Решение по адм. дело №649/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба, уточнена с молби от 17.10.2025 г. и 21.10.2025 г., подадена от Н. И. Б. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк], ет. ..., ап. ..., срещу Отказ на „ВИВУС.БГ“ ЕООД с ЕИК: *********, обективиран в Отговор от „ВИВУС.БГ“ ЕООД с Изх. № 14223 от 03.10.2025 г., по заявление от Н. И. Б. с Вх. № 9457 от 09.09.2025 г., в частта, в която не са предоставени лични данни, свързани с размер и дати на погасени суми по установените облигационни правоотношения, и не е предоставена информация каква част от сумата е послужила за погасяване на задължение по главница, каква за лихва, такси, неустойки.

В жалбата си жалбоподателят твърди, че отказът е незаконосъобразен, постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Излага съображения, че: в отговора се съдържат общи постулати във връзка с обработката на лични данни от дружеството при сключването на договори за кредит, както и преповтаряне на информацията от Политиката за защита на личните данни на дружеството; с отговора не се предоставят изрично изисканите от администратора лични данни на субекта на данни, касаещи извършените от субекта плащания във връзка с установените между страните облигационни отношения; в обема на понятието „лични данни“ по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета се включва „всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице“; с действията си администраторът е нарушил „правото на достъп на субекта на лични данни“, разписано в чл. 15 от Регламента и на „правото на преносимост на данните“, разписано в чл. 20 от Регламента. Моли оспореният отказ да бъде отменен и преписката да бъде върната със задължителни указания за произнасяне по подаденото заявление. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. В представена писмена молба чрез упълномощен процесуален представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена. В писмени бележки излага съображения в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на оспорения отказ.

Ответникът по жалбата – „ВИВУС.БГ“ ЕООД с ЕИК: *********, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В представен писмен отговор чрез упълномощен процесуален представител изразява становище за недопустимост на жалбата, като моли да бъде оставена без разглеждане, а в условията на евентуалност, твърди неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Излага съображения, че: жалбата е недопустима, поради това, че „ВИВУС.БГ ЕООД не е било редовно сезирано с надлежно подадено искане по реда на чл. 15 от Регламента, тъй като заявлението не е подадено посредством предназначените за това комуникационни канали; не е налице твърденият от жалбоподателя изричен отказ по смисъла на Регламента и ЗЗЛД; правото на субекта на данни да получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква предоставянето на точна и разбираема реплика на всички тези данни; в конкретния случай това задължение е изпълнено чрез изпратените на жалбоподателя книжа; част от поисканата от заявителя информация, а именно данните относно извършените плащания и погашения по договора за кредит, не съставлява „лични данни“ по смисъла на чл. 4, § 1 от Общия регламент относно защитата на данните и ЗЗЛД; информацията относно конкретни парични плащания, погасителни вноски и обслужване на кредит представлява оперативно-счетоводна и финансова информация, свързана с изпълнението на договор, сключен между страните. Прави възражение за прекомерност на претендирани от насрещната страна съдебни разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 02.09.2025 г. от жалбоподателя Н. И. Б. чрез адвокат П. С. П. е подадено по електронен път – чрез Системата за сигурно електронно връчване /ССЕВ/, Заявление до „ВИВУС.БГ“ ЕООД с искания на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО /Регламент (ЕС) 2016/679/, във връзка със сключени договори за кредит между Н. И. Б. и „ВИВУС.БГ“ ЕООД. В заявлението са формулирани искания да бъдат предоставени: потвърждение за обработваните от дружеството лични данни на субекта на данни; копие на личните данни, които са в процес на обработване; свързаните с направените плащания лични данни, от които да е видно суми в какъв размер и на кои дати са постъпили за погашения по сключените договори за кредит и за погашения на кои компоненти от съответния договор са използвани от кредитора заплатените суми /в това число главница, лихва, такси, неустойки, възнаграждение/; копие на договорите за кредит и анексите към тях, сключени между Н. И. Б. и „ВИВУС.БГ“ ЕООД. В заявлението е посочен като адрес за кореспонденция електронен адрес на пълномощника на заявителя. Приложено е пълномощно от заявителя Н. И. Б., издадено в полза на адвокат П. С. П..

Не е спорно между страните, че заявлението е получено и регистрирано от „ВИВУС.БГ“ ЕООД с Вх. № 9457 от 09.09.2025 г., както и не е спорно, че на 03.08.2024 г. между „ВИВУС.БГ“ ЕООД /кредитор/ и Н. И. Б. /кредитополучател/ е сключен договор за кредит № **********/03.08.2024 г., който е анексиран.

На 06.10.2025 г. чрез ССЕВ е получен отговор от „ВИВУС.БГ“ ЕООД с Изх. № 14223 от 03.10.2025 г., в който е посочено, че: „ВИВУС.БГ“ ЕООД, в качеството си на администратор на лични данни, уведомява заявителя, че текущо съхранява и обработва лични данни на Б. по повод сключен с дружеството договор за кредит № **********/03.08.2024 г., анексиран многократно; точно копие от споразумението, ведно с всички анекси, са приложени към отговора; приложенията съдържат пълен обем от информация, която е била събрана и е била обработена от дружеството и представляват пълен набор от документи, съдържащи лични данни, които „ВИВУС.БГ“ ЕООД съхранява в системата си. Отговорът е подписан от юрисконсулт Д. Д. Д. с посочване, че е пълномощник на „ВИВУС.БГ“ ЕООД. Към отговора са приложени: Договор за кредит № **********/03.08.2024 г., Анекс от 06.08.2024 г. към договора за кредит, Анекс от 02.09.2024 г. към договора за кредит, Анекс от 04.09.2024 г. към договора за кредит, Анекс от 04.10.2024 г. към договора за кредит, Анекс от 18.10.2024 г. към договора за кредит, Анекс от 19.10.2024 г. към договора за кредит, Анекс от 16.11.2024 г. към договора за кредит, Анекс от 30.12.2024 г. към договора за кредит и Анекс от 28.01.2025 г. към договора за кредит, всички сключени между „ВИВУС.БГ“ ЕООД и Н. И. Б..

Видно от пълномощно от 27.06.2025 г., издадено от управителя на „ВИВУС.БГ“ ЕООД, юрисконсулт Д. Д. Д. е упълномощена: да представлява дружеството пред всички органи на съдебната власт; да представлява дружеството пред органи на Министерството на вътрешните работи, Прокуратурата на Република България, Министерството на правосъдието, Патентното ведомство, Националната следствена служба; да представлява дружеството пред банки и небанкови финансови институции на територията на Република България.

От извършената служебно от съда справка в публичния регистър на администраторите и обработващите лични данни, които са определили длъжностни лица по защита на данните, воден от Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/, като длъжностно лице по защита на данните на „ВИВУС.БГ“ ЕООД е вписана С. Ю. П..

Видно от Писмо от 27.10.2025 г. на КЗЛД, след направена служебна справка на 27.10.2025 г. не е установено наличие на висящо или приключило производство пред КЗЛД, което да е инициирано от жалбоподателя Н. И. Б. срещу ответника по жалбата „ВИВУС.БГ“ ЕООД.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес.

Не се споделя тезата на ответното дружество за недопустимост на жалбата, тъй като изложените в тази връзка съображения са относими към начина на подаване на процесното заявление с Вх. № 9457 от 09.09.2025 г.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК.

Безспорно установено по делото е обстоятелството, че между жалбоподателя Н. И. Б. и ответника по жалбата „ВИВУС.БГ“ ЕООД са налице правоотношения, възникнали по силата на сключен договор за кредит, като жалбоподателят е субект, чиито лични данни са обработвани от дружеството – ответник по жалбата, и съответно има право като субект на това обработване на достъп до обработваните му от администратора лични данни, съгласно чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Ответникът „ВИВУС.БГ“ ЕООД попада в хипотезата на определението по чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679, съгласно която „администратор“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка.

Съгласно чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице.

Съгласно чл. 4, т. 2 от Регламент 2016/679, „обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.

В чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД е регламентирано, че субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин.

В чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 е предвидено „Право на достъп на субекта на данните“, като в § 1 е прието, че субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните.

Според чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване.

В конкретния случай, отправеното от жалбоподателя Б. заявление до администратора на лични данни – „ВИВУС.БГ“ ЕООД, има характер на заявление по смисъла на чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД и съдържа реквизитите по чл. 37в от ЗЗЛД.

Ответникът „ВИВУС.БГ“ ЕООД е администратор по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД във връзка с чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679, по отношение лични данни за жалбоподателя Б. по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД във връзка с чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, свързани с вземания по договор за кредит.

Видно от съдържанието на процесния отговор с Изх. № 14223 от 03.10.2025 г., на заявителя не са представени лични данни, свързани с плащания по сключения договор за кредит, включително не са предоставени данни за размер и дати на погасени суми по установените облигационни правоотношения, както и за погасяване на кои компоненти от договора са използвани заплатени суми.

Отговорът с инкорпориран в него отказ за удовлетворяване на заявлението в частта, в която не са предоставени лични данни, свързани с плащания по сключения договор за кредит, е подписан от юрисконсулт Д. Д. Д. с посочване, че е пълномощник на „ВИВУС.БГ“ ЕООД. По делото няма данни, че на юрисконсулт Д. Д. Д. е възложено да се произнася от името на администратора на лични данни по подадени заявления по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. Такова възлагане не може да се извлече от съдържанието на пълномощното, издадено на 27.06.2025 г. от управителя на „ВИВУС.БГ“ ЕООД. С посоченото пълномощно юрисконсулт Д. е упълномощена да представлява дружеството пред всички органи на съдебната власт, пред изброени държавни органи, пред банки и небанкови финансови институции, но липсват възложени правомощия за произнасяне по подадени заявления по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. Следователно, юрисконсулт Д. Д. не е имала правомощие да издаде и подпише от името на администратора на лични данни оспорения отказ.

От изложеното се налага извод, че оспореният отказ е издаден при липса на компетентност, което съставлява основание за обявяване на нищожността на акта. В този смисъл следва да се приеме, че оспореният акт се явява нищожен, като издаден при липса на компетентност - нарушение по чл. 146, т. 1 от АПК. При този извод съдът не намира за необходимо да обсъжда останалите съображения на жалбоподателя и ответника по жалбата относно законосъобразност на оспорения акт.

Въз основа на изложеното, съдът приема, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а оспореният отказ следва да бъде обявен за нищожен, ведно с произтичащите от това правни последици, като на основание чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на „ВИВУС.БГ“ ЕООД за произнасяне по подаденото заявление в определен срок, при съобразяване на изложените в мотивите на съдебното решение указания.

С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените от него по делото разноски в размер на 910 лева, от които: 10 лева - внесена държавна такса, и 900 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение, чийто размер съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото и е пропорционален спрямо извършената правна защита, при приложението на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и съобразяване на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22.

С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по жалбата за присъждане на разноски е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Отказ на „ВИВУС.БГ“ ЕООД с ЕИК: *********, обективиран в Отговор от „ВИВУС.БГ“ ЕООД чрез юрисконсулт Д. Д. с Изх. № 14223 от 03.10.2025 г., по заявление от Н. И. Б. с [ЕГН], с Вх. № 9457 от 09.09.2025 г., в частта, в която не са предоставени лични данни, свързани с размер и дати на погасени суми по установените облигационни правоотношения, и не е предоставена информация каква част от сумата е послужила за погасяване на задължение по главница, каква за лихва, такси, неустойки.

ИЗПРАЩА преписката на „ВИВУС.БГ“ ЕООД с ЕИК: *********, за произнасяне по подаденото от Н. И. Б. заявление с Вх. № 9457 от 09.09.2025 г., в горепосочената част, в срок от един месец от влизане на решението в сила, при спазване на указанията, дадени в настоящото решение.

ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Изток“, бул. „Д-р Г. М. Д.“ № 16А, ет. 1, офис № 2, представлявано от у. З. С. Р. и А. К., да заплати на Н. И. Б. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк], ет. ..., ап. ..., сумата от 910 /деветстотин и десет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.