№ 1080
гр. София, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично при закрити врати
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Диляна Господинова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20221100901001 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят - „С.” ЕООД, твърди, че в негова тежест са възникнали изискуеми
публичноправни задължения за заплащане на сума в общ размер от 58 001, 55 лв. Посочва,
че не разполага с парични средства и с други бързо ликвидни активи, с които да изплати
тези свои задължения. Счита, че с оглед на това е в състояние на неплатежоспособност.
Предвид изложеното моли съдът да обяви неплатежоспособността му и да открие
производство по несъстоятелност по отношение на него.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец
следва да бъде доказано настъпване на едно от двете установени в закона основания за това,
а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че
търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на
търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в
невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по
частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два
1
месеца. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи
и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на
посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото
лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни
конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява
трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице
неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това
понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието
– длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова
автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи,
с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се,
че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не
дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно
текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в
производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се
преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от
значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите
краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които
подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на
неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.
С оглед на изложеното и за да отговори на въпроса дали молителят е
неплатежоспособен търговец, съдът ще разгледа на първо място въпроса дали по делото е
доказано, че в негова тежест са възникнали публичноправните задължения към държавата,
които са описани в молбата по чл. 625 ТЗ.
По делото е представена справка, издадена от Национална агенция за приходите, в
която е дадена информация за възникналите и неплатени задължение на молителя „С.”
ЕООД към 30.05.2022 г. От нейното съдържание е видно, че в тежест на това дружество са
възникнали задължения към държавата за заплащане на начислен данък по ЗКПО и на данък
върху доходите на физическите лица от трудови и приравнени на тях правоотношения,
както и за заплащане на вноски, дължими за държавното обществено осигуряване и за
здравно осигуряване. В справката е посочено, че в тежест на молителя са възникнали и
задължения за заплащане на лихви върху неплатените в срок данъци и осигурителни вноски.
Общият размер на тези публични задължения е 58 001, 55 лв. Възникването на описаните по
вид и размер задължения не се оспорва от дружеството-молител, което е длъжник по тях,
като дори напротив този факт се признава от него в процеса, тъй като то се позовава на
неговото осъществяване в отправеното до съда искане за откриване на производство по
несъстоятелност. Освен това от заключението на изготвената в производството съдебно-
икономическа експертиза се установява, че посочените задължения към държавата за
заплащане на данъци и лихви върху тях, които са в общ размер от 58 001, 55 лв., са
надлежно осчетоводени в счетоводството на молителя, поради което следва да се приеме, че
2
той признава тяхното възникване и извънсъдебно чрез осъществените конклудентни
действия по тяхното осчетоводяване. Осчетоводяването на описаните задължения от „С.”
ЕООД представлява признание и на факта на тяхното съществуване към 01.06.2022 г., към
който те продължават да фигурират в неговото счетоводство като непогасени чрез плащане
или чрез друг способ за погасяване на задължения.
Вземанията на държавата за получаване на данъци, както и за задължителни
осигурителни вноски представляват по своя характер публични държавни вземания,
доколкото са определени като такива с изричната законова разпоредба на чл. 162, ал. 2, т. 1
ДОПК. На основание чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК такъв характер имат и вземанията на
държавата за получаване на лихви върху неплатените в срок данъци и осигурителни вноски.
Тези публичноправни задължения на молителя са пряко свързани с търговската му дейност,
тъй като корпоративният данък, който е начислен е такъв, с който е обложена печалбата на
това юридическо лице в резултат на дейността, която то извършва по занятие, а другите
начислени данъци и осигурителни задължения са възникнали във връзка с работници и
служители, които са наети от него, за да бъде осигурено осъществяването на неговата
търговска дейност.
С оглед на изложеното, следва да се заключи, че в производството се доказа, че в
тежест на „С.” ЕООД са възникнали публичноправни задължения към държавата за
заплащане на данъци, осигурителни вноски и лихви за забава в общ размер на 58 001, 55 лв.
към датата на сезиране на съда, както и че тези задължения са свързани с търговската
дейност на дружеството-длъжник, поради което те са от вида на тези, посочени в чл. 608, ал.
1, т. 2 ТЗ и възможността за тяхното изпълнение от търговеца е релевантна при изследване
на въпроса дали той е неплатежоспособен.
Съдът приема и това, че посочените публичноправни задължения са изискуеми към
датата на сезиране на съда – 01.06.2022 г., тъй като към този момент е настъпил падежът на
почти всички задължения, който се определя от датата, на която изтича срокът за
доброволното плащане на тези задължения, която е посочена в представената от НАП
справка /към 01.06.2022 г. не е настъпил падежът само на едно задължение, което е това за
корпоративен данък за 2021 г., но то също е станало изискуемо до края на устните
състезания по делото, защото падежът му е на 30.06.2022 г./.
След като в производството се доказа, че в тежест на „С.” ЕООД са възникнали
публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност, които са
изискуеми, то се налага изводът, че е налице първата от посочените предпоставки, при която
е предвидено, че един търговец е неплатежоспособен съгласно чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ.
На следващо място, съдът трябва да се произнесе и по въпроса, дали молителят
притежава активи, с които да заплати както тези свои публични задължения, а така също и
всички краткосрочни, съответно текущи задължения, възникнали в негова тежест, като
съобрази събраните в производството доказателства, установяващи финансово-
икономическото състояние на длъжника, които в случая са представените по делото
годишни-финасови отчети, както и заключението на изготвената съдебно-икономическа
3
експертиза /СИЕ/, която съдържа пълен анализ на проверената счетоводна документация.
Както беше посочено в настоящото изложение, от значение при формиране на извода
дали едно предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, е какъв е
размерът на краткотрайните му активи, които се приема, че са източник на средства за
погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца.
От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че
към 31.12.2019 г. балансовата стойност на всички притежавани от молителя краткотрайни
активи е 80 000 лв., а към 31.12.2020 г. тази стойност възлиза на 180 000 лв. Вещото лице е
констатирало, че към тези дати търговецът е имал осчетоводени краткосрочни задължения,
както следва: към 31.12.2019 г. в размер на 37 000 лв., а към 31.12.2020 г. в размер на 86 000
лв. В производството не се твърди и не са събрани доказателства за това, че към посочените
моменти „С.” ЕООД е притежавало и други бързо ликвидни активи, които да не са надлежно
осчетоводени, нито пък такива, от които да се установява, че някаква част от осчетоводените
като краткотрайни активи не са реално реализуеми, т.е. че краткосрочните вземания и
материалните запаси не могат да бъдат преобразувани в парични средства чрез събиране на
вземанията от длъжниците и чрез продажба на стоките и продукцията на трети лица. В
производството не са събрани и доказателства, от които да може да се заключи, че в тежест
на търговското дружество към изследваните две дати са възникнали и други краткосрочни
задължения, които да не са осчетоводени, като това не е констатирано и от вещото лице,
изследвало финансово-икономическото състояние на дружество. Ето защо и при анализ на
финансовото състояние на молителя към 31.12.2019 г. и към 31.12.2020 г. трябва да се вземе
предвид балансовата стойността на всички краткотрайни активи, които той притежава
съгласно записванията във финансовите му отчети, както и на възникналите в негова тежест
краткосрочни задължения, без да се извършва корекция на тези стойности.
При съпоставяне на балансовите стойности на краткосрочните задължения на
молителя към края на финансовите 2019 г. и 2020 г. със стойностите на краткотрайните му
активи към същите тези моменти е видно, че тази на наличните краткотрайни активи е по-
голяма от тази на краткосрочните задължения. Това означава, че към посочените дати
търговецът е притежавал достатъчно активи, с които да може да заплати всички свои
краткосрочни съответно текущи задължения, което е намерило отражение и в стойността на
показателя за обща ликвидност, който е много над референтната стойност от 1 – от 2, 1622
към 31.12.2019 г. и от 2, 0930 към 31.12.2020 г. Следователно към края на 2019 г. и 2020 г.
„С.” ЕООД не е бил в състояние на неплатежоспособност.
В заключението на изготвената СИЕ е направен извод, че към края на следващия
отчетен период, който е 31.12.2021 г., балансовата стойност на всички краткотрайни активи,
които молителят притежава, е намаляла многократно спрямо предходния отчетен период,
като вече възлиза на сумата от 1 000 лв., представляваща стойността на наличните парични
средства. По делото не са представени доказателства, от които да може да се заключи, че
този търговец е придобил и други краткотрайни активи към посочената дата, които да не са
осчетоводени. Ето защо съдът намира, че при изследването на финансовото състояние на
4
молителя към 31.12.2021 г. трябва да се вземе балансовата стойността на всички
краткотрайни активи, които той притежава съгласно записванията във финансовия му отчет,
без да се извършва корекция на тази стойност.
Вещото лице е констатирало, че съгласно записванията в годишния финансов отчет
на молителя към 31.12.2021 г. това дружество е имало възникнали в негова тежест
краткосрочни задължения в размер на 109 000 лв., като в производството не се твърди и не
са събрани доказателства за това, че в тежест на този търговец са възникнали и са станали
изискуеми и други задължения, които да не са надлежно осчетоводени. При съпоставяне на
тази стойност със стойността на краткотрайните му активи, която е в много по-нисък размер
от 1 000 лв., се налага извода, че към 31.12.2021 г. молителят вече не е притежавал
достатъчно ликвидно имущество, с което да покрие възникналите в негова тежест
краткосрочни съответно текущи задължения към всички свои кредитори и е във влошено
финансово - икономическо състояние. Това намира отражение и в стойността на показателя
за обща ликвидност, която към този момент вече е много под референтната такава от 1 –
стойността на този показател е 0, 0092.
От заключението на извършената в производството СИЕ се установява, че към края
на следващия отчетен период, приключващ на 01.06.2022 г. финансово-икономическото
състояние на молителят се е запазило абсолютно същото като към 31.12.2021 г.
След като „С.” ЕООД не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да
погаси всички възникнали в негова тежест краткосрочни задължения, то съдът намира, че
именно това е причината той да не изпълнява последните, в които се включват и
изискуемите такива, които има към държавата, тъй като е очевидно, че дори и да е имал
воля да ги погаси, обективно не е притежавал средства, с които да стори това. Ето защо и
така установената невъзможност на молителят да изпълнява своите изискуеми задължения
за периода от 31.12.2021 г. до 01.06.2022 г. е обективно състояние, което стои извън
неговата воля, като липсата на плащане не се дължи на съзнателното нежеланието на този
субект да направи това.
Доколкото състоянието на неспособност на молителя да изпълни всички свои
краткосрочни задължения продължава и към момента, като в производството не са
представени доказателства, че след 01.06.2022 г. до края на устните състезания пред
настоящата съдебна инстанция дружеството е придобило някакви бързо ликвидни активи
или че е намалило своите краткосрочни задължения, с което да е подобрило финансовото си
състояние, следва да се приеме, че то е и трайно. Това означава, че по делото се доказа
осъществяването на всички предпоставки, при които се приема, че един търговец е
неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради което и по
отношение на „С.” ЕООД трябва да се открие производство по несъстоятелност на
посоченото основание.
Предвид направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на
молителя, съдът следва да определи и началната й дата.
5
В тази връзка на първо място следва да бъде съобразено, че по въпроса за начина на
определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по
несъстоятелност е създадена задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290
ГПК, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната обективна
невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към
кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с
оглед на неговото цялостно икономическо състояние. В постановените от ВКС решения се
приема и това, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение
е моментът, в който се установява, че длъжникът е преустановил изпълнението на свои
изискуеми парични задължения към всички кредитори, а не към един отделен такъв. В този
смисъл са следните решения на ВКС - Решение № 220/ 07.02.2018 г., постановено по т. д. №
758/2017 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. №
1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. №
1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно, за да се определи началната дата на
неплатежоспособността на „С.” ЕООД, следва да се определи кой е първият момент, в който
са налице както значими по размер изискуеми задължения на това юридическо лице към
неговите кредитори, така и влошено икономическо състояние на последното, изразяващо се
в обективна невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните задължения с.
наличните краткотрайни активи, а също така и наличие на причинна връзка между тези две
обстоятелства, т.е. спиране на плащанията към всички кредитори да е в резултат на
обективната невъзможност на длъжника да стори това.
От представените по делото доказателства се установява, че молителят има
изискуеми публичноправни задължения към държавата за заплащане на данъци и лихви още
от 14.08.2019 г., когато е настъпил падежът на най-старото неплатено задължение съгласно
посоченото от вещото лице на стр. 12 от заключението на изготвената СИЕ. Към 31.12.2021
г. неплатените и изискуеми публичноправни задължения на търговеца вече са на значителна
стойност, поради което трябва да се приеме, че възможността му да ги погаси е определяща
за извода за цялостното му финансово състояние и съответно за това дали той може да
посреща всички свои краткосрочни задължения.
Същевременно, в производството се доказа, че към 31.12.2021 г. „С.” ЕООД вече не е
притежавало и достатъчно краткотрайни активи, с които да заплаща всички свои текущи и
краткосрочни задължения, което е видно и от показателя за обща ликвидност, който към
тази дата е на стойност под референтната такава, като през следващия отчетен период този
показател не отбелязва някаква тенденция към завишаване и достигане на необходимите за
ликвидността на предприятието препоръчителни стойности, а напротив – стойността се
запазва същата, която е много по-ниска от референтната. Ето защо и 31.12.2021 г. следва да
се приеме за най-ранния момент, към който по делото се установява със сигурност, че
молителят има както изискуеми задължения към кредитори в значителен размер, така и не
притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички свои краткосрочни
задължения, т.е. е във влошено финансово състояние. Следователно това е датата, която
6
трябва да бъде определена като начална на неплатежоспособността на „С.” ЕООД. От
представените по делото доказателства не може да се посочи по-ранна дата през 2021 г. за
начална на неплатежоспособността, защото липсват данни точно в кой момент в периода
01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. молителят се е разпоредил с притежавани от него краткотрайни
активи, които към 31.12.2020 г. са били на значителна стойност, и вече е нямал достатъчно
такива, с които да погаси краткосрочните си задължения.
Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се доказа, че
дружеството „С.” ЕООД е неплатежоспособен търговец и по отношение на него са налице
предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на това основание.
На следващо място, при произнасяне по молбата за откриване на производство по
несъстоятелност съдът съобразява и това, че по делото се установява, че към момента това
дружество не разполага с достатъчно парични средства, с които да може да се разпорежда
свободно и с които да бъдат покрити началните разноските в производството по
несъстоятелност. Следователно в случая е налице хипотезата на чл. 629б ТЗ, с оглед на
което и с определение, постановено по настоящото дело, в открито съдебно заседание на
14.09.2022 г., съдът е определил сумата от 6 000 лева, която е необходима за покриване на
началните разноски в производство по несъстоятелност, и е дал възможност на молителя и
на всички кредитори на „С.” ЕООД в едноседмичен срок от вписването на определението в
книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ да привнесат по сметка на Софийски градски съд посочената
сума или в същия срок да представят доказателства за това, че дружеството-длъжник има
достатъчно имущество, което да обезпечи разноските по несъстоятелността. С
определението са указани изрично и последиците от непредставяне на доказателства и
невнасяне на така определената сума.
Това определение на съда по чл. 629б ТЗ е вписано в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на
14.09.2022 г., от която дата то се счита съобщено на кредиторите и от която тече
едноседмичният срок за привнасяне на определената от съда сума за покриване на началните
разноски за провеждане на производството по несъстоятелност. Той изтича на 21.09.2022 г.,
като до този ден по делото от нито един от кредиторите на „С.” ЕООД не са представени
доказателства за внасяне на определената сума по сметка на СГС или такива,
удостоверяващи, че длъжникът притежава имущество, от което да могат да се покрият
разноските за производството. Ето защо следва да се приеме, че в случая са налице
предпоставките на чл. 632, ал. 1 ТЗ и съдът трябва да постанови решение със съдържанието,
определено в тази норма, с което освен да обяви длъжникът в несъстоятелност, да определи
началната й дата и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него, той
следва също така и да постанови прекратяване на дейността на предприятието на длъжника,
да го обяви в несъстоятелност и да спре производството по делото.
С оглед на това, че производството е образувано по молба на длъжник, то на
основание чл. 620, ал. 1 ТЗ дължимата държавна такса за откриване на производството по
несъстоятелност в размер на 250 лв. не е събрана предварително. Ето защо и съдът с
настоящото решение следва да осъди „С.” ЕООД да я заплати по сметка на СГС, като
7
съгласно чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ тя ще следва да се събере от масата на несъстоятелността
при разпределението на имуществото.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „С.” ЕООД , с ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Драгалевци“, ул. ****.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността 31.12.2021 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „С.”
ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Драгалевци“, ул.
****.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО
на „С.” ЕООД , с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Драгалевци“, ул. ****.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „С.” ЕООД , с ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Драгалевци“, ул. ****.
СПИРА производството по т.д. № 1001/2022 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав.
УКАЗВА на кредиторите на „С.” ЕООД и на длъжника, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено по тяхно искане в едногодишен срок от
вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по вписванията, при
условие, че се удостовери, че е налице достатъчно имущество или бъде внесена
определената от съда по реда на чл. 629б ТЗ сума за покриване на началните разноски за
провеждане на производството по несъстоятелност, която е в размер на 6 000 лв.
УКАЗВА на кредиторите на „С.” ЕООД и на длъжника, че ако в едногодишен срок
от вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по вписванията не
поискат възобновяване на производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ, същото ще бъде
прекратено, а длъжникът – заличен.
ОСЪЖДА „С.” ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Драгалевци“, ул. ****, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски градски съд сума в
размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща държавна такса, дължима по
молбата за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, която на
основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ следва да се събере от масата на несъстоятелността при
разпределението на имуществото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от
вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на
8
вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9