№ 625
гр. Варна, 05.11.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Г. Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20253001000461 по описа за 2025 година
., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.267 ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на БРИЗ ХИЛ ООД, подадена чрез
упълномощен процесуален представител адв.К.Д., срещу решение №318/24.07.2025г.,
постановено по т.дело №419 по описа за 2024г. на ВОС, в осъдителната част, в която
въззивното дружество Бриз хил ООД е осъдено да заплати на ищеца Г. П. Г. сумата от
7 467.99 евро, представляваща неустойка за забавено изпълнение съгласно чл.17 от
предварителен договор за изграждане и покупко-продажба на обекти в жилищна сграда от
17.03.2020г., ведно със законна лихва, считано от завеждане на исковата молба на
01.12.2023г. до окончателното изплащане, а така също и сторените разноски по делото, на
основание чл.92 ЗЗД.
В жалбата се излага, че актът на ВОС е постановен при неправилно приложение на
закона, в неговото противоположно значение, поради което е необоснован и несъобразен със
събраните доказателства. Въвежда се оплакване и за допуснати процесуални нарушения.
С тези оплаквания въззивникът претендира отмяна на осъдителната част на
първоинстанционното решение и вместо това отхвърляне изцяло на исковете.
На първо място въззивникът счита, че съдът е формирал погрешни изводи относно
неизпълнението на договора от страна на ищеца, чиято забава по арг. от чл.19 от
предварителния договор, а в случая същата се изразява в незаплащане на продавача на
поредна вноска от цената в посочените срокове, то продавачът не е длъжен да изпълни
насрещното си задължение. Освен това, съдебният състав не бил посочил периода на
допуснатата от ответника забава, а предвид допусната и от ищеца такава, съдът е следвало
да съобрази същата относно периода на забавата на ответника. Твърди се, че съдът е
възприел изцяло твърденията на ищеца за дължима неустойка от 10%, възлизаща на
17 599.99 евро. Срещу това, въззивникът твърди, че още с първата допусната от ищеца
забава, той не е бил длъжен да изпълни своите насрещни задължения по арг. от чл.19 от
договора. Твърди се, че съдът е формирал погрешен изводи, че клаузата на чл.19 от договора
не намирала приложение, тъй като касаела пълно неизпълнение. Напротив, твърди се, че
1
такъв извод противоречи на всякаква търговска логика. Въззивникът излага, че е
недопустимо ищецът/купувач/ да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение
като претендира недължима неустойка единствено, за да има право на прихващане с
последната си дължима по договора вноска. Страните изрично били договорили, че всяко
неизпълнение на купувача ще даде възможност на насрещната страна да не изпълни своите
задължения.
На следващо място въззивникът твърди, че забавата му се дължи на действията на
административните органи при Община Варна и ЕРП Север АД, поради което същият не
следва да носи отговорност за същите по арг. от чл.15 и чл.16.3 от договора, като сроковете
се удължават с 90 дни. Продавачът носи отговорност, съгласно чл.14, единствено ако
виновно не изпълни задълженията си в уговорените срокове. Съдът не е изследвал
причината за посочената забава, която не се корени в поведението на страната по договора.
Съдът се ограничил да посочи единствено, че липсва забава от страна на общината и Енерго
про АД.
В петитума на жалбата е отправено искане за извършване преценка за валидност и
допустимост на съдебния акт.
С допълнителна молба от 26.08.2025г., в изпълнение на дадени от съда указания по
администриране на жалбата, въззивникът БРИЗ ХИЛ ЕООД е посочил, че не претендира
изменение на първ.решение в частта за разноските съгласно чл.248 ГПК, а единствено
съобразяването им с последиците от обжалването.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор вх.№27080/24.09.25г. по жалбата, подаден
от ищеца Г. П. Г. чрез адв.Евг.Р., за нейната неоснователност. Излагат се аргументи в посока
на допусната от ответното дружество над двугодишна забава в изпълнението на
предварителния договор за изграждане и покупко-продажба на жилищна сграда от
17.03.2020г., съгласно който ответникът е следвало да въведе сградата в експлоатация до
29.12.20г. Вместо това, същата била въведена в експлоатация на 10.06.2022г. съгласно
удостоверение №84/10.06.22г. на гл.архитект на район Приморски наобщина Варна. Страната
се позовава на качеството на продавача на търговец и завишените критерии за отговорността
му съгласно чл.302 ТЗ и чл.63, ал.2 ЗЗД. Твърди, че отговорността му е подобна на
изпълнителя при ползване на подизпълнители, по отношение на допусната поради
административни дейности на общината и ЕРП Север, забава. Счита, че ответникът е
следвало да уведоми ищеца за изменение в крайните срокове по договора, а по делото не са
били ангажирани доказателства за това. Излага подробни аргументи в посака договорната
отговорност на изпълнителя -продавач по договора. /цит. и съдебна практика/ Моли за
отхвърляне на въззивната жалба.
Предмет на производството е и въззивна жалба вх.№23573/15.08.2025г. на ищеца Г.
П. Г., депозирана чрез адв.Евг.Р., срещу решението на ВОС в частта, в която е уважено
възражение за прихващане на ответника за сумата общо 8 800 евро, представляваща
неустойка за забавено плащане на продажната цена по покупко-продажбата, дължима след
акт 15, за периода 01.11.21г. до 07.07.22г.; сумата от 224 евро, неустойка за забавено плащане
на цената, след акт 14, за периода 21.02.21г. до 28.02.21г. и сумата от 1108 евро, неустойка за
забавено плащане на цена, дължима след въвеждане на сградата в експлоатация, за периода
от 01.09.22г. до 02.11.22г., както и в частта, в която е отхвърлен иска спрямо ответника Я.
С. С., за осъждането му солидарно с останалите ответници /вкл. Бриз хил ЕООД/ да заплати
на ищеца Г. П. Г. сумата от 17 599.99 евро, неустойка за забавено изпълнение, дължима
съгласно чл.17 от предварителния договор ведно със законната лихва върху сумата, като
неоснователен.
В частта, в която е отхвърлен иска за останалата част от сумата както и за
солидарното осъждане на втория ответник С. В. С., решението на ВОС е влязло в законна
сила поради липса на обжалване.
2
В жалбата се твърди, че решението в тази му част е неправилно, поради което се
претендира отмяната му /в частта по възражението за прихващане на ответника Бриз хил
ЕООД и по отношение на отв.Я. С./ и вместо това отхвърляне на възражението за
прихващане на ответника и уважаване на иска спрямо Я. С..
Основното оплакване на ищеца е за недоказване от страна на ответника, че
изпълнителят е уведомявал своевременно ищеца за падежите на отделните плащания, т.е. за
за издадени в хода на строителството актове, пораждащи задълженията на купувача за
плащане на вноски от цената. Поради това, въззивникът поддържа,че за ищеца не е настъпил
падежът и същият не е допуснал забава в изпълнението си по договора. Изводите на съда се
основават на погрешно възприети, въз основа на събраните доказателства, фактически
изводи за уведомяване на ищеца чрез служебен имейл адрес на Геотерм АД –
*********@*****.***. Твърди се, че водените от ищеца свидетели са опровергали доводите
на ответника, а освен това ел.поща не била посочена в договора като средство за
комуникация между страните.
В срока за обжалване на първоинстанционното решение е постъпило допълнение
към ВЖ на Г. П.Г. вх.№24115/22.08.2025г. /изпратено по пощата на крайната дата
20.08.25г./, подадена чрез адв.Д.В., с приложено по въззивното дело пълномощно за
процесуално представителство. Решението се обжалва в същата част като по основната
въззивна жалба.
С допълващата въззивна жалба се навеждат оплаквания освен за неправилност и
необоснованост на решението, и за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в
недопускане на доказателствени средства на ищеца по оспорване основателността на
възражението за прихващане. Твърди се, че възражението е било неправилно уважено
изцяло от първата инстанция.
Твърди се, че основният извод на съда, че с извършени от ищеца частични плащания
непосредствено след издаване на съответните актове по строителството, сочещи неговото
уведомяване за падежите, е погрешен. Твърди се, че при съвкупен анализ на доказателствата
по делото съдът е следвало да стигне до извод, че ищецът не е бил надлежно уведомяван за
падежите на отделните плащания, освен по фактура №53/05.07.22г., издадена от ответника с
основание „вноска по договор Акт 15“. Длъжникът не е изпаднал в забава към датите на
издаване на съответните актове – Акт 14, Акт 15 и удостоверение за въвеждане на сградата в
експлоатация. Твърди се, че и да е искал да плати ищецът е бил в невъзможност за това, тъй
като е следвало ответникът да му изпрати покана с фактура, посочваща и конкретна б.см. за
плащане на съответната част от цената. До изпращането на такава покана длъжникът е бил
освободен от последиците на забавата поради неоказаното кредиторово съдействие. /в
договора страните били уговорили плащане по б.см. в Експресбанк АД, а по т.дело №2/24г.
на ДОС се съдържало признание на ответника, че е сменил Б.ата си сметка първо в Банка
ДСК ЕАД, а от 2022г. в ПИБ АД. Твърди се, че ищецът е заплащал части от цената към
момента на издадените фактури, поради което не е налице забава, съотв. и отговорност по
чл.92 ЗЗД. За онагледяване на това твърдение въззивникът посочва приложението към ССЕ
на л.485 по делото. Плащанията са правени на деня на издаване на фактура от ответника или
на проформа. Тези дати не съвпадат с твърдените от ответника по възражението му за
прихващане, които дати обвързват дължимостта на цената с актовете по строителството.
Вноската, дължима след въвеждане в експлоатация на сградата, в размер на 8 625.558 евро е
платена в хода на производството. Претендира се неоснователност на възражението за
прихващане поради липса на допусната от ищеца забава в плащане на вноските от цената
съгласно уговореното.
Отделно от това, въззивникът поддържа, че съдът не е обсъдил доводите на ищеца за
недължимост на последната вноска от 8 625.558 евро поради наличие на виновно
неизпълнение задълженията на продавача по предварителния договор, който е отнел избено
3
помещение към ап.2 на етаж 1, въз основа промени по реда на чл.154 ЗУТ, и го е
трансформирал в асансьорно помещение. Това съществено неизпълнение на договора води
до неизправност на продавача, който претендира пълното плащане на продажната цена.
Твърди се, че такова възражение е било своеременно въведено от страната чрез адв.Б. с
молба от 01.04.2025г., в която са били направени и доказателствени искания, неоснователно
оставени без уважение от съда. Въвежда се възражение, че ищецът е упражнил правото си
на задържане на цената от 8 625.558 евро до окончателно уреждане на отношенията по
повод на строителството – във връзка с преустройство на прилежащото избено помещение в
друг вид по предназначение, на основание чл.90, ал.2 ЗЗД. Позовава се на разменена
кореспонденция между страните и конкретно на писмо на ищеца до ответника от
03.11.2023г.
На самостоятелно основание, въззивникът се позовава на отговорност и на кредитора
за неизпълнението съгласно чл.83 ЗЗД. В тази връзка въззивникът отново се позовава на
липсваща част от обещания по договора обект на собственост на ищеца. Още повече, че
преустройството е въведено в спора като възражение срещу забавата на строителството по
почин на продавача. Твърди се, че съдът не е обсъдил тези доводи срещу възражението за
прихващане. Прави се оплакване, че съдът неоснователно е отхвърлил доказателствените
искания на ищеца, видно от протоколно определение от 03.04.25г., като същите са били
допустими и относими. С жалбата се прави искане съгласно чл.266, ал.3 ГПК, за допускане
на доказателствата, поискани с молба от 01.04.2025г. на ищеца, чрез които да бъде
установена неоснователност на възражението за прихващане. Недопускането им от
първоинстанционния съд се сочи като процесуално нарушение.
На следващо място се твърди, че решението е постановено е в нарушение на
материалноправната разпоредба на чл.104, ал.2 ЗЗД. Твърди, че доколкото ищецът не е
изпаднал в забава за плащане на съответните части от цената към датите на издаване
актовете по строителството, и се е нуждаел от съдействието на кредитора си, за да извърши
плащане, то вземанията се считат погасени на най-ранната възможна дата, на която
прихващането е могло да се извърши. Твърди се, че съдът е подходил по друг начин, който се
оспорва като неправилен, като от общия размер на неустойката, дължима на купувача от
общо 10% от продажната цена е приспаднал общия сбор на неустойките, изчислени и за
периоди, в които не е имало забава на ищеца.
В срока за отговор по жалбата е постъпило становище от Я. С. С., чрез адв.Г.Г., за
неоснователност на жалбата в тази част. Въведени са възражения и за нейната нередовност,
доколкото в същата не са изложени основания за обжалване на решението в тази част. Не се
сочат конкретни пороци на решението. Начина на предявяване на претенцията – за
солидарно осъждане на двамата ответници Я. С. и С. С., водят до недопустимост въззивният
съд да се произнесе по този иск разделно, само по отношение на Я.С.. Претендират се
сторените по делото разноски.
Съгласно отговор, подаден от Бриз хил ЕООД, чрез общия пълномощник адв.Г.Г.,
жалбата на ищеца е неоснователна. Излагат се аргументи по въведените с въззивната жалба
на ищеца и допълнението към същата, оплаквания. Страната счита, че едва с жалбата си
страната въвежда твърдения за необходимостта от отправяне на покана за плащане с
фактура. Начина на плащане не е необходим реквизит на фактурата съгласно чл.114 ЗДДС, в
каквато насока са доводите на ищеца във въззивната му жалба. Тези доводи противоречат на
неоспорените плащания между страните както и на приетата и неоспорена експертиза по
делото. Счита за неоснователни доказателствените искания и твърденията за допуснати от
съда процесуални нарушения, поради което се претендира отхвърляне на исканията по
чл.266, ал.3 ГПК. Не са налице основания за намаляване на обезщетението на ищеца или да
освобождава същия от отговорност съгласно чл.83 ЗЗД. /предмет на други производства е
възражението на ищеца по чл.83 ЗЗД/ Възражението по чл.90 ЗЗД за неизпълнен договор е
4
следвало да бъде въведено още към момента на падежа, а не едва с допълнението към
жалбата.
Отделно от това, страната оспорва наличието на виновно неизпълнение от страна на
Бриз хил ЕООД, тъй като са налице обективни основания за забавата. Споделя си като
правилно и основателно извършеното от съда прихващане до размера от 7 467.99 евро.
Възражението за прихващане е било своевременно релевирано в процеса, прието и
разгледано.
Съобразно отговор, подаден от третото лице помагач на ответниците –
Електроразпределение Север АД, представлявано от адв.Н.Б., въззивната жалба на ищеца е
неоснователна. Счита, че съдът правилно е установил фактическата страна по спора.
Споделят се направените от първата инстанция изводи по същество. Страната счита, че е без
значение за спора кога ответното дружество е уведомило ищеца за допуснатата забава.
Анализират се клаузите от договора и извършените от страните действия по изпълнението
му като се излага, че съдът правилно е тълкувал извършените от ищеца частични плащания
след издаването на съответните актове – Акт 14, Акт 15 и удостоверение за въвеждане в
експлоатация. Правилно съдът приел заключението на счетоводната експертиза като уважил
възражението за прихващане с посочените суми. /до уважения размер/ Противно на
заявеното във въззивната жалба ищецът не доказал, че е изпълнил задълженията си по
чл.2.2.- чл.2.4 от предварителния договор. Обосновано е уважено възражението за
прихващане съгласно чл.103 ичл.104 ЗЗД. Счита, че електроразпределителното дружество не
носи отговорност за забавата на ответното дружество така, както е приела и първата
инстанция в мотивите си. Дружеството посочва конкретно поетите от него задължения по
двата договора за присъединяване, съответно от 02.01.2019г. и от 15.01.2020г. като твърди,
че е изправна страна по същите. Евентуално, ако е допусната забава, тя не се дължи на
поведението на дружеството, а е предпоставена от законово определени срокове съгл.чл.9 от
договорите за присъединяване на обект към ЕРМ и издаденото разрешение за строеж
№18/ГИ/12.03.2021г. за изграждане на външно кабелно ел.захранване в процесния имот за
застрояване. Наложилата се промяна в кабелното ел.захранване се дължи на промяна на
инвестиционните намерения на ответното дружество по време на строителството съгл.чл.154
ЗУТ, което е наложило ново проектиране и изготвяне на инв.проект за тази част. /свързано с
промяна местоположението на шкаф кабелен тип ШК -4 и електромерно табло нип ТЕПО в
УПИ XXXVIII-78 в кв.21 по плана на ж.к.Бриз. В тази връзка е издадена допълнителна
заповед към разрешението за строеж, №115/14.12.2021г., на осн.чл.154, ал.5 ЗУТ. Сроковете
за изпълнение следователно за това дружество възникват едва от стабилизиране на
разрешението и заповедта към него, съобразно моментът на връчването им на
заинтересованите лица. На 22.02.22г. е издадено разрешение за ползване на началника на
РДНСК -Варна на външно кабелно ел.захранване, което сочи на своевременно изпълнение
задължението на Електроразпределение Север АД.
Ответникът С. В.С. не е получил препис от жалбата, доколкото решението спрямо
същия не е предмет на обжалване.
Не е постъпил отговор от третото лице помагач Община Варна, на която е редовно
връчен препис от въззивната жалба на ищеца.
Въз основа на разменените книжа въззивният съд намира, че подадените две въззивни
жалби са допустими и редовни. Същите са подадени от страни в производството, чрез
надлежно упълномощените им процесуални представители, в законовите срокове и срещу
обжалваеми части от решението на ВОС.
Страните не правят нови доказателствени искания.
С допълнителна жалба на Г. Г., подадена чред адв.В., се подновява искането,
направено от същия с молба от 01.04.2025г., а именно, видно от молбата на л.125 по
делото/том втори/ са поискани свидетелски показания за промяната в проекта на сградата
5
досежно ползването и предназначението на избено помещение №2 в машинно помещение
съгласно чл.154 ЗУТ както и СТЕ, по която вещото лице, след запознаване с проектната
документация за строежа на процесната сграда, да посочи има ли извършени промени в
проектната документация на обекта след 17.03.2020г. до датата на въвеждане на сградата в
експлоатация и в какво се изразяват; има ли извършени промени в предназначението на
помещение №2 и какво е това изменение? Поставен е въпрос и към ССЕ -какъв е размерът
на неустойката за забава за периода от 29.12.2020г. до 10.06.2022г./удостоверение за
въвеждане в експлоатация/
Съгласно чл.266, ал.3 ГПК, във въззивното производство може да се иска събиране на
доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални
нарушения. Освен това, съгласно т.3 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е
длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед,
освидетелстване/ само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция
процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало
неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени
в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за
служебно прилагане на императивна материалноправна норма.
Въззивният състав намира, че не се установява посоченото по-горе основание за
събиране на поисканите доказателства.
Доколкото въззивникът Г. се позовава във въззивната си жалба на допуснато от
първ.съд процесуално нарушение по оставане без уважение направени своевременно от
страната чрез адв.Б. доказателствени искания, на основание чл.266, ал.3 ГПК, съставът на
АС следва да извърши преценка на подновеното с жалбата доказателствено искане. В тази
връзка се констатира, че доказателствените искания са били оставени без уважение от първ.
съд с протоколно определение от 03.04.2025г. /л.128 и сл./ поради тяхната неотносимост -
фактите, за чието установяване са поискани свидетелите и СТЕ, не са били въведени от
ищеца с исковата и допълнителната искова молба, а едва в първото съдебно заседание. По
отношение на искането към ССЕ съдът е посочил, че отговорът на въпроса не изисква
ползването на квалифицираните знания на вещо лице.
Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си в съответствие с изискванията на
чл.235, ал.2 ГПК и чл.236, ал.2 ГПК като изложи самостоятелни фактически и правни изводи
по същество на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в
пределите, очертани от въззивната жалба и от отговора по чл.263 ГПК. Съдът намира, че
въззивникът следва да уточни кои факти с правно значение цели да установи посредством
поисканите доказателства, тъй като съгласно молбата вх.№ТД419-24 от 01.04.2025г. /на л.125
по първ. дело/ доказателствените искания са поискани във връзка с установяване забавата на
ответника за изпълнение на договора и въвеждане на сградата в експлоатация, а с
настоящата въззивна жалба същите целят установяването на други факти, видно от т.II от
допълнението към въззивна жалба, на л.48. Спорът за последната вноска от цената в размер
на 8 625.558 евро е предмет на разделената част от производството по делото и сумата не е
част от приетото възражение за прихващане на Бриз хил ЕООД. В тази връзка, настоящият
състав не намира основание за уважаване на доказателственото искане. Освен това,
съобразно направено и от ответното дружество Бриз хил ЕООД аналогично искане в молба
вх.№18129/24.06.2025г. /л.493, том трети/, това обстоятелство не е било спорно. /относно
извършена промяна в предназначението на едно от избените помещения в машинно/.
Изложените от ищеца чрез адв.В. доводи за упражнено от страната възражение за
неизпълнен договор съгласно чл.90 ЗЗД и възражение по чл.83 ЗЗД се явяват нови
възражения, въведени за първи път във въззивното производство, ако се поддържат като
такива, а не като доводи, поради което и направените понастоящев в тази връзка
доказателствени искания, се явяват преклудирани. Същите са и неотносими към
6
предметните предели на настоящия спор. Независимо от това, доколкото искане за
изслушване на съдебно-техническа експертиза във връзка с извършените промени в
проектната документация, са правени в хода на процеса и от ответника Бриз хил ЕООД, и от
третото лице помагач Електроразпределение Север АД, чрез адв.Б., съдът ще се произнесе по
това искане окончателно в съдебно заседание след изслушване становището на всички
страни.
Въз основа на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на БРИЗ ХИЛ ООД, подадена чрез
упълномощен процесуален представител адв.К.Д., срещу решение №318/24.07.2025г.,
постановено по т.дело №419 по описа за 2024г. на ВОС, в осъдителната част, в която
въззивното дружество Бриз хил ООД е осъдено да заплати на ищеца Г. П. Г. сумата от
7 467.99 евро, представляваща неустойка за забавено изпълнение съгласно чл.17 от
предварителен договор за изграждане и покупко-продажба на обекти в жилищна сграда от
17.03.2020г., ведно със законна лихва, считано от завеждане на исковата молба на
01.12.2023г. до окончателното изплащане, а така също и сторените разноски по делото, на
основание чл.92 ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ втора въззивна жалба ведно с допълваща я въззивна
жалба, подадени от ищеца Г. П.Г., първата чрез адв.Р., а допълващата чрез адв.В., срещу
решението на ВОС по т.дело №419/2024г. в частта, в която е отхвърлен иска поради уважено
възражение за прихващане на ответника Бриз хил ЕООД за сумите: 8 800 евро,
представляващи неустойка за забавено плащане на продажната цена /дължима след акт 15/
за периода 01.11.21г. до 07.07.22г.; сумата от 224 евро, неустойка за забавено плащане на
цената, след акт 14, за периода 21.02.21г. до 28.02.21г. и сумата от 1108 евро, неустойка за
забавено плащане на цена, дължима след въвеждане на сградата в експлоатация, за периода
от 01.09.22г. до 02.11.22г. както и в частта, в която е отхвърлен иска за неустойка спрямо
солидарно задължения ответник Я. С. С., за осъждането му солидарно с останалите
ответници /вкл. Бриз хил ЕООД/ да заплати на ищеца Г. П.Г. сумата от 17 599.99 евро,
неустойка за забавено изпълнение, дължима съгласно чл.17 от предварителния договор
ведно със законната лихва върху сумата, като неоснователен.
В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.
УКАЗВА на въззивника Г. Г., че доколкото в жалбата му и допълващата я втора
въззивна жалба няма посочени оплаквания по отношение решението на ВОС спрямо
ответника Я. С.С., въззивният съд дължи преценка единствено за валидност и допустимост
на съдебния акт в тази част, а по отношение правилността му само, ако е свързано с
нарушение на императивна правна норма.
УКАЗВА на въззивника Г. Г. най-късно в съдебно заседание, чрез пълномощника си
адв.В., да уточни доводите в т.III на въззивната жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания в допълваща въззивна жалба
на ищеца Г. Г., подадена чрез адв.Д.В., препращащи към молба от 01.04.2025г. на адв.Б..
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 16.12.2025г.
от 14.00 часа, за които дата и час да се призоват страните, вкл. третите лица -помагачи, с
връчване на препис от настоящото определение, а на въззивника Г.Г. - и препис от
постъпилите отговори на Я. С., Бриз хил ЕООД и Електроразпределение Север АД.
ДА НЕ СЕ ПРИЗОВАВА по настоящото дело ответникът С. В. С., по отношение на
който решението е влязло в законна сила.
7
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл.7 ГПК, съдът:
УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до електронното дело
на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови заявления, подадени чрез портала
ЕПЕП.
УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл. 80 ГПК на сторените
разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и при пропускане на
крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за
представянето на справка за разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването
им, правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8