№ 45
гр. Ловеч, 25.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500007 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 413, ал.2 ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена частна жалба от
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, чрез
пълномощника юрисконсулт Р.И.И., срещу Разпореждане № 2581/22.12.2021
г., постановено по ч.гр.дело № 2358/2021 г. по описа на Районен съд – Ловеч,
с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК против М. П. Д., ЕГН **********, от гр.Ловеч, ж.к. „Младост“,
бл.306, вх.Е, ет.3, ап.9 за сумата от 8 856.51 лв., от която 3 392.88 лв. –
главница, ведно със законната лихва от 21.12.2021 год. до изплащането й, 1
671.30 лв. – договорна лихва за периода от 25.09.2020 г. до 05.10.2021 г.,
949.49 лв. – възнаграждение за закупен пакет Фаст 2 230.30 лв. -
възнаграждение за закупен пакет Флекси, 20.00 лв. – такса за извънсъдебно
събиране на вземане, начислено на 09.02.2020 г., 418.50 лв. – обезщетение за
забава за периода от 26.12.219 г. до 05.10.2021 г., 174.04 лв. – обезщетение за
забава за периода 05.10.2021 г. до 20.12.2021 г. и сторените разноски.
Счита, че съдебният акт е неправилен и следва да бъде отменен. Не
споделя извода на заповедния съд, че предсрочната изискуемост по ДПК №
30040763572 не е настъпила, защото липсват доказателства за надлежното й
обявяване на длъжника. Излага съображения, че „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД е направило опит да уведоми длъжника М. П. Д. за
предсрочната изискуемост на вземанията, но от представената по делото
обратна разписка е видно, че уведомителното писмо не е потърсено от
1
длъжника, тъй като отсъства от адреса. Аргументира се с разпоредбата на
чл.12.3 от Общите условия към ДПК, като счита, че с тази уговорка
длъжникът губи преимуществото на срока и за него настъпват последиците
по чл.71 от ЗЗД. Изтъква, че дружеството не може да бъде натоварено с
негативни последици от нежеланието на длъжника по договора да получи
изпратените му книжа. На следващо място посочва, че заповедното
производство е строго формално и на този етап заповедният съд не разполага
с правомощия да се произнася относно въпроса за възникване предсрочната
изискуемост на вземането.
Моли атакуваното разпореждане да бъде отменено и вместо него
постановено да бъде издадена заповед за изпълнение относно вземанията на
„Профи кредит България”ЕООД, претендирани със заявлението, като му се
присъдят направените разноски за заплатена д.т. в размер на 15.00 лв. и 50.00
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба е подадена в преклузивния срока по 275, ал.1 от ГПК,
от надлежно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима.
Съдът като съобрази представените по ч.гр.д. № 2358/21 г. на ЛРС
писмени доказателства и изложените в частната жалба оплаквания, счита
същата за неоснователна.
Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, по повод на което е образувано ч.гр.д. № 2358 /2021 г. по описа на РС
Ловеч, е започнало по постъпило заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД срещу длъжника М. П. Д., ЕГН **********, за парично вземане в
размер общо на сумата 8 856.51 лв., основано на Договор за потребителски
кредит № 30040763572 от 20.11.2019 год.
В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията
произтичат от договор за потребителски кредит № 30040763572 от 20.11.2019
год., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД и М. П. Д. при
Общи условия, приети надлежно от ответника. Към заявлението са
приложени ДПК № 30040763572 от 20.11.2019 год., погасителен план към
договора, Анекс № 1 от 19.02.2020 г. и погасителен план към него, Анекс № 2
от 21.04.2020 г. и погасителен план към него, пълномощно, известие за
доставка на „Български пощи“ ЕАД за връчване на уведомително писмо за
обвяване на предсрочна изискуемост на ДПК № 30040763572.
В т.12 от подаденото пред заповедния съд по реда на чл. 410 от ГПК
заявление е посочено, че длъжникът не е изпълнявал задълженията си за
извършване на плащания съгласно изготвения погасителен план и е изпаднал
в забава. Съгласно уговореното от страните в ОУ към ДПК кредитът е обявен
за предсрочно изискуем от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД на
05.10.2021 г., за което длъжникът е уведомен с нарочно писмо преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
С Разпореждане № 2581/22.12.2021 г. от 12.11.2021 г., районният съд е
2
отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД за претендираните суми. В
мотивите на същото е прието, че заявителят не е уведомил длъжника за
решението си да обяви кредита за предсрочно изискуем, а предмет на
заповедния иск са само изискуеми вземания. Изложени са доводи, че
правилото на чл.36, ал.2 от ЗПУ не въвежда фикция, че липсата на фактическо
връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор по
чл.5, ал.3, пратката ще се счита доставена на получателя. Направен е извод, че
удостоверителното изявление на пощенския оператор за отсъствието от
адреса и неявяването в пощенската служба не презумира недобросъвестно
поведение на получателя.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, е необходимо от една страна заявлението да е
редовно и съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на
претендираното в заповедното производство парично вземане, а от друга - да
се установи неговата изискуемост. Поради изложените съображения
съдебният състав намира за неоснователно изложеното в жалбата възражение,
че заповедният съд не разполага на този етап от производството с
правомощие да прави преценка относно предсрочната изискуемост на
вземането.
Въззивната инстанция счита, че с оглед качеството на длъжника е
налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, като спрямо
договора, във връзка с който е възникнало процесното вземане, обект на
заповедта за изпълнение на парично вземане, е приложим Законът за
потребителския кредит /ЗПК/, което обуславя и местна подсъдност по реда на
чл. 411, ал.1, изр.2-ро от ГПК, за която съдът следи служебно.
В т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е
указано, че вземането става изискуемо с неплащането на определен брой
вноски, но и след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост.
Изрично е посочено, че правото на кредитора да обяви предсрочната
изискуемост следва да се упражни преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. В решение № 40/ 17.06.2015 г. на ВКС по т.д. №
601/2014г., I ТО е прието, че при преценката относно наличието на
предсрочна изискуемост, съдът следва да изследва не само обективната
предпоставка за изгубване предимството на срока – а именно неплащане на
вноски по кредита, но и съществуването на субективната предпоставка за
настъпване на предсрочната изискуемост - отправено от кредитора
волеизявление до кредитополучателя за обявяване на предсрочната му
изискуемост. Волеизявлението на банката – кредитор следва да бъде
обективирано в писмен документ, който да е недвусмислен и да съдържа
ясно обстоятелствата по чл. 60, ал.2 от ЗКИ или обстоятелствата, посочени в
договора, които дават право на кредитора да упражни правото си на
предсрочна изискуемост. Предсрочната изискуемост на кредита настъпва на
3
датата, на която волеизявлението на банката е достигнало до длъжника.
Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени
съобщения между страните, следователно удостоверяването на същите може
да бъде извършено както чрез нотариална покана по реда на чл. 50 ЗННД ,
така и по реда на чл. 43 от ЧСИ. Удостоверяване на връчено волеизявление
може да се извърши и чрез пощенска пратка, като съгласно чл. 36, ал.2 от
Закона за пощенските услуги, условията за доставяне на пощенски пратки се
определят според Общите условия, приети от Комисията за регулиране на
съобщенията. Редовността на връчването се преценява според избрания от
кредитора способ, но следва да се съобрази, че в случай, че не е осъществено
фактическо връчване на съобщението, с което кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, то кредиторът следва да положи усилия за откриване
на длъжника – Решение № 40/17.06.2015г. по т.д. № 601/2014г. на ВКС I т.о. В
този смисъл съдът следва да направи конкретна преценка на положените
усилия по откриване на длъжника в зависимост от обстоятелствата във всеки
конкретен случай.
Изхождайки от изложеното, въззивният състав също счита за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че в настоящия случай е
налице субективната предпоставка, обуславяща предсрочната изискуемост на
кредита, респективно положени ли са достатъчни усилия от страна на
кредитора за откриване на длъжника.
Съгласно чл. 13.1 от ОУ към ДПК № 30040763572 от 20.11.2019 г.,
кредитополучателят е изразил съгласие единствено адресът за
кореспонденция, посочен в ДПК, съответно последния адрес за
кореспонденция, за който писмено е уведомил кредитора, да се използва за
изпращане на кореспонденция във връзка с ДПК, сключен на хартиен
документ. В договора изрично е записан като адрес за кореспонденция
постоянния адрес на кредитополучателя – гр.Ловеч, ж.к. „Младост“, бл.306,
вх.Е, ет.3, ап.9. Видно от приобщените към делото документи, пратката за
изпращане на уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
/не е приложено към заявлението/, изпратена чрез „Български пощи“ ЕАД на
постоянния адрес на длъжника в гр.Ловеч, се е върнало на изпращача с
отбелязване „непотърсена “. Настоящият състав приема, че така
представената обратна разписка за връчване на уведомителното писмо за
обявяване на предсрочна изискуемост по ДПК № 30040763572 от 20.11.2019
г. на "Български пощи" ЕАД не удостоверява направено връчване. По делото
липсват данни доставянето на пратката да е извършено по реда на чл. 36 от
Закона за пощенските услуги и чл. 5, ал.3 и чл.13 от Общите правила за
доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с Решение №
581/27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. От
представените доказателства не могат да се установяват датите, на които е
посещаван адреса, оставяни ли са съобщения за получаване на пратката.
Формалното отразяване "непотърсена", без да е изпълнена разпоредбата на
чл. 13, ал.1 от Общите правила, не може да удостовери надлежно връчване,
4
респективно да породи удостоверителното изявление на пощенския оператор.
При тези данни съдът намира, че заявителят - кредитор не е положил
достатъчно грижи за откриване на длъжника и неговото уведомяване за
предсрочната изискуемост на кредита. Този извод се извежда от
обстоятелството, че липсва надлежно уведомяване чрез предвидените в
закона способи /напр. чрез нотариална покана или ЧСИ/ на известния на
кредитора и посочен в договора за кредит постоянен адрес в гр.Ловеч. В
случая не може да се презумира и недобросъвестно изпълнение на
задълженията на кредитополучателя по договора за кредит, свързани с
посочване на адрес за кореспонденция.
Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на заповедния съд, че
правилото на чл.36, ал.2 от ЗПУ не въвежда фикция, че липсата на фактическо
връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор по
чл.5, ал.3, пратката ще се счита доставена на получателя.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
настоящия въззивен състав с тези на РС - Ловеч, обжалваното разпореждане
следва да бъде потвърдено.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2581/22.12.2021 г., постановено по
ч.гр.дело № 2358/2021 г. по описа на Ловешкия районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5