Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик
24.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание
на 15.07.2019
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от районен съдия Бишуров АНД № 608/2019 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М.” ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, представлявано от
управителя К.Г.М. против НП № 13-001310 от 15.03.2019г. на директора на Дирекция
„ИТ”-Пазарджик, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във връзка с чл.414
ал.3 от КТ и за нарушение на чл.63 ал.2 във вр. с ал.1 от КТ на дружеството, в
качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1600лв. /хиляда и шестстотин лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се
свеждат до това, че административното нарушение не е било извършено умишлено.
Навеждат се доводи за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател
се явява процесуален представител, който подържа жалбата, ангажира
доказателства и пледира за отмяна на атакуваното НП.
Процесуалният представител на АНО оспорва
жалбата и иска същата да се остави без уважение като неоснователна,.
Пазарджишкият районен съд съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:
Дружеството жалбоподател е
санкционирано за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1
от ДР на КТ, на 01.02.2019г., в обект на
дружеството – строителен обект „Жилищна сграда ІV категория”, находящ се в гр.Пазарджик,
ул.”Л.К.” № 34, е допуснал на работа лицето
И.Д.С., ЕГН **********, да работи като „работник строителство”, с установено
работно време, работно място и уговорено трудово възнаграждение, без преди да
му е предоставено копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на
НАП за регистрация на трудов договор № 189/01.02.2019 година.
Лицето било заварено на горепосочените
дата и място да извършва СМР като „работник строителство”.
Нарушението било установено в хода на
проверка от служители на Д „ИТ”-Пазарджик, извършена на горепосочената дата и място,
както и в последствие - на 04.02.2019г., при преглед на фирмената документация
на дружеството в сградата на дирекцията. Тогава бил представен трудов договор
от 01.02.2019г., сключен с гореспоменатото лице, регистриран в ТД на НАП на 04.02.2019г.,
което било видно от справка с изх. № 13388193004947/04.02.2019г. в 10:17 часа, т.е.
един три дни след проверката на място в обекта.
Всичко това съставлявало нарушение по чл.63 ал.2 от КТ, която правна норма
императивно предвижда, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя,
преди да му предостави документите по ал. 1, които са екземпляр от сключения
трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62,
ал.3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите.
За констатираното нарушение бил съставен АУАН от св.Г.Й.–***, въз основа на
който било издадено атакуваното НП.
Последното било изпратено по пощата и връчено на дружеството на 18.03.2019
год., видно от отбелязването в пощенското известие за доставка на лист 7 от
делото, а жалбата против него била подадена от наказаното лице чрез наказващия
орган на 22.03.2019 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е
процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка
съдът възприе от събраните по делото писмени доказателства, изцяло от показанията на актосъставителя - св.Г.Й.,
както и частично от тези на свидетелите В.К.и И.С..
С оглед възприетата фактическа
обстановка съдът намира, че от обективна
страна установено по делото запълва състава на нарушението по чл.63 ал.2 от КТ,
при което правилно е била ангажирана отговорността на дружеството по реда на
чл.414 ал.3 от КТ, в качеството му на работодател.
В тази насока са писмените доказателства по делото – декларация попълнена въз
основа на чл.402, ал.1, т.3 от КТ /лист 11 от делото/, трудов договор от 01.02.2019г.
/лист 17 от делото/, справка от НАП за прието уведомление по чл.62 ал.5 от КТ /лист
16 от делото/, както и категоричните показания на св.Г.Й., а в голяма степен и
тези на св.И.С..
Св.Й. е бил очевидец на нарушението в деня на проверката в обекта на
дружеството, както и по време на документалната проверка в сградата на Д
„ИТ”-Пазарджик на 04.02.2019г.,
когато окончателно нарушението било установено, т. к. тогава от страна на
дружеството е бил представен трудов договор от 01.02.2019г. и справка за
уведомление по чл.62 ал.5 от КТ с изх. № 13388193004947/04.02.2019г. в 10:17
часа.
От показанията Св.Й. стана абсолютно ясно, че в деня на проверка, в
горепосочения обект на дружеството, били заварени да работят няколко лица, сред
които и И.С.. Лицата полагали труд, като връзвали арматура за кофраж. При
започването на проверката установените на място работници саморъчно попълнили предоставените
им от проверяващите декларации по чл.402, ал.1, т.3 от КТ. Такава
попълнил саморъчно и С. /лист 11 от делото/, като в нея той декларирал елементи
на трудово правоотношение и посочил, че няма копие на хартиен носител от
заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен
трудов договор. Този извод се затвърдил и на 04.02.2019г., когато дружеството
представило в дирекцията трудов договор от 01.02.2019г., сключен с гореспоменатото лице, регистриран
в ТД на НАП на 04.02.2019г.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.Й., т.к. той няма никакъв
личен мотив да уличават дружеството и да му приписват
нарушения, които не са били извършени. Отделно от това показанията на този
свидетел се подкрепят от трудовия
договор, сключен между дружеството и работника, регистриран в НАП на 04.02.2019
година.
Показанията на св.Й. в голяма степен се подкрепиха и от тези на св.И.С.,
който посочи, че на 01.02.2019 година действително е полагал труд в обекта на
дружеството. Посочи също така, че по време на проверката саморъчно е попълнил
горепосочената декларация. Не убягна от вниманието на съда обстоятелството, че
св.С. се опита да оневини дружеството-жалбоподател, като посочи, че
действително имал трудов договор с него, считано от 01.02.2019г., но не помнел
дали този договор му е бил връчен към тази дата. Посочи също така, че когато
попълвал декларацията не бил разбрал точно какво да запише и поради това
записал, че работи в дружеството от една година, но всъщност той бил работел в
това дружество с прекъсвания, като последно работел по трудов договор до мес.
юли 2018г., а след това започнал от 01.02.2019 година. В крайна сметка обаче
св.С. посочи, че по негов спомен бил подписал трудовия договор от 01.02.2019
година на следващия ден, т.е. след проверката.
Съдът не даде вяра на показанията на св.С. в смисъл, че поради объркване
бил записал в декларацията, че работи в дружеството от една година, т.к. ги
намери за необективни в тази им част и противоречащи на събраните по делото не
само гласни доказателства – показанията на служителя на Д „ИТ”-Пазарджик, но
и на събраните убедителни писмени
доказателства.
Основната причина съдът да не
повярва на св.Д. е саморъчно попълнената от него по време на проверката декларация
по чл.402, ал.1, т.3 от КТ. В нея той изрично е посочил, че работи в
дружеството от една година като общ работник, с работно време от осем до
седемнадесет часа, с два почивни дни – събота и неделя, както и с 1 час почивка
през деня от 12.00 до 13.00 часа. Изрично е отбелязал и това, че към момента на
попълването на тази декларация не му е бил връчен екземпляр от сключен писмен
трудов договор и копие от заверено уведомление в ТД на НАП.
Според настоящия съдебен състав, ако беше вярно казаното от св.С. в съдебно
заседание, че работел в същото дружество по трудов договор до мес. юли 2018г.,
когато договорът му бил прекратен, а след това започнал работа на 01.02.2019г.,
то няма никаква логика той да попълни гореописаната декларация с посоченото
вече съдържание. Било е най-логично да запише в нея, че работи в дружеството от
„днешна дата”, т.е. датата на проверката. Наивно е да се повярва на твърдението
на С., че се бил объркал и поради това записал, че работи от една година, т.к.
от непосредствените впечатления, които съдът доби за този свидетел, не намери
основание да го счита за неориентиран за време и пространство. Напротив,
констатира, че той е една нормално развита психо-физически личност и не е
житейски логично да записва в гореспомената декларация неща, които въобще не са
верни. Отделно от това, самият С. призна в крайна сметка пред настоящия съдебен
състав, че бил подписал трудовия договор датиран от 01.02.2019г., но в деня
след проверката, което неминуемо води до извода, че на инкриминираната дата е
полагал труд без договор и без връчено копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ, заверено от
териториалната дирекция на НАП.
В подкрепа на този
извод е и обстоятелството, че в самия трудов договор е отразено, че екземпляр
от него и заверено копие на уведомлението от ТД на НАП са връчени на работника
на 01.02.2019г., но това със сигурност не е вярно, т.к. договорът е бил
регистриран в НАП на 04.02.2019г, като уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ е от
същата дата, ерго няма как да е било връчено на 01.02.2019г., така както не е
бил връчен и екземпляр от договорът, защото същият все още не е бил подписан от
работника.
За съда не остана
съмнение, че както трудовия договор от 01.02.2019г., така и останалите
приложени към въззивната жалба документи от дружеството – жалбоподател: книга
за проведени инструктажи, служебни бележки, декларация по ЗЗБУТ, длъжностна
характеристика, молба за започване на работа са били антидатирани, т.е. с вписана
в тях задна дата – 01.02.2019г., съвпадаща с датата на проверката, т.к. с това
бе направен опит, макар и не особено успешен, дружеството да избегне следващата
му се административнонаказателна отговорност. Очевидно е, че всички тези
документи са съставени по повод на проверката и за нуждите на процеса по
обжалване на НП.
Показанията на св.В.К.,
обслужващ счетоводно дружеството, не дадоха основание да се приеме, че
вмененото административно нарушение не е било извършено съзнателно от страна на
работодателя. Този свидетел действително изясни, че по искане на управителя на
дружеството е следвало да регистрира в ТД на НАП няколко трудови договора от
01.02.2019 година – ден петък. Изясни също, че не успял да направи това на
посочената дата, т.к. през целия работен ден било прекъснато
електрозахранването в счетоводната му кантора, при което още сутринта той
освободил работещите в нея и в този ден не извършвали дейност. В същото време
изясни, че забравил за поетия ангажимент да регистрира трудовите договори,
както и че не уведомил за това управителя на дружеството. Посочи, че в първия
работен ден – 04.02.2019г. /ден понеделник/ регистрирал договорите в НАП.
Показанията на св.К.не
само, че не оневиняват дружеството, но напротив, установяват по категоричен
начин, че то съзнателно е извършило нарушението по чл.63 ал.2 във вр. с ал.1 от КТ, защото е несъмнено, че не е имало право да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави документите по чл.63 ал.1 от КТ. В същото
време няма как на 01.02.2019г. дружеството да не е било наясно, че допуска С.
до работа в нарушение на горните разпоредби, т.к. св.К.очевидно не е предал в
дружеството регистрираните в НАП договори, а и не е можел да ги предаде на тази
дата, т.к. не ги е бил регистрирал. Ето защо дружеството е било длъжно да чака
пристигането на регистрирания в НАП трудов договор и едва след това да допусне
работника до работа, но като не е процедирало така, то е извършило вмененото му
нарушение.
В
случая не са налице основания за приложението на чл.9 ал.2 във вр. с чл.28 от ЗАНН, доколкото самото нарушение е със завишена степен на обществена опасност.
То пряко влияе на интересите на работника, като засяга освен неговите трудови
права, но и тези свързани със социално и здвноосигурителния му статус. Отделно
от това съдът намери, че дружеството е било принудено да подпише антидатирания
трудов договор от 01.02.2019г. именно по повод на извършената проверка от Д
„ИТ”-Пазарджик, а ако такава не бе извършена, то с голяма степен на вероятност
този договор не би бил подписан.
Според настоящия съдебен състав при определяне размера на имуществената
санкция АНО се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за нейната индивидуализация. Правилно е била определена санкция в размер малко над минималния, а
именно 1600 лева, като е отчетено, че нарушението е извършено за първи път, но
очевидно и това, че аналогично нарушение в този ден е било извършено спрямо
няколко работника, за което показания дадед
св.Й.. Отчетена е била след това правилно и степента на обществена
опасност на деянието и дееца. Настоящият съдебен състав намира, че с тази
санкция ще се постигнат целите по чл.12 от ЗАНН.
Пазарджишкият
районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените
обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 13-001310 от 15.03.2019г. на директора
на Дирекция „ИТ”-Пазарджик, с което на
„М.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик,
представлявано от управителя К.Г.М., на основание чл.416 ал.5 от КТ, във връзка
с чл.414 ал.3 от КТ и във вр. с чл.63 ал.2 във вр. с ал.1 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1600лв. /хиляда и шестстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: