Решение по дело №401/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 203 от АПК вр. чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Предявен е иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ от М.К.П. ***, чрез процесуалния си представител * Л.В. ***, с който се иска Областна дирекция на Министерство вътрешните работи /ОДМВР/ - *** да заплати на ищеца сумата от 2000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени от незаконосъобразно издадени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0967-000345/22.07.2023г., с която временно е отнето СУМПС на ищеца и Заповед № 23-0967-000346/22.07.2023г., с която е прекратена регистрацията на ППС лек автомобил БМВ  320Д с рег. № ******** за срок от 1 година, ведно със законната лихва върху тази сума от датата, на която са му върнати отнетите СУМПС и СРМПС – 23.02.2024г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения,че на 22.07.2023г. в 22,40 часа, управлявайки МПС л.а. БМВ 320Д с рег. № ********, на кръстовището на *** е бил спрян за проверка от полицейски служители. Била му извършена проверка за употреба на алкохол и упойващи вещества с техническо средство Дръг тест 5000 с № АRMC0094, а пробата отчела положителен резултат за употреба на „*“. Съставен му бил АУАН и е едновременно с това заповеди за налагане на принудителни административни мерки, а именно Заповед № 23-0967-000345/22.07.2023г. на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП и Заповед № 23-0967-000346/22.07.2023г. по чл.171, т.2а, б.“Б“ от ЗДвП. Образувано било и досъдебно производство в РП ***. При извършената проверка на 22.07.2023г. и констатираната положителна проба за употреба на **, ищецът отрекъл употреба на такива, като поискал да му бъде направена кръвна проба, тъй като бил убеден в недостоверността на отчетения резултат. Ищецът е съпроводен от полицейските органи до ЦСМП - ***, където е дал кръв и урина за лабораторен анализ, след което е задържан в РУ - *** за срок до 24 ч.  По образуваното досъдебно производство е назначена съдебна химикотоксилогича експертиза, съгласно която в кръвната проба взета от М.П. не е установено наличието на ** и **. В тази връзка, с постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.02.2024г. производството е било прекратено, а заповедите за прилагане на принудителна административна мярка са отменени. Излага съображения, че в следствие на издадените Заповеди от ОД на МВР ***, с които са наложени принудителни административни мерки - „прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил БМВ 320 Д с per. № ******** за срок от една година“ и „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.“, М.П. е лишен от възможността да ползва собствения си лек автомобил в продължение на седем месеца, както и от възможността да управлява друго МПС за същия период. Ищецът е претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в **** във връзка с отнетите му СУМПС, СРМПС и регистрационни табели и прекратената регистрация на собственото му МПС, които са станали *****. **************************************** отнето СУМПС, СРПМС и прекратена регистрацията на собственото му МПС. ****************************************, че ***** и няма никаква вина за отнемане на СУМПС и прекратяване регистрацията на собствения му лек автомобил. Това състояние на ищеца продължило седем месеца. Сочените в исковата молба неимуществени вреди са били в пряка и причинна връзка с отменените ПАМ и непосредствена последица от тях.

Съгласно чл.204, ал.З АПК, когато претендираните вреди са причинени от оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. С оглед тази правна регламентация се иска от съда да се произнесе по законосъобразността на двете ЗППАМ, за които няма представен изричен акт за оттеглянето им, но не е спорно, че на 23.02.2024г. ответната ОД на МВР - *** е върнала на М.П. СУМПС, СРМПС и регистрационните табели на МПС., т.е. към 23.02.2024г. може да се направи извод, че двете заповеди са оттеглени.

В с.з. поддържа предявения иск, чрез процесуален представител, претендира присъждане на разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител оспорва предявения иск, като се сочи че липсва един от изискуемите елементи на чл.1 от ЗОДОВ за репариране на неимуществени вреди – отменен административен акт. Според * П., след като не са обжалвани процесните Заповеди за прилагане на ПАМ, не би следвало да се говори за тяхната незаконосъобразност. Твърди се, че принципно не е налице основание за обявяване на незаконосъобразността на актовете. Излага доводи, че административните актове – заповеди за прилагане на ПАМ не са оттеглени от административния орган. Приема, че предвид записаното в двете ЗППАМ, че имат действие до решаване на въпроса за отговорността, то актовете са законосъобразни. Алтернативното, се иска, в случай, че се приеме от съда, че са налице оттеглени актове, да се приеме, че исковата претенция не е доказана по несъмнен начин. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователна и недоказана. Не се претендират разноски.

Прокурор от ВрОП дава заключение за неоснователност и недоказаност на исковата молба.

След като разгледа твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

С оглед предпоставките за процесуална допустимост на исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, настоящия съдебен състав намира, че исковата молба е за присъждане на неимуществени вреди в размер на 2 000 (две хиляда лева) за претърпени ********************** вследствие на незаконосъобразни действия, изразили се в незаконосъобразно отнемане на СУМПС, СРМПС и регистрационни табели и прекратената регистрация на собственото му МПС, които са станали достояние на ****. Същите са осъществени за периода от 22.07.2023г. до 23.02.2024 г., когато са му върнати свидетелството за управление на МПС и свидетелството за регистрация на МПС от ответната дирекция.

Съдът намира предявения иск за процесуално допустими в хипотезата на чл. 204, ал. 3 от АПК. Съгласно тази норма, когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. От доказателствата по делото се установява, че цитираните две заповеди за прилагане на ПАМ и свалянето на регистрационните номера на лекия автомобил и прекратяване на регистрацията на същия, са оттеглени с действията на ответника, чрез връщане на СУМПС, СРМПС и рег. табели на автомобила. В този смисъл, исковата молба е депозирана в съответствие с изискването на чл. 204, ал. 3 от АПК и като такава се явява процесуално допустима – същата е подадена от лице, което твърди настъпили неимуществени вреди в следствие на оттеглен административен акт, а като ответник е посочено юридическото лице, представлявано от органа, от чийто оттеглен административен акт са причинени вредите в съответствие с чл. 205 от АПК.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. След като има твърдения за причинени вреди на ищеца, които са в причинна връзка с незаконосъобразните административни актове, е налице спор по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за вреди от административен акт, който спор е подсъден на административните съдилища.

От фактическа страна по делото се установява, че на 22.07.2023г. в 22,40 часа, управлявайки МПС л.а. БМВ 320Д с рег. № ********, на кръстовището на *** е бил спрян за проверка от патрул на  ОДМВР - ***. По време на проверката същият бил изпробван за алкохол, както и му е направен тест за употреба на наркотични вещества. От приложената по ДП №4966/2023г. Докладна записка на ** Ц.М. се установява,че лицето е било спряно за проверка, без да са вписани причини за извършването й. След като ищецът бил изпробван за *, която проба отчела 0,00 промила, полицейските органи предприели действия по тестване на водача П. за употреба на ** и ** с техническо средство Дръг тест 5000 с ф. № ARMC 0094, който отчел положителен резултат на употреба на **. Въз основа на този резултат от техническото средство, ** Ц.М. издал АУАН № 993617/22.07.2023г. за това, че ищецът управлява МПС след употреба на *, с което е нарушил чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и иззел СУМПС, Контролен талон и 2 бр.регистрационни табели. След като ищеца оспорил полевия тест, той дал кръвна проба и урина за лабораторен анализ пред ** в ЦСМП-***, придружен от полицейските служители извършили проверката. Видно от приложените по досъдебното производство Протокол за медицинско изследване Приложение №4 съставен в 23.40 ч. от * Б. не са вписани каквито и да било отклонения в обективното състояние на ищеца относими към съмнения за неговата адекватност. Така след вземане на кръв за изследване в медицинско заведение П. бил задържан за срок до 24 часа, видно от разпитите в качеството на свидетели на Ц.М. и Я.В. – * на ОДМВР ***, където останал цяла нощ в ареста, видно от показанията на св. П. /л.51/.

Видно от заключението по химикотоксикологичната експертиза изх.№И-1362/08.02.2024г. намираща се по ДП №4966/23г., същата е дала категорично заключение за липса в кръвта и урината на наличие на употребени от П. ** и **. Във с тези констатации, било издадено на 27.02.2024г. Постановление за прекратяване на досъдебно производство № 4966/2023г. по описа на РП - Враца, поради липса на престъпление. В постановлението е разпоредено копие от него да се изпрати на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР *** за сведение.

На 23.02.2024г. на М.П. са върнати иззетите с горецитираните ЗППАМ свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация на МПС, без административния орган по издаване на Заповедите за ППАМ да се е произнесъл изрично. Ищецът, чрез * В. твърди, че чрез връщането на съответните документи органът е оттеглил двата издадени от него административни акта – Заповеди за ППАМ.

При така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав приема от правна страна следното:

Производството по делото е по реда на чл. 203-207 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сочи, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК в относимата й редакция гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, (общината) при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или бездействието и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

С предявения по-горе иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно постановени ЗППАМ, издадени на основание ЗДвП. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП в относимата редакция (ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.), принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по същия закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От представените по делото доказателства се установява, че двете ЗППАМ са постановени от Началник група към ОДМВР Враца, сектор „Пътна полиция“ ***, надлежно упълномощен за това съгласно Заповед № 369з-199/26.01.2022г. на директора на ОДМВР-***. Ищеца не оспорва издаването на двете заповеди като властнически акт от административен орган, надлежно упълномощен по реда на чл.172, ал.1 от ЗДвП, поради което съдът приема за безспорно установено компетентността на органа.

Съгласно цитираната вече норма на чл. 204, ал. 3 от АПК, когато претендираните вреди са причинени от оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. С оглед тази правна регламентация, настоящия съдебен състав дължи произнасяне по законосъобразността на издадените Заповеди за принудителни административни мерки срещу М.П.: ЗППАМ № 23-0967-000345 от 22.07.2023г. по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността,но не повече от 18 месеца и отнети документи –СУМПС и Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0967-000346 от 22.07.2023г. по чл.171 т.2а, б.“б“ от ЗДвП- прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 1 година и отнемане на СРМПС и 2 бр.регистрационни табели.

Анализът на установената и описана по-горе фактическа обстановка обосновава извод, че и двете заповеди за прилагане на ПАМ са незаконосъобразни, като мотивите в подкрепа на този извод са следните:

По отношение законосъобразността на ЗПАМ № 23-0967-000345 от 22.07.2023г.  следва да се има предвид следното:

Видно от приложения екземпляр на заповедта, същата е постановена на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, съгласно който, в относимата редакция (Дв. бр. 54 от 5.07.2017 г.) е регламентирано: за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. По отношение на реда и начина за извършване на медицинското изследване, нормата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП препраща към чл.174, ал.4, който указва, че редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Към момента на извършване на нарушението е била в сила Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
(Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.) Съгл.чл.2 от наредбата- при извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве. (2) Неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.

Съгласно Чл. 3а. (Нов – ДВ, бр. 81 от 2018 г.) Установяването на …, употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

В настоящия случай безспорно е установено, че водачът е оспорил показанията на техническото средство – обстоятелство вписано Талона за медицинско изследване, поради което е извършено и указаното в цитираните норми лабораторно изследване. От приложените по делото доказателства: талон за медицинско изследване и Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, безспорно се установява, че П. е оспорил показанията на техническото средство, установило наличието на наркотично вещество, във връзка с което оспорване е извършено и медицинското изследване. Както вече се посочи, в самата разпоредба на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП изрично е указано, че при наличието на медицинско изследване по реда на чл.174, ал.4, установените стойности са определящи. В случая, административния орган е обосновал наличие на предпоставките на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за прилагане на процесната ПАМ въз основа на резултатите от извършеното изследване с техническо средство, като изцяло е игнорирал факта за направеното от проверяваното лице оспорване на резултата и извършеното въз основа на това оспорване медицинско изследване, както и обстоятелството, че към момента на постановяване на ЗППАМ не са били ясни резултатите от медицинското изследване. В този смисъл, ПАМ е постановена в противоречие с приложимата разпоредба на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, като обстоятелството, че водача управлява МПС под въздействието на наркотични вещества или техни аналози не е установено безпротиворечиво по предвидения в Наредба № 182017г. Предвид това, настоящия съдебен състав приема, че ЗППАМ № 23-0967-000345 от 22.07.2023г. на началник група към ОДМВР-***, сектор „ПП“ *** се явява незаконосъобразна.

По отношение законосъобразността на ЗППАМ № 23-0967-000346 от 22.07.2023г., следва да се има предвид следното: От текста на тази заповед се установява, че спрямо ищеца е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година, като ПАМ е с правно основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП. В посочената като правно основание норма в относимата към датата на проверката редакция е указано, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. Настоящият казус, разгледан в светлината на така цитираната правна норма обосновава извод, че за да са налице материалноправните предпоставки за постановяване на тази ПАМ следва по безспорен начин на бъде установено, че лицето управлява собствения си автомобил, след като е употребил наркотични вещества или техните аналози. В случая, по изложените в т.1 мотиви безспорно се установява, че относимия към законосъобразността на тази ПАМ факт – употребата на наркотични вещества или техните аналози не е установен по предвидения ред, регламентиран в ЗДвП и издадената за това специална Наредба № 1/2017г . Предвид това, в случая не са били налице материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ по реда и при условията на чл. 171, т. 2 "а" б.Б от ЗДвП, поради което ЗППАМ № 23-0967-000346 от 22.07.2023г. на Началник група към ОДМВР ***, сектор „ПП“ ***, се явява незаконосъобразна.

Предвид горното и в съответствие с изложените по-горе мотиви, съда приема, че процесните две ЗППАМ са незаконосъобразни, постановени в нарушение на приложимите материалноправни норми. С оглед така формирания правен извод, съдът приема, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР-*** по предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - издадени незаконосъобразени актове от длъжностно лице на държавата при изпълнение на административната дейност.

По отношение доказване на втората кумулативно изискуема предпоставка – настъпването на неимуществени вреди.      

В хода на съдебното дирене по искане на процесуалния представител на ищеца бяха разпитани в качеството на свидетели- Е.П., която е * на ** на ищеца и К.П. -* на ищеца, които установяват с показанията си, че целия този случай му се е отразил много тежко. Според показанията на св.П., ищецът като *******. ***********************. ****************************. *************************************. ***********************. **************************************. *******************************. *************************************************. *********************.

Въз основа на така събраните доказателства, съдът приема за доказано наличието и на другата кумулативно изискуема предпоставка на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - настъпването на вреда за ищеца - пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните административни актове, по следните съображения: Самият факт на противоправно лишаване от правоуправление на МПС, както и незаконосъобразното прекратяване на регистрацията на собствения на ищеца автомобил, предполага настъпването на емоционален стрес и психически страдания, като извършените вследствие на незаконосъобразно приложените принудителни административни мерки фактически и правни действия – отнемане на свидетелство за управление и свидетелство за регистрация на МПС, както и сваляне на регистрационните табели на автомобила, неминуемо водят до **********************************. Тези фактически и правни действия на ответника са станали достояние *************.

По отношение на третата кумулативно изискуема предпоставка – наличието на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат, също следва да се приеме като безспорно доказана. В подкрепа на този извод следва да се посочи, че неблагоприятната промяна в психическото и емоционалното състояние на М.П. следва да се приеме като пряка и непосредствена вреда - типична и нормално настъпваща последица във връзка с незаконосъобразното лишаване от правоуправление на МПС и прекратяване на регистрация на собствения му автомобил.

Във връзка с горното, по отношение на доказването на елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, настоящия съдебен състав приема, че от събраните в хода на производството доказателства следва да се приеме, че безспорно в случая са налице незаконосъобразни административни актове, претърпени от ищеца неимуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразните административни актове и настъпилия за ищеца вредоносен резултат. В този смисъл, предявената искова претенция съда намира за доказана по основание.

Относно размера на претендираното обезщетение, следва да се има предвид следното: съгласно нормата на  чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е регламентирано общото правило, съгласно което, при репариране на такъв вид вреди размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Конкретния размер на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване на характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, съпоставени с икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не се превръща в средство за неправомерно обогатяване. В настоящия случай, ищеца претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000 лв. за незаконното прекратяване на регистрацията на автомобила му и за незаконното отнемане на свидетелството за правоуправление и лишаване от възможността за управление на МПС за срок от седем месеца. Съдът намира така определения размер на претендираното обезщетение за завишено. С оглед конкретните данни и в съответствие с нормата на чл.52 от ЗЗД, съдът възприема за справедливо обезщетение на претърпените неимуществени вреди по отношение на незаконосъобразното отнемане на СУМПС и незаконосъобразното прекратяване на регистрацията на собственото на ищеца МПС в размер на 1500, в останалата част до претендирания размер до 2000 лева се явява неоснователно. За да приеме именно този размер за справедлив съдът се съобрази и с трайно установената съдебна практика при обичайните за причиненото от незаконното обвинение неудобство, притеснение, безпокойство и страх, посочена и в Решение №79/17.07.2018г. на ВКС по гр.д. №2034/2017г., IV г.о. на ВКС, в което е постановено, че съгласно нея се определя обезщетение около 1000 лв. за всяка година от наказателното производство. От постановяване на това решение са минали шест години, животът значително е поскъпнал и жизненият стандарт е многократно по-висок. Настоящия съдебен състав приема, че размерът от 1500 лева е справедлив, с оглед времето, през което е продължило действието на незаконосъобразните принудителни мерки – около седем месеца и интензитета на неблагоприятните последици за увредения, предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Претендира се и законната лихва от 23.02.2024 г., от която дата на ищеца са били върнати свидетелството за управление на МПС и свидетелството за регистрация на МПС от ответната страна до окончателното изплащане на претендираното обезщетение. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС, постановено по ТД № 3/2004 от ОСГК: "При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението... е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им". Лихвата за забава следователно се дължи от датата на отмяната на незаконосъобразните Заповеди за налагане на ПАМ по чл. 171, ал. 1, б. „б“ от ЗДвП и по чл.171, ал.2а, б.“б“ от ЗДвП, когато възниква и основанието за отговорността за вреди, а именно предаване на отнетите свидетелства за управление на МПС и за регистрация на МПС – 23.02.2024г.

В разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ е указано, че ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от иска.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, но и като взе предвид направените от ищеца разноски в процеса за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., че е под своя минимум, същото следва да му бъде присъдено в пълен размер, както и 10 лв за платена държавна такса, или общо 410 лв /четиристотин и десет лева/.

Разноски от ответника не са претендирани.

Водим от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, съдът,

РЕШИ:

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – *** да заплати на М.К.П. ***, ЕГН ********** сумата от 1500,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени от незаконосъобразно издадени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0967-000345/22.07.2023г., с която временно е отнето СУМПС на ищеца и Заповед № 23-0967-000346/22.07.2023г., с която е прекратена регистрацията на ППС лек автомобил БМВ  320Д с рег. № ********Х за срок от 1 година, ведно със законната лихва върху тази сума от датата, на която са му върнати отнетите СУМПС и СРМПС – 23.02.2024г. до окончателното му изплащане, като в останалата част до 2000 лева ОТХВЪРЛЯ иска като недоказан.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – *** да заплати на М.К.П. *** разноски по делото в размер на 410,00 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.