Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 114
12.11.2019г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно
заседание, на четиринадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя
Белева
2.Мл.с. Ваня
Ванева
при секретаря Таня
Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1257 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро
гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба
на
„ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД гр.София с ЕИК *********, с
която се обжалва Решение №1709 от 04.07.2019 г. постановено по гр.д. №756/2019 г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
отхвърлил
предявените от ”Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, искове за
установяване по отношение на С.Х.Ж., с ЕГН: **********,***, и К.П.Д., ЕГН: **********,***,
че същите дължат солидарно на дружеството сумата 3 663.10 лв. – главница по
обявен за предсрочно изискуем кредит по Договор за потребителски кредит №
**********, сключен на 26.09.2016г. /в заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК
датата е 27.09.2016г./, в това число: 1 628.19 лв. – дадена в заем сума, 909.15
лв. – договорено възнаграждение, и 1 125.76 лв. – възнаграждение за закупен
пакет допълнителни услуги, ведно със законната лихва, считано от 27.07.2018г.
до окончателното плащане, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК по ч. гр. дело № 5617/ 2018г. на РС Бургас.
В жалбата се твърди, че решението на РС Бургас е неправилно. По-конкретно се посочва, че е неправилен
изводът на първоинстанционния съд, че Споразумението за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги е нищожно, поради заобикаляне на чл. 10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК и чл. 19, ал.4 от ЗПК, на основание чл. 21, ал.1 от ЗПК, като същото е
прогласено за недължимо от длъжника по договора. Твърди се, че сключването на такова
споразумение е по избор на потребителя и зависи единствено от неговата воля, а
кредиторът предлага и реално отпуска кредити и без закупен такъв пакет.
Оспорва се като неправилен изводът на
районния съд, че договорната възнаградителна лихва е нищожна като противоречаща
на добрите нрави, като се излагат съображения, че в разглеждания случай не е
налице такова противоречие с добрите нрави.
Твърди се, че са неправилни и изводите на съда, че вземането е недължимо поради
това, че настъпилата предсрочна изискуемост на вземането не е била съобщена на солидарните
длъжници. Сочи се, че ищецът е небанкова финансова институция
по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за кредитните институции, поради което
чл.60, ал.2 от ЗКИ, съответно и т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК, е неприложимо в настоящия случай.
Твърди се, че съгласно чл.12.3 от Общите условия към Договора за потребителски
кредит, при просрочване на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, договорът за
потребителски кредит автоматично се прекратява и
се обявява неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредитополучателят да се уведомява
за това.
Иска се от съда, ако счете, че
предсрочната изискуемост не е надлежно обявена на длъжника, да бъде присъден в
полза на ищеца сборът от падежиралите вноски до момента на приключване на
устните състезания.
Изложени са подробни съображения.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново решение, с което
искът да
се уважи в пълен
размер. Не
са ангажирани доказателства.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от С.Х.Ж.,
чрез адв. Милена Лакева – БАК, особен представител, с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна.
Твърди се, че районният съд е направил
правилен и законосъобразен извод, че предпоставките на предсрочната изискуемост
не са налице и вземането на ищеца не е възникнало на твърдяното от него
основание.
Оспорва се като неоснователно твърдението
на въззивника, че в случая са неприложими постановките на ТР №4/18.06.2014г. на
ВКС по т.д.№4/2013г. ОСГТК, като се излагат
подробни съображения.
Оспорва се като неоснователно и
твърдението, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите
нрави, като се твърди, че правилно първоинстанционният съд е приел, че в
разглеждания случай уговореният годишен лихвен процент е четири пъти по-висок
от този на законната лихва, поради което тази клауза в договора за кредит се
явява нищожна, поради накърняване на добрите нрави.
Излагат се съображения, че уговореният
пакет от допълнителни услуги също противоречи на добрите нрави и направеният от
първоинстанционният съд извод в този смисъл е правилен.
Твърди се, че е неоснователно и
направеното за първи път във въззивната инстанция искане в условията на
евентуалност да се присъди сборът от непогасените вноски с настъпил падеж до
момента на приключване на устните състезания във въззивното производство.
Претендира се потвърждаване на обжалваното
решение. Не са ангажирани доказателства.
В законоустановения срок не е подаден
отговор на въззивната жалба от К.П.Д..
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание въззивникът не изпраща
представител.
В съдебно заседание въззиваемата С.Х.Ж., не
се явява, явява се особеният представител адв. Л..
В съдебно заседание въззиваемата страна К.П.Д.,
редовно призована не се явява.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК
Бургаският окръжен съд намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора Бургаският окръжен съд намира следното:
Районният съд се е произнесъл по искове с
правно основание чл.240 ЗЗД, вр. чл.79 ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени по
реда на чл. 415, вр. чл. 422 от ГПК.
На 27.07.2018г. „Профи Кредит България“
ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу С.Х.Ж. и К.П.Д. за заплащане на сумата в общ размер от 3704,29 лв., от
които 3663.10 лв. – главница, такси по тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 30 лв., начислени за периода 16.12.2016г. до
27.02.2018г., лихва за забава от 16.12.2016г. до 27.02.2018г. в размер на 11,19
лв., както и лихвата от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането, като е посочено, че паричното вземане е за неизпълнено задължение по
договор за потребителски кредит №********** от 27.09.2016г. Претендирани са и
разноски в размер на 74,09 лв. –държавна такса и 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
На 30.07.2018г. е издадена Заповед №2894
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжниците С.Х.Ж. и К.П.Д., да заплатят солидарно на „Профи Кредит България“
ЕООД следните суми: 3663,10 лв. – главница, 30 лв. – такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането за периода 16.12.2016г. до 27.02.2018г.
11,19 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 16.12.2016г. до
27.02.2018г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 27.07.2018г.
до окончателното изплащане, както и сумата от 124,09 лв. разноски по делото, от
които: 74,09 лв. – държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 414 от ГПК
е подадено възражение срещу заповедта за изпълнение от длъжника К.П.Д., която е
получила препис от нея на 06.08.2018г. лично.
Другият длъжник – С.Ж. е уведомена за
издадената заповед по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.
С Разпореждане №22716/30.11.2018г.,
районният съд е указал на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя, че
може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжниците, за което
е издадена горепосочената заповед по чл. 410 от ГПК. Заявителят е предявил иск
по реда на чл. 422 от ГПК в едномесечния срок.
С исковата молба се претендира да се
приеме за установено, че ответниците дължат на ищеца сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение №2894 от 30.07.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№5617/2018г. по описа на Районен съд Бургас,
по сключен договор за потребителски кредит №********** от 26.09.2016г.
Твърди се, че между ищеца и С.Ж. е сключен
договор за потребителски кредит, като са очертани подробно параметрите на
кредита. Посочва се, че Ж. е пожелала да бъде извършено рефинансиране на нейно
старо задължение към „Профи кредит“ с част от отпуснатата сума по кредита в
размер на 1532.51 лв., а сумата от 467.49 лв. е преведена по сметка на
длъжника. На 12.01.2016г. между страните бил сключен анекс №1 за промяна на
погасителен план, като Ж. се е съгласила да заплаща задължението си по нов
погасителен план.
Ищецът твърди, че е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита на 27.02.2018г., поради просрочие на една месечна вноска
с повече от 30 календарни дни, като на 01.03.2018г. са изпратени уведомителни
писма от страна на ищцовото дружество, с което ответниците са уведомени, че
договорът е прекратен и е обявена неговата предсрочна изискуемост.
Твърди се, че размерът на погасеното задължение
е 1455,35 лв. /като допълнително е уточнено от какви вземания се състои тази
сума/, а дължимият остатък - 3663,10 лв.
С исковата молба изрично е направен отказ
от претендираната със заявлението лихва за забава в размер на 11,19 лв., поради
липса на материален интерес.
С молба от 20.02.2019г. ищецът е уточнил
вида на задълженията, които се включват в цената на иска в общ размер от
3663,10 лв., а именно: 1628,19 лв. главница; договорно възнаграждение в размер
на 909,15 лв., възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги в размер
на 1125,76 лв.
С Определение №3793/08.04.2019г. на БРС,
на ответника С.Ж. е назначен особен представител на основание чл.47, ал.6 ГПК,
който е депозирал отговор на исковата молба, с който предявеният иск се
оспорва. Изложени са подробни съображения и се претендира отхвърляне на
исковата претенция.
В срока за отговор на исковата молба е
постъпило становище от солидарния длъжник К.Д., в което е посочено, че на
18.03.2019г. се е свързала по телефона със С.Ж., която от своя страна заявила,
че е сключила извънсъдебно споразумение с представител на ищцовото дружество – г-н
К.. Д. се свързала с него и той потвърдил за сключеното споразумение.
За установяване на твърдените
обстоятелства са представени следните писмени доказателства – искане за
отпускане на потребителски кредит и декларации към него; Декларации във връзка
с обработка на личните данни; Европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителски кредити; Договор за потребителски кредит; Декларации към
договора; Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги; Общи
условия на „Профи Кредит България“ към договор за потребителски кредит;
погасителен план към договор за потребителски кредит, преводно нареждане за
сумата от 467.49 лв.; заявление за промяна на погасителен план и Анекс към
договор за потребителски кредит, извлечение по сметка към договор за потребителски
кредит; уведомителни писма.
От представените по делото доказателства,
се установява, че страните са сключили договор за потребителски кредит №**********
на 26.09.2016г., съгласно който на ответника С.Ж. е отпуснат кредит в размер на
2000 лв. за срок от 36 месеца, с месечна вноска в размер на 97.59 лв., с падеж
на вноската 15-ти ден от месеца. С начислените лихви дължимата от С.Ж. сума е в
размер на 3513.24 лв. В договора за кредит фигурира избран и закупен пакет
допълнителни услуги за сумата от 1558.80 лв., с размер на вноската по него 43.30
лв., в резултат на което общото задължение по сключения договор за
потребителски кредит е 5072.04 лв. с месечна вноска 140.89 лв. с дата на
погасяване 15-ти ден от месеца. В договора за кредит като солидарен длъжник е
посочена ответницата К.П.Д..
От представените по делото доказателства е
видно, че от страна на ищцовото дружество е предоставена сумата в общ размер от
2000 лв., от които 1532.51 лв. – сума за рефинансиране, посочена в договора за
кредит, както и сумата от 467.49 лв., заплатени директно по сметка на
ответницата Ж., с платежно нареждане от 27.09.2016г.
От представените заявление за промяна на
погасителен план и Анекс №1 към сключения договор за потребителски кредит е
видно, че страните са договорили отлагане на три погасителни вноски. Видно е
също, че страните са договорили нов погасителен план, който се променя на 39
погасителни вноски, последната от които с дата на погасяване – 15.01.2020г.
С исковата молба се прави признание, а и
се установява от доказателствата по делото, че С.Ж. е погасила месечни вноски в
общ размер 1455.35 лв. В извлечението по сметка е посочено, че остатъчното
задължение е в размер на 3663.10 лв.
Представени са уведомителни писма от
05.04.2017г., видно от които ищцовото дружество уведомява длъжниците, че
считано от 27.02.2018г. договорът е едностранно прекратен, а задължението по
кредита е предсрочно изискуемо. Няма доказателства уведомлението да е
изпратено, нито пък да е достигнало до длъжниците, а точно обратното - ищецът
поддържа становището си, че такова изрично волеизявление не е необходимо, тъй
като в т.12.3 от ОУ е разписано, че в случай на просрочие на една месечна
вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва предсрочно прекратяване на
договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо
кредитора да изпраща на длъжника уведомление.
По делото е представено извънсъдебно
споразумение от 26.10.2018г., за преструктуриране на дълга по ДПК №**********
/първоначално сключеният договор за кредит/, сключено между С.Ж. и „Профи
кредит България“ ЕООД. Представен е и погасителният план към него. Представени
са и вносни бележки за сумите, заплатени от С.Ж. по същото споразумение.
Споразумението е представено от страна на „Профи кредит“ и наличието му се
потвърждава от особения представител на ответника. Видно от текста на
споразумението, страните по него са уговорили, че с изплащането на сумата
посочена в чл.3 от извънсъдебното споразумение /в размер на 4514.95 лв./,
всички задължения произтичащи от първоначалния договор за кредит – ДПК №**********, се
считат за погасени и всички взаимни претенции между страните по извънсъдебното
споразумение и договора за кредит се считат за окончателно удовлетворени. От
приложените към споразумението вносни бележки, се установява, че по него се
извършват плащания от страна на ответницата Ж.. Няма данни по делото, нито пък
твърдения, от страна на ищеца, за неизпълнение по това споразумение от страна
на ответницата Ж..
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
В т.18 от ТР№4/2013г. ОСГТК на ВКС изрично
е записано, че „в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК за вземане,
произтичащо от договор за банков кредит с уговорката, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост“. Това е
така, защото предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
за разлика от общия принцип на чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само
на едната страна и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането
и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем
/чл.60, ал.2 ЗКИ/.
Независимо от обстоятелството, че ищцовото
дружество не е банка, а финансова институция, за което няма спор по делото, даденото
в цитираното тълкувателно решение,
разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да се
съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно
изискуем, е принципно. Същото следва да се прилага не само за настъпване на
предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков кредит /който по
същността си е договор за заем/, но и по отношение настъпването на предсрочна
изискуемост на разсрочени парични задължения по други договори, по които
престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника
е разсрочено. Не съществуват правно-логически аргументи, които да дадат
основание за различно третиране на предсрочната изискуемост на кредитите
/заемите/, отпускани от небанкови финансови институции и тези, отпускани от
банки. Няма основание заемодателят, който е финансова институция по смисъла на
чл. 3, ал. 1 ЗКИ и по занятие предоставя заеми със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, да
бъде освободен от задължение да обявява на длъжника, че счита кредитът за
предсрочно изискуем, защото това несъмнено би го поставило в привилегировано
положение спрямо банката, която също по занятие предоставя в заем парични суми
за своя сметка и на собствен риск. Отделно от това кредитополучателите по
договори, сключени с небанкови финансови институции, биха били поставено в
по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити.
Следователно независимо дали в договора има уговорка, че при неплащане на
определен брой вноски или други обстоятелства, това не поражда действие, освен
ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем и това волеизявление е достигнало до длъжника. В този
смисъл е Решение №200/18.01.2019г., постановено по гр.д. №665/2018г. на ВКС,
ТК, първо отделение.
По изложените съображения настоящият
състав приема, че предвидената в т.12.3 от ОУ автоматична предсрочна
изискуемост не представлява договорно отклонение от общото правило на чл.71 ЗЗД, поради което такава не е настъпила.
Независимо от гореизложеното, би следвало
да бъдат отчетени вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата
на пресъдено нещо, в какъвто смисъл е задължителната практика на върховната
съдебна инстанция, обективирана в т.1 от ТР №8/2017г. от 02.04.2019г. на ОСГТК
на ВКС. В настоящия случай са падежирали по-голямата част от вноските по
първоначално сключения договор за кредит, тъй като, видно от погасителния план,
към Анекс №1 към ДПК /л.47 от първоинстанционното производство/, последната
вноска е с дата 15.01.2020г.
Независимо от това обаче, в настоящия
случай като доказателство по делото е представено извънсъдебно споразумение за
преструктуриране на дълга по процесния договор за кредит. Споразумението е
сключено след издаване на заповедта за изпълнение, но преди предявяване на
настоящия иск. Тъй като споразумението е сключено с кредитополучателя и в него
изрично е уговорено, че с плащането по него се изпълнява първоначално сключения
ДПК, както и обстоятелството, че по делото няма нито данни, нито пък твърдения
по него да има неизпълнение, то следва да се приеме, че длъжникът по него – С.Ж.,
изпълнява задължението си. Ето защо настоящият състав намира, че ищецът не би могъл да претендира вноските по
първоначалния договор за кредит, тъй като преструктурирането на дълга се отнася
за същия, по него е налице изпълнение, т.е. погасяване на дълга от страна на
кредитополучателя. Противното би означавало ищецът да получи плащане два пъти
на едно и също задължение – веднъж по първоначалния ДПК и втори път по извънсъдебното
споразумение. Същите изводи се налагат и по отношение на солидарния длъжник К.Д..
Действително Д. не фигурира като страна по това извънсъдебно споразумение. Тя
обаче е солидарен длъжник по първоначалния ДПК. В качеството си на солидарни
длъжници, престацията, която дължат двете е една и съща. Всяка е длъжна да я
изпълни и ищецът може да иска изпълнение от която и да е от длъжниците по свой
избор в пълен размер. С плащане на вноските по извънсъдебното споразумение /с
което всъщност се изпълнява дълга по ДПК №**********/, от страна на С.Ж.,
ищецът получава изпълнение на задължението и не би могъл да претендира плащане
по същия договор за кредит /т.е. плащане на същия дълг/, от другия солидарен
длъжник, защото това би означавало да получи едно и също изпълнение два пъти.
По изложените съображения, предявеният иск
е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Като е достигнал до същия извод районният
съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
При този изход на спора, на въззивника не
се дължат претендираните от него съдебно-деловодни разноски.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1709/04.07.2019г.,
постановено по гр.д.756/2019г., по описа на Районен съд Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: