№ 16341
гр. София, 22.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Частно гражданско дело
№ 20221110105071 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на **** за издаване на заповед за изпълнение
срещу Р. П. АНД. за сумата от 528,96 лв., представляваща главница по
договор за паричен заем № 3980371 от 19.11.2020 г., сключен между Р. П.
АНД. и „***, ведно със законна лихва от 01.02.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата от 31,04 лв., представляваща договорна лихва за периода
от 25.11.2020 г. до 10.03.2021 г., мораторна лихва в размер на 51,02 лв. за
периода от 11.03.2021 г. до 21.01.2022 г., сумата от 60 лв., представляваща
разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането, сумата от 210 лв.,
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство № 3980371 от 19.11.2020 г., сключен между Р. П. АНД. и **,
ведно със законна лихва от 01.02.2022 г. до изплащане на вземането, 25 лв.
държавна такса и 200 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
Настоящият състав намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в
частта, в която се претендира административни разходи във връзка с
уведомяването и извънсъдебно събиране на вземането на 60 лв. Така
посоченото вземане не се явява дължимо, като изводът за това може да се
направи въз основа на самите твърдение на заявителя. В случая дължимостта
е изключена от забраната на императивната норма на чл. 33,ал.1 от ЗПК,
предвид обстоятелството, че с договора е установена отделно и изрично
дължимостта на законната лихва за времето на забавата, която лихва е
претендирана със заявлението за времето на забавата.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да
извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите
нрави, както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител и да отхвърли заявлението при наличие на такава клауза или при
обоснована вероятност за това, което задължение му е изрично вменено с
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411,
ал. 2, т. 3 ГПК /редакция на закона, ДВ, бр. 100/2019 г./. По изложените
съображения съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в
частта по претендираните разходи за извънсъдебно събиране на
задължението.
При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за
претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението
1
или над сумата от 23,29 лв. до пълния дължим размер от 25 лв. за платена
държавна такса и над сумата от 46,59 лв. до пълния размер от 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение /изчислено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК/.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК,
следва да бъде издадена заповед за изпълнение.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от *** срещу Р. П. АНД. в частта, за
сумата от 60 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране
на вземането, както и за сумата над 23,29 лв. до пълния дължим размер от
25 лв. за платена държавна такса и над сумата от 46,59 лв. до пълния размер
от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2