№ 244
гр. Благоевград, 02.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500426 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по настоящото в.ч.гр.д. № 426/2021 г. по описа на Окръжен съд –
Благоевград е образувано по подадена жалба от Р. Н. В., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. П., ул. „****” № 31, вх. „Б”, ет. 2, ап. 3, и П. ИВ. В., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. София, ул. „Б.” № 90, ет. 2, ап. 4, и двамата чрез адвокат А.С., вписана в
Адвокатска колегия – П., със съдебен адрес: гр. П., ул. „****” № 10А, офис № 14, против
Постановление от 15.01.2021 г. на ДСИ при Районен съд – Р., постановено по изп.д. №
94/2001 г., с което по подадена молба от третите лица е отказано прекратяване на делото и
вдигане на наложените обезпечителни мерки – възбрана и спиране на всякакви строителни
работи върху имот с пл. № 2255 в кв. 72 по плана на гр. Б. от 1926 г.
Излага се в жалбата, че с определение от 31.10.1995г. постановено по гр.д.№ 584/1994г. по
описа на РС Р. е допуснато по реда на чл.308, ал.1, във връзка с чл.310, б.“а“, във връзка с
чл.316, б.“а“ от ГПК /отм./ обезпечение на предявения от Г.И.Д., Н.И.Д., Р.И.Л., Д.И.Д. и
Й.И.Д. всички те като наследници на И.Б.Д. бивш жител на гр.Б., иск по чл.32, ал.1 от ЗТСУ
/отм./ срещу наследниците на Г.И. и Община Б., като са наложени обезпечителни мерки
„спиране на всички строителни работи върху имот с пл.№ 2255, в кв.72 по стария план на
гр.Б. от 1926г., като е спряно изработването на нов ЗРП на гр.Б. за имот с пл.№ 2255 в кв.72
/сега кв.209/ по плана на гр.Б. и възбрана върху същия имот. Посочва се, че въз основа на
определението на съда е издадена обезпечителна заповед №51 от 31.10.1995г. и въз основа
на нея е образувано изпълнително дело № 94/2001г. по описа на ДСИ при РС гр.Р..
Твърди се, че въз основа на издадената обезпечителна заповед на 22.08.2005г. и
19.09.2005г. от страна на ДСИ при РС Р. са осъществени от него изпълнителни действия
изразяващи се в спиране на строителството в притежавания от жалбоподателите недвижим
имот УПИ IV – 2338, кв.230 по действащия към тогавашния момент план на гр.Б.. Излага
се, че имота е придобит по силата на нотариален акт № 147, том 7, рег.№ 1815, дело № 1494
от 19.07.2004г. на СВ Р. и по отношение на него има надлежно издадени строителни
разрешителни и одобрени строителни книжа от Община Б..
1
Посочва се, че във връзка с проведеното обжалване от страна на жалбоподателите на
действията на ДСИ по ИД № 94/2001г. по спиране на строителството, е установено, че в
притежавания от тях имот попадат 120 кв.м. от имот пл.№ 2255, кв.72 по плана на гр.Б. от
1926г., за който се отнася и изпълнителното основание и обект на Обезпечителна заповед №
51 от 31.10.1995г. издадена по гр.д.№ 584/1994г. на РС Р..
Навежда се в жалбата, че към настоящия момент е налице влязло в сила Решение №
77/2008г. от 21.03.2008г. постановено по гр.д.№2677/2005г. на 5 г.о. на ВКС, с което е даден
окончателен отговор на дълго водения между страните съдебен спор.
С решение №631 от 16.05.2005г. на Окръжен съд Благоевград е обезсилено определение
№13 от 31.01.2005г. издадено от РС Р. по гр.д.№ 584/1994г., с което определение съдът е
отменил Определение № 51 от 31.10.1995г. издадено по същото дело, с което е била
наложена обезпечителната мярка.
С постановеното решение № 643/2007г. постановено по гр.д.№ 2677/2005г. на 5 г.о. на
ВКС, е отменено решението на БОС и на практика е оставено в сила определението на РС
Р. с което е отменена наложената обезпечителна мярка.
С Решение № 77/21.03.2008г. постановено по гр.д.№ 2677/2005г. на ВКС е призната за
установена собствеността на процесния имот съгласно диспозитива на същото.
В тази връзка се излага, че с постановяване на решението от ВКС е била окончателно
отменена обезпечителната мярка, като по тази причина, е отпаднала обезпечителната нужда
по отношение на притежавания от жалбоподателите имот.
Направено е искане за отмяна на обжалваното постановление от 15.01.2021г. на ДСИ при
РС Р., постановено по ИД № 94/2001г. с което е отказано прекратяване на делото и вдигане
на наложените възбрани, като бъде прекратено висящото изп.д. № 94/2001 г. по описа на
ДСИ при Районен съд – Р., ведно с произтичащите от това правни последици, визирани в
разпоредбата на чл. 433, ал. 2 от ГПК, като бъде вдигната наложената по него възбрана по
отношение на процесния имот, както и наложеното ограничение, състоящо се в „спиране на
всякакви строителни работи”.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е подадено писмено възражение от страна на
взискателите.
В мотивите на ДСИ при РС Р. е посочено, че жалбата е подадена от третото лице в
производството, като същата е неоснователна по изложените в акта мотиви.
В съответствие с разпоредбата на чл.437, ал.2 от ГПК по делото е насрочено открито
съдебно заседание за разглеждане на подадената жалба.
Жалбоподателите редовно призовани, не се явяват, представляват се от пълномощник,
който поддържа жалбата, като моли да бъде отменено обжалваното постановление на ДСИ
при РС Р.. Претендира присъждане на направените разноски, за които представя списък и
доказателства за извършването им.
В съдебно заседание взискателите и длъжниците не се явяват и не се представляват.
По делото е приобщено заключение по извършената съдебно – техническа експертиза,
което не е оспорено от страните и от което се установява, че след изготвяне на комбинирана
скица и анализ на същата, е направен извод, че ПИ с пл. № 2338, идентичен с УПИ IV –
2338, кв.191, е разположен западно от ПИ с пл.№ 2255 по плана от 1926 г.и не се засяга от
него. От изготвената комбинирана скица приложение № 1 на която е нанесена извадка от
кадастралната карта за ПИ 02676.501.4264 вещото лице е установило, че ПИ 02676.501.4264
по кадастралната карта се припокрива с ПИ с пл.№ 2338 по точки : 1, 2, 3, 4, 5 с площ 522
кв.м., като припокриването е по дебелата лилава линия. В съдебно заседание вещото лице е
уточнил, че в бившия имот 2255 от 1926 г. попада една част от 120 кв.м. от този имот с
последни цифри 4264, като това е югоизточното ъгълче на имота. Това е отразено с цифри
6, 7 и 8 нанесени на приложение 2.
Съдът кредитира заключението на експерта като компетентно и пълно.
След като се запозна с жалбата и материалите по изпълнителното дело, съдът намира
следното:
2
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от надлежна
страна, явяваща се трето заинтересовано лице по смисъла на чл. 435, ал. 4 от ГПК, поради
което е процесуално допустима – в каквато насока са задължителните указания дадени с
Определение № 2738 от 19.10.2021 г. постановено по ч.гр.д. № 2490/2021 г. по описа на
Апелативен съд – София, ГО, I състав, с което е отменено определение от 21.05.2021г.
постановено по настоящото дело, с което съдът е оставил без разглеждане жалбата на Р.В. и
П.В. против постановление от 15.01.2021г. на ДСИ при РС Р., постановено по изп.д. №
94/2001г., като делото е върнато на Окръжен съд Благоевград за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Изпълнителното производство по ИД № 94/2001г. по описа на ДСИ при РС гр.Р. е
образувано по молба от наследници на Г.Д., Н.Й.К. и Х.Д. против Община Б. и Й. И., въз
основа на обезпечителна заповед № 51 по гр.д.№ 584/1994г. на РС Р.. Към молбата е
приложено Определение № 51 от 31.10.1995г. постановено по гр.д.№ 584/1994г. по описа на
РС Р., по силата на което е допуснато обезпечение на предявения от Г.Д., Н.Д., Р.Л. и Д.Д. и
Й. Доюв, като наследници на Иван Благов иск по чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ срещу наследници
на Г.И. и Община Б., като е наложена обезпечителна мярка „спиране на всякакви строителни
работи върху имот пл. №2255, в кв.72 по стария план на гр.Б. от 1926г., спиране
изработването на нов ЗРП за гр.Б. за имот пл. № 2255, в кв.72 по плана на гр. Б. и възбрана
върху същия имот. Въз основа на определението е издадена приложената към молбата
обезпечителна заповед № 51 от 31.10.1995г.
С протокол от 08.10.2001г. на ДСИ при РС Р. е спряно строителството в цитирания в
обезпечителната заповед имот.
С определение № 13/31.01.2005г. постановено по гр.д.№584/1994г. по описа на РС Р. е
отменено определение № 51/31.10.1995г. по гр.д.№ 584/1994г. с което е наложена
обезпечителна мярка „възбрана и спиране на всякакви строителни работи върху имот пл.
№2255, в кв.72 /сега кв.209/ по плана на гр.Б. от 1926г., поради не съществуване на
причината , поради която обезпечението е допуснато.
Постановеното определение е обжалвано пред Окръжен съд Благоевград, който с Решение
от 16.05.2005г. постановено по гр.д.№ 684/2004г. е обезсилил определение №
13/31.01.2005г. и вместо него е постановил, че оставя без уважение молбата на Й. И. от
28.12.2004г. за отмяна на обезпечението на иска по в.гр.д.№ 684/2004г. на БОС допуснато с
определение № 51/31.10.1995г. на РС Р. по гр.д.№584/1994г. на РС Р., като се е произнесъл
по съществото на спора.
С решение № 643/07 от 05.07.2007г. постановено по гр.д.№ 2677/2005г. на ВКС на
Република България е отменено решението на Благоевградския окръжен съд от 16.05.2005г.
по гр.д.№ 684/2004г., даден е ход на делото по същество, като е назначена техническа
експертиза и е насрочено открито съдебно заседание.
С решение № 77/08 от 21.03.2008г. постановено по същото дело ВКС е признал за
установено по отношение на ответниците Й. И., А. И., П. И., Г.И. и Р.И., като наследници на
Г.И., че ищците като наследници на И.Д. са собственици на недвижимия имот, обозначен на
скица 2 на вещото лице инж. Д.К., която да се счита неразделна част от решението, в т.А-Б-
В-Г-Д-Д1-А, представляващ част от имот с пл.№ 2383 от кв.191 – по регулационния план на
гр.Б., м.“Г.“, който имот погрешно е бил посочен като част от имот с пл.№ 2383 от кв.191 –
наследници на Г. К.И. и с погрешно посочена южна граница по буквите А-Б, като вярната
имотна граница е по буквите Б-В по приложената скица.
Видно от писмо изготвено от РС Р. гр.д.№ 584/1994г. е архивирано през 2010г., като след
изтичане на петгодишен срок същото е унищожено.
С молба вх.№ 29/02.12.2020г. подадена от Р.В. и П.В. до ДСИ при РС гр.Р. е направено
искане да бъде прекратено висящото ИД № 91/2001г. и да бъде вдигната наложената
възбрана по отношение на процесния имот, както и наложеното ограничение състоящо се в
спиране на всякакви строителни работи.
С обжалваното постановление от 15.01.2021г. постановено от ДСИ при РС Р. по изп.дело
№ 94/2001г. е оставена без уважение молбата на Р.В. и П.В. за прекратяване на ИД №
3
94/2001г. и вдигане на наложените обезпечителни мерки – възбрана и спиране на всякакви
строителни работи върху имот с пл. №2255 в кв.72 по плана на гр.Б. от 1926г.
Съдебния изпълнител е посочил, че от находящите се в кориците на делото документи и
представените с молбата писмени доказателства не може да се направи обоснован извод за
идентичност на имота посочен в обезпечителната заповед имот с пл.№ 2255, в кв.72/към
момента на издаване на обезпечението кв.209/ по плана на гр.Б. от 1926г. /в цялост или на
част от него и имота, посочен в представения нотариален акт – IV, с пл. 2338 в кв.230 по
ПУП на гр.Б., което да обоснове правен интерес на молителите за вдигане на наложената
обезпечителна мярка. Изложено е, че тази преценка следва да се извърши в производство по
чл.402 от ГПК, в което ДСИ при РС Р. не е компетентен.
Постановлението е връчено на молителите на 01.02.2021г., чрез адв. С., пълномощник.
Жалбата инициирала настоящото производство е подадена на 09.02.2021г. в срок за
обжалване на определението.
Въззивният съд намира, че обжалваното постановление на ДСИ е правилно и
законосъобразно.
Отмяната на обезпечение се извършва по реда на чл. 402, ал. 1 и ал. 3 от ГПК от съда,
който е допуснал обезпечителната мярка.
Съгласно чл. 402, ал. 3 от ГПК „вдигането на запора, заличаването на възбраната, както
и отменянето на другите обезпечителни мерки става въз основа на влязло в сила
определение на съда”. Налагането на обезпечителната мярка възбрана има за цел да запази
недвижимите имоти на длъжника, или на друго лице, в неговия патримониум, като чл. 453
от ГПК предвижда непротивопоставимост на прехвърлянето или учредяването на вещни
права, извършени след вписване на възбраната по отношение на взискателя. В чл. 433, ал. 3
от ГПК е посочено, че във всички случаи по предходните алинеи съдебният изпълнител
вдига служебно наложените възбрани и запори незабавно, след като постановлението за
прекратяване или разпореждането за приключване влезе в сила. По аргумент на противното
следва да се приеме, че когато възбраната не е наложена в изпълнителното производство от
съдебния изпълнител, а е наложена от съда като обезпечителна мярка в предхождащ исков
процес, с прекратяването на принудителното изпълнение, възбраната не се заличава
автоматично, а само по реда на чл. 402, ал. 3 от ГПК – в този смисъл са Решение № 295 от
15.02.2019 г., постановено по гр.д. № 1626/2018 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о. и
Определение № 55 от 03.02.2016 г.по гр.д. № 309/2016 г. на ІV г.о. на ВКС , постановено по
реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Така по отношение на наложена възбрана като обезпечение на
иск, с определение на съда и издадената въз основа на определението обезпечителна
заповед, намират приложение правилата на чл. 402 от ГПК, каквото производство в
настоящия случай според съда не е проведено.
В случая процесните обезпечителни мерки – възбрана и спиране на всякакви строителни
работи върху имот с пл. № 2255 в кв. 72 по плана на гр. Б. от 1926 г., са наложени с
Определение № 51/31.10.1995 г. по гр.д. № 584/1994 г. по описа на Районен съд – Р., който
съдебен акт не е отменен по надлежния за това ред. Следва да се отбележи, че макар и ВКС с
Решение № 643 от 05.07.2007 г., постановено по гр.д. № 2677/2005 г. по описа на ВКС, V
г.о., да е отменил решението на Благоевградския окръжен съд от 16.05.2005 г. по гр.д. №
684/2004 г., с което е оставена без уважение молбата за отмяна на допуснатото обезпечение,
като със свое Решение № 77 от 21.03.2008 г., постановено по гр.д. № 2677/2005 г., се е
произнесъл по съществото на спора, от мотивите на двете решения на ВКС не се установява
да е бил предмет на разглеждане въпроса относно допуснатото обезпечение и неговата
отмяна. Видно от съдържанието на решението на ВКС, същия не е бил сезиран с жалба
срещу решението на Окръжен съд Благоевград, в частта с която се е произнесъл относно
определението за допуснатото обезпечение.
Ето защо, съдът намира, че след като възбраната и спирането на строителните работи
върху недвижимия имот са наложени от съда като обезпечителни мерки, то вдигането на
същите следва да се извърши само въз основа на влязло в сила определение на съда, с което
се постановява отмяна на обезпечението. В кориците по делото от страна на
заинтересованите лица не са представени подобни доказателства, удостоверяващи това
обстоятелство. В настоящия случай е приложима единствено разпоредбата на чл. 402, ал. 3,
4
във връзка с чл. 402, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, която има за цел да защити интереса на кредитора.
Обратното разбиране би означавало вдигане на наложените мерки без никакви данни и
доказателства, че обезпеченото вземане е удовлетворено.
В конкретния случай липсва акт по смисъла на чл. 402, ал. 3 от ГПК, поради което
правилно и законосъобразно ДСИ е оставил без уважение молбата на жалбоподателите, за
вдигане на наложените обезпечителни мерки. С оглед изложеното, подадената жалба се
явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения, Благоевградският окръжен съд, IV въззивен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА жалба с вх. № 103/09.02.2021 г.,
подадена от Р. Н. В., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „****” № 31, вх. „Б”,
ет. 2, ап. 3, и П. ИВ. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „Б.” № 90, ет. 2,
ап. 4, и двамата чрез адвокат А.С., вписана в Адвокатска колегия – П., със съдебен адрес: гр.
П., ул. „****” № 10А, офис № 14, против Постановление от 15.01.2021 г. на ДСИ при
Районен съд – Р., постановено по изп. д. № 94/2001 г., с което е отказано прекратяване на
делото и вдигане на наложените обезпечителни мерки – възбрана и спиране на всякакви
строителни работи върху имот с пл. № 2255 в кв. 72 по плана на гр. Б. от 1926 г.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5