№ 107
гр. Севлиево, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Р. Хубенова
при участието на секретаря Станислава М. Цонева
като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело №
20244230100878 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „АПС БЕТА България” ЕООД, е предявил срещу В. М. В.,
искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съедини искове по
чл. 240 от ЗЗД, във вр. чл. 9 от ЗПК, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 99
от ЗЗД, с която искова молба се прави искане да се признае за установено
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в общ
размер на 1128,62 лева, от които: сумата от 878,09 лева – главница, сумата от
51,76 лева – неплатени дължими такси от Договор за потребителски кредит
370920, сумата от 198,77 лева – лихва за забава по Договор за потребителски
кредит за периода от 11.08.2020 г. до 19.03.2024 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 10.04.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
№ 275 от 16.04.2024 г. по ч. гр.д. № 481/2024 г. по описа на Районен съд –
Севлиево.
В исковата молба се излагат съображения, че на 11.11.2019 г. ответникът
сключил Договор за потребителски кредит № 370920 със „Сити Кеш” ООД, по
силата на който получил сумата от 1400 лева, срещу което се съгласил да
върне 9 броя вноски по 293 в срок до 11.08.2020 г., когато падежирала
последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора
1
за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер
на 35,04 %, както и годишен процент на разходите в размер на 41,12 %.
Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са
потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което
при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем
в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от
приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 370920 на
11.11.2019 г. по безспорен начин установявали сключения между страните
договор, задълженията си по който ответната страна не изпълнила в срок и
съобразно условията на договора.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде
сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните, като ищецът твърди, че в случая
представеният по делото Договор за кредит не бил сключен в противоречие с
цитираното законово изискване. Изложеното обосновавало извод, че
процесният договор бил действителен като сключен според повелителните
норми на чл. 10. чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.
В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит
страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден
забава.
В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит
било уговорено „Сити Кеш” ООД да уведомява длъжника чрез писма, покани,
съобщения или други документи ще се считат за получени от кредитора, ако
2
бъдат изпратени на имейл адрес или доставени на официалните адреси за
кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.
Твърди се, че ответникът В. М. В. не бил изпълнил в срок задълженията
си по Договора за кредит.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 01.04.2022
г. „Сити Кеш” ООД, като цедент, прехвърлило своите вземания към длъжника
по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********.
Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за
потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на
кредита.
Ищецът моли съда, в случай, че приеме, че уведомяването на длъжника
- ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то да
приемете за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата
молба.
От съда се иска да бъдат уважени така предявените искове и се
претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е представил отговор на
исковата молба.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
твърденията на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение,
съгласно чл. 239, ал.1 от ГПК, са: ответникът да е уведомен за последиците по
чл. 238 от ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
С исковата молба ищецът прави изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото
съдебно заседание. Препис от исковата молба също е връчен редовно на
ответната страна, а ответникът е редовно уведомен за последиците по чл.
3
238 от ГПК.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал. 1 от ГПК, а именно:
ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 от
ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 от ГПК, не се е явил в първото
съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е
изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от
представените към исковата молба и към заявлението за издаване на заповед
за изпълнение писмени доказателства, може да се направи извод, че искът е
вероятно основателен.
Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се
мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за
постановяването му, следва предявеният осъдителен иск да се уважи изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1
ГПК има ищцовата страна. Доказателства за извършване на такива са
представени за държавна такса в размер на 25 лева и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и държавна
такса в размер на 50 лева и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.
М. В., с ЕГН **********, с адрес: ***************************, ДЪЛЖИ
на „АПС БЕТА България” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „България” № 81В, ап. 3, сумата в общ размер
на 1128,62 лева, от които: сумата от 878,09 лева – главница, сумата от 51,76
лева – неплатени дължими такси от Договор за потребителски кредит 370920,
сумата от 198,77 лева – лихва за забава по Договор за потребителски кредит
за периода от 11.08.2020 г. до 19.03.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10.04.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
4
№ 275 от 16.04.2024 г. по ч. гр.д. № 481/2024 г. по описа на Районен съд –
Севлиево.
ОСЪЖДА В. М. В., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „АПС БЕТА
България” ЕООД, с ЕИК *********, сумата от общо 275 лева
представляващи съдебно-деловодни разноски, от които: сумата от 150 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция и
сумата от 125 лева, представляваща разноски в заповедното производство,
сторени по ч. гр.д. № 481/2024 г. по описа на Районен съд - Севлиево.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да
търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд - Габрово в
едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
5