№ 10239
гр. С., 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110149486 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 вр. чл. 439 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от С. А. С., чрез адв. Г., срещу „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника чрез принудително изпълнение следните суми: 3854,28 лв. – главница по договор
за банков кредит, ведно със законната лихва в размер на 4284,62 лв. за периода от 26.02.2014
г. до 20.08.2024 г.; 362,18 лв. - договорна лихва за периода от 25.07.2012 г. до 14.08.2013 г.;
533,39 лв. – наказателна лихва за периода от 25.07.2012 г. до 14.08.2013 г., за които суми е
издаден изпълнителен лист от 12.03.2014 г. по ч.гр.д. № 10239/2014 г. по описа на СРС, 75
състав, за събирането на които първоначално е образувано изп.д. № 20148520400292 по
описа на ЧСИ К.П., а впоследствие изп.д. № 202285804004100 по описа на ЧСИ М.Б. поради
погасяването на вземането по давност.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че в полза
на „Райфайзенбанк България“ ЕАД бил издаден изпълнителен лист от 12.03.2014 г. по ч.гр.д.
№ 10239/2014 г. по описа на СРС, 75 състав, за следните суми: 3854,28 лв. – главница по
договор за банков кредит, ведно със законната лихва в размер на 4284,62 лв. за периода от
26.02.2014 г. до 20.08.2024 г., 362,18 лв. - договорна лихва за периода от 25.07.2012 г. до
14.08.2013 г., 533,39 лв. – наказателна лихва за периода от 25.07.2012 г. до 14.08.2013 г. За
събиране на присъдените суми било образувано изпълнително дело № 20148520400292 по
описа на ЧСИ К.П., а впоследствие изп.д. № 202285804004100 по описа на ЧСИ М.Б. по
което въз основа на сключен договор за прехвърляне на вземания, като кредитор на ищеца се
легитимирало ответното дружество. Поддържа, че за периода от 26.06.2015 г. до 05.10.2023 г.
не били извършвани валидни изпълнителни действия, поради което вземането по
изпълнителния лист било погасено по давност. Ето защо моли съда да уважи предявения иск
и да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника посочените по – горе суми, за
които е издаден изпълнителен лист от 12.03.2014 г. по ч.гр.д. 10239/2014 г. по описа на СРС,
75 състав, за събирането на които е образувано изп.д. № 202285804004100 по описа на ЧСИ
1
М.Б. поради погасяването на вземането по давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. М., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск при възражения, че по изп.д. № 20148520400292 и по изп. д.
№ 202285804004100 били предприети редица изпълнителни действия, всяко от които
прекъсващо погасителната давност. Ето защо моли исковата претенция да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства по делото се
установява, че в полза на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД - праводател на ответника е бил
издаден изпълнителен лист от 12.03.2014 г. по ч.гр.д. 10239/2014 г. по описа на СРС, 75
състав, по силата на който С. А. С. била осъдена да заплати на кредитора следните суми:
3854,28 лв. – главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва за периода от
26.02.2014 г. до изплащане на вземането, 362,18 лв. - договорна лихва за периода от
25.07.2012 г. до 14.08.2013 г., 533,39 лв. – наказателна лихва за периода от 25.07.2012 г. до
14.08.2013 г., както и разноски по делото за държавна такса в размер на 95 лв. и 282 лв.
възнаграждение за юрисконсулт.
Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът е подал на 26.03.2014 г. молба
до частен съдебен изпълнител К.П., с рег. № 852 на КЧСИ за образуване на изпълнително
производство. С молбата взискателят е възложил по чл. 18 ЗЧСИ извършване на действия по
принудително събиране на вземанията. Въз основа на подадената молба било образувано
изпълнително дело под № 20148520400292, като със съобщение с изх. № 2289 от 27.03.2014
г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение до С. А. С., която е била получена от
лице на адреса на 08.04.2014 г.
На 27.03.2014 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД за налагане на запор върху всички парични и непарични
вземания на длъжника С. А. С..
Със съобщение от 04.04.2014 г. „Райфайзенбанк (България)” ЕАД уведомило ЧСИ П.,
че длъжникът имал открита сметка в системата на банката и запорът бил наложен, но към
тази дата нямало наличност за изпълнение на запора.
На 05.03.2015 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени запорни съобщения до
множество банки, в т.ч. до „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, „Банка Пиреос България“
АД, „Обединена българска банка“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „УниКредит
Булбанк“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД и др. за налагане на
запор върху всички парични и непарични вземания на длъжника С. А. С..
Със съобщение от 13.03.2015 г. „Банка ДСК“ ЕАД уведомило ЧСИ П., че длъжникът
имал открита сметка в системата на банката и запорът бил наложен.
На 04.04.2016 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до
„ДАРОН 2014“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника С.
А. С..
На 07.04.2016 г. взискателят „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, чрез юрк. С., подал
молба до ЧСИ П., с която уведомил съдебния изпълнител, че с договор за цесия от
09.03.2016 г. прехвърлил на „ЕОС Матрикс“ ЕООД вземанията си към длъжника С. А. С.,
поради което помолил сумите, които постъпват по изпълнителното дело, да бъдат
превеждани по посочена сметка на новия кредитор.
С уведомление от 19.04.2016 г. дружеството „ДАРОН 2014“ ЕООД уведомило частния
съдебен изпълнител, че трудовият договор с длъжника С. А. С. бил прекратен считано от
2
01.04.2016 г.
На 09.06.2016 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. К., подало молба до ЧСИ П. за
конституиране на дружеството като взискател по делото на основание чл. 429 ГПК с оглед
сключения между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД договор за
цесия от 09.03.2016 г., имащ за предмет и процесните принудително изпълнявани вземания
по горепосочения изпълнителен лист. Със същата молба „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез
процесуалния му представител, поискало постъпващите суми да бъдат превеждани по
посочена сметка, като взискателят възложил и по чл. 18 ЗЧСИ извършване на действия по
принудително събиране на вземанията. Към молбата бил приложен договорът за цесия,
потвърждение от цедента и пълномощно от цедента, по силата на което се упълномощава
цесионера да уведоми длъжника.
На 11.01.2017 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. В., подал молба до ЧСИ
П., с която поискал да бъдат извършени съответните справки и при наличието на имущество
да бъдат наложени запори/възбрани с цел обезпечаване на вземането.
На 17.01.2017 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до
„Маркет Мега“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника С.
А. С..
С уведомление от 06.03.2017 г. дружеството „Маркет Мега“ ЕООД уведомило частния
съдебен изпълнител, че получаваният от длъжника доход е несеквестируем.
На 23.08.2018 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. Й., подал молба до ЧСИ
П., с която поискал да бъдат извършени справки за съществуването на регистрирани банкови
сметки на длъжника и при наличието на такива да бъдат наложени запори с цел
обезпечаване на вземането.
На 12.09.2018 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. К., подал молба до ЧСИ
П., с която поискал да бъде наложен запор на сметките на длъжника С. А. С. в „УниКредит
Булбанк“ АД.
На 18.09.2018 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до
„УниКредит Булбанк“ АД за налагане на запор върху всички парични и непарични вземания
на длъжника С. А. С..
Със съобщение от 28.09.2018 г. „УниКредит Булбанк“ АД уведомило ЧСИ П., че
длъжникът имал открита сметка в системата на банката и запорът бил наложен, но липсвал
свободен авоар.
На 28.07.2020 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. Ж., подал молба до ЧСИ
П., с която поискал да бъдат извършени съответните справки и при наличието на имущество
да бъдат наложени запори/възбрани с цел обезпечаване на вземането.
С постановление от 04.03.2021 г. на ЧСИ П. изпълнителното производство по изп.д. №
20148520400292 било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С протокол от 31.03.2022 г. ЧСИ П. върнал на „ЕОС Матрикс“ ЕООД оригиналът на
представения изпълнителен лист по ч.гр.д. 10239/2014 г. по описа на СРС, 75 състав, въз
основа на който е било образувано изп. д. № 20148520400292.
Въз основа на върнатия оригинал на изпълнителен лист „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез
юрк. Й., подало на 08.07.2022 г. молба до частен съдебен изпълнител М.Б. за образуване на
ново изпълнително производство, като с молбата взискателят поискал да бъдат наложени
запори върху банковите сметки на длъжника. Въз основа на подадената молба и с
разпореждане от 08.07.2022 г. на ЧСИ Б. било образувано изпълнително дело под №
202285804004100.
На 26.04.2023 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. Й., подал молба до ЧСИ
3
Б., с която поискал да бъдат извършени справки за съществуването на регистрирани банкови
сметки на длъжника и при наличието на такива да бъдат наложени запори с цел
обезпечаване на вземането.
На 05.10.2023 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до
„АЙКАРТ“ АД за налагане на запор върху вземанията на длъжника С. А. С..
Със съобщение от 20.12.2023 г. „АЙКАРТ“ АД уведомило ЧСИ Б., че длъжникът имал
платежни сметки към дружеството и запорът бил наложен.
На 11.01.2024 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез процесуален представител,
подал молба до ЧСИ Б., с която поискал да бъдат извършени справки за съществуването на
регистрирани банкови сметки на длъжника и при наличието на такива да бъдат наложени
запори с цел обезпечаване на вземането.
На 25.04.2024 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. Й., подал молба до ЧСИ
Б., с която поискал да бъде наложен запор на сметките на длъжника С. А. С. в „Общинска
банка“ АД.
На 14.05.2024 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до
„Общинска банка“ АД за налагане на запор върху сметките на длъжника С. А. С..
На 11.10.2024 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез процесуален представител,
подал молба до ЧСИ Б., с която поискал да бъдат извършени справки за съществуването на
регистрирани банкови сметки на длъжника и при наличието на такива да бъдат наложени
запори с цел обезпечаване на вземането.
На 30.10.2024 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до
„ИЗИПЕЙ“ АД за налагане на запор върху вземанията на длъжника С. А. С..
На 30.10.2024 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до
„32 МАРТ“ ЕООД за налагане на запор върху всяко възнаграждение за труд, което се
изплаща на длъжника С. А. С..
С уведомление от 17.12.2024 г. дружеството „32 МАРТ“ ЕООД уведомило частния
съдебен изпълнител, че получаваният от длъжника доход е несеквестируем.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който
съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Предмет на производството по чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването на
изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не
законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право
обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се
основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този
момент се формира силата му на пресъдено нещо.
В разглеждания случай ищецът основава отрицателния си установителен иск на
петгодишна погасителна давност, като сочи, че от 26.06.2015 г. в продължение на пет години
не били извършвани валидни изпълнителни действия, поради което вземането по
изпълнителния лист било погасено по давност. Т. е. претенцията е основана на
новонастъпили факти, което съответно обуславя наличието на правен интерес за ищеца да
претендира по исков ред установяване на несъществуването на изпълняемите права.
Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, в тежест на ответника е
4
да докаже, че разполага с вземания в претендираните размери, които подлежат на
принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на
течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема, че при осъществяването на принудително
изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е
облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава изпълнителен лист.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен
на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу
дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за
съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години.
Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни
последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД – целта на
регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали
претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с
конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на
длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора – виж например
Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от
23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК. По изложените съображения съдът
приема, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да намери приложение и по отношение на
вземане, за което е налице влязла в сила заповед за изпълнение поради неподаване на
възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (в този смисъл са Решение
№ 1057 от 13.02.2019 г., постановено по в. гр. д. № 5532/2018 г. по описа на СГС, ГО, II –
„Е“ въззивен състав; Решение № 2532 от 23.04.2020 г. постановено по в. гр. д. № 10580/2019
г. по описа на СГС, ГО, III – „Б“ въззивен състав, Решение № 791 от 24.04.2013 г.,
постановено по в.гр.д. № 3948/2012 г. по описа на САС, недопуснато до касационно
обжалване с определение № 310 от 27.02.2014 г. по гр.д. № 6240/2013 г. по описа на ВКС, III
г.о.; Решение № 3857 от 12.06.2018 г., постановено по в. гр. д. № 2731/2018 г. по описа на
СГС, ГО, IV – „А“ въззивен състав; Решение № 577 от 26.01.2018 г., постановено по в. гр. д.
№ 5723/2017 г. по описа на СГС, ГО, II – „В“ въззивен състав; Решение № 5246 от
14.07.2017 г. по гр. д. № 2532/2017 г. по описа на СГС, ГО, II – „Е“ въззивен състав и др.).
Съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането, т.е. по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ), като
примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността. С
подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане
на определен изпълнителен способ или наличие на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, т.е. редовна
молба, давността се счита за прекъсната на основание чл. 116, б. "в" от ЗЗД. В този смисъл
са и мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в които е
посочено, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в
хипотезата на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес - с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. В тази връзка следва да се посочи, че за прекъсването
5
на давността с отправено от взискателя искане за прилагане на конкретен изпълнителен
способ, е без значение дали съдебният изпълнител е предприел или не е предприел
конкретни действия във връзка с това искане, тъй като от значение за развитието на
изпълнителния процес е дали кредиторът действа. Взискателят има задължение със свои
действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.
Следва да бъде споделена съдебната практика на ВКС и СГС, обективирана в Решение
№ 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО, Определение № 248
от 1.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3647/2020 г., IV г. о., Решение № 93 от 17.05.2021 г.,
постановено по гр. д. 2766/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о., Решение № 265138 от
29.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2334/2021 г., Решение № 265417 от 10.08.2021 г. на СГС
по в. гр. д. № 4154/2020 г., Решение № 265910 от 28.09.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
1077/2021 г. и др., съгласно която, когато по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още
у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е,
че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито
ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно
нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса
за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото
на изпълнителните дела.
Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с т. 3 от Тълкувателно
решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/23 г. на ОСГТК на ВКС, и с Тълкувателно
решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/20 г. на ОСГТК на ВКС, за делата, образувани
за принудително събиране на вземания преди датата – 26.06.2015 г., не е текла погасителна
давност до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/13 г. на
ОСГТК на ВКС. Разяснено е, че давността за тези вземания е започнала да тече от
26.06.2015 г., тъй като до тази дата давността е спряла да тече на основание чл. 115, ал. 1, б.
"ж" ЗЗД при наличието на двете кумулативно посочени в ППВС № 3/80 г. предпоставки: да е
направено пред държавен орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на
вземане, "което изявление е с не по – малко значение на предявяване на иск или на
възражение в исковия процес", и изпълнителното производство да е висящо. Когато преди
датата – 26.06.2015 г. е отпаднало второто от посочените условия, новата давност започва да
тече от деня на прекратяване на изпълнителното дело. Посочено е също така, че след
отмяната на ППВС № 3/80 г. висящността на изпълнителния процес не е определяща за
давността, а прекратяването на изпълнителния процес поначало няма отношение към
прекъсването на погасителната давност. В заключение е посочено, че погасителната давност
се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция.
В случая, по образуваното изп.д. 20148520400292 погасителна давност не е текла за
периода до 26.06.2015 г., през който изпълнителното дело е било висящо, а след това,
считано от 26.06.2015 г. е започнала да тече 5 – годишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
6
която е била прекъсната на 04.04.2016 г., когато от частния съдебен изпълнител е било
изпратено запорно съобщение до „ДАРОН 2014“ ЕООД за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника С. А. С.. След тази дата е видно от данните по
изпълнителните дела, че не е налице период на петгодишно бездействие на взискателя, като
давността е била многократно прекъсвана в периода 04.04.2016 г. - 30.10.2024 г., в който от
подробно описаната по – горе фактическа обстановка е видно, че взискателят „ЕОС
Матрикс“ ЕООД е искал прилагането на изпълнителни способи. Давността е била
прекъсната и с изпратеното на 30.10.2024г. от частния съдебен изпълнител запорно
съобщение до „32 МАРТ“ ЕООД за налагане на запор върху всяко възнаграждение за труд,
което се изплаща на длъжника С. А. С.. От последната посочена дата до момента (до
приключването на съдебното дирене в настоящата инстанция) не е изтекъл изискуемия срок
по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, поради което и процесните вземания не са погасени по давност.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски има единствено ответникът. На основание
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, на ответника следва да бъдат
присъдени разноски за претендираното юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100 лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Б.“, бл. 16,
вх. „А“, ет. 2, ап. 5, срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк - С.“ № 1, сграда 15, вх. “А“, ет. 4,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че С. А. С. не дължи чрез принудително изпълнение на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД следните суми: 3854,28 лв. – главница по договор за банков кредит,
ведно със законната лихва в размер на 4284,62 лв. за периода от 26.02.2014 г. до 20.08.2024 г.;
362,18 лв. - договорна лихва за периода от 25.07.2012 г. до 14.08.2013 г.; 533,39 лв. –
наказателна лихва за периода от 25.07.2012 г. до 14.08.2013 г., за които суми е издаден
изпълнителен лист от 12.03.2014 г. по ч.гр.д. № 10239/2014 г. по описа на СРС, 75 състав, за
събирането на които първоначално е образувано изп.д. № 20148520400292 по описа на ЧСИ
К.П., а впоследствие изп.д. № 202285804004100 по описа на ЧСИ М.Б. поради погасяването
на вземането по давност.
ОСЪЖДА С. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Б.“, бл. 16, вх. „А“, ет. 2, ап.
5, да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк - С.“ № 1, сграда 15, вх. “А“, ет. 4, на
основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК, сумата в размер на 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7