РЕШЕНИЕ
№ 57
**. ***********, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *********** в публично заседание на осемнадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги М. Георгиев
при участието на секретаря Заниела Л. Василева
като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело №
20243430100212 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 143 и сл. от ГПК.
1. Предявени са обективно и субективно съединени искове по чл. 50 във
връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД (изменени в открито съдебно заседание –
л. 157) от ищеца Д. Д. У., представляван от адв. Д. Г. и адв. П. Й. (л. 18), за осъждането
на ответницте да заплатят на ищеца солидарно обезщетение за претърпени от ищеца
вреди в следствие от непозволено увреждане – нападение и ухапване от куче на
12.11.2023 г. в **. ***********, изразяващи се в контузия на дясната предмишница с
множество рани от ухапвания и дълга кожна рана под формата на триъгълно кожно
ламбо, силни физически болки и страдания и посттравматична стресова реакция, както
следва:
1.1. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени от ищеца болки и страдания, в размер на 12 000 лв.;
1.2. обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за лечение и закупуване на лекарства, медицински прегледи и медицинско
удостоверение, в размер на 157,70 лв.;
1.3. законната лихва върху сбора от сумите (12 088 лв.), считано от 12.11.2023
г. – деня на деликта, до окончателното им изплащане на сумите.
1.4. Ищцата твърди, че на 12.11.2023 г., около 17:20 ч., се придвижила от дома
си в **. *********** до най-близкия контейнер. На връщане – на около 5 – 10 метра от
дома си, чула падане на някакъв предмет, обърнала се и видяла, че ответницата Д. К.
1
била изтървала повода на кучето, което разхождала. Ищцата не могла да реагира, тъй
като кучето за секунда скочило срещу нея. Ищцата успяла да вдигне ръката си, за да
предпази лицето си, и животното я захапало за ръката. Опитала да се освободи, но
това било невъзможно, тъй като кучето било много голямо и здраво я било захапало.
Болката, която изпитала в този момент, била неописуема. Ответницата К. застигнала
кучето и започнала да го бие по главата, докато то държало захапаната ръка на
ищцата. В един момент то я пуснало, но рукнала кръв. Помолила отв. Д. К. да повика
спешна помощ, но тя не знаела как, поради което ищцата, уплашена от количеството
кръв, което изтичало, бързайки доколкото можела, отишла до дома си, взела телефона
и звъннала на 112. Докато отивала до къщата си, тя погледнала ръката си и видяла, че
била жестоко нахапана, цялата част на мускула и от китката до лакътя била нахапана,
̀
разкъсана и шуртяло много кръв. Отв. К. се прибра в дома си с кучето, но докато
ищцата чакала спешната помощ, тя дошла заедно със сина си Н. и и предложила да я
̀
закарат до спешното отделение, но ищцата отказала, тъй като вече била извикала своя
позната. Прилошало и, започнало да и прималява и седнала на земята.
̀̀
2. В спешно отделение и обработило раните, дали и обезболяващи, поставили и
̀̀̀
инжекция против тетанус и я насочили за рентгеново изследване. Веднага приели
ищцата в хирургично отделение и спешно я оперирали, като при пълна упойка зашили
разкъсната рана. В болницата болките били ужасни, вливали и антибиотици.
̀
Превръзките и почистването на раната било изключително болезнено. След това един
месец ищцата била на домашно лечение, но продължавала всеки ден да ходи до
болницата за превръзки и за поставяне на инжекциите. Вследствие на приема на
антибиотици започнали болки в стомаха и и се наложило да пие 3 месеца лекарства за
̀
тези болки. В болницата и повече от два месеца след това не можела изобщо да си
служи с дясната ръка, болката била ужасна при всяко движение. Качила рязко и
кръвната захар. От стреса и силните болки не можела да спи по цели нощи.
3. Следващите инцидента дни на ищцата се налагало да търси приятели и
съседи, които да я придружават до болницата за поставяне на превръзки и инжекции,
тъй като било невъзможно да се справи сама. Наложило се да си закупи
болкоуспокояващи и медикаменти. Ищцата била напълно неработоспособна, тъй като
денонощно изпитвала много силни болки в ръката.
4. На 29.11.2023 г. ищцата посетила отделение по Съдебна медицина в МБАЛ –
Силистра и била прегледана от д-р Т. И., който установил: „По горно-външната
повърхност на дясната предмшиница по протежение от около 15 см. се установява
изразен подкожен оток с втвърдяване на кожната повърхност, понижаване на
тургора и до лющене на епидермиса. По горната повърхност на предмишницата се
̀
установяват три дупчести рани, с дъно, покрито от кафеникави корички и диаметър
от около 1см. По лакътната повърхност на същата се установява двураменна рана с
2
дължина на рамената от около 8см, с ъгъл, отворен към горната повърхност на
предмишницата със следи от хирургични шевове около адаптираните ръбове на
раната. Съобщава за болки в предмишницата и слабост на пръстите на дясната
ръка.“.
5. На 01.03.2024 г., поради болките и изтръпванията на ръката си, ищцата
посетила д-р Ю. М., специалист по физикална и рехабилитационна медицина. След
като последната установила, че ищцата има болки в засегнатата област, и назначила
̀
лечение с ултразвук, нискочестотно магнитно поле и високочестотни токове. На
28.03.2024г., при контролния преглед, д-р Ю. М., след като установила, че болката в
засегнатата област продължава, удължила лечението с ултразвук, нискочестотно
магнитно поле и високочестотни токове. На 01.04.2024 г., поради продължаващите
болки и изтръпвания на ръката, ищцата отново посетила д-р Ю. М., която отново и
̀
продължила лечението с ултразвук, нискочестотно магнитно поле и високочестотни
токове.
6. Ищцата твърди, че преди две години същото куче я нападнало при разходка в
крайдунавския парк на **ада. Тогава кучето я нападнало отново без никаква причина,
като скочило и я захапало за корема, но успяло само да разкъса якето и и да я посини.
̀
Тогава не подала жалби и не завела дела, защото с ответниците са съседи.
Многократно след този случай страните са имали пререкания поради това, че кучето
на ответниците било а**есивно, а те не вземали никакви мерки и продължавали да го
разхождат без намордник. Твърди, че познавала и други жители на **. ***********,
нахапани от същото куче.
7. Твърди се, че вследствие на стреса от случилото се и до този момент ищцата
продължава да изпитва страх, когато излиза сама по улиците, и непрекъснато се
оглежда за кучето. В резултат на преживяното била развила „тревожност на
очакването“, т.е. страх, че преживяното може да се случи отново. Този страх я карал
да избягва ситуации, които засилват тази тревожност и безпокойство, което водело до
нарушаване и о**аничаване на цялостното и личностно функциониране и до
̀
понижаване качеството и на живот. Твърди, че се страхува да излиза от дома си. От
̀
момента на нападението досега излизала само с колата, вече не се разхождала по
улиците на квартала, в който живее. Инцидентът променил начина и на живот,
̀
започнала по-малко да излиза, като си отлагала срещите и все още контактувала
повече по телефона с колеги и приятели. Всички тези негативни емоции и прояви на
безпокойство довели до нервност, загуба на апетит и раздразнителност. До този
момент все още не била преживяла стреса от нападението на кучето.
8. На 05.03.2024 г. ищцата посетила д-р Б. И. – психиатър, и след като същият
констатирал „тревожност с пристъпност, водеща до о**аничение във
функционирането“ предписал на ищцата терапия с медикамента „тритико“ на
3
таблетки.
9. Ищцата твърди, че и след инцидента, ответницата продължавала да разхожда
кучето си без намордник. Във връзка с това подала жалба в РУ – *********** с вх. №
362000-753/19.02.2024 г.
10. Според ищцовата страна ответниците са нарушили следните разпоредби:
10.1. чл. 13, ал. 1 Наредбата за овладяване популацията на безстопанствените
кучета на територията на Община ***********, според която собственикът, водачът
или стопанинът на куче — домашен любимец е длъжен да разхожда кучето си с
нашийник и неразтеглив повод, а кучетата от породите: кавказка овчарка, българско
овчарско куче (каракачанка), германски дог, немска овчарка, ризеншнауцер, московска
стражева, черен териер, доберман, ротвайлер, бултериер, питбул, стафорширски
териер, мастиф, американски булдог, както и едри кучета с а**есивен характер — с
неразтеглив повод до 1,5 м. и с намордник;
10.2. чл. 35, ал. 2 във връзка с § 1, т. 9 от ДР на Закона за защита на животните,
съгласно която разпоредба собствениците на животни, които се отглеждат в
домакинството или от интерес към животното, доколкото става въпрос за домашни
животни или опитомени животни от разред месоядни, са длъжни да предотвратят
всяка проява на необоснована а**есия на кучето, проявена на обществени места и при
ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни;
10.3. чл. 172, т. 2 във връзка с § 1, т. 34 от ДР на Закона за
ветеринарномедицинската дейност, съгласно която собствениците на домашни
любимци / животните, отглеждани с нестопанска цел в дома на човека/ са длъжни да
вземат мерки животните да не създават опасност за хора или други животни.
10.4. Ответникът Н. К. отговарял в качеството му на собственик на кучето, а
отв. Д. К. – като лице, под чиито надзор се намирало кучето.
11. Ответниците Д. Т. К. и Н. А. К., представлявани от надлежно
упълномощената адв. И. Р. от АК – Силистра, депозират отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорват предявените искове като неоснователни и
недоказани.
11.1. Ответниците признават, че на посочената дата се е случил твърденият
от ищцата инцидент с тяхното куче, но твърдят, че поведението му е било
провокирано от нея.
11.2. Направено е възражение за съпричиняване: Твърди се, че ищцата и
провокирала кучето и не е действала достатъчно адекватно, доколкото е имала
възможност да избегне ухапванията, но вместо да се прибере през портата в своя имот,
тя се е опитала да укроти животното.
11.3. Ответниците твърдят, че непосредствено след инцидента отв. Д. К. е
4
направила всичко, за да окаже помощ на пострадалата ищца, като и е предложила с
̀
втория ответник да я откарат за оказване на медицинска помощ, което е било отказано
от ищцата.
11.4. Твърди се, че на пострадалата е било предложено обезщетение в размер на
3 000 лв., което тя отказала.
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
12. По делото са изслушани показанията на свидетелите
12.1. Н. А. К. – приятелка на ищеца (л. 111)
12.2. П. Г. Ч. – служител на в отделение „Хирургия” на МБАЛ – *********** (л.
112);
12.3. Б. И. М. – съседка на ответниците (л. 113);
12.4. К. Г. Г. – приятелка на отв. Д. К. (л. 113);
12.5. Р. Д. Д. (л. 157).
13. По делото не се спори факта, че отв. Н. К. е собственик на българско
овчарско куче („каракачанка”), родено на 23.04.2020 г. (л. 37 и сл., л. 107 и сл.).
Общоизвестен факт е, че тази порода кучета са изключително едри (височина: 60 – 68
см, тегло 30 – 80 кг.), поради което е описано от свид. К. като „мечка”. Към момента на
инцидента кучето и било навършило 3 г., с оглед на което следва да се приеме, че е
достигнало максималната си височина и тегло (в рамките на горепосочените **аници).
14. Според свид. М. и Г. кучето не било а**есивно. Свид. М. споделя, че
няколко пъти е виждала кучето да бъде разхождано без намордник. Свид. Д. също
споделя за среща с кучето, на която същото се „заи**ало” с нея и отново било без
намордник.
15. Страните по делото живеят на една и съща улица в **. ***********.
16. На 12.11.2023 г., отв. Д. К. разхождала кучето в близост до дома на ищеца У..
Отв. К. изгубила контрол над кучето, като същото нападнало ищеца У. и я захапало за
ръката. Тези факти също не се спорят между страните. С оглед липсата на
доказателства и противоречивите твърдения на страните не може да се установи дали
ответниците са се опитали да окажат помощ на ищеца или не. Те са били пред дома и
̀
при пристигането на свид. К., но в крайна сметка последната е закарала ищеца У. до
ФЦСМП – **. *********** и била приета в „Хирургия”, където работела свид. Ч..
5
17. В тази връзка остават недоказани твърденията на ответниците, че същите са
се опитали да окажат съдействие на ищца или че са му предложили финансова
компенсация впоследствие.
18. Изслушана е съдебна медицинска експертиза (л. 144, 157), която е
установила, че в резултат на процесния инцидент на ищеца са причинени: контузия на
дясната предмишница с множество рани от ухапване и дълга кожна рана под формата
на триъгълно кожно ламбо, с адаптирани ръбове и снети хирургични конци – временно
разстройство на здравето не опасно за живота.
18.1. Уврежданията може да бъдат получени по време и начин както съобщава
пострадалата в исковата молба, а именно след нахапване на дясна предмишница от
куче едра порода.
18.2. От показанията на свид. Ч. и медицинската документация се установява,
че раната е нагнояла, което наложило неколкократно да бъде извършена хирургична
обработка с премахване на некротични тъкани, гноен секрет/кръвни съсиреци. Според
вещото лице е нормално раните от ухапване се оставят да зараснат първично, като
ръбовете не се адаптират плътно, за да не остане скрита инфекция в дълбочина, което
би компрометирате процеса на зарастване.
18.3. При повторното освидетелстването на Д. У. се установило състояние след
множествени ухапвания от куче по дясна предмишница, намалена мускулна сила и
кожна чувствителност в зоната на травмите, множество линеарни ръбци по горната и
лакътната повърхности на предмишницата. По кожната повърхност на дясна
предмишница се установили множество тънки и по широки белезникави ръбци от
раните и оперативното възстановяване на целостта на меките тъкани.
18.4. Вещото лице определя обичайният период на заздравяване на раните на
15 – 20 дни.
19. Установява се, че след инцидента, в продължение на около два месеца
(докато траело зарастването на раната) свид. К. придружавала ищеца до болницата, за
да и бъдат сменяни превръзките и помагала на ищеца в домакинството – къпела,
̀
готвела, да пазарувала. Известно време след инцидента (месеци) ищеца У. е изпитвала
страх да излиза сама, за да не бъде нападаната отново от кучето.
20. Според свид. К. и Ч. ищеца У. продължила да се оплаква след зарастването
на раната от изтръпване на ухапаната ръка.
21. На 01.03.2024 г. ищцата посетила д-р Ю. М., специалист по физикална и
рехабилитационна медицина с оплаквания за болките и изтръпванията в дясната
предмишница. Назначено е лечение с ултразвук, нискочестотно магнитно поле и
високочестотни токове (л. 13). След извършени контролни прегледи на 28.03.2024 г. и
01.04.2024 г. се наложило лечението да продължи (л. 15, 16).
6
22. На 05.03.2024 г. ищцата посетила д-р Б. И. – психиатър и след като същият
констатирал „тревожност с пристъпност, водеща до о**аничение във
функционирането“ и предписал на ищцата терапия с медикамента „тритико“ (л. 14).
22.1. На 21.01.2025 г. е извършено изследване на нервната проводимост (л. 150).
Въз основа на тях вещото лице (назначено по настоящото дело) е установило, че е
налице централна мозъчна увреда на ниво шийни прешлени на коренчетата, което се
установява с нарушаване, намаляване проводимостта на зоната на периферните нерви,
които тръгват от шийния отдел. Отделно изследванията, които са направени за дясната
ръка – сетивни и радиален моторен нерв – при тях е посочено, че е налице
лекостепенна увреда на периферни сетивни моторни влакна, при която
функционалността им не е фрапиращо нарушена. Поради тази причина увредата не
може да доведе до дефицит на движенията на някой от частите на ръката (пръсти и
китка). По отношение на сетивната функция, според вещото лице, ищеца може да има
оплаквания (в случая изтръпване и слабост) и до края на живота си. Според вещото
лице не е налице връзка между проблемите в шийния отдел и тези в ръката.
23. За извършеното лечение ищеца У. направила разходи за антибиотици и др.
лекарства, медицински пособия, потребителски такси, изследвания в размер на 181,45
лв., от които се претендират 157,70 лв. (л. 8, 154).
От правна страна
От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
I. По допустимостта
24. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни при
наличието на правен интерес, което налага разглеждането им по същество.
II. Относно отговорността на ответниците
25. В конкретният случай по безспорен начин е установено, че процесното
българско овчарско куче е нападнало и ухапало ищеца У..
26. Съгласно чл. 50 от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.
7
27. В тази връзка отв. Н. К. отговаря за настъпването на вредите като
собственик на кучето, а отв. Д. К. – като лице, под чиито надзор се е намирало то. Тук
следва да се отбележи, че са нарушени и закрепените в нормативни актове
разпоредби, а именно:
27.1. чл. 35, ал. 2 от ЗЗЖ – собственикът не предотвратил проявата на
необоснована а**есия на кучето, проявена на обществено място и при ситуация,
застрашаващи живота или здравето на ищеца;
27.2. чл. 172, т. 2 от ЗВМД – собственикът не е взел мерки кучето да не създава
опасност за хора или други животни;
27.3. чл. 13, ал. 1 от Наредбата за овладяване популацията на безстопанствените
кучета на територията на Община *********** – водачът не е разхожда кучето си
порода българско овчарско куче (каракачанка) с намордник.
28. Инцидента е породен в конкретният случай на първо място от поверяването
на контрола върху голямото куче на отв. Д. К. (жена на средна възраст), която едва ли
може да се очаква, че ще може да овладее животното при проява на а**есия. Още по –
безотговорно в случай е допускането, кучето да се извежда без намордник, което би
предотвратило захапването на ръката на ищеца. Нещо повече, по делото се установява,
че липсата на намордник по време на инцидента не е изолиран случай, т. е. отв. Д. К. е
склонна принципно да го извежда без намордник (вж. т. 14).
29. По възражението за съпричиняване съдът не установи ищеца У. да е
провокирала по какъвто и да е начин поведението на кучето. След като нападението
вече е започнало, отв. Д. К. не била в състояние да овладее кучето (което е следвало да
бъде предвидено от двамата ответници преди кучето да и бъде поверено). При тази
̀
ситуация не може да се установи какви точно действия е следвало да предприеме
ищеца У., за да о**аничи вредите от внезапното захапването на ръката и от куче, с
̀
тегло, съизмеримо с нейното. При преценката на поведението на ищеца все пак следва
да бъде отчетен и факта, че вероятността кучето да я събори на земята или да успее да
порази някой жизненоважен орган е доста голяма, с оглед на което съдът намира, че
ищеца У. следва да бъде извинена, че не се е опитала да побегне към дома си
(надбягвайки се с кучето), за да се скрие зад о**адата. Базирайки се на скромния си
опит, съдът намира, че е твърде вероятно кучето в тази хипотеза да се окаже по –
бързо и последващата хирургичната намеса да се разпростре извън областта на
ръката.
III. Относно размера на вредите
30. По отношение на имуществените вреди
8
31. Размерът на имуществените вреди е безспорно установен, като дори съдът е
изчислил същите на по – голям размер (вж. т. 21). В тази искът следва да бъде уважен
до предявения размер – 157,70 лв.
32. По отношение на неимуществените вреди
32.1. Установява се, че ищеца е получил контузия на дясната предмишница с
множество рани от ухапване и дълга кожна рана под формата на триъгълно кожно
ламбо, с адаптирани ръбове и снети хирургични конци – временно разстройство на
здравето не опасно за живота.
32.2. Кредитирайки показанията на свид. Котленски, че периода на зарастване
на раните е надхвърлил обичайният такъв за такъв вид увреждания (15 – 20 дни) и с
оглед развилата се вторична инфекция пълното физическо възстановяване е отнело
около два месеца.
32.3. Съдът приема, че е в резултат на ухапванията на ищеца е причинена
лекостепенна увреда на периферни сетивни моторни влакна, която не води до дефицит
на движенията на някой от частите на ръката (пръсти и китка).
32.4. В конкретният случай по – сериозни са психическите последици. Съдът
приема, че ищеца У. е преживявал интензивен стрес от нападението, което е могло да
има и фатален характер (поне от нейна гледна точка). В следствие на това е изпитвала
след инцидента, освен болките от нараняването, страх и тревожност, водещи до
„о**аничение във функционирането” (вж. т. 22). Същата абсолютно закономерно се е
страхувала да излезе сама от къщата си, за да не бъде нападната отново, като се има
предвид, че имотът на ответниците е на същата улица. Този страх е бил катализиран
още повече от безотговорното на ответниците, които очевидно не намират за нужно да
поставят намордник на кучето. Няма данни след инцидента ответниците да се
предприели каквито и да е действия по обезопасяването на кучето. При това
положение от ищеца не може да се очаква да се успокои и да се върне към нормалните
се житейски навици.
32.5. Състоянието на тревожност със сигурност е продължило поне до м. март
2024 г. (вж. т. 20), т. е. поне 4 – 5 месеца след увреждането.
32.6. За щастие в резултат на инцидента не се стигнало до увреждане на
мотрните функции на крайника и до тежко засягане на сетивните функции.
Последното не изключва обаче психосоматичните усещания на ищеца за изтръпване в
крайниците. Последните са в причинно – следствена връзка с преживяното, поради
което също следва да бъдат причислени към психическите увреждания на ищеца от
деликта. Именно тези психосоматични усещания могат да продължат според вещото
лице и до края на живота и.
̀
9
33. В тази връзка съдът, отчитайки най – вече психическите последици на
увреждането за пострадалата, както и поведението на ответниците, причинило
настъпването на вредите, намира, че на осн. чл. 52, във вр. с чл. 45 от ЗЗД следва да
бъде присъдено обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер
на 10 000 лв.
34. Съгласно чл. 84, ал. 3 във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ответниците
дължат обезщетение за забава от момента на увреждането.
Разноски
35. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед уважаването на главните искове
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят част от направените от ищеца
разноски ( 2 330 лв.), възлизаща на 1 978,30 лв.
36. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответниците следва да бъдат присъдени
разноски съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 253,58 лв.
37. В тази връзка съдът намира за целесъобразно след извършване на служебна
компенсация на разноските, на ищеца да бъде присъдена разликата от 1 724,72 лв.,
като всеки ответник бъде осъден да заплати на ищеца половината от сумата – по
862,36 лв.
38. Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответниците Д. Т. К., с ЕГН ********** и Н. А. К., с ЕГН
**********, с посочен адрес: *************, да заплатят на ищеца Д. Д. У., с ЕГН
**********, с посочен адрес: **. ***********, ************* солидарно обезщетение
за претърпени от ищеца вреди в следствие от непозволено увреждане – нападение и
ухапване от българско овчарско куче на 12.11.2023 г. (което е било под надзора на
първия ответник и било собственост на втория ответник), както следва:
1. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени от ищеца болки и страдания, в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева);
2. обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи
за лечение и закупуване на лекарства (и мед. пособия), медицински прегледи и
медицинско удостоверение, в размер на 157,70 лв. (сто петдесет и седем лева и
седемдесет стотинки);
10
3. законната лихва върху сбора от сумите (10 157,70 лв.), считано от 12.11.2023
г. – деня на деликта, до окончателното им изплащане на сумите.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата между уважения размер - 10 000 лв. и
претендирания такъв - 12 000 лв.
ОСЪЖДА ответника Д. Т. К., с ЕГН **********, да заплати на ищеца Д. Д. У.,
с ЕГН **********, направените по делото разноски съобразно уважената част от иска
(след извършена компенсация на разноските) в размер на 862,36 лв. (осемстотин
шестдесет и два лева и тридесет и шест стотинки).
ОСЪЖДА ответника Н. А. К., с ЕГН **********, да заплати на ищеца Д. Д.
У., с ЕГН **********, направените по делото разноски съобразно уважената част от
иска (след извършена компенсация на разноските) в размер на 862,36 лв. (осемстотин
шестдесет и два лева и тридесет и шест стотинки).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд – **. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде
изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият
срок.
Съдия при Районен съд – ***********: _______________________
11