№ 323
гр. Горна Оряховица , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ в публично
заседание на втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Стела Т. Бакърджиева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20214120100433 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1,
предл.2 ГПК.
Ищцата Ц. М. Д. твърди, че през 1972 г. родителите й М.С.М. (починал на
01.05.2007 г.) и Т.Д.М. (починала на 12.10.2020 г.) закупили дворно място в с.Д. –
1000/4000 идеални части от урегулиран поземлен имот IX-249 в кв.94 по плана на
селото, целият с площ от около 4000 кв.м., какъвто по действащия към момента на
сделката план не съществувал. Сочи, че съгласно приетия през 1972 г. и към момента
действащ план на селото, бившия парцел IX за имот № 249 в кв.94 бил изключен от
регулация. Съгласно съставения разписен лист, имот № 1469 бил записан на М.М., а
имот № 1468 – на Й.С.Н., като и двата имота били част от бившия имот № 249. Сочи
се, че съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на селото, тези имоти
съставляват имоти с идентификатор 20835.89.23, 20835.89.24 и 20835.89.25. Твърди се,
че първите два са собственост на наследници на Й.Н., а последният е регистриран като
земя по чл.19 ЗСПЗЗ, но е идентичен с мястото, което е закупено от родителите на
ищцата. Тя твърди, че от 1972 г. имотът се владял от родителите й, а след тяхната
смърт – от нея. Уточнява, че през последните две години майка й не била в състояние
лично да работи в имота, поради което го предоставила за ползване на Я.К.Я., който и
до момента се грижи за него. Сочи, че имотът никога не е бил одържавяван или
включван в колективна селскостопанска организация, както и че не е отнеман
1
фактически от родителите й и от нея, поради което счита, че не е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Моли за постановяване на решение, с което да бъде
прието за установено по отношение на Община Лясковец, че ищцата е собственик на
недвижимия имот на основание изтекла придобивна давност. Претендира присъждане
на сторените в производството разноски.
Ответникът Община Лясковец признава, че е съставен нотариален акт за
покупко-продажба със соченото от ищцата съдържание, както и че ищцата е единствен
наследник на родителите си М. и Т.М.. Твърди, че парцел IX бил отреден за имот №
249 в кв.94 по плана на селото от 1927 г., но със заповед от 1958 г. била изменена
регулацията на квартали 94, 95, 96, 97 и отреждането на част от последния за
физкултурен стадион, а със заповед от 1966 г. от парцели VII, VIII, IX, XV, XVI и XVII
в кв.94 бил създаден нов парцел IX-за плувен басейн. През 1970 г. същият парцел IX
бил отреден и за топлоцентрала. С последващия и сега действащ план от 16.10.1972 г.
парцел IX-за плувен басейн и топлоцентрала бил частично изключен от регулация и от
тогава представлява нива. Ответникът сочи, че бившият парцел IX-249 в кв.94 по плана
от 1927 г. попада в парцел IX-за плувен басейн и топлоцентрала – по плана от 1972 г.
извън регулация, и признава, че заличеният парцел IX-249 в кв.94 съставлява
понастоящем имоти с идентификатор 20835.89.23, 20835.89.24 и 20835.89.25. Счита, че
с изключването от регулация те придобиват статут на земеделски имоти и като такива
са подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Твърди, че имоти с идентификатор
20835.89.23 и 20835.89.24 са възстановени на наследниците на Й.Н., а 20835.89.25 не
бил заявен за възстановяване и е станал общинска собственост съгласно чл.19, ал.1
ЗСПЗЗ. Уточнява, че няма данни за упражняване на фактическата власт върху имота,
както и че Община Лясковец не е упражнявала такава. Моли за произнасяне с оглед
събраните доказателства.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № 5, том II, нот.д. №
623/1972 г. на съдия при Районен съд – Горна Оряховица, вписан в вх.рег. № 388, том
76, стр.567,568, родителите на ищцата и съпрузи, М.С.М. и Т.Д.М. придобили от
С.М.К. – баща на М.С.М. и вдовец към 22.05.1972 г., 1000/4000 идеални части от
празно дворно място, цялото от около 4000 кв.м., представляващо урегулиран
поземлен имот IX-249, в кв.94 по плана на с.Д., при граници на целия имот – улица,
Д.П.Н., гробища, А.П.А., Д.Д.С. и Р.С.К.. Не се спори още, а и Заповед №
515/22.01.1958 г. и Заповед № 2727/01.09.1966 г. и скиците към тях установяват, че в
нотариалния акт бил описан недвижим имот съгласно приетия през 1927 г.
2
регулационен план, който към деня на сключване на сделката – 22.05.1972 г., бил
отменен. Видно от заповед от Заповед № 515/22.01.1958 г. и скица към нея била
изменена регулацията на квартали 94, 95, 96, 97 и отреждането на част от последния за
физкултурен стадион, а съгласно Заповед № 2727/01.09.1966 г. и скица към нея, от
парцели VII, VIII, IX, XV, XVI и XVII в кв.94 бил създаден нов парцел IX-за плувен
басейн. Съгласно нея стария парцел IX е заличен. Със Заповед № 662/04.07.1970 г. и
видно от скица към нея, новообразуваният парцел IX бил отреден, освен за плувен
басейн, и за топлоцентрала. Страните не спорят, че съгласно сега действащия
регулационен план, одобрен със Заповед № 1141/16.10.1972 г., парцел IX-за плувен
басейн и топлоцентрала в кв.94, в който попада и бившият урегулиран поземлен имот
IX-249, в кв.94 по плана на селото от 1927 г., бил частично изключен от регулация и от
тогава и към момента представлява нива.
Свидетелката Е. посочва, че живее в с.Д. от 1964 г. и тогава родителите на
ищцата обработвали нива, намираща се до стадиона и бившия гробищен парк, сега
бензиностанция. Посочва, че нивата била наследствена от свекървата на майката на
ищцата. Когато през 2003 г. свид.Я.Я. станал кмет на селото и дошъл да живее в него,
нивата била обработвана от майката на ищцата. Двамата свидетели сочат, че имотът
има ограда от бетонни колове и телена мрежа, като свид.Е. уточнява, че когато е дошла
да живее в селото, оградата на имота била подвижна, но в последствие я направили
каквато е в момента.
Свид.Я. изяснява, че имотът е около 700 кв.м. и от юг граничи с път за стадиона
и бившия гробищен парк, а от север, изток и запад има други оградени ниви. Свид.Е.
уточнява, че съседните имоти също се ползвали и понастоящем се ползват за
отглеждане на земеделска продукция, като имотът вляво се обработва от дъщерята на
починалия Й.С.Н.. Тя посочва, че откакто е в селото всеки си обработва мястото и знае,
че процесният и съседните имоти не са обработвани като блокове. Уточнява, че
поливането на нивите става с общ кладенец, докато свид.Я. посочва, че градините на
ТКЗС в селото били с поливна система. Свид.Я. също сочи, че тези ниви не са били
включени в ТКЗС в селото, защото на място си личи синора, а от северната страна има
два доста големи ореха, което означава, че не са обработвани в блок.
Свидетелите установяват, че в семейството на ищцата отглеждало в имота
различни зеленчуци и овошки за лична консумация. Свид.Е. посочва, че след като
бащата на ищцата получил удар, майка й сама обработвала нивата. Помощ на Т.М. в
грижите за съпруга й й оказвал свид.Я., който бил съсед в жилищния блок. Съгласно
удостоверение за наследници № ДЖ-КК-1861/14.12.2020 г. на Кметство Д. М.С.М.
починал на 01.05.2007 г. Двамата разпитани свидетели посочват, че свид.Я. започнал
да обработва имота в последните години от живота на Т.М., тъй като тя била вече
3
възрастна и се преместила да живее в Разград при ищцата. Свид.Я. сочи, че имал
уговорка с нея да стопанисва имота и да получава продукцията за да не пустее мястото,
но без да й заплаща наем. Свид.Е. установява, че след смъртта на Т.М. (на 12.10.2020 г.
– удостоверение за наследници № ДЖ-КК-1861/14.12.2020 г. на Кметство Д.), свид.Я.
продължил да се грижи за имота по същия начин със знанието на ищцата. Той
уточнява, че е ходил при нея в Разград във връзка с имота и тя го е упълномощила
писмено да го стопанисва.
Свид.Е. сочи, че не е чувала и не знае в последните 10 години, а и по принцип,
някой да е оспорвал, че нивата е собственост на семейството на ищцата. Свид.Я.
уточнява, че познава Т.М. от дете и от тогава, в т.ч. и когато е бил кмет на селото – от
2003 г. до 2011 г., до настоящия момент, не знае да е имало претенции за имота от
физическо, юридическо лице или общината.
Страните не спорят, че бившият урегулиран поземлен имот IX-249, в кв.94 по
плана на селото от 1927 г. по кадастралната карта и кадастралните регистри на селото
съставлява понастоящем имоти с идентификатори 20835.89.23, 20835.89.24 и
20835.89.25, като първите два – възстановени на наследници на Й.С.Н., а последният –
регистриран като земеделска земя по чл.19 ЗСПЗЗ. Видно от скица на поземлен имот
№ 15-252822-11.03.2021 г. на СГКК – Велико Търново, имот с идентификатор
20835.89.25 граничи с 20835.89.23 и 20835.89.24 от запад.
Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1,
предл.2 ГПК да се установи съществуването на право на собственост на основание
изтекла придобивна давност. Основателността му е предпоставена от установяване на
фактите, съставляващи основанието на заявения от ищеца придобивен способ и тези,
обуславящи интереса му от съдебно установяване на правото на собственост, или в
случая – че от 1972 г. до момента родителите на ищцата М.С.М. и Т.Д.М. – лично и
чрез свид.Я., а след 2020 г. – ищцата чрез свидетеля, ползвали имота, като го считали
за свой, както и че имотът е регистриран като земеделска земя по чл.19 ЗСПЗЗ.
Последното, въз основа на което възникнал интересът на ищцата от съдебно
установяване на правото на собственост, не е спорно между страните. Естеството му,
обаче, налага да се разгледа най-напред въпросът дали са налице материалните
основания за това, като единствено отрицателният отговор на този предварителен
въпрос ще предпостави разглеждане по същество на предпоставките на придобивното
основание, на което ищцата се позовава. Това е така не само поради абсолютния
характер на правото на собственост, изключващо притежанието му едновременно в
същия обем от повече от едно лица, а най-вече поради забраната на чл.86 ЗС, в т.ч. и
4
преди изменението с ДВ бр.31/1990 г., чието действие би изключило отнапред
основателността на иска.
Земите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, или т.нар. „остатъчен поземлен фонд“, са тези
земеделски земи, които са включени в картата на съществуващите и възстановими в
стари реални граници и в картата на плана за земеразделяне, но не са били заявени за
възстановяване на правото на собственост или по друга причина не са възстановени на
собствениците им или техните наследници. От посоченото следва, че в приложното
поле на чл.19 ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, които са подлежали на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, т.е. земеделски земи, които са били включени в
ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или
одържавени в хипотезите, изброени в чл.10 ЗСПЗЗ (така Решение № 212/06.02.2017 г.
по гр.д. № 1493/2016 г. на I Г.О. на ВКС; Решение № 93/09.07.2019 г. по гр.д. №
3295/2018 г. на I Г.О. на ВКС). Така от единствено от обстоятелството, че имотът
попада извън регулационния план на с.Д., не може да се направи извод, че са налице
предпоставките на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, както обосновава ответника. Не всички земи,
които се намират извън регулационния план на населеното място, имат земеделски
характер и не всички подлежат на възстановяване (Решение № 100/23.07.2010 г. по
гр.д. № 3426/2008 г. на ІV Г.О. на ВКС; Решение № 249/04.07.2011 г. по гр.д. №
621/2010 г. на І Г.О. на ВКС; Решение № 145/16.11.2016 г. по гр.д. № 2412/2016 г. на II
Г.О. на ВКС; Решение № 122/01.10.2019 г. по гр.д. № 3153/2018 г. на І Г.О. на ВКС).
Именно по тази причина и с оглед твърденията на ищцата, че имотът никога не е бил
включен в колективна земеделска организация и/или фактически отнеман, в тежест на
ответника бе възложено установяването, че имотът е бил включен в ТКЗС, бил е отнет
или одържавен в някоя от хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ответникът не ангажира доказателства за тези
обстоятелства, а установеното от разпитите на свидетелите индицира на обратното –
имотът имал ограда още от 1964 г. и е бил обработван само от семейството на ищцата,
за напояване се ползвал общ кладенец, а не поливната система на ТКЗС, на място към
момента личи синор за границата на блоковете, а от север има двете големи орехови
дървета, което изключва колективно обработване. Посоченото дава основание на съда
да заключи, че имотът, макар и от 1972 г. да представлява нива, не е бил включен в
колективна земеделска организация, поради което не е подлежал на възстановяване,
съответно чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ за него не е приложим. Процесният имот нито подлежи на
стопанисване и управление от Община Лясковец, нито може да стане общинска
собственост в хипотезата на чл.19, ал.1, изр.посл. ЗСПЗЗ. Обратното би противоречало
на целта на ЗСПЗЗ да възстанови правото на собственост, което юридически не е
отнемано, но владението върху имотите е било отнето, тъй като би довело до
положение законът да отнема собственост, чието упражняване е продължило и след
5
колективизацията (Решение № 142/17.12.2018 г. по гр.д. № 524/2018 г. на II Г.О. на
ВКС).
С оглед посоченото, процесният имот, върху който не е установено
кооперативно земеползване, може да бъде придобит въз основа на изтекла придобивна
давност, ако е владян в реални граници. В случая се установи, че още през 1964 г., в
т.ч. и след 1972 г. и 2003 г., имотът е имал ограда, достъп до него имали родителите на
ищцата и те го обработвали, като отглеждали земеделска продукция за лична
консумация. Майката на ищцата правила това лично, а няколко години преди смъртта
й (настъпила през 2020 г.) и към настоящия момент, имотът обработвал свид.Я.,
знаейки, че е чужд (на майката на ищцата и след това – неин). Свидетелство за
последното е соченият мотив за обработването (да не пустее имота след като
собствениците са в Разград), фактът, че им давал от продукцията, както и
пълномощното за ползване на имота, дадено от ищцата.
Че показанията на двамата разпитани свидетели се отнасят именно до поземлен
имот с идентификатор 20835.89.25 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
селото, се установява от съответствието между описаните от свидетелите граници на
имота и представените документи. Съгласно показанията имотът се намира до бившите
гробища и стадиона, което е съответно на приложените към предходните планове
скици, в т.ч. и че от юг имотът граничи с път за гробищата (сега бензиностанция).
Свид. Е. сочи, че имотът в ляво се обработва от дъщерята на Й.Н., а видно от скицата
имоти 20835.89.23, 20835.89.24, за които ответникът твърди да са възстановени на
наследници на Й.Н., граничат с процесния от запад. Допълнителна индиция за
посоченото е и казаното от свид.Е., че мястото е наследствено от свекървата на майката
на ищцата, тъй като видно от нотариалния акт, прехвърлител е дядото на ищцата по
бащина линия, който към момента на сделката бил вдовец.
Предвид изложеното съдът счита, че през твърдения в исковата молба период
родителите на ищцата и след смъртта на Т.М. – ищцата, са имали фактическата
възможност по всяко време, лично или чрез трети лица, да въздействат върху имота по
начин, че недвусмислено да манифестират власт върху имота, която по съдържание е
като тази на собственика – да отидат в оградения имот, да го обработват и да избират
какви земеделски култури да отглеждат, да възлагат обработването на трето лице, да
получават и да се разпореждат с добивите от имота. Ответникът не навежда нарочни
възражения или насрещни фактически твърдения, нито доказателствата установяват
обстоятелства, оборващи презумпцията на чл.69 ЗС, поради което наследодателите на
ищцата и тя упражнявали фактическата власт върху имота по описания начин със
съзнанието, че имотът е тяхна собственост. Своенето намерило обективен израз не
само чрез гореописаните действия, които фактически запълват съдържанието на
6
правомощието на собственика да ползва и получава плодове от вещта, но и чрез
подмяна на оградата (свид.Е.), възлагането на свид.Я. да обработва земята и
упълномощаването му за същото от ищцата, които съставляват действия по управление
на имота. Не се твърди и не се установява владението да е изгубвано за повече от 6
месеца, поради което и съгласно чл.83 ЗС, имотът бил владян за целия претендиран от
ищцата период, надвишаващ по продължителност 10 години. Не се твърди от
ответната община и доказателствата не установяват владението да е установено с
насилие или по скрит начин, да има случаен характер, да е упражнявано по начин,
лишаващ заинтересованите от възможност да го установят или внасящ съмнение, че
имотът се държи от наследодателите на ищцата за тях, съответно от Я.Я. – за ищцата и
преди 2020 г. – за майка й. Всичко това характеризира владението като спокойно, явно,
постоянно, непрекъснато и несъмнено, а упражняването му за повече от 10 години (при
приложение на правилото на 82 ЗС), води на извод за осъществяване на фактическия
състав на придобивната давност. Така придобивното основание, на което ищцата се
позовава, се явява установено и искът й следва да бъде уважен като основателен.
По присъждане на сторените разноски:
Предвид изхода от спора, съгласно чл.78, ал.1 ГПК на ищцата й се следват
сторените от нея разноски. Тя е направила искане и е представила доказателства да е
сторила разноски от 50 лв. за държавна такса, които й се следват за заплащане от
ответника.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА ЛЯСКОВЕЦ, с
адрес: гр.Лясковец, пл.“Възраждане“ № 1, представлявана от кмета И.Х.Г., че Ц. М. Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр.****************** е собственик на поземлен
имот с идентификатор 20835.89.25 /двадесет хиляди осемстотин тридесет и пет,
точка, осемдесет и девет, точка, двадесет и пет/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Д., община Лясковец, в местността „Геровец“, с площ от
632 кв.м. /шестстотин тридесет и два квадратни метра/, с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при
неполивни условия: 3 /три/, номер по предходен план: 089025 /нула, осем, девет, нула,
две, пет/, при съседи: 20835.89.24, 20835.501.9901, 20835.89.20, 20835.89.23, придобит
с изтичане на придобивна давност.
7
ОСЪЖДА ОБЩИНА ЛЯСКОВЕЦ, с адрес: гр.Лясковец, пл.“Възраждане“ № 1,
представлявана от кмета И.Х.Г. да заплати на Ц. М. Д., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр.****************** сумата от 50,00 лв. /петдесет лева/, представляваща
направените в първоинстанционното производство разноски за заплащане на държавна
такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8