Мотиви към присъда по НОХД № 119 по
описа за 2021г. на Районен съд -
Варна, I-ви наказателен
състав
Подсъдимият С.Д.Д. е предаден на съд по обвинение по чл.195, ал.1,
т.4, пр.1 и пр.2, вр. с чл.194, ал.1 от НК за това,
че на 15.06.2019г. в гр. Варна, чрез използване
на техническо средство - ключ, както и използване на МПС - л.а. „Рено“, модел „Меган“ с per. № ***, отнел чужди движими
вещи - метална каса, на стойност
325,61лв., съдържаща парична
сума в размер на 25 848,07 лв. /двадесет и пет хиляди осемстотин четиридесет и осем лева и седем стотинки/,
от владението на Н. Д. В., собственост
на „***" ООД - София;
5 бр. мобилни
телефони - 2бр. „Xiomi redmi note" 7,64gb,
1бр. „Xiomi redmi note" 7,32gb, 2бp. „Xiomi
redmi note" 6A, на стойност 1099,87лв. от владението
на К.Д.К., собственост на „С.Б." ООД-София;
7бр. книги на обща стойност
128,65лв. от владението на П.Д.В.; потури - част от
народна носия, на стойност 75лв. от владението
на М.М.В.; авто МРЗ „Санг", на стойност 59,90лв. от
владението на К. И. К., собственост на „Технополис" 2 -Варна; машинка за подстригване
„Ровента", мобилен телефон „Хонор" 64 gb, силиконов гръб,
на стойност 456,80лв. от владението на
С. Н. Г.(, собственост на „Технополис" 1- Варна, всичко на обща
стойност 27 993,90лв. /двадесет
и седем хиляди деветстотин деветдесет и три лева и деветдесет
стотинки/, без съгласието на владелците,
с намерение противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият Н.К.Н. е предаден на съд по обвинение по
чл.215, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК за това, че на 15.06.2019г. в гр. Варна, като непълнолетен, но разбирал
свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, с цел
да набави за себе си и за С.Д.Д. имотна облага,
спомогнал да бъдат укрити чужди движими вещи - метална каса, на стойност
325,61лв., съдържаща парична сума в размер на 25 848,07 лв. /двадесет и пет
хиляди осемстотин четиридесет и осем лева и седем стотинки/, от владението на Н. Д. В., собственост на „***"
ООД - София; 5 бр. мобилни телефони - 2бр. „Xiomi redmi
note" 7,64gb, 1бр.
„Xiomi redmi
note" 7,32gb, 26p. „Xiomi redmi note" 6A, на
стойност 1099,87лв. от владението на К.Д.К.,
собственост на „С.Б." ООД-София; 7бр. книги, на стойност 128,65лв. от
владението на П.Д.В.; потури - част от народна носия, на стойност 75лв. от владението
на М.М.В.; авто МРЗ „Санг", на стойност 59,90лв. от владението на К. И. К.,
собственост на „Технополис" 2 -Варна; машинка за подстригване „Ровента",
мобилен телефон „Хонор" 64 gb,
силиконов гръб, на стойност 456,80лв. от владението на С. Н. Г.(, собственост
на „Технополис" 1- Варна, всичко на обща стойност 27 993,90лв. /двадесет и седем хиляди
деветстотин деветдесет и три лева и деветдесет стотинки/, за които знаел, че са
придобити от С.Д.Д. чрез престъпление по чл.195 ал.1
т.4 пр.1 и пр.2 вр.чл.194 ал.1 от НК.
Пострадалите лица и ощетените
юридически лица не предявяват граждански искове срещу подсъдимите за причинени
от деянията вреди.
При проведеното разпоредително заседание не са
направени възражения и искания по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Предвид
изразеното в хода на разпоредителното заседание желание на подсъдимите за
разглеждане на делото по диференцираната процедура на гл.27 от НПК, на основание
чл.252, ал.1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно след провеждане на
разпоредително заседание.
На основание чл.371, т.2 от НПК подсъдимите признават
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласяват да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът прецени,
че самопризнанията на подсъдимите по чл.371, т.2 от НПК се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства, поради което с протоколно
определение обяви, че при постановяването на присъдата ще ползва
самопризнанията, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид това в хода на съдебното
следствие, на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимите,
свидетелите и вещите лица и не се събираха доказателства за деянията, описани в обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатите обвинения. Моли
подсъдимите да бъдат признати за виновни и предлага на съда, предвид наличието на
смекчаващи обстоятелства, да определи и на двамата наказания ”лишаване от
свобода” за минималния срок, предвиден в закона.
Защитниците-адв.Демирев и адв.И. също молят
на подсъдимите да бъдат наложени наказание „лишаване от свобода“ в минималния
размер, предвиден в закона, които да бъдат редуцирани по реда на чл.58а от НК,
а изтърпяването им да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.
Подсъдимите
заявяват, че разбират в какво са обвинени и се признават за виновни, че са
наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и са съгласни с
тях.
Подс.Д. сочи, че
деянието е извършено поради лекомислие, а не от желание да се развива престъпна
дейност.
Подс.Н. изразява
съжаление за извършеното и изтъква, че към момента на деянието е бил
непълнолетен. В последната си дума отново изразява съжаление.
След преценка на самопризнанията
на подсъдимите в съвкупност със събраните доказателства, при условията на чл.371,
т.2, вр. с чл.373, ал.2 НПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
През 2019г. подс.С.Д.
работел като организатор в „***“ ООД-дружество, предоставящо куриерски услуги.
Складът и офисът на дружеството се помещавали на два етажа в сграда, находяща
се на ул.“Уста Кольо Фичето“ №33 в гр.Варна. Мястото
на работа на подс.Д. било на първия етаж, но той не бил
оправомощен да влиза в помещенията на втория етаж, където се помещавала касата на
дружеството и до които били допускани само определени служители.
През м.юни 2019г. подс.Д. узнал, че в
касата на дружеството се е събрала значителна парична сума и решил да
извърши кражба на тази каса и нейното съдържание. За целта на 15.06.2019г.
същият отишъл до местоработата си около 07,00ч.- преди останалите работещи там,
като се придвижил с лек автомобил „Рено Меган“ с
рег.№ *** и паркирал непосредствено пред входната врата на склада. След като
отключил входната врата, подсъдимият изключил сигнално-охранителната
сигнализация и изчакал пристигането на колегите си, след което се заел с
обичайните си задължения, свързани с приемане и описване на пратките. Тъй като
денят бил почивен- събота, само част от колегите му били на работа, а около
13,00ч. Д. останал сам в офиса. В изпълнение на замисленото той изключил
електрозахранването на помещенията, при което охранителните камери също се
изключили, след което се качил на втория етаж. Там Д. свалил металната каса от
стойката, на която била поставена, увил я в предварително подготвен чаршаф и я
поставил в носен за целта чувал. След това извършителят поставил касата в
багажника на автомобила си, като взел също и част от намиращите се в офиса
пратки, които съдържали следните вещи: 5 бр. мобилни телефони - 2бр. „Xiomi redmi note“ 7,64gb, 1бр. „Xiomi redmi note“ 7,32gb, 26p. „Xiomi redmi
note" 6A, собственост на „С.Б.“ ООД-София; 7бр. книги, собственост на П.Д.В.; потури - част от народна носия, собственост
на М.М.В.; авто МРЗ „Санг“, собственост на „Технополис“ 2 –Варна, както и машинка за
подстригване „Ровента“ и мобилен телефон „Хонор" 64 gb, със силиконов гръб, собственост на „Технополис“ 1- Варна. След натоварването на
отнетите вещи подсъдимият затворил входната врата на склада, но без да я
заключва, умишлено не включил алармената система, качил се в автомобила и се
прибрал в дома си. За да не бъдат намерени у него процесните
вещи, подс.Д. се обадил на подс.Н.,
разказал му за извършената кражба и го помолил да укрие отнетото. Н. си спомнил
за изоставено мазе в сградата, в която живеел и двамата оставили там
откраднатите вещи. За да получат достъп до паричните суми в касата, двамата закупили
от магазин „Алати“ в гр.Варна кирка и около седмица
след извършването на деянието превозили отнетата каса с автомобила на подс.Д. до с.Комарево, в покрайнините на което роднините на
последния притежавали къща. В съседство с къщата се намирал изоставен имот, в
който извършителите отнесли касата и с помощта на закупената кирка успели да я
разбият. Двамата установили, че касата съдържа сумата от 25848,07 лева и всеки
от тях взел за себе си малка част от паричните средства, като останалата
по-голяма част подс.Н. укрил в дома си, в синя на
цвят метална кутия, която подсъдимите закупили за целта от магазин „HomeMax“ в
гр.Варна, при завръщането си от с.Комарево. Впоследствие с част от
отнетите парични средства подс.Н. закупил 1бр. телевизор „LG UHD
43UK6200PLA“ и 1 бр. дистанционно управление към него, както
и 1бр. конзола „Сони плейстейшън 4 слим 500 гб“, ведно с два
безжични джойстика „Сони“ и 2 бр. диска за плейстейшън.
Междувременно, на 16.06.19г.
около 16,00ч. свидетелите И. И. П. и К.Т.Г.- служители на „СОТ-161“-гр.Варна,
установили, че входната врата на помещенията на дружеството е затворена, но не
е заключена, както и че алармената инсталация не работи и уведомили за това св.Н.
Д. В.-регионален мениджър на „***“ ООД. Последният пристигнал в офиса, но
първоначално не констатирал липси, а открил извършената кражба на следващия
ден- 17.06.19г., след което подал съответен сигнал и на същата дата било
образувано досъдебно производство по случая.
На 26.06.19г. свидетелите С. Г. Н.
и Д.А.Д.открили в изоставения имот в с.Комарево металната каса. Били предприети
действия по разследването, в резултат на които били разкрити извършителите на процесните деяния, а именно- подсъдимите.
Изложената фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на самопризнанията на подсъдимите в хода
на съкратеното съдебно следствие на основание чл.371, т.2 от НПК, които
признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът прие, че
самопризнанията се подкрепят от събраните по надлежния процесуален ред в хода на досъдебното производство
доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК- от показанията на
свидетелите Н. Д. В., К.Д.К., П.Д.В., М.М.В., К. И. К.,
С. Н. Г.(, Добри Александров Добрев, С. Г. Н., К.Т.Г., Теменужка Митева Иванова,
И. И. П. и К.Т.Г., от заключенията
по назначените видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза, съдебно-психиатрична експертиза, както и
от останалите писмени доказателства, приложени към ДП. Доказателствата са непротиворечиви и взаимно
допълващи се, като в своята съвкупност кореспондират на самопризнанието на подсъдимите и установяват по безспорен начин описаната в обстоятелствената част на обвинителния
акт фактическа обстановка. Същевременно по
делото липсват доказателства, които да разколебават фактическите
изводи на съда относно подкрепеността на направените
самопризнания от събраните на досъдебното производство доказателства.
Общата стойност на отнетите вещи, възлизаща на 27993,90 лв. се установява от
заключението на назначените на досъдебното производство съдебно-оценителни
експертизи.
От заключението на назначената съдебно-психиатрична експертиза е видно, че подс.Д. не страда от психично разстройство в тесния смисъл
на думата; същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си.
От приложените справки за съдимост на подсъдимите се установява, че двамата
са неосъждани както към момента на извършване на деянието, така и понастоящем.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието
си подсъдимият С.Д. е осъществил състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1
и пр.2, вр. с чл.194, ал.1 от НК, тъй като е отнел описаните
чужди движими вещи от владението на свидетелите Н. Д. В., К.Д.К., П.Д.В., М.М.В., К. И. К.
и С. Н. Г.(, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. За извършването на кражбата подсъдимият
е
използвал техническо средство-ключ, както и моторно
превозно средство- лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“
с рег.№ ***, при което са налице квалифициращите
признаци
по т.4, пр.1 и пр.2 на
чл.195, ал.1 от НК.
От своя страна подс.Н.Н.
е осъществил състава на престъпление по чл.215, ал.1, вр.
с чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като с цел да набави за себе си и за подс.Д. имотна облага, спомогнал да бъдат укрити отнетите
от последния чужди движими вещи. Същият безспорно е знаел, че вещите са
придобити чрез престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, вр. с чл.194, ал.1 от НК, тъй като подс.Д.
го е уведомил за извършената кражба непосредствено след отнемането на вещите.
Поради това и не е налице помагачество за извършване
на кражба, а вещно укривателство. При вещното укривателство деецът се намесва
след извършване на престъплението и с деянията си укрива
или реализира предмета на вече
извършеното престъпление, а именно такъв е настоящия случай. Макар и непълнолетен, като лице с ненакърнена психика на
възраст непосредствено преди навършване на пълнолетие, подсъдимият Н. несъмнено
е могъл да разбира свойството и значенето на извършеното и да ръководи
постъпките си.
Деянията са извършени с пряк умисъл,
като извършителите са съзнавали техния общественоопасен
характер и са искали настъпването на общественоопасните
им последици.
При
определянето на наказанията и на двамата подсъдими съдът отчете като отегчаващо
обстоятелство стойността на отнетите вещи. Според константната съдебна практика
равностойността на предмета на престъплението при престъпленията против
собствеността има важно значение за степента на обществената опасност на
деянието, а оттам и за определяне на наказанието. Като смекчаващи обстоятелства
съдът отчете чистото съдебно минало на извършителите, оказаното съдействие и
направени самопризнания в хода на досъдебното производство. Следва да се има
предвид обаче, че степента на обществена опасност на подсъдимия не се определя
само от чистото съдебно минало, а и от проявлението на личността му в конкретно
извършените престъпни деяния. (Решение №193/21.04.2009г. ВКС, по
н.д.№89/2009г., I н.о.). Предвид високата стойност на отнетото имущество съдът
намира, че обществената опасност на подсъдимите не е незначителна, въпреки
липсата на предходна съдимост. Поради това не са налице условия наказанията да
бъдат определени по реда на чл.55 от НК, тъй като констатираните смекчаващи
обстоятелства не се явяват изключителни или многобройни, а и не може да се
направи извод, че и най-ниското предвидено в закона наказание би се явило
несъразмерно тежко.
По
отношение подс.Д. съдът отчете допълнително укорителното
обстоятелство, че именно той е инициаторът на процесната престъпна дейност,
като е въвлякъл в нея и подс.Н.. Предвид
констатираните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства съдът определи наказание
при превес на смекчаващите такива, с отчитане на отегчаващите, в размер малко
над законоустановения минимум, а именно- една година
и шест месеца лишаване от свобода. С оглед
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, вр. с
чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали определеното наказание с една трета, при което
същото се редуцира до размер от една година лишаване от свобода. Предвид
липсата на предходна съдимост и с оглед обсъдените смекчаващи обстоятелства
съдът намери, че не е необходимо наложеното наказание да бъде изтърпяно реално,
поради което отложи изтърпяването му по реда на чл.66, ал.1 от НК за
изпитателен срок от три години.
По
отношение подс.Н. съдът отчете като допълнително
смекчаващо обстоятелство изразеното съжаление в хода на съдебно заседание. Не
следва да се отчита като такова обстоятелството, че същият е бил непълнолетен,
доколкото това е съобразено при определянето на правната квалификация на
деянието. Предвид изложените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства съдът
определи наказание при превес на смекчаващите такива, с отчитане на
отегчаващите, в размер малко над законоустановения
минимум, а именно- девет месеца лишаване от свобода. С оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали определеното
наказание с една трета, при което същото се редуцира до размер от шест месеца
лишаване от свобода. Предвид липсата на предходна съдимост и с оглед констатираните
смекчаващи обстоятелства съдът намери, че за постигане целите по чл.36 от НК не
е необходимо наложеното на подс.Н. наказание да бъде
изтърпяно реално, поради което отложи същото по реда на чл.66, ал.1 от НК за
изпитателен срок от три години.
Предвид обстоятелството, че с част от отнетите парични средства подс.Н. е закупил 1бр. телевизор „LG UHD 43UK6200PLA“ и 1
бр. дистанционно
управление към него, както и 1бр. конзола „Сони плейстейшън
4 слим 500 гб“, ведно с два безжични
джойстика „Сони“ и 2 бр. диска
за плейстейшън и на осн.чл.53,
ал.2, б.“б“ от НК съдът отне в полза на
държавата посочените вещи, тъй като
представляват непряка облага, придобита чрез престъплението, съобразно дефиницията по чл.53, ал.3, т.2 от НК
(имущество, получено в резултат на последващо пълно преобразуване на пряка
облага).
На осн. чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия Д. направените
по досъдебното производство разноски в размер на 540,66 лева, които следва да
бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР – Варна.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия Н. направените
по досъдебното производство разноски на в размер на 430,86 лева, които следва
да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР – Варна.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: