Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
15.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Лора
Димова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 8009 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 28.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 14006/ 2017 г.
на Софийски районен съд, ГО, 74 състав, Н.Г.К. /ЕГН **********/ е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД /ЕИК *****/ на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150
ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 12.48 лева- за
доставена до ап.2, находящ се в гр. София, жк „*****, през периода от 8.03.2014 г. до 30.04.2014 г. топлинна енергия, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 8.03.2017 г., до
окончателното й изплащане; сумата 3.20 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за ТЕ за периода
8.08.2014 г.- 13.02.2017 г.; и сумата 3.45 лева, представляваща главница за
услугата дялово разпределение за периода от 8.03.2014 г. до
30.04.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба- 8.03.2017 г., до окончателното й изплащане, както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 140.23 лева- разноски
по делото, съразмерно на уважената част на исковете, като
исковете са отхвърлени: относно
главницата за топлинна енергия- за разликата над уважения размер от 12.48 лева до пълния предявен размер от
96.71 лева, или за сумата 84.24 лева,
претендирана за периода от 1.05.2013 г. до 7.03.2014 г., ведно със законната
лихва от 8.03. 2017 г. до окончателното й изплащане, поради
погасяването й по давност на основание чл.111, б.„в“ ЗЗД; относно
лихвите за забава върху главницата за ТЕ- за разликата над присъдената сума от
3.20 лева до пълния предявен размер от 23.47 лева за периода от 8.08.2014 г. до
13.02.2017 г.; относно главницата за услугата дялово разпределение- за разликата над сумата 3.45 лева до
пълния предявен размер от 18.36 лева, или за сумата 14.91
лева, претендирана за периода от 1.05.2013 г. до 7.03.2014 г.,
ведно със законната лихва от 8.03.2017 г. до окончателното й изплащане, поради погасяването й по давност на
основание чл.111, б.„в“ ЗЗД; и
относно лихвите за забава върху главницата за дялово разпределение- за сумата 4.70 лева, претендирана за периода
8.08.2014 г.- 13.02.2017 г. /изцяло/.
Постъпила
е въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД- *** /ищец по делото/, в която
са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС
решение в частта му, в която са отхвърлени предявеният от дружеството иск по
чл.79, ал.1 ЗЗД ГПК относно главницата за топлинна енергия- за горницата над
сумата 12.48 лева до пълния
предявен размер от 96.71 лева, или за
сумата 84.24 лева, претендирана за периода 1.05.2013 г. до 7.03.2014 г., ведно
със законната лихва от 8.03.2017 г. до окончателното й изплащане, и искът по
чл.86 ЗЗД относно лихвите за забава върху главницата за ТЕ /т.е. за сумата
20.27 лв.- горница над присъдената сума от 3.20 лева до пълния предявен размер
от 23.47 лева/, и в частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната
му и да бъде постановено решение за присъждане на горните суми, ведно с разноски
по делото.
Подадена
е въззивна жалба срещу постановеното
от СРС решение и от ответницата Н.Г.К.- чрез особен представител по чл.47 ГПК,
с искане да бъде постановена отмяната му като неправилно в осъдителната му част
за сумата 12.48 лева- стойност на потребена
топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба- 8.03.2017 г., до окончателното й изплащане; за сумата 3.20 лева- лихва за забава върху главницата за ТЕ за периода
8.08.2014 г.- 13.02.2017 г.; за сумата 3.45 лева- такса за услугата дялово
разпределение; и за сумата 140.23 лв.- разноски по делото.
Насрещните
главни страни взаимно оспорват подадените по делото въззивни жалби.
Третото
лице- помагач на ищеца- „Б.Б.“ ООД- *** не изразява становище по жалбите на главните
страни.
Предявени са искове с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.1 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбите,
с които е сезиран настоящият съд, са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са
процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо- в обжалваните части.
По същество решението- в обжалваните от
насрещните главни страни части, е правилно като краен резултат и следва да бъде
потвърдено.
За да постанови решението си,
първоинстанционният съд е приел, че част от процесните главни вземания- предмет
на предявения от „Т.С.” ЕАД осъдителен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, не са дължими,
поради основателност на заявеното от ответницата Н.К. /чрез особен
представител/ правопогасяващо възражание за давност по чл.111, б.„в” ЗЗД, при
съобразяване на обстоятелството, че давността е прекъсната на 8.03.2017 г.,
когато е подадена исковата молба по делото.
Не е допуснато при постановяване на
обжалваното решение поддържаното в жалбите нарушение на материалния закон. Основателно е възражението на ответницата
/чл.120 ЗЗД/ за изтекла погасителна давност за част от вземанията за стойността
на претендираната топлинна енергия, а
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 8009/ 2019 г.- СГС,
ГК, ІV- Б с-в
именно за процесните вземания, чиято
изискуемост е настъпила до 8.03.2014 г. Това са вземанията за цената на
доставена в процесния имот през периода от 1.05.2013 г. до 31.01.2014 г.
топлинна енергия, вкл. част от вземанията, за които е издадена обща фактура /за
изравнителна сметка/ на 31.07.2014 г. Според приложената в първоинстанционното
производство изравнителна сметка, за отоплителния сезон м.05.2013 г.- м.04.2014
г. е фактурирана топлинна енергия на стойност 1 396.04 лв. /прогнозно
потребление/, като е налице подаден от ФДР изравнителен резултат в размер на 96.76
лв., представляващ сума за доплащане от абоната, вследствие на което дължимата
за периода сума е определена на 1 492.80 лв., за част от която- в размер
на 1 480.24 лв., е издадена цитираната обща фактура на 31.07.2014 г. В този
смисъл са и констатациите на вещото лице по изслушаната в първоинстанционното
производство съдебно- техническа експертиза, прието като неоспорено от страните
и възприето от настоящия съд като обективно дадено. При така установената
фактическа обстановка, предвид настъпилата преди 8.03.2014 г. изискуемост на
част от посочените по- горе вземания- в общ размер от 84.23 лв., правилно е
прието в обжалваното решение, че същите са погасени
по давност. Доколкото предмет на предявения по делото иск по чл.79, ал.1 ЗЗД е горепосоченото изравнително вземане, представляващо стойност на потребена
през целия процесен период топлинна енергия, обстоятелството, че е установено с
изравнителната сметка, за която е издадена обща фактура на 31.07.2014 г., не
рефлектира върху изводите на съда за погасяването му по давност.
Съобразно даденото в Тълкувателно решение №
3/ 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/ 2011 г. на ВКС- ОСГТК разрешение относно
приложимия за процесните периодични главнични вземания специален давностен срок
и при съобразяване на обстоятелството, че давността е прекъсната на 8.03.2017
г., когато е подадена исковата молба по делото, се налага извод за
основателност на поддържаното от ответника правопогасяващо възражение за
давност по чл.111, б.„в” ЗЗД за горепосочената сума- главница, което правилно е
уважено с обжалваното първоинстанционно решение, довело до отхвърляне на иска
по чл.79, ал.1 ЗЗД за посочената сума като неоснователен, поради погасяване на
вземането по давност.
Съобразно
нормата на чл.119 ЗЗД за погасено по давност следва да се счита и акцесорното
вземане за лихви, определено върху погасеното по давност главнично вземане.
Поради това и вземането за лихви за забава върху посочената главница, чиято
изискуемост е настъпила до 8.03.2014 г., е също погасено по давност.
Правилно
е прието от първоинстанционния съд, че не могат да бъдат присъдени на ищеца
лихви за забава за периода 8.08.2014 г.- 13.02.2017 г. в по- голям от
определения в обжалваното решение размер, тъй като не се установява от
доказателствата по делото, поради непровеждане на дължимото от ищеца пълно
главно доказване на производящите това
спорно материално право факти и обстоятелства, същият да притежава такива
ликвидни и изискуеми вземания срещу ответницата.
В
случая прогнозно начислените за процесния имот суми, видно от приетото като
неоспорено от страните експертно заключение на изслушаната в
първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза, са в размер,
различен от сумите за реално потребление. Ликвидността на произтичащите от
реалното потребление вземания е установена едва с изравнителната сметка, за
чието стабилизиране и въвеждане в системата на ищеца /чл.33 ОУ- 2014 г./ доказателства
по делото, при доказателствена тежест, принадлежаща на ищеца, не са
представени.
При
действието на цитираните Общи условия лихва за забава се дължи само върху
сумата по общата фактура, издадена след изравняването, и за периода след
нейното публикуване. Относно изискуемостта и забавата на дължимите за
консумирана през периода до м.03.2014 г. топлинна енергия суми са приложими
Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2008 г., при съобразяването на които правилно е
определен както периодът на забавата, така и размерът на дължимото на
ответницата акцесорно вземане.
При това положение, с оглед релевираните в
жалбите на насрещните главни страни доводи, които са неоснователни, постановеното
от СРС решение в обжалваните части следва да бъде потвърдено.
Предвид отхвърлянето на двете въззивни жалби,
разноски на жалбоподателите с настоящото въззивно решение не следва да бъдат
присъдени.
На основание чл.273 вр. чл.78, ал.6 ГПК
жалбоподателят- ответник следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
сумата 50 лв.- държавна такса за въззивното обжалване.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
28.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 14006/ 2017 г.
на Софийски районен съд, ГО, 74 състав, в
следните обжалвани части:
-
в частта, в която Н.Г.К. /ЕГН **********/
е осъдена да заплати на „Т.С.“
ЕАД /ЕИК *****/ на основание чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 12.48 лева- за
доставена до ап.2, находящ се в гр. София, жк „*****, през периода от 8.03.2014 г. до 30.04.2014 г. топлинна енергия, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 8.03.2017 г., до
окончателното й изплащане; сумата 3.20 лева- лихва
за забава върху главницата за ТЕ за периода 8.08.2014 г.-
13.02.2017 г.; и сумата 3.45 лева- главница за услугата дялово
разпределение за периода от 8.03.2014 г. до 30.04.2014 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 8.03.2017 г., до
окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 140.23 лева- разноски по делото; и
- в частта, в която като предявените от „Т.С.“ ЕАД /ЕИК *****/ срещу Н.Г.К.
/ЕГН **********/ искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени: за
сумата 84.24 лева- главница /горница над сумата 12.48
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 8009/ 2019 г.- СГС,
ГК, ІV- Б с-в
лева до пълния предявен
размер от 96.71 лева/,
представляваща стойност на топлинна енергия за периода 1.05.2013 г.- 7.03.2014
г., ведно със законната лихва от 8.03.2017 г. до окончателното й изплащане, и за
сумата 20.27 лв. /горница над сумата 3.20 лева до пълния предявен размер от
23.47 лева/- лихви за забава за периода 8.08.2014 г.- 13.02.2017 г.
ОСЪЖДА Н.Г.К. /ЕГН **********/
да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата 50 лв. /петдесет
лева/- държавна такса за въззивното
обжалване, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.6 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 14006/ 2017 г. на СРС, ГО,
74 състав, като необжалвано е влязло в
сила в останалата му част.
Решението
е постановено при участието на „Б.Б.“ ООД- ***- като трето лице- помагач на
ищеца в
производството по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.