - за жилищно строителство е от недействащия регулационен план. Съседни имоти на [ПИ] са: 10971.504.67, 10971.504.66, 10971.504.65, 10971.504.64, 10971.504.63, 10971.504.61, 10971.504.78 и 10971.504.148, с конкретни предназначения и собственици видно от приложените извадки от КККР. Съседни УПИ от недействащ регулационен план са: УПИ XI, УПИ IX, УПИ IV и УПИ V. [ПИ] е със съответно УПИ по действащ регулационен план УПИ XIV, кв. 166; [ПИ] е със съответно УПИ по действащ регулационен план УПИ XVII, кв. 166. Няма данни за изменение на [ПИ]. Със Заповед 18-4778 от 29.04.2024 г. на началника на СГКК г. Видин се изменя [ПИ]. Статута на УПИ XIV е за алея и гаражи – по действащ регулационен план. Статута на [ПИ] е за средно застрояване (от 10 до 15 м.). Отреждането на процесния имот по действащия регулационен план е за алея и гаражи, строежът не нарушава действащият ПУП и Разрешение за строеж. Отреждането на УПИ XIV, кв. 166 е за алея и гаражи, което позволява преминаване и изграждането на портал и достъп до [имот номер]. Порталът сам по себе си е част от плътна града и не е в противоречие с издаденото Разрешение за строеж и одобрен проект. Улична и дворищна регулация за процесния имот спрямо съседния му от изток, а именно УПИ XIV и УПИ XVII е приложена. [ПИ] включва УПИ XIII, видно от приложения проект за изменение на КККР [населено място], [имот номер] не е обединен с имот с [идентификатор]. Изменението е станало със Заповед 18-4778 от 29.04.2024 г. на началника на СГКК г. Видин. Няма неуредени сметки.

По делото са представени и приети още като доказателства скици от СГКК Видин на процесния и съседните му имоти, регулационни и застроителeн планове, в частта, касаещи процесния имот, административна преписка по образувано административно производство, приключило с отказ от издаването на Заповед за премахване на незаконен строеж „Ограда“, находяща се в ПИ с [идентификатор] по плана на [населено място] и административен адрес [населено място], [улица].

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Заповедта представлява индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване, който е връчен на дата 03 07 2024 г. /л. 13,15 на адм.д. № 482/, а жалбата е подадена от лице с правен интерес – адресата на акта, чрез АО с вх.№ ПО-01-10-2330 на дата 10 07 2024 г. или същата се явява допустима за разглеждане по същество.

По силата на разпоредбата на чл. 168, ал. 2 от АПК съдът извърши проверка на оспорения административен акт на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК, включително и относно нищожността на същия.

Съгласно чл. 225а, ал. 1, изр. първо и ал. 2 от ЗУТ - Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2. Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.

Съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗУТ – Урегулираните поземлени имоти могат да се ограждат към улицата и към съседните урегулирани поземлени имоти.

Съгласно чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ - Строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. Разрешение за строеж се издава от главния архитект на общината.

Съгласно чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ - Не се изисква разрешение за строеж за: леки прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част до 0,6 м в рамките на поземления имот.

Съгласно чл. 14, ал. 1 и ал. 4 от ЗУТ - С подробните устройствени планове се урегулират улици, както и квартали и поземлени имоти за застрояване и за други нужди без застрояване. Урегулираните поземлени имоти имат задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк.

Оспорената Заповед е издадена от Кмета на Община Видин, при условията на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж – „Ограда с подвижен портал, в частта на монтирания портал“. Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 147 от ЗУТ този строеж, предвид неговото предназначение е от шеста категория. С оглед на това Заповедта се явява издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия.

При издаване на оспорения вид актове, законодателят не предвижда специално определена форма, поради което наличието на обикновена писмена такава, е достатъчно да се приеме, че е спазено изискването за форма. Не се установява да са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно съставен е К. П., надлежно връчен на собственика на имота, въз основа на който е издадена и оспорената Заповед, с което изискванията на чл. 225а от ЗУТ, са спазени.

По отношение съответствието с материалния закон, този състав установява и е безспорно между страните, че за плътната ограда, която е с височина 1.87 м., има надлежно издадено Разрешение за строеж № 47 на 23.05.2023 г. от Главен архитект на Община Видин. Безспорно е и, че в една своя част тази ограда е изградена като подвижен портал, каквото изрично посочване в Разрешението за строеж няма.

Спорно е дали строежът, в частта на подвижния портал (т. 7 и т. 8 от трасето на оградата) е изграден в отклонение от издаденото Разрешение за строеж, както и дали е нарушен ПУП и конкретно нормата на чл. 14, ал. 1 и ал. 4 от ЗУТ.

В нормативната уредба няма легално определение за строежите от вида „Ограда“, като и няма изрично определение за „Портал“. В тази връзка и с оглед общоизвестните и приети понятия, оградата е съоръжение или неподвижна преграда, издигната около нещо с цел защита, ограничаване на достъп или отделяне на територии, а порталът е вход-изход, т.е. врата (по-малка или по-голяма) която свързва две помещения/отделения, в случая две части на изградена плътна ограда. В ЗУТ няма предвидени отделни и самостоятелни нормативни изисквания за изграждането на врати/порти, представляващи вход-изход към дадено помещение или имот и това е така с оглед вида и характера на този обект. Последният и предвид неговото предназначение, е част от съответния строеж, в случая - ограда, каквото заключение дават и вещите лица по изслушаната съдебно-техническа експертиза. Съдът кредитира изслушаната експертиза и приема същата за дадена обективно, обосновано и съответно на приетите по делото доказателства. За изграждане на ограда, от вида на процесната (плътна до 2.20 м.) е необходимо издаването на Разрешение за строеж, каквото е и издадено. Не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, предвид нормата на чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ, поради което портата към тази ограда, следва да отговаря на изискванията за самата ограда, каквото е и заключението на вещите лица.

Не се установява в оспорената Заповед да са описани обстоятелства, касаещи подвижният портал, които да са в отклонение на разрешените височина или местоположение, с оглед изискванията за този вид строежи. Отклонението, което се твърди, е поради това, че изграденият подвижен портал не е обозначен в издаденото Разрешение за строеж, поради което е направен извод, че изграждането му не е разрешено, т.е. в тази част този строеж е незаконен и в нарушение на чл. 14, ал. 4 от ЗУТ. В тази връзка и предвид това, че законодателят не поставя изискване Разрешенията за строеж да отразяват местата на преминаване (вход/изход), т.е. това не е задължителна част от тяхното съдържание. Входът и изходът са свободни (незастроени) пространства, поради което и като такива, те не попадат в предмета/обхвата на Разрешението за строеж. В тази връзка мястото за вход, респ. изход, т.е. нещо, което е незастроено/свободно, не може да бъде и не е строеж, още повече незаконен, поради което и непосочването му като място/неотразяването му в издадено Разрешение за строеж, само по себе си не е в отклонение на същото, тъй като ЗУТ регламентира правилата за изграждането на строежи. Това означава, че мястото за вход-изход не е с правно значение за този вид актове, освен, ако същият ще изпълнява функциите на строеж, какъвто е настоящият случай, а именно плътна част от ограда с височина над 0.60 м., до 2.20 м., надлежно разрешена за изграждане, а изпълнението й е на височина 1.87 м. Следва да се има и предвид, че всяко разрешаване на строеж, не означава автоматично неговото изграждане, т.е. същият може и да не бъде изпълнен, било изцяло, било частично или когато един портал е отворен, поради свободното си място, както се каза по-горе, остава извън предмета на Разрешението за строеж. Затворен, същият става част от оградата, която е надлежно разрешена за изграждане, а предвид изискванията на ЗУТ за този вид строежи, този състав не установява отклонение от последните. Т. отклонение, т.е. от правилата за изграждане на плътна ограда, не се установяват и от самия АО.

Релевантно и с правно значение е строежите да отговарят на изискванията за съответния вид – в случая процесният подвижен портал като част от плътна ограда, е елемент на тази ограда, т.е. за същия важат правилата и изискванията за ограда. С оглед на това и при наличието на издадено Разрешение за строеж, оспорващият има право да изгради в имота си ограда, която може да включва портал, в това число и подвижен, с височина на плътната му част до 2.20 м. Не се сочат обстоятелства този портал да е с плътна част над 2.20 м., обратно височината е установена на 1,87 м., респ. не се твърди същият да е изграден на място, различно от разрешеното му, поради което и същият се явява изграден съобразно издаденото и влязло в сила Разрешение за строеж.

Неоснователно АО приема, че отварянето на втори изход (портал) към алея, е нарушение на действащия ПУП. В тази връзка следва да се има предвид, че в ПУП не се обозначават вход / изход на конкретните УПИ, тъй като не това са целите на ПУП. Обстоятелството, че с тях се предвижда всеки един УПИ да има лице/излаз на улица, е различно от това същият да указва/предвижда конкретното място за вход/изход за всеки отделен имот. В случая, в действащия ПУП, за собствения на оспорващия УПИ, е предвидено лице/изход към улица, а доколко същият осигурява/предвижда възможност и за втори изход (в случая УПИ със статут на алея за гаражи (не и за парк, каквото е законовото изключение), то това е негова даденост или предоставеният втори изход към алея е утвърден с този действащ подробен план. На практика съображенията на АО в тази посока имат отношение към законосъобразността на самия ПУП, а не и към законността на процесния строеж, но като действащ план, неговите предвиждания са меродавни. Самото местоположение на собствения на оспорващия ПИ е такова, че ПУП му осигурява изход, както към улица, така и към алея, т.е. към имоти с обществено предназначение и ползване. Дори да следва да се приеме, че оспорващият не би имал право на изход към ПИ със статут на алея, то това има отношение към правото му на преминаване през този имот, не и към законността на изградения строеж.

С оглед на изложеното този сьстав не установява нарушение на чл. 14, ал. 1 и ал. 4 от ЗУТ, тъй като имотът има лице към улица, а това, че има втори излаз и към алея, не е в нарушение на действащия ПУП, след като същият го предвижда, било то и като изключение. Обратното би означавало, че всеки УПИ, който граничи с две улици, респ. улица или алея и собственикът му си осигури достъп и от двете места, то това е в нарушение на ПУП. Както улицата, така и алеята са имоти с обществено предназначение, а нарушение на чл. 14 би имало, в случай че даден имот няма лице / изход, било към улица, било към алея. Възможността за втори изход, към алея, в настоящия случай е обективна даденост/съществуващо положение за това УПИ и безспорно предвидена в действащия ПУП.

Въпросите за прилежащите терени, нямат правно значение спрямо въпроса за законността на изградения строеж, който е построен изцяло в имота на собственика. Същевременно и отделно от това вещите лица установяват, че такива прилежащи площи не са предвидени по отношение на съседните сгради, поради което и твърдението, че е налице минимална прилежаща площ, без същата да е установена с надлежен акт, каквито са изискванията на закона, се явява необосновано и невярно твърдение, в противоречие със събраните доказателства. С оглед на това и твърдението, че алеята обслужва съседни имоти, също остава необосновано и неоснователно.

Несъстоятелни и необосновани са твърденията на процесуалния представител на ответната страна, че процесната част от оградата не е съобразена със съществуващото положение/ситуирането на съседните сгради и възможността им да бъдат използвани от собствениците в пълнота и по предназначение. От една страна, което и да е обособено място в УПИ за вход/изход, поради своето предназначение, не може да бъде препятствие за ползване на който и да било съседен имот. От друга страна, изграждането на законен строеж, т.е. при спазване изискванията на издадено Разрешение за строеж, без и за последното да е установено да е в противоречие с изискванията на закона, само по себе си обосновава, че същият този строеж, е съобразен със съществуващото положение на имотите в съседство.

Ирелевантни за настоящия спор са въпросите свързани с техническите възможности за достъп до имота на оспорващия с МПС от към [улица]и какви са били възможностите за такъв достъп при предишните собственици. В тази връзка следва да се има предвид, че всеки собственик е в правото си, според собствените си виждания и удобства, съблюдавайки законово установените правила, да строи и преустройва собствените си имоти.

При този изход на делото основателно се явява искането на адв. Т. за присъждане на разноските направени по делото, същите в размер общо на 2316,90 лв. и съгласно приетият по делото списък на разноски /л. 466/, от които 11,30 лв. д.т., 805,60 лева депозит за вещо лице, 1250 адвокатско възнаграждение и 250 възнаграждение за допълнително явяване в с.з.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 от АПК съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № РД-02-11-809 от 21 06 2024 г. на Кмета на Община Видин.

ОСЪЖДА Община Видин ДА ЗАПЛАТИ на П. М. К., [населено място], общ. Лом, направените по делото разноски общо в размер на 2316,90 лв, 11,30 лв. д.т., 805,60 лева депозит за вещо лице, 1250 адвокатско възнаграждение и 250 възнаграждение за допълнително явяване в с.з.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от същото.