Решение по дело №774/2019 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 256
Дата: 29 ноември 2019 г. (в сила от 21 февруари 2020 г.)
Съдия: Ивелина Илиева Бонева
Дело: 20194510100774
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 256

 

гр.Бяла, 29.11.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Бяла, втори граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесети ноември, две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА БОНЕВА

 

при секретаря Мариета Й., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 774 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:

Депозирана е искова молба от Д.Й.Ц., чрез адв.П.Г. *** против “Енерго-Про Продажби” АД, с която се иска от съда да приеме за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата в размер на 5936.72 лева, корекция на изразходена електроенергия за периода 01.04.2018г. – 01.04.2019г. Претендира разноските по делото.

В срока и по реда на чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника по иска, в който се заема становище за неоснователност на исковата претенция. С отговора се ангажира събирането на писмени и гласни доказателства. Прави се искане да бъде допусната Съдебно – електротехническа експертиза, при която вещото лице след запознаване с материалите по делото и проверка на СТИ (електромер) № 1114021564354050 (при необходимост), да даде отговори на подробно поставени в отговора въпроси. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че е  неприложима нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ към конкретната хипотеза,моли искът да бъде отхвърлен  съгласно чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касаело за установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължало от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия, в който смисъл били и и мотивите на касационната инстанция обективирани в Решение № 150/26.06.2019 г., постановено по гр. дело № 4160/2018 г. по описа на ВКС, III г.о.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните няма спор относно съществуването на облигационна връзка по доставка на ел. енергия за имота на ищцата , находящ се в с.Полско Косово, Русенска ,ул.“Стоян Терзиев“№39, с клиентски №********** и абонатен № **********.

На 01.04.2019г. е извършена техническа проверка на СТИ, отчитащо електроенергията в обекта на ищцата от служители на "Енерго-Про Мрежи" АД в присъствието на ищцата, резултатите от която са отразени в протокол №1701834 от с.д., подписан от служителите,ищцата и един свидетел. В него са отразени показанията на дисплея на електромера /общо четири тарифи: 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3 и 1.8.0 -сумарен/. Електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов. Иззетият електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба №483265 и е изпратен за проверка на БИМ, ГД“Мерки и измервателни уреди“-Русе. 

От констативен протокол № 1195/25.06.2019г. на БИМ, ГД "Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел Русе се установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, следствие на която имало преминала енергия в тарифа 1.8.3-030475.050 kВтч, която не е визуализирана на дисплея. На това основание е направен извод, че СТИ не съответства на техническите характеристики.

Съставено е становище за начисление на електрическа енергия от 03.07.2019г. в размер на 30475 кВтч  за периода от 02.04.2018г. до 01.04.2019г. /една година/, в което е посочено, че корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия.

Въз основа на цитираното становище е издадена фактура           №**********/08.07.2019г. на стойност 5936.72 лв. с ДДС, представляваща ел. енергия за периода 02.04.2018г. -  01.04.2019 г.

От заключението на назначената по делото техническа експертиза и обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, се установява, че процесното СТИ е статичен, еднофазен, многотарифен електромер тип МЕ162- D1A52-M3K0, 2015г., производство на словенската фирма ISKRA:

-        предназначен за мрежи ниско напрежение;

-        има вграден часовник ;

-        възможност за включване като директно СТИ до максимален ток 85А;

-        произвежда се с класове на точност 1 и 2, което съответства на изискванията към СТИ на електрическа енергия при ниско напрежение, в случая с клас на точност 2;

-        измерва активна електрическа енергия положителна и отрицателна, с възможност за регистрация в до четири тарифи; 

-        притежава оптичен, двупосочен интерфейс (IEC 62056-21);

-        притежава регистри, с натрупване, за отчитане на енергия;

-        ел. ток се отчита като напрежителен пад върху шунтов резистор;

-        данните са защитени с резервно захранване с литиева батерия;

-        електромерът е с оценено съответствие;

-        притежава идентификатор на грешки.

Според ВЛ този тип електромери се използва от електроразпределителните дружества в България, с оценено съответствие. Установява се още, че СТИ е експлоатирано в срока на метрологична годност.

В заключението се посочва също,че регистри 15.8.1, 15.8.2, 15.8.3 натрупват информация за консумираната енергия, съответно по нощна, дневна и върхова тарифа. За промишлени абонати тези три тарифи се визуализират на дисплея на СТИ.Тарифи по регистър, за битови абонати, 15.8.3 и 15.8.4 не се визуализират, защото няма определен времеви интервал през денонощието. Така се програмират електромерите от този тип за РБ. Регистър 15.8.0 е регистър, в който се отчита абсолютната стойност на консумираната активна енергия по четирите тарифи. Нарича се още тотал регистър, защото показва общо пренесената енергия към консуматора, т.е. сумата от регистри 15.8.1,15.8.2,15.8.3 и 15.8.4.

На въпроса „“Какви количества електроенергия са пренесени към потребителя/ответника през периода от 02.04.2018 г. - 01.04.2019 г.?” ВЛ е посочило,че съгласно КП №1195/25.06.2019 г. на БИМ е регистрирана пренесена енергия по регистър 15.8.3 - 0030475.Посочено е още,че пренесената енергия за периода от монтажа на СТИ до 01.04.2019 г. е сумата от показанието на регистри 15.8.1, 15.8.2,15.8.3 и 15.8.4 - 48069 kWh.Според експертизата ,за да се отговори на въпроса колко е пренесената енергия за процесния период е необходимо да се разполага с отчет на регистрите за дата 02.04.2018 г.

На въпроса „“Налице ли е неотчетена електроенергия за периода от 02.04.2018г. - 01.04.2019г.?”, ВЛ сочи, че няма забележки към свързването на процесното СТИ към електроразпределителната мрежа.Регистър 15.8.3 не се визуализира, защото такава тарифа не съществува в РБ. Енергията натрупана в регистър 15.8.3 е енергия, която не е регистрирана от инкасатора отчитащ показанието на процесното СТИ, защото не е визуализирана на дисплея на СТИ. Добавянето на енергията от регистър 15.8.3 е причина за начисляването на допълнителна сума, съгласно фактура №**********/08.07.2019 г.В заключението си ВЛ е отразило ,че няма неотчетена енергия в периода от монтажа на процесното СТИ до 01.04.2019   г. Енергията пренесена към потребителя е отчетена в регистри 15.8.1, 15.8.2, 15.8.3, 15.8.4. Енергията по регистър 15.8.3 е допълнително начислена за доплащане.В заключението се поддържа,че електромерът МЕ162 разполага с регистър на събитията,но пак според ВЛ без да са налице данни  с извлечение от разчитането на този регистър не може да се каже, кога е извършено препрограмиране на процесното СТИ и е включен третият тарифен план.В заключение експерта сочи,че, за да се отговори колко е консумираната енергия в периода от 02.04.2018 г. -01.04.2019г. е необходимо да се разполага с отчети по регистри 15.8.1, 15.8.2, 15.8.3 и 15.8.4 за двете дати,като за  втората дата това е отбелязано в №1701834, а за първата липсват данни.

Вещото лице уточнява, че остойностяването на допълнително начислената ел. енергия е извършено математически правилно.

Св. Д., участвал в  техническата проверка, твърди, че тази четвърта тарифа не е заложена да се вижда на дисплея и отчетника отчита само трите тарифи. Тази тарифа може да се види само със специален софтуер,като при натискане на бутон, отчитащ общо показателите, се установила разликата.

При така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

       Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи процесната сума, представляваща стойността на служебно начислена електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическа енергия. Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът следва  да установи, че е между него и ответника е налице облигационна връзка, както и че процесната сума му е начислена като корекция на сметката за ел.енергия. От своя страна ответника следва да докаже с допустимите по ГПК доказателства и доказателствени средства дължимостта на сумата по корекцията по основание и размер, като установи, че в резултат на извършената проверка законосъобразно е коригирал сметката за ел.енергия на абоната и е начислил сумата в правилен размер.

С приетата с § 83, т. 1, б. „г” от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012 г., разпоредба на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено изискване в Общите условия, при които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. С оглед посочената правна уредба се налага извода, че със Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ, бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиента при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнено задължението по чл. 98а, ал. 2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. Съдебната практика постановена преди изменението на разпоредбата, която отричаше възможността да бъде извършвана корекция на сметка поради липсата на законово основание, не намира приложение за извършените след изменението проверки, каквато е и процесната. В редица решения на ВКС  / Решение № 115 от 20.05.2015 г. по гр.д. № 4907/2014 г. на ГК, ІV г.о.; Решение № 111 от 17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г. на ТК, І т.о.; Решение № 173 от 16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 203/15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/2014 г. I т.о. на ВКС/ е прието, че със ЗИД на Закона за енергетиката (ДВ бр. 54/2012 г.- в сила от 17.07.2012 г.) е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството /ПИКЕЕ/. Законодателят е вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество да създаде посочените правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ със съответното съдържание на новата законова уредба въведена с изменението на Закона за енергетиката (ДВ бр.54/2012г. - в сила от 17.07.2012г.), както съответно и общи условия на договорите с крайния потребител на ел.енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.

В чл.25, ал.2 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД /Одобрени с Решение ОУ-06/21.07.2014 г. на ДКЕВР и влезли в сила на 07.09.2014г./ е предвидена възможността при корекция на фактурата в седемдневен срок да бъде изпратено уведомление до клиента, която разпоредба отговаря на изискванията на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. Същевременно, с Решение № 798 от 20.01.2017г. на ВАС окончателно е отменено Решение № ОУ-06 от 21.07.2014г. на ДКЕВР, с което са одобрени тези ОУ, поради което същите не следва да се прилагат. На интернет страницата на ответното дружество е публикувана информация, че до одобряването на нови ОУ в отношенията си с клиентите ЕНЕРГО-ПРО ще прилага действалите преди 07.09.2014г. ОУ, а именно тези одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР. В чл. 24 и чл. 25 от сега действащите ОУ също е предвиден ред за уведомяване на клиента, поради което изпратеното уведомление е в съответствие със законовото изискване. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /в редакцията и́ след измененията в ДВ, бр. 38 от 08.05.2018г./, устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда и начина за обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. С измененията на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ с ДВ, бр.41 от 21.05.2019г. в разпоредбата отново фигурира възможността за корекция при измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ.

Доколкото към настоящия момент разпоредбите на Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. /ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г./., са отменени изцяло с Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. и Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм.д. № 3879/2017г. на ВАС, то настоящият състав приема, че изменението на разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ касае бъдещите ПИКЕЕ, които КЕВР ще одобри упражнявайки делегираните си законови правомощия.

След измененията на ЗЕ и отмяната на ПИКЕЕ от 2013 г. КЕВР е издала нови ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), в които вече фигурира ред за преизчисляване на количеството електрическа енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър /чл.1, ал.1, т.7, чл.47, ал.1, чл.55/. Съответствието им с нормативната уредба тепърва ще подлежи на проверка от компетентните органи. В отменените ПИКЕЕ не се съдържат разпоредби, които да уреждат реда и начините на преизчисляване при неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване. Да се приеме обратното би означавало, че законодателят с новата редакция на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ урежда нещо, което вече е уредено, което би било израз на лоша законодателна техника при нарушаване на принципите за необходимост и стабилност, уредени в чл. 26 от Закона за нормативните актове.

Все още действащият към датата на проверката чл. 50 ПИКЕЕ предвижда, че при установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период, не по-дълъг от една година. Съдът приема, че този текст е неприложим по отношение на отчетените показания в скритите регистри, а касае други хипотези на несъответствие на данните. В Решение № 21 от 01.03.2017 г. по т.д.№ 50417/2016 г., I г.о. на ВКС е прието, че и и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /ДВ бр. 54/2012 г./ и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г. е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребената електрическа енергия за минал период, когато действително доставената електрическа енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени в информационната база данни за техническите параметри на средството за търговско измерване. В мотивите към решението се изследва въпросът, че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ се прилага в хипотези на грешно отчитане на действителното потребление на електрическата енергия, когато грешката се дължи на дефект в измервателното устройство. ВКС приема, че хипотезата на неправомерна намеса в СТИ, когато доставчикът е доказал реалното количество на доставката и разликата между заплатеното и действително дължимото, е сходна, но в този случай не се прилага чл. 50 ПИКЕЕ, а корекцията се извършва по реда на някоя от другите разпоредби.

В настоящия казус не се установява дефект в измервателното устройство, а точно обратното. Според протокола от БИМ и становището на вещото лице СТЕ е било технически изправно, поради което правилно е отчитало преминалата през него електрическа енергия. Не беше доказано и наличието на грешно въведени в информационната база данни технически параметри на електромера.

Дори да се приеме, че чл. 50 ПИКЕЕ може да служи за основание за служебно коригиране на сметката на потребителя, то същият не може да се приложи, защото останалите действащи разпоредби на ПИКЕЕ към датата на проверката не могат сами по себе си да покрият всички изисквания за надлежно извършване на процедурата за корекция. На основание чл.195, ал.1, вр.чл.194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародване на съдебното решение, което в случая за ПИКЕЕ е сторено в ДВ, бр.15 от 14.02.2017г. Следователно разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са неприложими към настоящия случай, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 01.04.2019г. В отменените разпоредби се съдържат процедурни правила за надлежно извършване на проверката, която служи като основание за коригиране на сметката. След отмяната на чл.41-44 и чл. 47 ПИКЕЕ липсва ред и предпоставки за извършване на проверка за метрологичната, функционална и техническа изправност на СТИ, както специални изисквания за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Извършените от ответника в тази връзка действия към този момент не са изрично регламентирани, поради което и не са основани на закона. Дори да не е отменен законовия текст, който предвижда коригирането на сметката по определена методика, то след отмяната на текстовете, които уреждат процедурата за констатиране на отклоненията в нормалното отчитане, е изключена възможността за прилагането му. Доколкото законодателят не е предвидил друг ред, освен този по ПИКЕЕ, по който да се извърши проверката и коригирането на сметката, то доставчикът няма правомощия да извършва такива действия и извършването им няма юридическа стойност. Този извод се налага и предвид строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел да бъдат защитени потребителите от неправомерни действия на монополистите.

Съгласно чл.195, ал.2 АПК, правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. В случая компетентен орган по смисъла на цитираната разпоредба се явява Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР), която съобразно разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ има правомощия да приема правилата за измерване на количеството електрическа енергия. След изтичането на срока по чл. 195, ал. 2 АПК Комисията издаде нови ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./, като в § 2 от ПЗР предвиди, че процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, като в случаите на съставените след 01.07.2018 г. констативни протоколи се взема предвид и действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход на операторите на съответните мрежи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране. Предвид изложеното следва да се приеме, че в настоящия случай, доколкото процесният констативен протокол е съставен след отмяната на приложимите разпоредби от ПИКЕЕ /отм./, то липсва приложим материален закон, в съответствие с който да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, тъй като с решението на ВАС е отменена включително разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, която определя редът, по който се извършват проверките на СТИ. Липсващата нормативна уредба не може да бъде заместена по аналогия с правни норми съществуващи в други източници на правото, тъй като съгласно чл. 1 ЗЕ процесните обществени отношения се уреждат именно със специалния закон. Да се приеме обратното на практика означава, както субектите, за които Правилата са създавали права и задължения, така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят последиците на решението на административния съд за преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила.

Предвид изложеното, съдът приема, че към датата на проверката и коригирането на сметката на ищеца за ответника не е съществувало законово основание за това.

В допълнение към горното са налице и други нарушения на процедурата за корекция, които дори при наличието на основание за нея, биха довели до незаконосъобразно коригиране на сметката. Принципите на измерване на преминалото количество електрическа енергия също се регулират от ПИКЕЕ, съобразно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. С договора за присъединяване към електрическата мрежа клиентите от дадената група избират тарифността на измерване количеството електрическа енергия, като операторът на съответната мрежа е длъжен да монтира измервателни уреди, които да съответстват на писмено заявения избор на клиента. /чл. 11, ал. 1 ПИКЕЕ (отм.)/ Съобразно чл. 19, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, в договора за присъединяване се включват клаузи за тарифите за измерване на електрическата енергия. В случая, видно от доказателствата по делото, на ищеца битов потребител е монтиран електромер, който измерва преминалата ел.енергия с две скали при зони в денонощието – дневна и нощна. Цената на преминалата и употребена електрическа енергия се определя съобразно конкретната тарифа, според месеците и часовете когато е била използвана.

В противоречие с уговорените между страните и регулираните от КЕВР тарифи и способи на отчитане на преминалата ел.енергия ответникът претендира цена по отчетена в „скрит“ /невизуализиран/ регистър енергия. От данните по делото не се събраха доказателства ищецът да се е съгласявал с такъв начин на отчитане и остойностяване на енергията, а и такъв не е законово регламентиран. Именно право на ползвателя на мрежата е да избира начина на измерване на ползваната електрическа енергия между утвърдените тарифи, съобразно предвиденото в чл. 15, т. 2 от действащите Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД /Одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР. Изменени и допълнени с Решение № ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР/.

В чл. 10, ал. 1 ПИКЕЕ /отм./ и чл. 32, ал. 2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. е предвидено, че операторът на съответната мрежа е длъжен да осигурява на страната, която купува електрическа енергия, възможност за контрол на показанията на средствата за търговско измерване. Същевременно, според чл. 662 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /Изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./ електромерът трябва да има показващо устройство - електромеханичен регистър или електронен дисплей. Когато е възможно, показващото устройство трябва да е видимо за потребителя и действащата в момента тарифа трябва да е показана (индикирана). В случаите на няколко стойности, представяни от единичен дисплей, трябва да е възможно показване на съдържанието на всички съответни памети. При изобразяване на паметта трябва да е възможно идентифицирането на всяка използвана тарифа.

Отчитането в скрития регистър е в противоречие с подзаконовите нормативни актове. След като показанията се отчитат в „скрит“ регистър няма как потребителят да бъде информиран за консумираната от него ел.енергия и за цената, която дължи за нея. Задължението за предоставяне на информация на потребителя (за отчетената стойност на ел.енергията и за нейната цена) от страна на доставчика е от ключово значение за този вид правоотношения и нарушаването му винаги води до опорочаване на процедурата по ценообразуване и корекция на сметка.

По този повод в европейското законодателство са предвидени редица мерки за защита на потребителите на електрическа енергия, доколкото според чл. 4, § 2, б. „и“ ДФЕС Европейския съюз притежава споделена с държавите членки компетентност в областта на енергетиката. Например, от съображения 42, 46, 50, 51, 52 на Директива 2009/72/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия /транспонирана в българското законодателство/ може да се направи извод, че цялата промишленост, включително битовите клиенти, трябва да имат възможността да се ползват от високи нива на защита на потребителите, което включва сигурност на доставките и разумни тарифи. Потребителите следва да имат достъп до данните за тяхното потребление и свързаните с него цени и разходи за услугите, както и да имат правото да бъдат надлежно информирани за своето потребление на енергия. Специално мерките за защита на потребителите са прокламирани в Приложение № 1 към Директивата, като в случая в чл. 1, б. „в“, „з“, „и“ е наблегнато над задължението на държавите членки да осигурят възможността потребителите да получават прозрачна информация за приложимите цени и тарифи и за стандартните условия по отношение на достъпа до електроенергийни услуги и ползването им, да разполагат с данните за потреблението си и да са надлежно информирани за действителното потребление на електроенергия и разходите достатъчно често, за да могат да регулират своето потребление на електроенергия. В тази връзка са приети редица законодателни мерки от страна на Република България, като част от тях не са спазени от ответника, както беше посочено по-горе, поради което процесното отчитане е в противоречие и с правото на Европейския съюз.

Ако целта на „скрития“ регистър е да отчита преминала ел.енергия, която поради манипулиране на електромера не е отчетена от редовните регистри, то способите и процедурите, чрез които тази енергия впоследствие следва да се заплати от потребителя и на какви цени, следва да са изрично законово регламентирани. Такава законова уредба е липсвала към момента на проверката, поради което ответникът няма право да преизчислява дължимите от потребители суми на база на стойностите в невизуализиран регистър без значение кога и как енергията е преминала през електромера, дори и да се установи, че е реално потребена.

Както съдът посочи по-горе в мотивите си, за в бъдеще, след измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ от 2019 г., е предвидена подобна методика, но към момента на извършване на проверката, не е имало такава законова възможност. По делото не се установи безспорно, че към момента на монтирането на СТИ показанията в скрития регистър са били нулеви. Това можеше да се установи от изискания по реда на чл.190 от ГПК констативен протокол за монтиране на електромера, но такъв не беше представен от страна на ответното дружество.

 Именно, за да се избегне начисляването на суми и заплащането на ел.енергия, която потребителят не е могъл да проследи, че е изразходвал, СТИ са конструирани така, че да има възможност на видим дисплей да се изобразяват съответните стойности. Този извод се потвърждава и от разпоредбите на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Електромерите технически притежават повече тарифи за отчитане на положителна активна енергия, в случай, че се въведе допълнителна тарифа (извън върхова, дневна и нощна), която да може да бъде използвана без да се налага смяна на устройството. В този смисъл този „скрит“ регистър не се използва по техническото му предназначение и по този начин създава предпоставки за манипулиране, като негативните последиците от това следва да се възложат в тежест на по-силната страна в правоотношението – доставчика на ел.енергия.

Към горното следва да се добави и това, че за да се манипулира електромерът по този начин е необходим специализиран софтуер, до който имат достъп само дружеството, което стопанисва СТИ и БИМ. Също така, за да се оперира с този софтуер до степен, която би позволила манипулация на регистрите, са необходими специални технически и компютърни познания, които средният потребител не притежава.

Съдът е запознат със становището изразено в Решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г., III г.о., според което „Трябва да се приложат разпоредбите на чл. 48 до 51 от ПИКЕЕ, които са действали през исковия период и са били отменени едва с решение на ВАС, обнародвано в ДВ бр.97 от 2018 г. Дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл. 183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД.“

Настоящият съдебен състав  не споделя тази незадължителна съдебна практика. Извън посочените по-горе в мотивите множество съображения за това, следва да се изясни още, че ако се приеме становището на ВКС се достига до извода, че цялата правна уредба в Закона за енергетиката, Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, Общите условия на енергийните дружества и всички други подзаконови нормативни актове, във връзка с уреждане отношенията между потребител и енергийно дружество, е ненужна. Такъв извод е неприемлив. Ако законодателят е считал, че енергийните дружества могат по свое усмотрение да правят корекции на сметките на потребителите и след това да претендират тези суми като дължима цена по договор за продажба по ЗЗД, той нямаше да предвиди усложнени процедури, при които да се приемат множество нормативни актове, които да уреждат именно тези отношения. Дори и тези актове да са предвидени единствено за защита на потребителите, то само на това основание лишаването на потребителите от тази законова защита, поради опорочаване административната процедура по приемането им, е достатъчно, за да бъде отречено правото на ответното дружество да претендира тези суми.

 На самостоятелно основание съдът счита,че в случая не се касае за дължима цена по договор за продажба, за да намира приложение чл. 183 ЗЗД, а се касае за служебно начислени суми за електроенергия, които дружеството не е отчело по надлежния ред, но счита, че се дължат от потребителя, защото СТИ е манипулирано. Разликата в претенциите е значителна и, за да е възможна изобщо такава претенция е необходима специална уредба, която в процесния случай е отменена.

Предвид гореизложеното, съдът намира предявения отрицателен установителен иск за основателен и доказан.

С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноските извършени в хода на  производството в размер на 891.41 лв.,представляваща заплатено адвокатско възнаграждение и внесена д.т.

Водим от горното, съдът

                                                 

                                                 Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Варна 9009, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул.”Владислав Варненчик” № 258, че Д.Й.Ц., ЕГН **********, не дължи сумата в размер на 5936.72 лева вкл.ДДС /пет хиляди деветстотин тридесет и шест лева и 72 стотинки/ по фактура № **********/08.07.2019г., представляваща корекция на изразходена електроенергия  по партида с клиентски №. **********, абонатен № **********, за обект, находящ се в с.Полско Косово, обл.Русе, ул.“Стоян Терзиев“ № 39, начислена за периода от 02.04.2018г. до 01.04.2019г.

 

ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Варна 9009, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул.”Владислав Варненчик” № 258 да заплати на Д.Й.Ц., ЕГН **********, сумата от 891.41лв. /осемстотин деветдесет и един лева и 41 стотинки/, представляваща съдебни разноски за заплатени държавна такса и  адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд-Русе.

                                        

Препис от същото, на основание чл.7 ал.2 от ГПК, да се връчи на страните.

 

 

 

                                                      СЪДИЯ: /п/