РЕШЕНИЕ
№ 2406
гр. Пловдив, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330107543 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” № 37, против Р. Й. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П.,
*****, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 от
ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед №
793/28.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 1366/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХI граждански
състав, а именно: сумата от в размер на 557, 98 лв. - главница,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода от
01.01.2019 г. до 30.04.2020 г. по партидата на длъжника с клиентски № *****
за обект с ИТН *****, находящ се гр. П., ******,, както и обезщетение за
забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от
02.03.2019 г. до 26.01.2021 г. в размер на 67, 30 лв., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
27.01.2021 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали
всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно
1
тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да
заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на
потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден
обект, находящ се в гр. П., *********. Твърди, че за процесния период е
доставена топлинна енергия, а търговецът извършващ дялово разпределение –
„Нелбо“ ЕАД, е разпределил за имота на ответната страна топлинна енергия
на стойност от 557, 98 лв. Твърди, че общата стойност на доставената
топлинна енергия е в размер на сумата от 561, 63 лв., представляваща
топлинна енергия за отопление на стойност от 322, 51 лв. и топлинна енергия,
отдадена за сградна инсталация на стойност от 219, 43 лв. В посочената сума
била включена и услуга за дялово разпределение от 19, 69 лв. Сочи, че
поради извършено прихващане с кредитно известие № **********
претендира част от задължението по фактура № *****, или сумата в общ
размер от 557, 98 лв. за процесния период. Твърди, че начислената на
ответника топлинна енергия е доставена и разпределена съобразно с
изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове. Доставената услуга
на посочената стойност, не била заплатена, поради което и длъжникът е
изпаднал в забава. Моли се за установяване със силата на пресъдено нещо, на
паричните притезания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира присъждане на разноските,
сторени в заповедното и исковото производство.
Ответникът Р. Й. М. не е депозирал в законоустановения за това срок
по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са
налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение по отношение на ответника.
Ответната страна е получила лично препис от исковата молба на
посочения в исковата молба адрес, като в законоустановения за това срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозирала отговор на исковата молба.
С разпореждането по чл. 131, ал. 1 ГПК, постановено на 24.06.2021
г., ответната страна изрично е уведомена за задължението си да уведоми съда,
ако е напуснала посочения по делото адрес, или този, на който веднъж е бил
намерена, като й е указано, че ако не стори това – всички съобщения се
прилагат по делото и се считат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2
ГПК. Същевременно с получаване на разпореждането ответната страна е била
предупредена и за възможността против нея да бъде постановено
неприсъствено решение с посочване на предпоставките, установени в
правната норма на чл. 238 ГПК.
Ответникът е бил редовно призован за съдебното заседание,
проведено на 23.11.2021 г., тъй като не е открит на адреса, на който е получил
препис от исковата молба, ведно с приложенията, като адресът е посетен
многократно за период от един месец, но ответната страна не е открита. В
2
случая съдът е приложил фикцията по чл. 41, ал. 2 ГПК и призовката се счита
за редовно връчена.
Въпреки редовното й призоваване ответната страна не се е явила в
съденото заседание за разглеждане на делото.
Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата
на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на
исковата молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно
заседание, на което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в
негово отсъствие.
Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за
постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото
писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно
основателна, което обстоятелство следва от приложените към исковата молба
писмени доказателствени средства.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат
уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят
сторените от последния разноски в исковото и заповедното производство –
арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното
производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за
заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от
иска.
В заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в
размер на 75 лв. В исковото производство ищецът е доказал заплащането на
държавна такса в размер от 25 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК претендира
юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. Съдът при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото размерът на
юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ следва да бъде в размер от 100 лв. Следователно общият размер на
сторените от ищеца разноски в исковото производство е 125 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по
отношение на Р. Й. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *****, че “ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, е носител на паричните
3
притезания, удостоверени в Заповед № 793/28.01.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1366/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ХХI граждански състав, а именно: сумата от 557, 98
лв. - главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за
периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г. по партидата на длъжника с
клиентски № ***** за обект с ИТН ******, находящ се гр. П., ******,, както
и обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната
лихва за периода от 02.03.2019 г. до 26.01.2021 г. в размер на 67, 30 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 27.01.2021 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Р. Й. М., ЕГН **********, да заплати на “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 75 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1366/2021 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ХХI граждански състав и сумата от 125 лв.
– разноски в исковото производство по гр.д. № 7543/2021 г. на Районен съд -
Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението
подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването
му от страната, срещу която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
4