НОХД № 619/17г. МОТИВИ :
С
Частната тъжба на тъжителката З.Н.А. *** на подсъдимият Ш.К.К.
*** са повдигнати две обвинения, както следва:
-
За престъпление
по чл.130, ал.1 от НК, за това, че на 13.11.2017г. около 21,30ч.-22ч. в с.Долни
Цибър, ул.“……, обл.Монтана, пред кафе-аператив
на същата улица, причинил на частната тъжителка З.Н.А. от с.с.,
лека телесна повреда, изразяваща се в телесни увреждани с разстройство на
здравето /кръвонасядания с хематоми в областта на
двете мишници с диаметър 2-3см и оток в тилната област на главата, с диаметър
3-4см/, и
- За престъпление по чл.148, ал.1, т.1
от НК, за това, че на 13.11.2017г. около 21,30ч.-22ч. в с.Долни Цибър, ул…….., обл.Монтана, пред кафе-аператив на същата улица, нанесъл публично обида на
частната тъжителка З.Н.А. от с.с., като я псувал на
майка и я нарекъл „курва“.
В с.з. частната тъжителка се явява
лично и с адв.Н.А. от МАК, поддържа повдигнатите с
тъжбата обвинения и предявените с нея писмени граждански искове. В пледоарията
си нейния процесуален представител моли съда да постанови осъдителна присъда с
която признае подсъдимият за виновен в извършване на престъпленията за които е
предаден на съд и му наложи предвидените за тях наказания, както и да уважи
предявените граждански искове в пълен размер.
Подсъдимият се явява лично в с.з. и с
договорен защитник адв.П.П.
от МАК. Не се признава за виновен по повдигнатите му обвинения, дават обяснения
във връзка със случилото се тогава.
Неговият защитник пледира съдът да
постанови оправдателна присъда, с която признае подсъдимият за невиновен и го
оправдае, тъй като не е извършил описаните в тъжбата престъпления, за които е
предаден на съд. Като алтернатива предлага на съда да приеме, че и за двете
престъпни деяния може да се приложи института на „реторсията“,
предвиден в чл.130, ал.3 от НК и чл.146, ал.3 от НК и не му наложи наказание за
тях.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни.
По делото са приети за съвместно
разглеждане два писмени граждански иска за причинени имуществени вреди от всяко
едно от престъпленията, всеки за сумата от 1 500лв, като частната
тъжителка е конституирана и в качеството на граждански ищец по делото.
Съдът, след като се запозна със събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и
съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за
установено следното :
Частната тъжителка и подсъдимия се
познават, тъй като живеят в едно и същи населено място. Не се намират в добри
отношения, тъй като семейството на тъжителката притежава питейно заведение в
близост до дома на подсъдимият, а шума който идва от него пречи на семейството
му.
На посочената в тъжбата дата
13.11.2017г. бащата на тъжителката празнувал със свои познати и близки
рожденият ден на внучка си. В заведението се намирал и синът на подсъдимият –
св.Н. Ш. К., който също бил почерпен от тъжителката по този повод. По-късно
същата вечер около 22ч. подсъдимият пристигнал в заведението, за да извика сина
си да се прибира, тъй като бил на работа на следващия ден. Между него и бащата
на тъжителката – св.Н. Ш. К. избухнал скандал, свързан с посещението на
подсъдимият в заведението. Двамата започнали да се дърпат и бутат, като
междувременно излезли пред заведението. Св.Н. К. също излязъл отвън и се опитал
да ги раздели, но вместо това сбиването се задълбочило. Към групата се
приближила и частната тъжителка, която била блъсната от подсъдимият, с думите
„курва“, вследствие на което паднала на земята и се наранила. Към биещите се
присъединили и други от посетителите на заведението, с цел да прекратят
случващото се. Един от свидетелите очевидец на случващото си бил и св.Ц. Б. Д.,
който след започване на сбиването бил извикан от съпругата на подсъдимият–св.З.
К., и който позвънил на тел 112, за да потърси помощ. За проверка на сигнала
бил изпратен полицейски служител при ПУ гр.Вълчедръм св.Д.Н., който след
пристигането си на място предупредил по ЗМВР подсъдимият, неговият син и бащата
на частната тъжителка. По отношение на последната не е издавано полицейско
разпореждане, тъй като към онзи момент никой от участниците в сбиването не се
бил оплакал от нейни неправомерни действия.
Съгласно заключението на вещото лице
изготвило назначената в хода на делото Съдебно-медицинска експертиза д-р И.Д.,
което съдът приема изцяло като дадено обективно и безпристрастно от приложената
към делото медицинска документация се установява, че тъжителката е получила
травма в областта на главата с оток в тилната /окципиталната/
област, кръвонасядания в областта на двете мишници.
Описаните увреждания са получени по механизма на удари с /както и притискане/
или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре
отговарят да са получени по време и начин посочен от пострадалата и свидетелите
– след стискане в областта на ръцете и бутане с последващо
падане върху твърда повърхност. Посочените увреждания са от естества да
причинят болка и страдание, и са с оздравителен период /при условие че не
настъпят усложнения/ около 7-10дни.
Горното се установява от фактическа страна от представените
към тъжбата писмени доказателства, от показанията на разпитаните в с.з.
свидетели Й. Л. Г., С. И. Р., Н. Б. Н., Г. И. М., Д.С.Н., които съдът
кредитира, като последователни,и взаимносвързани
както помежду си, така и с останалите приети от съда писмени доказателства.
Съдът не дава вяра на обясненията на
подсъдимият, тъй като те в случая представляват само и единствено средство за
негова защита, и се подкрепят само от част от свидетелските показания, които не
са кредитирани от съда.
Съдът на кредитира и показанията на
св.Ц. Д., св.Н. К. и З. К., тъй като бе установено, че първият свидетел, макар
и да е сигнализирал органите на МВР за случилото се, то не е пряк очевидец, тъй
като е пристигнал на място в края на конфликта, а останалите двама са близки
родствени отношения с подсъдимия, което обстоятелство прави техните показания
необективни.
Видно от приложената по делото Справка за
съдимост подсъдимият не е осъждан и е с чисто съдебно минало.
От приложеното като доказателства НЧХД
№ 620/17г. по описа на ЛРС се установява, че с Присъда № 5 от 14.03.2018г.
подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.2
във вр. с чл.20, ал.2 от НК и на осн.
чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000лв, която да заплати в полза
на държавата. Присъдата не е обжалвана и е влязло в законна сила на
30.03.2018г.
Съдът
намира, че подсъдимият е осъществил, както от обективна, така и от субективна
страна престъпният състав на следните
престъпления:
- по
чл.130, ал.2 от НК - на 13.11.2017г. около 21,30ч. - 22ч. в с.Долни Цибър, ул……“, обл.Монтана, пред кафе-аператив на същата улица, причинил на частната
тъжителка З.Н.А. от с.с., лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето /кръвонасядания с хематоми в областта на двете мишници с
диаметър 2-3см и оток в тилната област на главата, с диаметър 3-4см/,
- по
чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК - на
13.11.2017г. около 21,30ч.-22ч. в с.Долни Цибър, ул.“…..“, обл.Монтана, пред
кафе-аператив на същата улица, нанесъл публично обида на частната тъжителка З.Н.А.
от с.с., като я псувал на майка и я нарекъл „курва“.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства не бе установено подсъдимият да е извършил престъпление по
чл.130, ал.1 от НК, каквото бе първоначално повдигнатото му обвинение с
тъжбата, тъй като от приетото от съда заключение на вещото лице, изготвило
назначената по делото Съдебно-медицинска експертиза не се установява,
получените от тъжителката увреждания да са довели до разстройство на здравето,
а са и причинили единствено болка и страдание, поради което съдът с
постановеният съдебен акт оправда подсъдимия по така повдигнатото му обвинение.
Престъплението е извършено при форма на
вината пряк умисъл като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, неговите общественоопасни
последици и е целял настъпването на вредоносния резултат.
В случая съдът не споделя становището на
защитата, че са налице законовите предпоставки за приложение на института на „реторсията“. Съгласно чл.130, ал.3 от НК в случаите на
престъпление по чл.130, ал.1 от НК и чл.130, ал.2 от НК, ако пострадалия е
отвърнал веднага на дееца със същата такава телесна повреда, съдът може да
освободи и двамата от наказание. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства не бе установено по безспорен начин, че сочените от подсъдимия
наранявания са причинени именно от частната тъжителка, за да може да се обсъжда
този въпрос. По сходен начин стои въпроса и за приложението на нормата на
чл.146, ал.2 от НК, съгласно която ако обиденият е отвърнал веднага с обида,
то съдът може да освободи и двама от наказание,
тъй като не бе установено по безспорен и категоричен начин тъжителката да е
отвърнала спрямо подсъдимия с обида, или пък ако е казала обидни думи, същите
да са били предназначени именно за него.
При определяне на наказанието на подсъдимия за
всяко едно от извършените от него престъпления, съдът съобрази предвидените от
законодателят три алтернативни наказания в нормата на чл.130, ал.2 от НК – „лишаване от
свобода до 6 месеца“, или „пробация“ или „глоба в
размер от 100лв до 300лв“, както и кумулативно предвидените наказания в нормата
на чл.148, ал.1, т.1 от НК – „глоба от
три до десет хиляди лева“ и „обществено порицание, разпоредбите на общата част
на НК, касаещи материята и. С оглед индивидуализиране наказателната отговорност
на дееца, съдът съобрази степента на
обществена опасност на деянието и дееца,
мотивите и подбудите за извършването му, личността на извършителят.
Водим от
горното, съдът определи наказанието на подсъдимият при условията на чл.54 от НК
по отношение на извършеното престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като
наложи най-лекото от трите алтернативно
предвидени в правната норма, а именно „ГЛОБА“ в размер на 100лв /сто лева/,
която да заплати в полза на държавата.
По
отношение на извършеното престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК, съдът определи наказанието при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като отчете създалата се ситуация, както и
обстоятелството, че по време на кавгата са разменяни редица обидни думи и
реплики от участниците в сбиването, с оглед емоционалното им състояние, като
наложи на подсъдимия „Глоба“ под минималният предвиден за това престъпление
размер от 3 000лв, а именно „ГЛОБА в размер на 1 500лв /хиляда и
петстотин лева/“, която да заплати в полза на държавата, както и кумулативно
предвиденото наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“, което да бъде изпълнено чрез
прочитане на присъдата по местния радиовъзел или чрез поставянето и на видно
място в сградата на кметството.
Тъй като
престъпленията са извършени от подсъдимия в условията на „реална съвкупност“
съдът на осн. чл.23, ал.1 от НК определи по отношение
на подсъдимия ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ измежду наложените му, НАЙ-ТЕЖКОТО от тях
„ГЛОБА“ в размер на 1 500лв /хиляда и петстотин лева/, която да заплати в полза
на държавата.
На осн. чл.23, ал.2 от НК съдът присъедини към определеното
ОБЩО НАКАЗАНИЕ по отношение на подсъдимия и наложеното наказание „ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ“.
В случая
съществува законова пречка за приложение на разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК
и освобождаването на подсъдими от наказателна отговорност за извършените от
него престъпления, с оглед обстоятелството, че подсъдимия е извършил
престъпленията в условията на „реална съвкупност“, а е налице забрана в нормата на чл.78а, ал.7 от НК за приложение на този институт при „множество престъпления“.
Така
наложеното наказание на подсъдимия, съдът намира, че е от вид и размер да постигне
целите на наказанието визирани в нормата на чл.36 от НК, както по отношение на
него, като го превъзпита занапред да спазва законите в страната и установеният
правов ред, така и по отношение на останалите членове на обществото да им
въздействат възпитателно и предупредително.
Тъй като с настоящият си съдебен акт
съдът призна подсъдимият за виновен в извършване на престъпление по чл.130,
ал.2 от НК и чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146,
ал.1, т.1 от НК, то съдът намира, че са налице законовите предпоставки за
ангажиране на неговата гражданска отговорност, с оглед причинените на частната
тъжителка неимуществени вреди от двете престъпления, с оглед принципа в нормата
на чл.45 от ЗЗД, че всеки е длъжен да възстанови причинените другиму със своето
противоправно поведение имуществени и неимуществени
вреди. За претърпените от А. болки и страдания от първото престъпления по
разбиране на съда, с оглед принципа на справедливост следва да бъде присъдено обезщетение в размер
на 500лв, до който размер предявеният граждански иск се явява основателен и
доказан. За претърпените неимуществени вреди от тъжителката от второто
престъпления, свързвани с уронване на нейната чест и достойнство, следва да
бъде присъдено обезщетение в размер на 400лв, до който размер предявеният
граждански иск се явява основателен и доказан.
И двата предявени граждански иска в останалата им част над уважения
размер бяха отхвърлени от съда, тъй като се явяват неоснователни и недоказани.
С оглед на горното съдът осъди
подсъдимият да заплати на частната тъжителка сумата от 500лв /петстотин лева/ -
обезщетение за причинените и неимуществени вреди за претърпени болки и
страдания от престъплението по чл.130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на извършване на увреждането–13.11.2017г. до
окончателното и изплащане, като отхвърля предявения иск над уважения размер до претендирания такъв от 1 500лв, като неоснователен, както и
сумата от 400лв /четиристотин лева/ - обезщетение за причинените и
неимуществени вреди свързани с уронване на честта и достойнството и от
престъплението по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146,
ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
извършването му–13.11.2017г. до окончателното и изплащане, като отхвърля
предявения иск над уважения размер до претендирания
такъв от 1 500лв, като неоснователен.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.189, ал.1 от НПК, съдът осъди подсъдимият да заплати на частната тъжителка сумата от
522лв /петстотин двадесет и два лева/ представляваща направените от нея
разноски по водене на делото пред настоящата инстанция, от които 400лв –
адвокатско възнаграждение, 100лв – депозит за вещо лице, 12лв – държавна такса
за образуване на наказателно производство, 10лв – държавна такса за издаване на
съдебно удостоверение и свидетелство за съдимост на подсъдимия.
Съдът осъди подсъдимия да заплати по
сметка на ЛРС държавна такса в размер на 50лв /петдесет лева/ за всеки един от
уважените граждански искове, или общо сумата от 100лв /сто лева/, както и 5лв
/пет лева/ държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :