Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

 

Гр. Пловдив, 22.01.2014 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти граждански състав, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Ирина Тодорова

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11055 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.128, ал.1 КТ  чл.86 ЗЗД. 

Производството е образувано по искова молба на Я. В. Д. ,***, чрез адв. Т. Д ,***,  Д. Л. ет.**,о. **, срещу “ТРАНС СИТИ” АД, ЕИК:*********, с адрес на управление гр. Панагюрище, ул.”Мерул” № 1, представлявано от А. Б. - управител.

Предявени са обективно съединени осъдителни искове правно основание, чл.128, ал.1 КТ  чл.86 ЗЗД, за заплащане на сумата от общо 1 126,15 лв., представляваща сбор от неизплатени части от трудови възнаграждения за периода 01.02.2012г. – 11.12.2012г. законната лихва върху всички главници, считано от предявяване на ИМ – 01.07-2013г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че е работил в ответното дружество по трудов договор за неопределено време на длъжността “к.” през периода от 06.10.2011г. до 11.12.2012г., когато е напуснал по чл.325 т.1 от КТ – по взаимно съгласие.

Срещу полагания от него труд, съгласно трудовия договор работодателят му дължи уговореното с него трудово възнаграждение. Твърди от дължимото му ТВ да са останали неизплатени ТВ за периода от 01.02.2012г. – 11.12.2012г., съгласно удостоверение №118/19.04.2013г., в общ размер от 1 126,15 лв. Въз основа на така очертаната обстановка се иска осъждане на ответника да заплати сумата от общо 1 126,15 лв., представляваща сбор от неизплатени части от трудово възнаграждения за периода 01.02.2012г. – 11.12.2012г. законната лихва върху всички главници, считано от предявяване на ИМ – 01.07-2013г. до окончателното изплащане, както и направените разноски.

На основание чл.131 от ГПК молбата е приета за разглеждане, тъй като е родово и местно подсъдна на настоящия съд.

Преписи от молбата и приложенията са връчени на ответника с указание да подаде писмен отговор в месечния срок, като са му разяснени и последствията от неподаване на такъв.

В срока по чл.131 ГПК  е постъпил писмен отговор от ответника, чрез представителя по закон – и.. д. А. Б.в. Не оспорва допустимостта на исковете, но  ги намира за неоснователни. Твърди всички дължими на ищеца трудови възнаграждения да са изплатени изцяло, поради което и намира исковете за неоснователни и се иска отхвърлянето им. Предвид обявяване на ответника в несъстоятелност , препис от искова молба е връчена на синдика, като от негово име не е постъпил писмен отговор.

 

В о.з. ищецът,   чрез пълномощника си адв.Д. поддържа искова молба и предявените искове. По реда на чл.214 ГПК ищецът е изменил размера на претенцията си за ТВ за процесния период, като я е увеличил на 1205,94лв. за същия период, съгласно допуснато изменение на исковете.

В с.з. ответното дружество не изпраща представител, а с писмена молба е заявил да подържа възраженията си .

Съдът след преценка на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено от правна и фактическа страна следното:

Установява се по делото от представените копие от Трудова книжка на представените Копие от Трудово книжка на Я. Д., за вписаните в която обстоятелства законът придава удостоверителна сила, че между страните да е възникнало трудово правоотношение, като Димитрова е заела длъжността “к.р”, при ОТВ от 317лв. на 06.10.2011г. А това трудово правоотношение е прекратено, считано от 12.12.2012г. и на основание чл.327, ал.1, т.1 КТ. От представеното Удостоверение №112/19.04.2013г. издадено от ответника  “Транс сити” АД на ищеца се установява за месеците от феврурари до декември 2012г. да са останали неизплатени суми за трудови възнаграждения.

Въз основа на тези данни, че между ищеца Я.Д. и “Транс сити” АД, гр.Пловдив е възникнало и съществувало трудово правоотношение като ищецът заемал длъжността “к. ” с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 317,0лв., което е прекратено на осн. чл.325, т.1 КТ, считано от 12.12.2012г.

По делото е изготвена и приета ССЕ на в.л. З. М.  , която не е оспорена от страните, и съдът кредитира, като намира същата за компетентно изготвена, пълна и безпристрастна и основана на доказателствата по делото и проверени ведомости за заплати на ответното дружество за периода м.02.2012г.- м.12.2012 г.  От констативно-съобразителна част на ССЕ се установява на Яна Димитрова, по ведомости за заплати на ответното дружество по месечно за процесния период м.феврурари 2012г. - м.декември 2012 г. да са му начислени БТВ, върху които са изчислявани законово регламентирани удръжки, а след приспадането им работодателят е следвало да изпати  на ищеца ТВ  в размери съответно: за м.02.2012г.- 315,22лв.; за м.03.2012г.- 322,29лв.; за м.04.2012г.- 369,72 лв.; за м.05.2012г.- 343,46лв.; за м.06.2012г.- 410,97лв.; за м.08.2012г.- 392,06лв.; за м.09.2012г.- 362,81лв.; за м.10.2012г.- 537,09лв.; за м.11.2012г.- 468,89лв.; за м.12.2012г. – 182,35лв. или общо 3704,86лв. От така начислените суми за трудови възнаграждения на ищеца са изплатени само части от ТВ, които дори не достигат 60% от дължимото трудово възнаграждение, като са изплатени такива за месеците от февруари до ноември 2012г. и е изплатена сумата от общо 2578,71лв.  Видно от същата таблица останало е дължимо и неизплатено на ищеца начислено трудово възнаграждение  в сума за плащане в размер на  общо 1126,15лв., от която: ТВ за м.02.2012г.- 45,22лв.; ТВ за м.03.2012г.- 52,29лв.; ТВ за м.04.2012г.- 86,74лв.; ТВ за м.05.2012г.- 53,46лв.; ТВ за м.06.2012г.- 96,41лв.; ТВ за м.08.2012г.- 91,98лв.; ТВ за м.09.2012г.- 72,81лв.; ТВ за м.10.2012г.- 126лв.; ТВ за м.11.2012г.- 318,89лв.; ТВ за м.12.2012г.- 182,35лв.

Според заключението по ССЕ тези части от трудови възнаграждения на ищеца начислени по ведомост за заплати са останали неизплатени, като няма положен подпис във ведомостите за получаването им. Останали са дължими и неизплатени части от трудови възнаграждения на ищеца за процесните месеци в размер на общо 1126,15лв. за които няма данни да са изплатени до момента на проверката.

Видно от таблица на констативно съобразителна част на ССЕ и т.1 от заключението мораторната лихва за забавено плащане на горните размери на неизплатените части от ТВ за процесните месеци за периодите от 30-то число на месеца следващ този на полагане на труда до завеждане на и.м.-01.07.2013г. е в размер на общо 79,79лв. Такава претенция за мораторни лихви обаче ищецът не е предявявал, поради което и тези изчисления са без значение за спора.

Всъщност констатациите на ССЕ досежно размерите на дължимите и неизплатени на ищеца ТВ за всеки от месеците в процесния период съвпадат точно със сумите, удостоверени като дължими в издаденото удостоверение на ищеца по чл.128 а КТ.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът формира и правните си изводи. Работодателят е изпълнил задължението си по чл.128, т.1 КТ, като е начислил във ведомост за заплати трудовите възнаграждения на ищеца за месеците  февруари, март, април, май, юни, август, септември, октомври, ноември и декември 2012г., но е изпълнил задължението си за изплащане на заплати за тези месеци само в размер на около 60% от дължимото трудово възнаграждение. Не е изпълнил задължението си да изплати и останалите 40% за месеците от февруари до ноември, както и цялото ТВ за  декември 2012 г., като няма данни това да е направено и до момента. При което и неоснователно е оспорил твърдението на  ищеца да не му е изплатено изцяло дължимото трудово възнаграждение за процесните месеци. Следва да се отбележи, че работодателят не дължи изплащане и на БТВ, съобразно уговореното такова в ТД, а само начисляване на суми за заплащане на тази база. Върху размера на БТВ работодателят е задължен да начисли и приспадне нормативно определените удръжки за осигуровки и ДОД, както и да внесе така начислените суми от името и за сметка на работника в изпълнение на негово задължение към фиска. При което и на работникът се дължи и той има право да получи начислените му като трудово възнаграждение суми да размера на сумата за получаване. Съгласно чл.245, ал.1 и 2 КТ - при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, като разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва. Очевидно в случая работодателят се възползвал от тази разпоредба на КТ, след като е изплатил 60% от дължимото на ищеца ТВ, но останалата част от него останала изискуема, а няма данни и до момента да е платена. Неизплатената част по силата на същата законова разпоредба се дължи заедно със законната лихва. И тъй като няма данни тези части от ТВ да са заплатени в срока за плащане а и до момента, то работодателя дължи и лихви за забавено плащане от датата на забавата- в случая поканата каквато е ИМ – 01.07.2013г. до окончателното плащане

По тези съображения съдът  намира, че тъй като се установи начислено на Я.Д. и неизплатени дължими части от ТВ за периода м.02.2012г.-м.12.2012г. в размер на общо 1126,15лв., в това число: ТВ за м.02.2012г.- 45,22лв.; ТВ за м.03.2012г.- 52,29лв.; ТВ за м.04.2012г.- 86,74лв.; ТВ за м.05.2012г.- 53,46лв.; ТВ за м.06.2012г.- 96,41лв.; ТВ за м.08.2012г.- 91,98лв.; ТВ за м.09.2012г.- 72,81лв.; ТВ за м.10.2012г.- 126лв.; ТВ за м.11.2012г.- 318,89лв.; ТВ за м.12.2012г.- 182,35лв. - в суми за получаване, които няма данни да са изплатено срещу подпис от него във ведомостта за заплати и до момента, то искът по чл.128 КТ за заплащането им е основателен и доказан по частично по размер и като такъв ще се уважи частично до размер и за сумата от общо 1126,15лв., която и ще се осъди ответникът да заплати на ищеца ведно със законната лихва считано от 01.07.2013г. , като до пълния претендиран размер от общо 1205,94лв. и за ТВ същите месеци искът е неоснователен и като такъв ще се отхвърли. 

 

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК предвид изхода от делото, ищеца има право на разноски по производството, такива са претендирани. Видно от представеното пълномощни в същия е посочено ищецът да се представлява от адвокат, като са уговорени разноски  за адвокатско възнаграждение от 500лв. платими в брой до 31.08.2013г., като в списък за разноските по чл.80 ГПК адвоката е удостоверил и то да е платено. Поради което и претенцията на ищеца за разноски по делото за адв.възнаграждение ще се уважи до размера на сумата от 466,91лв., по съразмерност с уважената част от исковете, която и сума ще се осъди ответникът да му заплати.  

На основание чл. 83, ал. 1 ГПК до колкото спорът е трудов, ищецът е освободен от такси и разноски по производството. С оглед изхода от процеса на и на осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът ще се осъди ответника да заплати на ПРС държавна такса от 50 лева, както и 40лв. разноски за ССЕ, в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет, при изплатени 40 лв. от БС за ССЕ.

Въз основа на изложените по-горе съображения, ПРС, ХV гр.с.,

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА “Транс сити” АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Кукленско шосе” №21В, , да заплати на Я. В. Д. , ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Пловдив,  Д. Л. ет.**,о. ** чрез адв. Т. Д , СУМАТА от общо 1126,15 лв. (хиляда сто двадесет и шест лева и 15ст.), представляваща  сбор от начислени и неизплатени части от трудови възнаграждения в сума за получаване за периода м.02.2012г.-м.12.2012г. в това число: ТВ за м.02.2012г.- 45,22лв.; ТВ за м.03.2012г.- 52,29лв.; ТВ за м.04.2012г.- 86,74лв.; ТВ за м.05.2012г.- 53,46лв.; ТВ за м.06.2012г.- 96,41лв.; ТВ за м.08.2012г.- 91,98лв.; ТВ за м.09.2012г.- 72,81лв.; ТВ за м.10.2012г.- 126лв.; ТВ за м.11.2012г.- 318,89лв.; ТВ за м.12.2012г.- 182,35лв., ведно със законната лихва считано от 01.07.2013г. до окончателното плащане, като отхвърля иска по чл.128 КТ за трудови възнаграждения над размера от общо 1126,15лв. до пълния претендиран такъв от общо 1205,96лв. и за законната лихва върху разликата, като неоснователни.

ОСЪЖДА “Транс сити” АД– в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Кукленско шосе” №21В, да заплати на Я. В. Д. , ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Пловдив,  Д. Л. ет.**,о. ** чрез адв. Т. Д , СУМАТА от 466,91лв. (четиристотин шестдесет и шест лева и 91ст.), разноски за адв.възнаграждение по съразмерност, А на ПРС сумата от 50 лева (петдесет лева) - ДТ за производството, както и 40,0 лева (четиридесет лева)- разноски за ССЕ, в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от датата на която е обявена за  решение- 29.01.2014г., а копие от същото да се изпрати на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ /п/

                      ( Валентина Иванова)

Вярно с оригинала!

ИТ