№ 4336
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СРС, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И. ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110156036 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. П. М. срещу СГС, с която е предявен иск за
признаване на установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на
ответника сумата от 1130 лева, представляваща присъдени въз основа на влязло в сила
Решение № 3190/10.05.2017 г. на СГС разноски, за която сума е издаден изпълнителен
лист по гр.д. № 51226/2014 г. по описа на СРС, 62 състав.
В исковата молба се твърди, че на 13.09.2024 г. ищцата получила покана за
доброволно изпълнение по изп. дело №20241110400949 по описа на държавен съдебен
изпълнител към СРС за заплащане за сумата от 1135 лева, представляваща разноски в
размер на 1130 лева, които е осъдена да заплати съгласно Решение № 3190/10.05.2017г.
по описа на СГС и такса за издаване на изпълнителен лист. Към получената покана за
доброволно изпълнение бил приложен и изпълнителен лист от 13.05.2024 г., издаден
по гр.дело №51226/2014г. по описа на СРС, 62 състав. След направена справка в
деловодството на СРС, ищцата установила, че Решение № 3190/ 10.05.2017г. по описа
на СГС е влязло в сила на 19.10.2017 г. Поддържа, че с оглед на това, вземането, за
което е издаден изпълнителен лист и за което съм получила покана за доброволно
изпълнение е погасено по давност на дата 19.10.2022 г. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът СГС е подал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Излага твърдения, че не е
взискател по образуваното срещу ищцата изпълнително дело. Излага съображения, че
от представените с исковата молба писмени документи – покана за доброволно
изпълнение и изпълнителен лист, е видно, че вземането се претендира за плащане по
сметка на СРС, независимо, че е присъдено в полза на СГС. Изпълнителното дело е
образувано по молба на взискателя СРС, като на длъжника е указано, че следва да
плати по сметка на посочения съд. При условията на евентуалност и по същите
съображения поддържа, че искът е неоснователен и недоказан и моли съда да
1
постанови решение, с което да го отхвърлите изцяло. Поддържа, че при евентуално
уважаване на иска разноски в полза на ищцата не следва да се присъждат, тъй като
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.
В проведеното открито съдебно заседание съдът е изложил подробни мотиви
относно пасивната процесуална легитимация на ответник да отговаря по предявения
иск, поради което е счел, че предявения иск е допустим и оставил без уважение
възражението на ответника. Ето защо не следва да бъдат излагани мотиви в тази
насока.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и събраните
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С определение от 25.09.2024 г. СРС е допуснал на основание чл. 389 ГПК
обезпечение на предявения иск чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на
изпълнението по изп. дело № 20241110400949 по описа на ДСИ при СРС.
С влязло в сила на 19.10.2017 г. решение по в.гр.д. № 9323/2015 г. по описа на
СГС, II-д състав ищцата е осъдена да заплати в полза на СГС сумата от 1130 лв.,
представляваща възнаграждение за назначения по делото на евентуалния ответник
особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.
На 13.05.2024 г. е издаден в полза на СГС изпълнителен лист въз основа на
влязлото в сила въззивно решение.
По делото е приета покана за доброволно изпълнение от 02.08.2024 г. на ДСИ при
СРС, от която се установява, че въз основа на процесния изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело, като е отбелязано, че взискател по същото е СРС.
Съгласно справка, изходяща от гл. счетоводител на СГС и началник на отдел
„Финансова дейност и снабдяване“, СГС не е уведомяван за издаването на
изпълнителния лист, нито вземанията по него са начислени по сметките на ответника.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след
като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по иска с правна
квалификация чл. 439 ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване, че след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание са настъпили факти, от които длъжникът
черпи права, изключващи изпълняемото право – в случая погасяване на правото на
принудително изпълнение, поради изтекла давност, както и наличие на правен интерес
от провеждане на исковете - неприключил изпълнителен процес за събиране на
процесните суми, при който взискателят не е напълно удовлетворен.
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на
които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения и
2
правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици,
като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства,
довели до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.
В настоящия случай ищецът се позовава на факти и обстоятелства, настъпили
след приключване на съдебното дирене и издаването на процесния изпълнителен лист,
въз основа на който е образувано изп. дело № 20241110400949 по описа на ДСИ при
СРС, т. е. позовава се на нововъзникнали обстоятелства, поради което искът се явява
допустим и подлежи на разглеждане.
Вземанията по издадения изпълнителен лист представляват частни държавни
вземания и за същите е приложим общ петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД.
Титуляр на изпълнителния титул е СГС.
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Решението по в.гр.д. №
9323/2015 г. по описа на СГС, II-д с-в е влязло в сила на 19.10.2017 г. От този момент е
започнала да тече петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която изтича на
19.10.2022 г.
В мотивите на т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК е
прието, че кредиторът трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес, внасяйки съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както
и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно
– с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния
процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа
/да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не
действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по
право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а
не конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не от датата
на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на
предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно
изпълнително действие.
В тази връзка съдът съобразява последвалото спиране на теченето на давността
поради обявеното извънредно положение в РБ със Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.).
Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, 5 предвидени в
нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се
пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и
ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.)
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките
3
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат
след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. Ето
защо давностният срок в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. е спрял да тече и
продължил да тече, считано от 21.05.2020 г. Продължителността на този период на
спиране на основание ЗМДВИП е 69 дни.
След отпадането на основанието за спиране на теченето на давностния срок –
отмяна на извънредното положение, давността продължава да тече, без да се заличава
изтеклата част от срока, за разлика от прекъсването на давността по смисъла на чл.
117, ал. 1, вр. чл. 116 ЗЗД.
Следователно изтеклият давностен срок до обявяване на извънредното положение
се запазва, като след неговата отмяна, се възстановява теченето на срока. Ето защо
същият е изтекъл на 27.12.2022 г., т.е. към датата на образуване на изп. дело №
20241110400949 по описа на ДСИ при СРС, като по този начин се е погасило и правото
на принудително изпълнение на ответника по отношение на вземанията по процесния
изпълнителен лист.
Ответната страна нито твърди, нито установява този давностен срок да е бил
спиран или прекъсван в момент, предхождащ подаването на молбата за образуване на
изпълнително дело, поради което съдът приема за установено, че към този момент
вземането по процесния изпълнителен лист срещу длъжника Н. П. М. се е погасило по
давност, като се е погасило правото за принудителното му изпълнение.
По изложените съображения настоящият съдебен състав съдът приема, че към
датата на предявяване на исковата молба в съда – 05.07.2024 г. е изтекла предвидената
в закона 5-годишна погасителна давност за погасяване на правото на принудително
изпълнение за вземанията, обективирани в процесния изпълнителен лист от 13.05.2024
г., представляваща присъдена въз основа на влязло в сила Решение № 3190/10.05.2017
г. на СГС разноски, въз основа на който изпълнителни листове е образувано изп. дело
№ 20241110400949 по описа на ДСИ при СРС. Ето защо предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски има ищеца, който доказва заплатени
разноски за държавна такса – 50 лв., 5 лв. – за издаване на обезпечителна заповед и
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че не следва да понесе отговорността за разноски, тъй
като не е дал повод за завеждане на иска. Това е така доколкото видно от изразеното
становище оспорва исковата претенция, а и в негова полза има издаден изпълнителен
титул, следователно е дал повод за образуване на настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. П. М., ЕГН **********
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК
срещу СГС, че Н. П. М. не дължи на СГС сумата от 1130 лв., представляваща
присъдена въз основа на влязло в сила Решение № 3190/10.05.2017 г. на СГС, II-Д
въззивен състав, разноски за възнаграждение за назначения по делото особен
4
представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, за която сума е издаден изпълнителен лист
по гр.д. № 51226/2014 г. по описа на СРС, 62 състав, въз основа на който е било
образувано изпълнително дело № 20241110400949 по описа на ДСИ при СРС, поради
погасено по давност право на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА СГС да заплати на Н. П. М., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 455 лв. – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис на страните.
Съдия при СРС: _______________________
5