РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 25.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III гр. състав, в публично заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
Е.Д. и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №4457 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с правно основание по чл.41 ЗС.
Ищецът М.И.Х. чрез процесуалния си представител
твърди, че с ответника са съсобственици на двуетажна жилищна сграда, със
застроена площ 116 кв.м., находяща се в гр. Русе, ул. “Тича” №48. Придобил е
собствеността върху втория етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 63427.5.810.2 по кадастралната карта на гр. Русе, с Постановление
за възлагане на недвижим имот от 14.01.2015г. на ЧСИ В М, влязло в сила на
24.01.2015г. и вписано с вх. рег. №968/30.01.2015г., акт №52, том 3 на Службата
по вписвания гр. Русе. Като съседен имот под обекта в постановлението е посочен
апартамента на ответника с индентификатор 63427.5.810.1.1. Трябвало да извърши
ремонт на придобитото жилище, но това било невъзможно, без да се ремонтира
покрива, който бил в крайно лошо състояние. Ответникът отказал да участва в
ремонта на покрива, поради което закупил необходимия материал, наел майстори и
те извършили цялостна подмяна на покрива на сградата над техните с ответника
имоти. След извършване на ремонта с нотариална покана, връчена на ответника на
24.06.2015г., поканил ответника да му заплати сумата 4000 лв, представляваща
половината от припадащана му се ½ част от разноските по ремонта на
покрива на сградата, но ответникът отказал да извърши плащане. Твърди, че
извършеният от него ремонт на покрива, който е обща част, съгласно чл.38, ал.1
ЗС, е бил крайно наложителен поради състоянието му към момента на купуване на
собствения му имот, предвид съществуващата реална опасност от увреждането му от
течове. Счита, че претендираните разноски са такива за поддържане на общата
част - покрив на сграда, поради което моли съдът да осъди ответника да му
заплати сумата 4000 лв, представляваща половината от стойността на извършения
ремонт на покрив на съсобствената с ответника жилищна сграда, заедно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира направените
разноски по делото.
Ответникът Н.Р.Н. чрез процесуалния си представител взема становище за
неоснователност на иска. Заявява, че посочената в исковата молба жилищна сграда
е в режим на етажна собственост с четирима различни собственици, двама от които
не са посочени за ответници по делото, с оглед на което възразява, че не е
правилно изчислен размерът на исковата претенция. Заявява, че ищецът е действал
без пълномощие (няма данни да е взето решение на ОС на ЕС за извършване на
СМР), поради което в случая е налице хипотезата на водене на чужда работа без
пълномощие - чл. 60 ЗЗД, респ. хипотезата на чл.61, ал.2 ЗЗД - доколкото ищецът
е действал не само в полза на чужд интерес, но и в полза на свой интерес, при
което заинтересованият отговаря само до размера на обогатяването му. Оспорва
изцяло исковата претенция по размер. Прави възражение за прихващане в условията
на евентуалност със сумата 310 лв, представляваща половината от осъществения от
него частичен ремонт през 2014г. на покрива от северната му страна, в която
попада жилищния обект на ищеца. Моли иска да бъде отхвърлен с присъждане на
разноски.
По делото са
представени писмени доказателства, разпитани са свидетели и е назначена
техническа експертиза, чието писмено заключение е приложено в писмен вид.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
От
представеното по делото Постановление за
възлагане на недвижим имот от 14.01.2015г. на ЧСИ В М, влязло в сила на
24.01.2015г. и вписано с вх. рег. №968/30.01.2015г., акт №52, том 3 в Службата
по вписвания гр. Русе, се установява че ищецът е собственик на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 63427.5.810.2, находящ се в гр. Русе, ул. “Тича”
№48, ет.2, ап.2, с площ 116 кв.м., брой нива на обекта 1, предназначение
жилище, апартамент, който самостоятелен обект се намира в сграда №1,
разположена в ПИ с идентификатор 63427.5.810, с прилежащата му изба с площ 35
кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата, построена с
отстъпено право на строеж, а по нотариален акт - втори етаж на северната страна
на двуетажна жилищна сграда, застроена върху 116 кв.м., при съседи за частта
отдолу Р Н. К с индентификатор 63427.5.810.1.1, от изток, север и запад -
дворно място, от юг - стълбището на сградата.
Няма спор по делото, че ответникът е собственик на
имота - самостоятелен обект с индентификатор 63427.5.810.1.1 в същата сграда в режим на етажна
собственост.
От представените по делото стокови разписки, експедиционни
бележки, касова бележка и касови бонове (л.35), както и от показанията на
свидетелите К И. Д и Н В А, се установява, че ищецът е извършил ремонт на
покривната конструкция над жилището си, съответно над това на ответника, в
периода от месец юни до края на месец юли 2015г. Свидетелят Д, по професия
строител със средно техническо образование, извършил ремонта, установява, че
при огледа на обекта преди предприемане на СМР установил, че имало течове на
покрива отвсякъде, гредоредът бил изгнил, имало счупени 4-5 дъски. Частно
извършил ремонта на покрива (тристранен), като махнал целия дървен материал,
цялата дървена конструкция, поставил нови греди, демонтирал всички керемиди.
Докато траел ремонтът, съседът на ищеца от първия етаж - ответникът виждал, че
се извършва ремонт, срещу който не е казвал нищо. Ответникът заявил само, че
над него имало плоча (между първия и втория етаж) и на него не му тече.
Свидетелят А, зет на ответника, установява, че
сградата на обекта представлява двуетажна постройка с четири обособени жилища,
две от които принадлежат на един собственик. На първия етаж до жилището на
ответника живее самотна възрастна жена, а на втория етаж над нея жилището е
необитаемо. Същият установява, че е ремонтирана половината от покрива, “...в
частта, в която живеят тъста ми и М.“, подменени са улуците на северната
страна, пренаредени са част от керемидите. Преди ремонтът таванът на една от
стаите на ищеца е бил пропаднал
вследствие на течове от покрива. Свидетелят заявява, че ищецът е извършил
основен ремонт на покривната конструкция. Същият установява още, че през есента
на 2014г., преди ищецът да купи жилището си, ответникът също е извършвал СМР по
покрива, изразяващи се в частично пренареждане на керемиди и подмяна на улуци в
северната част над неговия имот.
Казаното от двамата свидетели обосновава изводът,
че извършеният ремонт е бил необходим. Съгласно чл.48, ал.6 ЗУЕС, всеки собственик
може да извърши със собствени средства, материали и/или труд необходим ремонт
на общи части на сградата без решение на общото събрание.
От заключението на техническата експертиза, потвърдено
и допълнено устно от вещото лице инж. К.К. в съдебно заседание на 12.01.2016г.,
се установява, че на покривната конструкция над жилищата на ищеца и на
ответника е направен основен ремонт: демонтирани са старите керемиди,
демонтирана е старата покривна конструкция, изградена е нова покривна
конструкция, обшита с OSB плоскости, върху тях е сложена хидроизолация под
керемиди и са наредени старите керемиди, направена е обшивка на комина от
ламарина, монтирани са нови улуци, водосборни казанчета и водосточни тръби,
сложени са нови корнизни дъски и корнизите са обшити. Извършените СМР по вид,
количество и единична цена са описани подробно в Таблица №1 на писменото
заключение. При съобразяване с обстоятелството, че ремонтът на покрива е
извършен от частно лице към месец юли 2015г., общата му стойност възлиза на
8486 лв. Устно в съдебно заседание вещото лице заключава, че не следва да се
вземат предвид цените за извършените СМР по първи вариант на заключението, тъй
като те биха били валидни, ако ремонтът е извършен от строителна фирма.
Поддържа втория вариант на заключението за стойността на извършените СМР - сумата
8486 лв и не поддържа първия вариант, с оглед установените данни по делото. При
изготвяне на експертизата вещото лице е съобразило, че ремонт има само на
половината от една обща покривна конструкция. Извършените СМР не представляват
подмяна на конструкция на сграда, респ. няма конструктивно изменение на
покрива.
Съдът възприема заключението на експертизата, депозирано от лице,
притежаващо необходимата за случая компетентност и което е съобразено с
установените по делото факти.
Неоснователно, респ. недоказано, е възражението на процесуалниия
представител на ответника, че ремонтът на покрива представлява незаконен
строеж. По см. на §5, т.38 ДР ЗУТ основният ремонт също представлява строеж, но
при наличие на хипотезите на чл.151, ал.1 ЗУТ, осъществяването му се извършва
при облекчен режим - без строително разрешение.
Действително ищецът е извършил ремонта без съгласието на ответника, респ.
на останалите съсобственици, но не и против тяхното съгласие, (няма данни да са
се противопоставили на извършването му - свид. Д), поради което отговорността
на ответника не следва да бъде ангажирана по правилата на чл.59 ЗЗД във вр. с
чл.61, ал.2 ЗЗД. Общото събрание на етажните собственици може да задължи всички
да участват в разходите, необходими за поддържането или възстановяването на
общите части, но това не изключва възможността някой от тях (ищецът) да извърши
необходим ремонт без решение на ОС.
От данните в приложените на л.80-81 нотариално заверени преписи на
предварителен договор от 29.04.1960г. и договор за разпределение на жилище,
построено от съсобственици на отстъпено от Съвета място от 5.01.1960г., се
установява, че правата на страните от общите части от северната страна на
двуетажната жилищна сграда са по 1/2 ид.ч. В това съотношение следва да се
разпредели между страните стойността на извършения частичен ремонт на покрив,
съразмерно с притежаваните идеални части. Следователно ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца 4243 лв според заключението на вещото лице (1/2
от 8486 лв), но искът следва да бъде уважен, съобразно исковата претенция, тъй
като съдът не може да присъди повече от поисканото - или за 4000 лв, заедно със законната лихва от предявяване на иска - 3.08.2015г. до окончателното изплащане.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца 960 лв разноски по делото по представен
списък на разноските по чл.80 ГПК.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.Р.Н. ***, ЕГН ********** да заплати на М.И.Х. ***, ЕГН **********,
сумата 4000 лв за ремонт на покрив на съсобствената им жилищна сграда в гр.
Русе, ул. “Тича” №48, заедно със законната лихва от 3.08.2015г. до
окончателното изплащане, както и 960 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: