Решение по дело №585/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. П., 22.10.2019 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият  окръжен  съд,  гражданска  колегия,  в  открито

заседание на седми октомври………………..………………………

през две хиляди и деветнадесета година........................ в  състав:

 

                                Председател: АЛБЕНА ПАЛОВА

                                       Членове: МАРИАНА ДИМИТРОВА                                                                 ЕЛИ КАМЕНОВА

 

при секретаря Катя Кентова........…......…… .и в присъствието на

прокурор……….…...............……. като разгледа докладваното от

окръжен съдия Албена Палова..…..….в. гр. дело № 585 по описа

за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 938/28.06.2019 г., постановено по гр.д. № 3851/2018 г. Пазарджишкият районен съд е отхвърлил предявения от Г.З.К., ЕГН **********,***, против Л.К.К., ЕГН********** и Л.Д.К., ЕГН**********, двамата от с.М.К., общ. П., иск по чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да премахнат чрез зазиждане двата прозореца на западната фасадна стена на масивната двуетажна жилищта сграда, построена в УПИ V-7 в кв. по плана на с.М.К., общ.П., да премахнат двата вентилационни отвора на същата фасадна стена, както и да преместят двата климатика, поставени на южната фасадна стена, на подходящо място, което да изключва отделящата се от тях вода да изтича в частта от дворното място, определена за ползване на ищеца.

Осъдил е Г.З.К. да заплати на Л.К.К. и Л.Д.К. сторените разноски в размер на 900 лв.

         В законния срок пред Пазарджишкия окръжен съд е постъпила въззивна жшалба от Г.З.К. чрез неговия процесуален пълномощник с оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че неправилно районният съд е приел, че предявеният осъдителен иск по чл. 109 от ЗС е неоснователен, тъй като от доказателствата по делото не се установявало по категоричен и несъмнен начин противоправно поведение на ответниците, с което да пречат на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост.

Твърди се, че този извод на съда противоречал на установените факти по делото, сочещи на поддържаното от ответниците противоправно поведение, което създавало за ищеца пречки за използването на собственото му жилище, които били по-големи от обикновените и това правело претенцията му по чл. 109 от ЗС основателна.

Искането е решението на първоинстанционният съд да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго, с което да се уважи исковата претенция. Претендират се сторените разноски за двете инстанции. В заключение жалбоподателят сочи, че ще развие подробни доводи на наличие на пороци в решението при разглеждане на делото в съдебно заседание.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Б. като пълномощник на Л.К. и Л.К., с искане решението да бъде потвърдено в обжалваната част. Възразява, че в жалбата не е посочено кои факти РС не е съобразил при обосноваване на решението си, което не давало възможност на ответниците да правят конкретни възражения.

Заявява, че съдът не бил длъжен да проверява изцяло правилността на решението, а не само твърденията въведени във въззивната жалба. Въпреки всичко правилността на решението била съобразено със събраните по делото доказателства, включително със заключението на вещото лице, прието по делото в първата инстанция. Искането е решението да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивна инстанция.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбите на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против Л.К. и Л.К. ищецът Г.З.К. е твърдял, че със сестра му С. К. били съсобственици общо на ½ ид.част  от дворно място, съставляващо УПИ V- в кв. по плана на с.М.К., общ. П., цялото с площ от 1620 кв.м. Индивидуална собственост на ищеца била построената през 1954 г. в западната част на дворното място жилищна сграда. Собственици на останалата 1/2 ид.ч. от дворното място били ответниците. Съсобствеността върху дворното място била възникнала по наследство от техните наследодатели З. и Д. К, които били братя. Приживе същите били договорили помежду си начина на реално ползване на дворното място, като го разделили на две реално обособени части – източна и западна, който начин на ползване продължавал и към момента. Във всяка от двете части били разположени собствените на страните сгради.

         През 1978-1979 година наследодателят на ответниците построил масивна двуетажна жилищна сграда с площ около 80 кв.м. в източната част на дворното място, като всеки от етажите на сградата съдържал по едно жилище, собственост на ответниците. Тази сграда била изградена на недопустимо близко отстояние от съществуващата към онзи момент едноетажна масивна жилищна сграда, собственост на наследодателя на ищеца, построена в западната част на дворното място. Отстоянието между двете сгради било от 168 до 206 см, вместо най-малко 600 см при височина на сградата до 2 етажа, каквито били нормативните изисквания към онзи момент. Строителството било извършено по този начин въпреки протестите на бащата на ищеца и така било отнето почти изцяло естественото осветление на жилището.

         Ищецът е твърдял, че на западната фасадна стена на сградата на ответниците /откъм жилищната сграда на ищеца/ били изградени два прозореца за естествено осветление на помещение от двата етажа на тази сграда. На същата фасадна стена преди няколко години били направени и вентилационни отвори - на санитарно помещение и на  кухня. Неприятните миризми от тези отвори прониквали в жилището на ищеца.

         На югоизточната фасада на къщата на ответниците били монтирани външни тела на два климатика, без да бъде отведена отделящата се работата им вода и същата се стичала на оградната стена между двете части на дворното място и се изливала в частта на ищеца. По сигнал на ищеца било направено предписание за преместване на климатиците, но това не било сторено. Това пречело на ищеца да ползва нормално жилищната си сграда, пречело и на прохода за влизане и излизане към улицата в лицето на парцела.

         Поради всичко това моли съда да осъди ответниците да премахнат чрез зазиждане двата  прозореца на западната фасадна стена на къщата им, да премахнат двата вентилационни отвора на същата фасадна стена, както и да преместят двата климатика на подходящо място, което да изключва отделящата се от тях вода да изтича в частта от дворното място, определена за ползване на ищеца.

         В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците. Не оспорват правата на собственост върху имота и жилищните сгради. Твърдят, че правото на ползване на съсобствения имот е определен с  решение по гр.д. № 1509/2014 година на ПРС, влязло в сила на 12.07.2016 година, като на ответниците било определено ползването на западната част от дворното място. Въз основа на издаден изпълнителен лист било образувано и изпълнително дело, насрочен бил въвод, който не бил изпълнен, видно от протокол от 15.11.2017 година, поради това, че имало изградени стени, препятстващи извършването му. Ищците възпрепятствали изпълнението на съдебното решение, с което бил определен начинът на реално ползване. Твърди се, че наследодателят на ответниците реализирал строителството на жилищната сграда в съответствие  с одобрен на 15.09.1974 г. архитектурен проект и  издадено строително разрешение. Застрояването било извършено в съответствие с действащите тогава строителни правила и норми. Твърди се, че прозорците също били изпълнени в съответствие с предвиждането в архитектурния проект. За отворите за отдушник на банята на първия етаж и кухненския бокс на втория етаж не се изисквало разрешение, касаело се за естествено проветрение. На втория етаж на жилището на ищеца нямало прозорци и отвори, така че нямало достъп от вентилацията на втория етаж на жилищната сграда на ответниците към жилището на ищеца. Климатиците били монтирани на южната фасада на жилищната сграда на ответниците, а тази на ищеца била западно разположена спрямо него. Твърдяното предписание било да се удължи маркуча за изтичане на водата от климатика, така чеда се отведе в частта от имота, която ответниците ползват. Това предписание било изпълнено и маркучът отвеждал водата в частта от дворното място, която със съдебно решение е определено да ползват ответниците. Поради това молят съдът да отхвърли предявените искове.

         Не е спорно между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че ищецът Г.З.К. е собственик на жилищна сграда, построена през 1954 г. в западната част на дворно място, съставляващо УПИ V- в кв. по плана на с. М.К., общ. П., цялото с площ от 1620 кв.м. Правата на ищеца върху дворното място са ½ ид.ч., като върху нея той е съсобственик със сестра си С. К.. Другата ½ ид.ч. от дворното място е собственост на ответниците, наследодателят на които през 1978-1979 г. построил в източната му част масивна двуетажна жилищна сграда с площ около 80 кв.м.

         За изясняване на спора от фактическа страна по делото е назначена и изслушана първоначална и допълнителна техническа експертиза, от които се установява, че УПИ V- в кв. по плана на с.М.К., общ. П. е с формата на тесен и дълъг правоъгълник, като лицето му е в тясната страна на правоъгълника. Сградите на основното застрояване са в лицето на имота, като жилищната сграда на ищеца е на уличнорегулационната линия, а тази на ответниците отстои на 3.85 м. навътре в имота - в североизточния край от уличната регулация. Двете сгради - в протежение на 5.20 м от фасадите - частично се застъпват, в останалата част се разминават. Западната фасада на жилищната сграда на ответниците е срещу източната фасада на жилищната сграда на ищеца. Разстоянието между двете е 2.05 м в северния край на застъпването - откъм лицето и 1.80 м в южния край на застъпването - във вътрешността. Тази разлика от 0.25 м в отстоянието между двете сгради е заради това, че сградата на ищеца не сключва прав ъгъл с уличната регулация, а има леко отклонение от правия ъгъл. В действащия план на с.М.К., общ. П. от 1977 г., е заснета и нанесена само жилищната сграда на ищеца. Вещото лице е установило, че разрешение за строеж на жилищната сграда и протокол за дадена строителна линия не са запазени. Запазена е обаче скицата с дадена виза за проектиране на жилищната сграда на ответниците, издадени по плана на с.М.К., действащ преди този от 1977 г. От нея се установява, че е проектирана двуетажна жилищна сграда - с първи приземен/избен етаж и втори жилищен етаж. Архитектурният проект е одобрен на 15.09.76 г. Височината на сградата - от подовата плоча на приземния етаж до стрехата - е 6м. Тъй като входът за сградата е бил предвиден на западната фасада, а от тази страна се е намирала сградата на ищеца, то ориентацията на фасадите е била коригирана, като е сменено местоположението им - северната фасада е преместена на запад, а западната фасада с входа към сградата - на север, където се намира и понастоящем. На западната фасадата са проектирани два прозореца на две помещения на приземния етаж и три прозореца на жилищния етаж – два на санитарния възел и един – на дневната с кухненски бокс. На всичките четири фасади на жилищната сграда има прозорци, няма фасада без прозорец.

Установява се от заключението на експертизата, че жилищната сграда на ответниците е двуетажна - с приземен етаж със светла височина от 2.30 м. /ползва се като жилищен/ и с втори жилищен етаж със светла височина от 2.75 м. Площта на сградата е 81.60 кв.м., височината й от нивото на първа плоча до стреха е 6,05 м. Според проекта предвидената площ е 79 кв.м., а височината - 6 м. - т.е. касае се за незначително разминаване в изпълнението на сградата спрямо одобрения проект, което разминаване не обуславя незаконност на сградата.

         Западната фасада на сградата - откъм имота на ищеца - е изпълнена с два прозореца - на първи етаж в кухненския бокс, с размери 0.60/0.70 м. и на втори етаж в кухненския бокс, с размери на прозореца 1.20/1.40 м. В архитектурния проект западната фасада е предвидена с пет прозореца - два на първи и три на втори етаж. Т.е. двата прозореца не само, че са изпълнени според одобрения архитектурен проект, но практически са изпълнени с  три прозореца по-малко от предвидените.

         На стената на западната фасада са избити два вентилационни отвора, в които са поставени ПВЦ тръби с Ф 100. На първи етаж вентилационният отвор е в банята, а на втори етаж - в кухненския бокс. Тръбите са на нивото на фасадата, не излизат извън нея, същите са съобразени с проекта и в този смисъл не могат да се квалифицират като пречка за ищеца да упражнява пълноценно правото си на собственик на имота.

         На стената на южната фасада, откъм двора, са поставени външните тела на два климатика - един на първи етаж и един на втори етаж -, като тръбите, от които капе вода, когато климатиците работят, попадат в тази част от дворното място, определено и съответно ползвано от ответниците съобразно влязлото в сила съдебно решение от 12.05.2016г., постановено по гр.д. №1509/14 г. по описа на ПРС.

         Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

         Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

         Основният спор между страните пред въззивния съд всъщност се концентрира върху правомощията на въззивната инстанция и по-точно върху въпроса длъжен ли е въззивният съд да извърши цялостна служебна проверка на правилността на първоинстанционното решение при положение, че във въззивната жалба не са изложени конкретни твърдения, обосноваващи неправилност на обжалваното решение. Тезата на процесуалния пълномощник на жалбоподателя е, че въззивният съд, действайки като втора първа инстанция, е длъжен да извърши цялостна проверка на обжалваното решение, като направи пълна преценка събраните пред първата инстанция доказателства и доказателствени средства, в резултат на което да направи собствени изводи относно изхода на спора и ако прецени, че решението на районния съд е неправилно, да го отмени и да постанови ново решение, независимо от основанията за обжалване, въведени във въззивната жалба. Това било така, тъй като пред въззивния съд била ограничена само възможността да се въвеждат нови обстоятелства и да се представят нови доказателства извън хипотезата на чл.266 от ГПК, но не и възможността за самостоятелна преценка на вече събрания доказателствен материал при въведените в спора факти и обстоятелства.

         Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК е прието, че при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. По аналогични съображения ограниченията в дейността на въззивната инстанция не следва да се прилагат и в хипотезата, когато осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на някои частноправни субекти е дължимо и в защита на друг, публичен интерес. В тези случаи служебното начало следва да има превес над диспозитивното и състезателното начало. Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса /например в производството за поставяне под запрещение/ или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. В случай, че първоинстанционният съд не е изпълнил тези си задължения, това процесуално нарушение следва да бъде поправено служебно от въззивната инстанция независимо от липсата на нарочно оплакване във въззивната жалба.

         Това разбиране е трайно закрепено и в други решения на ВКС, в които последователно се приема, че съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, задължението на въззивния съд за служебно произнасяне се отнася само за валидността на първоинстанционното решение и за допустимостта му в обжалваната негова част. По отношение обаче правилността на акта, съдът е ограничен от посочените в жалбата основания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма или следи за защита интереса на определени частноправни субекти. Следователно, извън тези две хипотези, при решаване на делото по същество въззивната инстанция проверява законосъобразността само на посочените във въззивната жалба процесуални действия на първоинстанционния съд и обосноваността само на изрично посочените негови фактически констатации.

       Служебното начало в гражданския процес изисква от съда да подпомага страните при осъществяване на процесуалната им дейност като следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия /чл. 7 ГПК/, както и да указва на страните с доклада по чл. 146 ГПК кои факти са релевантни за делото и как се разпределя доказателствената тежест за тях. Съгласно чл. 269 ГПК предметът на проверката на правилността на обжалваното решение е ограничен от посоченото в жалбата, от което следва, че въззивният съд е длъжен да обсъди всички доводи във въззивната жалба. При основателни доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила от първата инстанция, въззивният съд следва да ги отстрани като даде възможност въззивника да извърши съответните процесуални действия пред втората инстанция. Отделно от това в практиката на ВКС по приложението на чл. 195 ГПК се приема, че съдът, включително и въззивният, следи служебно дали заключението на вещото лице е пълно, ясно и обосновано. Когато приетата експертиза не дава точен отговор на поставените задачи или фактическите констатации на вещото лице са неясни или противоречиви, съдът има задължение съгласно чл. 201 ГПК да постави допълнителна задача на вещото лице или да допусне повторна експертиза./ Решение № 8 от 5.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1295/2018 г., I г. о., ГК, Решение № 14 от 7.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 1130/2013 г., II т. о., ТК и др./.

         В конкретния случай действително във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи, обосноваващи неправилност на обжалваното решение, а при извършената проверка на първоинстанционното решение въззивният съд не намери, че то е постановено в противоречие с императивни правни норми. По делото също така не се защитават интереси на определени частноправни субекти, за които съдът следи служебно. Назначената пред районния съд експертиза е отговорила и на всички поставени въпроси, като е дала аргументирани, ясни и безпротиворечиви отговори, поради което не се е наложило и да бъде назначавана служебно от съда нова експертиза във въззивната инстанция.

         Установено е от доказателствата по делото, че архитектурният проект за построяването на сградата на ответниците е одобрен на 15.09.1976 г. - при действието на ЗТСУ, ППЗТСУ и съответно Строителните правила и норми за изграждане на населените места /СПНИНМ/, които са отменени с влизане в сила на Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, влезли в сила на 06.11.1977 г. Установено е също така, че строителството е започнало около 2 години по-късно, но липсва нормативно установено задължение след одобряване на архитектурния проект и преди или по време на построяване на съответната сграда да се прави изменение в одобрения проект, ако междувременно е настъпило изменение в нормативната уредба. Достатъчно е съществуващият проект да е бил одобрен съгласно съществуващите нормативни актове и строителни правила и норми към момента на изготвянето му и представянето му за одобрение пред общинската администрация. При тези данни следва да се приеме, че законността на процесната сграда следва да се преценява съгласно действалите към момента на одобряване на архитектурния проект нормативни актове /закони, правилници и др./, т.е. към 15.09.1976 г., както правилно е приел и районният съд. В този смисъл въззивният съд не споделя разбирането на пълномощника на жалбоподателя, изразено в писмената защита, че приложими са строителните правила и норми, залегнали в Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ, публикувана в ДВ бр.69/02.1977 г. и бр.70/06.1977 г.

         С оглед приетата по делото експертиза следва да се приеме, че при построяването на сградите е спазено изискването на пар.19 от СПНИНМ, който предвижда във всички строителни части в един парцел, независимо от размерите му, да не се допуска застрояване на сгради една зад друга. В един парцел се допуска застрояване на две и повече сгради на установената външна строителна линия при спазване на разстояние между тях съгласно §7 и като се остави незастроена част от парцела съгласно §17. В горния случай външната строителна линия може да не бъде еднаква за всички сгради в парцела, като обаче сградите се застрояват на дълбочина най-много до установената вътрешна строителна линия към дъното на парцела. От своя страна в §7 е предвидено, че при свободно застрояване сградата трябва да отстои от страничните регулационни линии при допустима височина на същата до 2 етажа - както е в настоящия случай - най-малко 3 м. Предвидено е съответно по изключение възможност за намаляване на отстоянието до 2 м. с оглед размерите - лице и повърхност - изложението на парцелите и възможностите за застрояване. Подобно е и разрешението, дадено в пар.74, ал.2 от СПНИНМ, касаещ застрояването на селата, съгласно който в един парцел се допуска застрояване на две и повече жилищни сгради на установената външна строителна линия при спазване на разстояние между тях съгласно § 7 и като се остави незастроена част от парцела (двор) съгласно предходния параграф. Доколкото в настоящия случай се касае за застрояване на парцел в с. М.К., очевидно приложимата норма е пар.74, ал.2 от СПНИНМ, но предвиденото в нея не се различава от предвиденото в пар.19 относно двуетажните жилищни сгради – отстояние най-малко 3 м., но с възможност за намаляване на това отстоятие съгласно пар.7, ал.2 от СПНИНМ.

         Сравнявайки предвидената в проекта светла височина на жилището, височината й от нивото на първа плоча до стреха и др. и реализираното строителство, следва да се приеме, че е налице незначително разминаване в изпълнението на сградата спрямо одобрения проект, което не може да обоснове извод за незаконност на сградата. Същото се отнася и до сравнението на реализираното строителство и проекта относно предвидените прозорци на фасадата – реализираните прозорци са с два по-малко от предвидените в проекта.

         Избитите вентилационни отвори на двата етажа /на кухнята и санитарното помещение/ също са съобразени с проекта и не могат да попречат на ищеца да упражнява пълноценно правото си на собственост. Както беше посочено по-горе /при обсъждането на приетата по делото техническа експертиза/, УПИ V-. в кв.. по плана на с. М.К. е с формата на тесен и дълъг правоъгълник, като лицето му е в тясната страна на правоъгълника. Сградите на основното застрояване са в лицето на имота, като жилищната сграда на ищеца е на уличнорегулационната линия, а тази на ответниците  отстои на 3.85 м. навътре в имота - в североизточния край от уличната регулация. Двете сгради - в протежение на 5.20 м от фасадите - частично се застъпват, в останалата част се разминават. Западната фасада на жилищната сграда на ответниците е срещу източната фасада на жилищната сграда на ищеца. Разстоянието между двете е 2.05 м. в северния край на застъпването - откъм лицето и 1.80 м. в южния край на застъпването - във вътрешността. Вещото лице е заявило, че тази разлика от 0.25 м в отстоянието между двете сгради е заради това, че сградата на ищеца не сключва прав ъгъл с уличната регулация, а има леко отклонение от правия ъгъл. Именно поради това следва да се приеме, че при построяването на сградите е спазено изискването на пар.74, ал.2 от СПНИНМ, цитиран по-горе.

         Отделно от това ищецът не е представил никакви доказателства във връзка с твърдението си за лоши миризми, излизащи от вентирационните отвори на сградата на ответниците, като такива не са ангажирани и пред въззивната инстанция, поради което следва да се приеме, че това твърдение в исковата молба е недоказано.

         Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. На основание чл.272 от ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционното решение и се присъединява към тях.

         С оглед изхода на спора в полза на ответниците следва да бъде присъдено възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лв.

         Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд

 

Р      Е      Ш      И      :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 938/28.06.2019 г., постановено по гр.д. № 3851/2018 г. по описа на Пазарджишкият районен съд.

         ОСЪЖДА Г.З.К., ЕГН **********,***,  да заплати на Л.К.К., ЕГН********** и Л.Д.К., ЕГН**********, двамата от с.М.К., общ. П. разноски за въззивна инстанция в размер на 600 /шестстотин/ лв.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: