№ 3035
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512709 по описа за 2021 година
С решение от 23. 08. 3021 год., постановено по гр. д. № 48153/2020 год. на СРС, І ГО 51
състав Прокуратура на РБ е осъдена да заплати на М. Ц. С. на основание чл. 2 ал. 1 т. 3
ЗОДОВ сума от 1500 лева обезщетение за неимуществени вреди, 699.84 лева обезщетение за
имуществени вреди, както и 388.80 лева, ведно със законната лихва върху всяка от сумите от
11. 11. 2019 год. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за неимуществени
вреди до претендираните 3000 лева.
С въззивна жалба от 30. 08. 2021 год. ответникът е недоволен от осъдителната част на
решението, което счита да е неправилно и необосновано, като възразява по размера на
обезщетението на неимуществени вреди. Районният съд е приел,че ищцата е допринесла за
неимуществените вреди, като въпреки това й е определено обезщетение в размер на 1500
лева. Ищцата не е претърпяла неивуществени вреди от обвинението в обема и интензитета,
които съдът е приел в решението си. Произнесъл се е районният съдия свръхпетитум за сума
в размер на 388.80 лева, за която ищецът не претендира. В тази част решението е
недопустимо.
Иска се отмяна на обжалваната на решението част, при условията на евентуалност
намаляване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Неправилно е
прието в решението относно начален момент на дължимост на лихвите.
В отговора на въззивната жалба ищецът оспорва като неоснователна жалбата. Иска се
оставяне на жалбата без уважение и да бъде потвърдено решението на районния съд като
1
правилно и законосъобразно. Претендират се разноски, включително адвокатско
възнаграждение.
С разпореждане по чл. 267 ГПК въззивният съд при редовна и в срок подадена в съда жалба,
е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26. 10. 2022 год. –
единствено и редовно проведено – страните нови доказателствени искания не заявяват.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира
за установено следното :
Жалбата е допустима като подадена в преклузивния за това срок и от легитимирана страна в
процеса, поради което следва разглеждане на спора по същество.
При служебно осъществената проверка, въззивният съд намира решението на районния
съдия валидно и допустимо, а с оглед въпросите, поставени с въззивната жалба, същото
решение е и правилно.
Събраните по делото доказателства, неоспорени от страните, са приети и обсъдени заедно
със свидетелските показания, преценени по реда на чл. 172 ГПК, личните обяснения на
ищцата и удостоверяват приета за установена от районния съдия фактическа обстановка.
От районния съдия е изготвен проект за доклад, обективиран в нарочно определение по чл.
140 ал. 1 ГПК, като доказателствени искания са произнесени, както и тези по движение на
производството, който доклад е приет да е окончателен без възражения на страните, като са
приети писмените доказателства, и са разпитани свидетелите.
Приети по делото са ДП 267/2018 год. на РУ Сливница и пр. пр. 901/2019 год. на РП
Сливница
Други доказателствени искания пред районен съдия няма.
Образувано е досъдебно производство против ищеца с постановление от 12. 09. 2018 год. за
извършено престъпление по чл. 296 ал. 1 алт. 2 НК. С постановление от 11. 11. 2019 год.
досъдебното производство е прекратено.
Разпитани са свидетели И. – син на ищцата и И.. Свидетелските показания установяват
притеснения у ищцата. Синът на ищцата свидетелят И. заявява, че майка му била много
разтревожена, чувствала се унизена и притеснена, затворила се в себе си, страдала от
безсъние, постоянно се тревожела да не я задържат, говорела само за това. Съседи разбрали
за случилото се, разпитвали я и подигравали за задържането. Била обявена за общодържавно
издирване, но се срещала с полицаи пред Общината. Полицията и прокуратурата я
издирвали. Свидетелката И. излага, че познава ищцата от много години, знае за проблемите
й, които е имала с полицията и прокуратурата. Купила билети за Испания, но властите ги
свалили на границата. Оттогава пиела хапчета за нерви. Случилото се отразило негативно на
ищцата, плачела, вдигала кръвно, все за това говорела, изпитвала напрежение и голям стрес.
Продължила да се чувства недобре.
От горното следва извод : съдът възприема показания на свидетелите за достоверни, тъй
2
като преценени по правилото на чл. 172 ГПК, са последователни и житейски логични, не са
установени противоречия и заинтересованост от изхода на делото.
Не е спорно по делото обстоятелството, че са били закупени два двупосочни билета за
автобус за пътуване София, Барселона, София, като единият е на името на ищеца, другият
на сина й. Също и два билета София, Барселона, отново на същите имена.
Други доказателства, релевантни по спора, пред съда няма.
Представени по делото доказателства удостоверяват, че срещу ищеца е било водено
наказателно преследване за престъпление по чл. 296 ал. 1 алт. 2 НК, приключило с
постановление за прекратяване на досъдебното производство и пр.пр.
В депозираната въззивна жалба не се отрича обстоятелството, че ищецът е имал качеството
на обвиняем, оспорва се обстоятелството в това му качество да е претърпял неимуществени
и имуществени вреди и то в приетия за доказан от районния съдия размер.
В разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ законодателят е предвидил отговорност за дейност
на правозащитни органи - Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда, при: обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, ищецът следва
да докаже правопораждащ факт – наличие на посоченото законово предложение, както и при
наличие на такова – съответно причиняване на претендираните вреди като пряка и
непосредствена последица от същото – неимуществени и имуществени такива.
Претенцията за неимуществени и имуществени вреди е основателна до уважените от
районния съдия размери срещу ответника, което обстоятелство надлежно се удостоверява по
делото със събраните писмени и гласни доказателства и е относимо към фактическия и
правен състав на такава по чл. 2 ал. 1 вр. чл. 4 ЗОДОВ, преценено в аспекта на ТР № 3/2005
год. по т. гр. д. № 3/2004 год., ОСГК на ВКС – тъй като свидетелства, че в случая е налице
принципната предпоставка на посочения законов текст – да бъде ангажирана отговорността
на държавата в лицето на ответника – орган по чл. 7 ЗОДОВ – искът за обезщетение се
предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения
срещу органите по чл. 1 ал. 1 и чл. 2 ал. 1 – в случая, от чиито незаконни актове, действия
или бездействия са причинени вредите, от която правна норма аргумент за неоснователност
на възраженията на ответника с жалбата.
Доколкото във всички случаи, когато са налице предпоставките по чл. 2 ЗОДОВ,
пострадалото лице има право на обезщетение – при наличие на коя и да е хипотеза от
цитирания законов текст, то презумпцията е, че дадено лице е претърпяло неимуществени и
имуществени вреди – самото наказателно преследване по своето естество е дейност,
3
принципно оказваща негативно въздействие върху психиката, /евентуално физиката/ на
дадено лице и неминуемо рефлектира негативно върху отношенията на обвиняем/подсъдим
с негови близки, приятели, в който смисъл съдът намира, че събраните в процеса
доказателства досежно търпените от дадено лице неимуществени вреди могат да се ценят
единствено в контекста на това какъв размер обезщетение се дължи, а не в контекста на това
дали се дължи обезщетение.
Наред с това, от събраните по делото доказателства - писмени и гласни - се установяват по
безусловен начин търпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди. С оглед на това
претенцията следва да бъде уважена до размера на сумата, претендирана и уважена от
районния съдия срещу ответника, за имуществени – в размер на 699.84 лева, за
неимуществени в размер на 1500 лева, в която връзка съдът отчита нормата на чл. 52 ЗЗД,
като изхожда от посочените принципни съображения и взима предвид продължителността
на наказателното производство, и съобрази конкретните по казуса обстоятелства – естество
и вид на претърпените неимуществени вреди – писмените доказателства, и показанията на
разпитаните свидетели, преценени като последователни и корелиращи на писмените в
посочения аспект такива, които ги удостоверяват. В случая с ищеца има пряка връзка между
обема увреждане, свързан със злепоставянето му и продължителността на наказателното
преследване срещу него. Повдигнато му е било обвинение в извършването на престъпление
по чл. 296 ал. 1 алт. 2 НК; повдигнатото обвинение е станало обществено достояние, освен
на семейството, на познатите й, било е съпроводено с ограничения. Несъмнено публичното
дискредитиране на лицето като обвиняем/подсъдим в конкретните предели на обвиненията,
по които впоследствие досъдебното производство е прекратено, е вреда в обхвата на пряката
причинна връзка с действията на правохранителните органи. С оглед на това и предвид
естеството на вредите при определяне на обезщетението по размер, наред с установените
количествени признаци, каквито са времетраенето на наказателното производство,
справедливо дължимото и същевременно достатъчно в случая, предвид изложените вече
съображения по същество, е именно едно обезщетение в размера, уважен от районния съдия
срещу ответника, с оглед приложение на критерия на чл. 52 ЗЗД при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди по размер. Присъденото обезщетение за
имуществени вреди е доказано по основание и по размер, не се явява прекомерно или
занижено с оглед обема на материалите по делото и процесуалното поведение на защитника,
като не се спори по делото, че е реално.
Съобразно този изход решението на районния съдия се явява правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено, с изключение на сумата 388.80 лева, в която част е недопустимо
и следва да бъде обезсилено.
Други доказателства от значение по делото не са представени; неотносимите по спора съдът
не обследва, както и не обсъжда доводи, свързани с такива.
Доколкото крайните изводи на двете инстанции съвпадат, то атакуваното решение следва да
се потвърди, като при постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд правилно е
приложил материалния закон, не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила,
4
самото решение е обосновано на събраните по делото доказателства, при които правни
изводи, настоящият съдебен състав намира въззивните жалби за неоснователни и недоказани
и следва отхвърлянето им.
По отношение на разноските :
Ответникът не претендира разноски.
Ищецът претендира такива пред съда, което, с оглед изхода на делото във въззивното
производство – отхвърляне на жалбата на ищеца като неоснователна и потвърждаване на
решението в обжалваната част, обуславя неуважаване на акцесорна претенция за разноски,
свързана с главните искове.
По изложените мотиви, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 23. 08. 3021 год., постановено по гр. д. № 48153/2020 год. на
СРС, І ГО 51 състав, в обжалваните части, с изключение на сумата 388.80 лева, в която част
е недопустимо и и поради това го обезсилва в тази му част.
ОСЪЖДА Прокуратура на РБ да заплати на М. Ц. С. ЕГН ********** сума в размер на 400
лева адвокатско възнаграждение за един адвокат пред въззивния съд, на основание чл. 78
ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5