№ 120
гр. Ихтиман, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно
наказателно дело № 20241840200227 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на жалба, подадена от
ДЗЗД „*“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: общ. *, чрез юрисконсулт З. М.,
против Наказателно постановления № 5169 от 17.10.2022 г., издадено от вр.и.д. председател
на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси.
Първоначално, въз основа на жалбата, е било образувано АНД № 689 от 2022 г. по
описа на Районен съд - Ихтиман, по което е било постановено решение, като впоследствие
решението на районния съд е отменено с касационно такова, постановено по КНАД № 128
от 2024 г. по описа на Административен съд – София област. С отменителното решение
делото е върнато за ново разглеждане от Районен съд – Ихтиман, като Административен съд
– София област е приел, че дружество по ЗЗД може да бъде санкционирано по чл. 62, ал. 1 от
ЗЗНН, като и че подобно дружество по ЗЗД е годен субект на административнонаказателна
отговорност, предвид пар. 1, т. 11 от ДР на ЗЗНН, с оглед на което е върнал делото за
разглеждане по същество.
Жалбата е подадена в срок чрез наказващия орган, като същата е предоставена в съда
ведно с препис на административната преписка.
Посредством жалбата са изложени подробни съображения, според които оспореният
административен акт – наказателно постановление, е незаконосъобразен и се иска неговата
отмяна.
В проведеното последно открито съдебно заседание пред настоящата инстанция по
настоящото дело жалбоподателят не изпраща представител.
В проведеното последно открито съдебно заседание пред настоящата инстанция по
настоящото дело наказващият орган се представлява от юрисконсулт М., която оспорва
подадената жалба и моли за отхвърлянето й.
В процесното оспорено наказателно постановление е посочена следната фактическа
обстановка, която, въз основа на събраните доказателства по делото, се възприема за
настъпила и от настоящия съдебен състав, а именно:
1
По отношение на „*“ ДЗЗД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: област
София, община Ихтиман, с. Вакарел 2060, местност * № 1, представлявано от * -
управители, начин на представляване: всеки един от управителите от страна на дружеството
„Д* А.Ш.“ управлява само заедно с един от управителите от страна на дружеството „*“, е
извършена проверка от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“.
„*“ ДЗЗД е задължено лице по смисъла на чл. 23, ал. 2 от ЗЗНН за периода
01.07.2022г. - 30.06.2023г„ тъй като през 2021 г. е осъществявало на територията на страната
внос на смазочни масла. С Разпореждане № Р-12-71/28.04.2022 г. на Заместник-председателя
на ДА ДРВВЗ, връчено на 05.05.2022г., на дружеството „*“ ДЗЗД е определено ниво на запас
за извънредни ситуации от котелни горива в размер на 2,210, което да създаде до 01 юли
2022 г. Дружеството е представило в ДА ДРВВЗ „Справка декларация с вх. №
1459/05.04.2022г. по чл. 4 , ал. 2 от ЗЗНН. При извършване на проверката на проверяващите
служители не са представени оригинали на документи, удостоверяващи създаването на
определеното ниво запаси за извънредни ситуации /ЗИС/ в размер на 2,210 тона котелно
гориво до 01.07.2022 г. и влагането му на съхранение в складове, регистрирани по реда на
чл. 38 от ЗЗНН, доказващи изпълнение на задълженията на дружеството по чл. 17, ал. 1 от
ЗЗНН. Така при извършване на гореописаната проверка е установено, че задълженото лице
„*“ ДЗЗД не е създало запаса за извънредни ситуации, с което е нарушило разпоредбата на
чл. 17, ал. 1 от ЗЗНН.
Подобна фактическа обставновка е описана и в изготвения акт за установяване на
административно нарушение, а така също и в изготвения на 13.09.2022 г. констативен
протокол № 1676 от 13.09.2022 г.
На „*“ ДЗЗД, на основание чл. 62, ал. 1 от ЗЗНН, във вр. чл. 83 от ЗАНН е наложена
имуществена санкция в размер на 1105 лева.
Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен
орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона
реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени
процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно
нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия за
законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на
наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е
извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази връзка следва да се посочи,
че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило
нарушението, което му е вменено.
В настоящия случай обжалваното наказателното постановление, а и предхождащият го
акт за установяване на административното нарушение, са издадени от компетентен орган и в
кръга на правомощията на последния, като съдържат и изискваните от закона реквизити. В
наказателното постановление и в акта за установяване на нарушението подробно са описани
обстоятелствата, при които е извършено неправомерното деяние според издателите им.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗЗНН запасите за извънредни ситуации, които се създават и
поддържат от задължените лица и от агенцията, се определят от председателя на агенцията
ежегодно до 30 април с разпореждания за общите и индивидуалните нива на запасите по чл.
8, ал. 2, т. 2 и 3.
В чл. 17, ал. 1 от ЗЗНН е разписано, че задължените лица са длъжни ежегодно до 1 юли
да създадат определените им нива на запаси за извънредни ситуации по видове и количества
в съответствие с определеното им ниво по чл. 12, ал. 1.
Текстът на чл. 23, ал. 2 от ЗЗНН сочи, че всяко лице, което е внасяло енергийни
продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива през
предходната календарна година, е длъжно да създаде, да съхранява, обновява и възстановява
2
със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации в количество,
пропорционално на участието му спрямо общото участие на всички задължени лица, в
общия нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на територията на страната през
предходната календарна година.
Санкционната норма на чл. 62, ал. 1 от ЗЗНН гласи, че на лице, което не изпълни
задължението по чл. 17, ал. 1, се налага имуществена санкция в размер на 500 лв. на тон
върху количествата несъздадени запаси.
Като писмено доказателство по делото е представено Разпореждане за създаване на
запаси за извънредни ситуации № Р.12.71 от 27.04.2022 г., издадено на основание чл. 7, ал. 1,
т. 8, чл 8, ал. 2 и ал. 5 и чл. 12 и чл. 23 от ЗЗНН и издадено въз основа на информация,
представена по реда на чл. 4 от ЗЗНН /стр. 37 и 38 от АНД № 689 от 2023 г./. В
разпореждането е посочено, че спрямо „*“ ДЗЗД се определят следните нива на запаси за
извънредни ситуации за периода от 01.07.2022 г. до 30.06.2023 г., както следва – котелно
гориво от 2,210 тона /два тона и двеста и десет килограма/. Като писмено доказателство е
представена и справка-декларация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН, подадена от „*“ ДЗЗД /стр. 39-43
от АНД № 689 от 2023 г./.
Част от доказателствения материал е и обратна разписка /лист 63 от от АНД № 689 от
2023 г./, от съдържанието на която е видно, че горепосоченото разпореждане е връчено на
ДЗЗД преди 01.07.2022 г.
Като свидетели по настоящото дело са разпитани лицата С. С., И. Г. и И. М. – които
към момента на проверката са били служители на ТД „Държавен резерв“ - София.
Свидетелят И. Г. сочи, че знае за какво е делото. Описва, че проверката е била
стандартна и е била извършена в с. Вакарел. Доколкото си спомня било установено, че не е
изпълнено задължението за създаване на количество котелно гориво, което е определено от
председателя на Агенция „Държавен резерв“. Допълва, че въобще не е бил представен
документ за такова количество гориво.
Свидетелят С. С. сочи, че са били на проверка на „*“ и се установило, че дружеството
не е заделило количество запас, което му е било определено. Описва на базата на какво се
определя какво количество трябва да се отдели като запас. Според свидетеля по време на
проверката станало ясно, че дружеството не е разбрало, че е станало задължено лице и че
трябва да заделят запас.
Свидетелката И. М. разказва, че на 13.09.2022 г. е извършена проверката, като
фирмата е била представлявана от пълномощник. Уточнява, че дружеството не е
представило необходимите документи, след което бил съставен констативен протокол и
АУАН. В края на показанията си уточнява, че нарушението е за това, че не се е заделило
определено количество котелно гориво.
От изложеното дотук се налага извод, че „*“ ДЗЗД, въз основа на изрично
разпореждане, издадено по реда на ЗЗНН, е били задължено да задели, като запас за
извънредни ситуации, определено количество котелно гориво – 2,210 това /два това и двеста
и десет килограма/, което количество, обаче, не е било заделено. По този начин е
реализирано нарушение по чл. 17, ал. 1 от ЗЗНН, което подлежи на санкциониране по чл. 62,
ал. 1 от ЗЗНН.
Действително, санкционирания субект „*“ ДЗЗД представлява по своята правна
природа неперсонифицирана форма на обединение. В настоящия случай, обаче, по КНАД №
128 от 2024 г. по описа на Административен съд – София област, касационната инстанция,
която е извършила проверка на решението, постановено при предходното разглеждане на
делото по АНД № 689 от 2022 г. по описа на Районен съд - Ихтиман, е посочила, че
дружествата по ЗЗД в случаи като настоящия, предвид текста на пар. 1, т. 11 от ДР на ЗЗНН,
може да понесе административнонаказателна отговорност. Може да се посочи и това, че в
3
текстовете на пра. 1, т. 10 и т. 11 от ЗЗНН, където са дадени понятията за икономически
оператор и за задължено лице, никъде не е отразено, че същите представляват само
физически или юридически лица.
Всичко изложено дотук налага извод, че посоченото в наказателното постановление
нарушение е извършено, което води до неоснователност на подадената жалба.
Предвид изхода на делото, наказващият орган има право на сторените от него
съдебни разноски и на претендиранто юрисконсултско възнаграждение. По делото не се
установява да са сторени съдебни разноски. Претендира се, обаче, юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определяна в размер на 80 лева, която сума следва да се
присъди в тежест на жалбоподателя и в полза на Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“.
Мотивира от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановления № 5169 от 17.10.2022 г., издадено от
вр.и.д. председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“.
ОСЪЖДА ДЗЗД „*“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: общ. * да заплати
на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ сумата от 80 /осемдесет/
лева, представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд – София
област, чрез Районен съд - Ихтиман.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4