ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
Новозагорският районен в закрито заседание на двадесет и шести октомври
през две хиляди и двадесета година.
Председател:
РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря................................ и в
присъствието на прокурора........., като разгледа докладваното от РОСИЦА НЕНОВА гр. дело 555 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.140 от ГПК
Постъпила е искова молба от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. В.П.Г., САК против Г.С.С., с ЕГН ********** и с адрес: ***, с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 343 ТЗ, вр. с чл. 79 ЗЗД
В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу Г.С.С. било образувано ч.гр.д. № 325/2020 г. по описа на РС Нова Загора. Против длъжника била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 176.54 лева.
Във връзка с връчването на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на чл. 47 ал.5 ГПК, ищецът предявява на осн. Чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение в размер на 176.54 лева, която представлявала цена на потребени и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, както и незаплатени лизингови вноски.
Сочи се, че съгласно договор за мобилни услуги от 15.06.2018 г., сключен с мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД, ответникът Г.С.С. бил абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № ********* и титуляр по предпочетения мобилен номер 0896/240668 с избрана абонаментна програма Тотал 24.99 с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС, с уговорен срок на действие 24 месеца до 15.06.2020 г. При възползване от преференциални условия на оператора абонатът бил сключил и договор за лизинг от същата дата 15.06.2018 г. по силата на който взел мобилно устройство марка HUAWEI модел Y5 2018 Dual Blue на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 3.59 лева всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Твърди се, че въз основа на посочения договор ответникът ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № *********.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми“.
Сочи се, че за потребените от абоната ответник услуги за периода 20.06.2018 г. до 19.08.2018 г. Теленор е издал:
- Фактура № **********/20.07.2018 г. за отчетения период на потребление 20.06.2018-19.07.2018 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 130.83 лева/ с ДДС/, за които: 20.82 лева /без ДДС/ за абонаментен план Тотал 24.99; 3.59 лева за месечна лизингова вноска и потребление извън месечния пакет в размер на 85.21 лева, генерирано за допълнителни услуги мобилен интернет – 11.66 лева; други услуги с добавена стойност – 18.33 лева; разговори към „грижа за клиента“ – 0.22 лева; услуги с добавена стойност /SMS/ - 55.00 лева.
Във фактурата бил отразен и баланс от предходен отчетен период в размер на 33.42 лева.
Абонатът бил извършил частично плащане, при което търсената сума по фактурата остава в размер на 70.83 лева, която била платима в срок 04.08.2018 г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
- Фактура № **********/20.08.2018 г. за отчетения период на потребление 20.07.2018 – 19.08.2018 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 38.38 лева /с ДДС/, от които:20.82 лева /без ДДС/ за абонаментен план Тотал 24.99 лева; 1.24 лева за временно възстановяване на изходящия трафик; 3.59 лева за месечна лизингова вноска и потребление извън месечния пакет в размер на 6.18 лева, генерирано за други услуги /номера 0700/0800/00800/ - 1.16 лева; други услуги с добавена стойност – 5.00 лева, разговори към „грижа за клиента“ – 0.02 лева
Дължимата сума била платима в срок 04.09.32018 г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Сочи се, че абонатът е потребил, но не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 109.21 лева, фактурирани за два последователни отчетни месеца – за м. 06/2018 г. и за м. 07/2018 г. Към всяка фактура имало приложено извлечение – детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
С кредитно известие № **********/20.09.2018 г. била извършена корекция по дълга като е сторнирана сумата в размер на 8.06 лева/с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, начислени с дължимата лизингова вноска в размер на 3.59 лева. Отразения незаплатен баланс бил в размер на 109.21 лева, за предходните два отчетни периода при което задължението за плащане възлизало на сума в размер на 104.74 лева.
В исковата молба се сочи още, че с неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 104.74 лева, била ангажирана договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл. 75 вр. с чл. 19б, в/ от ОУ на мобилния оператор Теленор прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Г.С.С. за ползваните абонаменти и издал по абонатен номер ********* на дата 20.10.2018 г. крайна фактура № **********/20.10.2018 г.
Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяването на предоставяните услуги, на осн. Т.12 ал.2 от ОУ, приложени към лизинговия договор, дължимите месечни вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство марка HUAWEI модел Y5 2018 Dual Blue били обявени за предсрочно изискуеми.
Съгласно сключеният договор за лизинг от 15.06.2018 г. операторът предоставил мобилно устройство HUAWEI модел Y5 2018 Dual Blue, предмет на договора, за временно и възмездно ползване на ответника срещу насрещното задължение на последния да заплати уговорената цена в размер на 86.16 лева, която цена била разсрочена на 23 равни месечни вноски в размер на 3.59 лева всяка, дължими за периода от юли 2018 г. до май 2020 г. включително. Падежът на месечните лизингови вноски настъпвал на 20-то число от месеца, както абонатът посочил да му бъдат издавани месечни фактури в т.5 от договора за мобилния абонамент.
Сочи се, че съгласно договореното между страните в т. 3.2 от договора за лизинг, месечните лизингови вноски се фактурирали от лизингодателя и заплащали от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина на плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и общите условия на „Теленор България“ ЕАД.
В чл. 1 ал.2 от договора за лизинг, страните са уговорили, че лизингополучателят има право да придобие собствеността върху предоставеното мобилно устройство, като подпише договор за изкупуване на устройството с лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичането на срок на договора за лизинг, след като заплати допълнителна сума в размер на съответно 3.59 лева за устройство HUAWEI модел Y5 2018 Dual Blue. Ако лизингополучателят не упражни правото си по ал.2, устройството подлежи на връщане в срок от 1 /един/ месец след изтичане срока на договора, като в същия срок лизингополучателят може да заяви изрично и в писмена форма, че желае да върне устройството. Ако устройството не бъде върнато, лизингополучателят бил длъжен да заплати допълнителна сума в размер на 3.59 лева/чл. 1 ал.3/.
За периода от 15.06.2018 г. до 20.10.2018 г. включително, абонатът заплатил общо 4 броя месечни лизингови вноски, като преустановил плащанията по договора. Съгласно погасителния план оставали 19 броя лизингови вноски, които абонатът не бил заплатил. Или за периода от 20.10.2018 г. до 15.05.2020 г. включително, лизингополучателят не е заплатил сумата от 68.21 лева, представляваща 19 броя лизингови вноски х 3.59 лева всяка.
Претендира се неплатена цена на лизингови вноски, както следва: за устройство HUAWEI модел Y5 2018 Dual Blue се дължи цената в размер на 71.80 лева, която представлявала 19 броя лизингови вноски на обща стойност в размер на 68.21 лева, съгласно уговорения погасителен план и една допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер на 3.59 лева, дължима на осн. Чл. 1 ал.2 от договора за лизинг.
В исковата молба се твърди, че ответникът Г.С.С. се е съгласил и е приел общите условия на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от ОУ, Теленор имал право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл. 71 „Потребителят бил длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги било обусловило правото на Теленор /чл. 75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалните договори на Г.С.С.. При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор имал право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 19б, в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него“
Съгласно сключеният договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл. 20 от Общите условия било посочено, че всички услуги се заплащали в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл. 23б месечният абонамент осигурявал достъп до услугите, за които бил сключен индивидуален договор и включвал разходите за поддръжка на мрежата и предплащала от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни разходи, свързани със събирането на вземания, които са били присъдени по съдебен ред. Още се сочи, че в чл. 27 от общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършвала в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължал неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
Ответникът Г.С.С. не е изпълнил задължението си по договорите да заплати стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника Г.С.С. ***, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „Теленор България“ ЕАД в размер на 176.54 лева, от които: 104.74 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договори за мобилни услуги от дата 15.06.2018 г. № 00617689, дължими за периода 20.06.2018 г. до 19.08.2018 г.; 71.80 лева, представляваща незаплатена лизингова цена, както следва: за устройство HUAWEI модел Y5 2018 Dual Blue, се дължи цената в размер на 71.80 лева, която представлява 19 броя лизингови вноски на обща стойност в размер на 68.21 лева, съгласно уговорения погасителен план и една допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер на 3.59 лева, дължима се на основание чл. 1 ал.2 от Договора за лизинг, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата.
Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.
В условията на евентуалност се иска, ако искът бъде отхвърлен и ответната страна прави искане за присъждане на разноски, същите да бъдат съобразени с разпоредбите на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и бъдат присъдени такива в минимален размер.
/Като доказателствено искане се моли да се приложи
образуваното по реда на чл. 410 ГПК ч.гр.д. 325/2020 г.
В законоустановения срок по ч. 131 ГПК ответникът Г.С.С.
не е депозирал отговор на исковата молба и не е изразил становище.
Съдът служебно провери и установи:
Предявения иск е допустим.
Исковата молба е редовна и отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Съдът следва да се произнесе и по
допускане на доказателствата и тяхната допустимост.
Представените с исковата молба са допустими, необходими и съотносими и
следа да се допуснат като такива.
Като доказателство по делото следва
да се приложи ч гр.д. № 325/2020 г. по описа на РС Нова Загора.
Съдът следва да насрочи делото в открито заседание, за което да призоват
страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение.
Съдът на основание чл.140, ал.3 във вр. с чл.146 ГПК следва да изготви и
обяви на страните и проекта си за доклад по делото.
С оглед задължението си вменено по силата на чл.140 ал.3 от ГПК съдът,
следва да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане
на спора.
Водим от гореизложеното съдът,
РАЗПОРЕДИ:
Насрочва открито съдебно заседание за 10.12.2020год от 09.00 часа, за което
страните да се призоват с препис от настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства: Всички писмени документи представени с исковата молба .
Да се изиска и приложи по делото ч.гр.д. 325/2020 г. по описа на НЗРС.
Претендираните права от страните произтичат от следните обстоятелствата:
Между страните съществували договорни отношения за снабдяване от мобилния оператор и ползване от ответника на предоставените мобилни услуги. По силата на договор за мобилни от 15.06.2018 г., сключен с мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД, ответникът Г.С.С. като абонат на дружеството доставчик са му били предоставени мобилни услуги с клиентски номер № ********* и титуляр по предпочетения мобилен номер 0896/240668 с избрана абонаментна програма Тотал 24.99 с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС, с уговорен срок на действие 24 месеца до 15.06.2020 г. При възползване от преференциални условия на оператора абонатът бил сключил и договор за лизинг от същата дата 15.06.2018 г. по силата на който взел мобилно устройство марка HUAWEI модел Y5 2018 Dual Blue на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 3.59 лева всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Ответникът не е заплатил потребените от него мобилни услуги, както и цената на лизинговите вноски за закупеното от него устройство към датата на подаване на исковата молба в съда, което задължение възлиза на сумата от 176.54 лева. .
Ответникът дължи на ищеца и законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 20.05.2020
г. до окончателното изплащане на задължението.
В тежест на ищеца е да докаже, при
условията на пълно и главно доказване, че между него и ответника са възникнали
валидни облигационни отношения, че е добросъвестна страна по възникналите между
тях договорни отношения, че е изпълнил в
срок възложената му услуга, че същата е била приета от ответника без
възражения.
В тежест на ответника да докаже правопогасяващи исковите претенции
основания – плащане.
Правната квалификация на правата претендирани от ищеца чл. 422 във вр. с чл. 415 ал.1 ГПК и чл. 79 ал.1 предл.1 ЗЗД.
Доказателствена тежест: Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения – чл.154, ал.1 ГПК.
Приканва страните към спогодба и им
разяснява преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора;
НАПЪТВА
страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: