РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Бяла, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и трети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Димитров
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно
наказателно дело № 20254510200272 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на З. Е. С., ЕГН **********, с адрес в гр.А.,
обл.Б., ул.“Г.“ № ., вх.., ет.., против Наказателно постановление № 38-0011647
от 19.08.2025г., издадено от Началник Областен отдел „Автомобилна
Администрация“ – Русе, с което на жалбоподателя на основание чл.53 от
ЗАНН е наложено административно наказание „Глоба” по чл.177, ал.3, т.1,
пр.2 от ЗДвП в размер на 3 000 лева, за извършено нарушение на чл.139, ал.1,
т.2, пр.2 от ЗДвП във връзка с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г.
на МРРБ.
Жалбоподателят счита, че така издаденото наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като АУАН и НП са издадени при липса
на материално-правна компетентност. Счита, че наложеното наказание е
необосновано и несправедливо, като се иска отмяната му като несъответно на
тежестта на нарушението. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. В съпроводителното писмо се застъпва становище за
неоснователност на жалбата.
РП – Русе, ТО - Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и
не вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 23.07.2025г., св. Д. – инспектор в ОО „АА“ – Русе, изпълнявал
служебните си задължения съвместно с К. Ц., като се били позиционирали в
гр.Б., главен път Е85, до магазин „Н. М“. Около 20:30ч., спрели за проверка
товарен автомобил „С.“ с рег.№ ... от кат. N3, с прикачено към него
полуремарке „В.“ с рег.№ . от кат. О4, извършващ обществен превоз на товари
– пшеница по маршрут с.Б. – гр.В. с пътен лист № 0044058 от 22.07.2025г.,
1
товарителница с № 0565222 от 23.07.2025г. В хода на проверката било
извършено контролно замерване със стационарна везна, собственост на ЕТ К.
Ш., ЕИК ., находяща се в гр.Б., обл.Р. ул.“К.Ф.“ № ., при което се установило,
че масата на съчлененото ППС е 50 480кг, тоест надвишава нормите от 40
000кг с 10 480кг. За извършеното нарушение бил съставен АУАН, който
водачът подписал без възражения. Въз основа на така съставения АУАН, било
издадено и процесното НП, връчено на жалбоподателя лично на 04.09.2025г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в
законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Съдът намира, че актът за установяване на административното
нарушение е съставен от длъжностно лице по чл.189, ал.1 вр. с чл.166 от
Закона за движение по пътищата, а обжалваното НП е издадено от
компетентен орган и в съответствие с процесуалните правила съгласно чл.189,
ал.12 от ЗДвП. Предвид изложеното за съда няма съмнения относно
компетентността на актосъставителя и наказващия орган. Последният е
надлежно оправомощен да издава НП съгласно Заповед РД-08-107 от
29.02.2024г.
По делото не се спори относно фактическата страна на така
установеното нарушение, като акцентът е поставен единствено от правна
страна - твърди се, че органите на „Автомобилна администрация“ не са
материално правно компетентни да установяват, респективно да
санкционират за нарушения свързани с общата маса, осовото натоварване и
габаритните размери на ППС. Излагат се съображения, че с действащата към
момента на нарушението редакция на нормата на чл.167, ал.3, изр. второ от
ЗДвП, контролът относно общата маса, осовото натоварване и габаритните
размери се осъществява от длъжностните лица на Агенция „Пътна
инфраструктура“. Едва с изменението на закона, което влиза в сила от
07.05.2026г. тези контролни функции се възлагат на органите на ИА
„Автомобилна администрация“. Предвид това се твърди, че актът е съставен
от лице, което няма компетентност да установява нарушения свързани с
претоварването на ППС.
Съдът намира възражението за неоснователно. Действително, в
разпоредбата на чл.167, ал.3, изр. второ от ЗДвП е разписано, че общата маса,
осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се
контролират от длъжностни лица на Агенция „Пътна инфраструктура“, но „…
с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от
разрушаване.“. Тоест, компетентността на длъжностните лица на АПИ е да
установяват извършването на нарушенията, които засягат разпоредбите на
Закона за пътищата. Именно Закона за пътищата се отнася до обществените
отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението,
стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на
пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната
инфраструктура в Република България. Докато в конкретния случай
компетентността на органите на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ произтича от нормата на чл.166, ал.1, т.1 от ЗДвП, които
контролират спазването на правилата за извършване на обществен превоз и
2
превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи
свързани с извършването на превоза. Това произтича от различната
регламентация на обществените отношения, доколкото ЗДвП има за основно
предназначение опазване живота и здравето на участниците в движението по
пътищата, улесняване на тяхното придвижване, опазване имущество на
юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването
от моторните превозни средства. Именно и с оглед на това е изричното
регламентиране на функциите им по чл.166, ал.2, т.8 от ЗДвП, където е
предвидено, че „имат право да ползват технически средства за измерване на
размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата
изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за
превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и за проверка на
обезопасяването на превозваните товари“. Нелогично би било законът да им
възлага функции, без да могат да вземат отношение при установяване на
съответно нарушение.
Понастоящем е налице произнасянето с Тълкувателно постановление №
2 от 08.10.2025г. по тълк. дело № 5/2023г. на ВАС и ВКС, в което се приема, че
„Водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно
средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице
разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл.
139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на
пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза,
съответно не е наредил превоза.“.
Процесуалният представител на жалбоподателят излага съображения, че
органите на „Автомобилна Администрация“ нямат функционална
компетентност да издават НП по ЗДвП относно движение на тежки ППС.
Акцент в тази насока се поставя в последната част от мотивите на
тълкувателния акт, в която е прието, че „Действително, в разпоредбата на чл.
37 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ е предвидено съответните служби
за контрол на Министерство на вътрешните работи и Агенция „Пътна
инфраструктура“ да спират и извършват проверка на спрелите и навлезлите в
обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки ППС,
както и да съставят актове на водача, на товародателя, на съпровождащото
лице и на другите длъжностни лица извършили визираните в същата норма
нарушения“. Безспорно това е така, но следва да се обърне внимание, че се
касае именно за „извършили в същата норма нарушения“, а посочените в тази
норма нарушения са свързани с ППС, за които е издадено или следва да има
издадено разрешение или подлежат на регистрация по реда на специален
закон. В останалите случаи е приложима общата компетентност установена
именно за органите на „Автомобилна администрация“, касаещи контрола на
правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на
пътници и товари.
При извършената служебна проверка съдът намира, че са допуснати
нарушения във връзка с ангажиране административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Нарушението не е безспорно установено и в
този смисъл не е доказано неговото извършване. Това следва от
обстоятелството, че за общата маса на товара и съчлененото ППС не са били
налични документи, като например кантарна бележка, от която да е видно
каква е била масата на товара и общата маса на съчлененото ППС.
Служителите на ОО „АА“ не са извършили измерване с техническо средство –
съобразно правомощията си по чл.166, ал.2, т.8 от ЗДвП, като за измерването
на композицията е бил ползван кантар на ЕТ Камен Шишков, който обаче не
може да се приеме за годно техническо средство за извършване на тази
3
проверка, като и в АУАН не е посочено дали същият отговаря на изискванията
на Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол. Така не може да се приеме по категоричен и безпротиворечив начин,
че е било използвано техническо годно и проверено по съответния ред
измервателно средство за определяне общата маса на композицията. На
следващо място, за доказване на измерената маса е била направена снимка с
неустановено техническо средство и възпроизведена на хартиен носител,
което не представлява годно и допустимо доказателствено средство в процеса.
По тези съображения, съдът счита, че наказателното постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН на
жалбоподателя се следват разноски за производството, които съобразно
представения договор за правна защита възлизат на сумата от 100 лева. На
основание § 1, т.6 от ДР на АПК, разноските следва да бъдат възложени в
тежест на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, която има
правосубектност като юридическо лице съгласно чл.2, ал.1 от Устройствен
правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0011647 от 19.08.2025г.,
издадено от Началник Областен отдел „Автомобилна Администрация“ – Русе,
с което на З. Е. С., ЕГН **********, с адрес в гр.А. обл.Б.с, ул.“Г.а“ № ., вх..,
ет.., на основание чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание
„Глоба” по чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП в размер на 3 000 лева, за извършено
нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във връзка с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“
от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ със
седалище в гр.София, ул.“Й.В.Гурко“ № 5, да заплати на З. Е. С., ЕГН
**********, с адрес в гр.А., обл.Б., ул.“Г.“ № ., вх.., ет.., сумата от 100 лева –
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: __________/п/_____________
4