№ 55
гр. Благоевград , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20201200501328 по описа за 2020 година
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от Н.
Х. Б. чрез пълномощника й против решение № 907046/31.08.2020 г.,
постановено по гр.д. № 2103/2019 г. по описа на РС-Благоевград.
Жалбоподателката счита решението за неправилно,
постановено в нарушение на метариалния закон. Изтъква, че изводите на РС
не кореспондират на събраните доказателства. Сочи, че от заключението на
вещото лице, от което се установява, че става въпрос за изключително
злокачествен процес, с малка гаранция да се спре и да се излекува лицето,
означавало, че Х. е знаел за наближаващата си смърт. Оспорва като
противоречащ на съдебната практика извод на съда, че към датата на
договора скорошната смърт на прехвърлителя не е могла да се предполага. В
настоящия казус не е съобразено, че става въпрос за доказано нелечимо
онкологично заболяване без благоприятна прогноза за преживяемост съгласно
експертното заключение. Счита, че не е съобразена съдебната практика,
според която когато имотът е прехвърлен само срещу задължение за бъдещи
грижи при знанието на приобретателя за предстоящата близка смърт на
прехвърлителя и той няма как равностойно на обогатяването си да изпълнява
1
поетото задължение, договорът е бил нищожен поради липса на основание.
По настоящото дело М. е била съвсем наясно с изключително лошото
здравословно състояние на прехвърлителя Х.Б.; знаела е, че смъртта му скоро
ще настъпи, предвид диагностицирането му. Счита, че за основателността на
иска според практиката на съда, следва да е налице заболяване,
предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след датата на договора,
както и знание на приобретателя към момента на сключване на сделката за
скорошното настъпване смъртта на прехвърлителя, като такива са и
онкологичните заболявания, като изискваният времеви период от сделката до
настъпване на смъртта е съвсем кратък. Това, че свидетелите сочат, че е е бил
добре на външен вид, не означало, че е и здравословното му състояние е било
добро. Сочи, ако твърденията в отговора на исковата молба, че Б. е бил в
цветущо здраве, т.е. без нужда от издръжка и гледане, то сделката пак е без
основание, тъй като не са престирани гледане и издръжка. Затово моли
решението да се отмени и се постанови уважаване на предявения иск.
Въззиваемият оспорва жалбата. Сочи, че решението е
законосъобразно. Ищщцата, в чиято тежест е, не е установила липса на
основание за сделката. Не е достатъчно да се докаже наличие на заболяване в
прехвърлителя, а и знание у приобретателя за близка и скорошна смърт, за
каквото знание няма доказателства. Към датата на сделката смъртта не е била
нито предвидима, нито скорошна. Не е установено ответницата да е знаела за
онкологичното заболяване, като наличието на такова не означава във всички
случаи смърт на лицето. Излагат се съображения за престирани от длъжника
грижи според нуждата на прехвърлителя, като се акцентира на създадената
близка връзка между Б. и ответницата.
БлОС счита жалбата за допустима, тъй като е подадена от лице
с правен интерес, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на
атакуване съдебен акт. Атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо.
С решението РС е отхвърлил предявения от Н.Б. против П. М. иск по чл. 26,
ал. 2, изр. 1, пр. 4 ЗЗД за признаване за нищожен поради липса на основание
на договор за издръжка и гледане от 20.3.2019 г., сключен между Х. Д. Б. като
прехвърлител и П. Ж. М. за 1/6 ид.ч. от прехвърлените имоти.
За да се произнесе по доводите в жалбата, съобразно чл. 269,
2
ал. 2 от ГПК, БлОС при съобразяване тезите на страните, закона и събраните
по делото доказателства, счита за установено следното от фактическа и
правна страна:
Ищцата Н.Б. е дъщеря на Х. Б.. Видно от удостоверение за
наследници, Б. е починал на 8.7.2019 г., като е оставил за наследници ищцата,
сина си И. Б. и настоящата си съпруга -Л.М.Б..
С нотариален акт № */2019 г. на 20.3.2019 г. Х. и Л. Б.и
прехвърлят на П. М. недвижими имоти - апартамент 8, ведно с мазе 9 и таван
9, както и 99,50/1951 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор * срещу
задължението за издръжка, гледане, грижи при болест и немощ и осигуряване
на спокойни старини до края на живота на прехвърлителите.
Приобретателката на имотите П. М. е дъщеря на Л.Б. от друг нейн брак.
По делото се представя нотариален акт №*/1997 г., с който на
11.3.1997 г. Х. Б. е надарен от майка си с апартамент 8, ведно с мазе 9 и таван
9, който имот той на 9.6.2004 г., видно от нотариален акт № */2004 г. -
продава на съпругата си Л.Б.. Именно защото продажбата е осъществена по
време на брака, макар и на лично имущество, то предвид презумпцията за
съвместен принос за изплатената сума по продажбата, следва, че вещта се
включва в съпружеската имуществена общност т.е. превръща се от
индивидуална в обща. Това сочи за наличие на правен интерес от предявения
иск за разваляне на договора за издръжка и гледане, в който прехвърлителите
са двамата съпрузи Х. и Л. Б.и за съответната припадаща се по наследство
част на ищцата от 1/6 ид.ч..
Ищцата твърди в ИМ, че при сключване на договора
приемателката - П. М. е била съвсем наясно с изключително лошото
здравословно състояние на прехвърлителя си Х. Б.; знаела е, че смъртта му
скоро ще настъпи, предвид диагностицирането му няколко месеца преди
сключване на договора с онкологично нелечимо заболяване –злокачествено
ново образувание на десния бял дроб, като към средата на м. март
здравословното му състояние рязко се влошило, като от последният му
присъствен ден на работа на 18.3.2019 г., до смъртта му на 8.7.2019 г. е бил
само на легло.
Страните не спорят за наличие на онкологично заболяване на
3
Х. Б. към момента на сключване на договора за издръжка и гледане.
Видно от приложената медицинска документация обобщена от
експерта по назначената съдебно-медицинска експертиза на Х.Б. на 26.7.2018
г. е правен КАТ /скенер/, при което е установен – карцином на десния бял
дроб. След изследвания диагнозата е потвърдена и уточнена, че се касаеза
злокачествено образувание на десния бял дроб, в горния му дял
ендобронхиален, с хистологична диагноза – плоскоклетъчен карцином с
вроговяване. След направено имунохистохимично изследване е установена
ниска вероятност за отговор към монотерапия с лекарството pembrolizumad
/съвременен медикамент за имутатерапия на рака, понякога с добър ефект/.
На 15.8.2018 г. обща клинична онкологична комисия към МБАЛ „Св. Мина“ -
ЕООД е излязла с решение за терапевтична стратегия от химиотерпия и
лъчелечение. Б. е отказал да провежда това лечение, както и да се явява в
пулмологичен кабинет.
Вещото лице пояснява, че появата на плоскоклетъчният рак на
белия дроб се свързва с тютюнопушеното; в ранния стадий няма оплаквания
или те са слабо изразени и нехарактерни. Обикновено се наблюдават
кашлица, задух, болки в гръдния кош. По-късно и кръвохрак. Прогнозата за
излекуване на белодробните карциноми е неблагориятна, като преживяемост
от порядъка на години се считат за изключително добри резултати.
Въз основа на свидетелските показания, събрани по делото – на
личният му лекар и другите свидетели, вещото лице, сочи, че състоянието на
Х. Б. към м. май 2019 г. е започнало да се влошава с прояви на стягане в
гръдната област и задух, като две седмици преди да почине е бил в изразено
по-тежко състояние.
От свидетелските показания, според БлОС - не се установява
ищцовите твърдения, че към средата на м. март здравословното състояние на
Х. рязко да се е влошило, като от последният му присъствен ден на работа на
18.3.2019 г., до смъртта му на 8.7.2019 г. да е бил само на легло.
Видно от свидетелските показания не само от тогава Б. не е
бил на легло, но и нищо в поведението му и външния му вид не са
подсказвали скорошна смърт. Това е видно от показанията на разпитаните
негови братовчеди, съседи, близки, с които той и семейството му са
4
контактували, както и от показанията на личния му лекар, като за много от
тях смъртта му е била изненадваща.
Св. Х.Т., личен лекар на Х. Б., сочи, че Х. от началото на
2019 г. не е имал съществени оплаквания; взимал е лекарства за намаляване
на кръвно, но не по рецептурна книжка; към края на м. май, 2019 г. е имал
стягане в гръдната област, задух, поради което свидетелят го е насочил към
кардиолог; установило се наличие на туморна формация на белия дроб;
дошъл е през м. май и си е тръгнал за определяне на диагнозата; тогава не е
имало изгледи за скорошна смърт; не е имал видими промени в теглото;
разбрал е през м. юни, 2019 г., че Х. не е добре. Диагнозата е установена в
края на м. май „тумор на белия дроб“.
Св. С.В., първи братовчед на майката на Б.; сочи че с Х. са в
отлични отношения; виждал го е до края на март, 2019 г. и е бил в добро
състояние; не му е споделял да е имал някаква болест, до тогава го е виждал
да ходи на работа, да пазарува сам на магазина; не е имало видима промяна
във вида му ; виждал го е като съвсем нормален здрав човек; след края на
месец март не го е виждал, не е присъствал на погребението му.
Св. К. Н.- колежка на Х., с който се познава от 2011 г.; семейни
приятели; гостувала е на Х., сочи - не би казала че е имало промяна в
настроението, в работата му през 2018 г. и началото на 2019 г.; по нищо не е
личало, че ще почине; сочи, че е абсурд да е имал външна промяна; през
април –май 2019 г. Х. е ползвал отпуск; до смъртта му е контактувала с Х.; от
средата на юни е разбрала от съпругата му, че има сериозно заболяване; че
нещо се задъхвал, не можел да диша и се изморявал; виждала го е до м. юни
да шофира да излиза навън пред блока; нищо външно не е подсказвало, че
има нужда от обгрижване, от доктори.
Св. М. А. - съседка на Х., познава го от 40 години, сочи, че
всеки ден е разговаряла с него, бил е пред блока; не е забелязала да е тежко
болен; нормално са разговаряли, не се е оплаквал; не е забелязала да има
промяна до смъртта му във външния му вид; не е бил на легло преди да
почине; ходил е на риба, карал е кола, пазарувал е, виждало го е; давал й е
риба; може би две седмици преди да почине са разбрали, че има заболяване,
смъртта му е била изненадваща за свидетелката.
5
Св. М. В. - братовчед и съсед на Х., в близки отношения, сочи,
че само 10-тина дни преди да почине е бил на легло; преди това всеки ден са
се виждали; не е бил грохнал, бил си е „на ниво, както си е редовно“; ходил е
сам да пазарува, както и на риба; хвалел му се е, че имал 3 месеца неползван
отпуск; не му е споделял, че е болен; свидетелят не е забелязъл промяна във
външното му състояние, като сочи, че до края си е ходил на риба, навън, на
пазар.
Не само от показанията на свидетелите на ответницата, но и от
показанията на свидетелите на ищцовата страна – на св. Л. К. и на св. Р. Р.,
според БлОС - не се установява, Б. да е бил на легло.
Св. Л. К. съседи с Х. от 15-20 години-разбрала от махалата, че
е болен от рак; последният път свидетелката го е видял на улицата на
26.2.2019 г., когато е отивала на рождения ден на баща си. Сочи, че е и преди
това го е виждала бил е отчаян, блед, болен, изглеждал като човек с проблеми.
Не може да каже дали е бил променен външно. След 26.2.2019 г. го е виждала
2-3 пъти като съседи на улицата, в магазина; виждала го е с жена му да се
движи без да се подпира от нея.
Св. Р. Р., в близки отношения с Х. и жена му Л.; като през
последните 10 години не са поддържали близки отношения сочи, че през
първите два месеца на 2019 г. веднъж случайно го е видяла пред сградата на
Битовия комбинат, пушил е цигара, поговорили са; имал е болен вид, видял й
се унил и разстроен. След това не го е виждала;
При обсъждане на свидетелките показания БлОС счита, че
свидетелките К. и Р. говорят за случайни епизодични срещи с Х., едната сочи
за една среща, а другата свидетелка за 3-4 като сочат, че е имал болен вид, но
не конкретизират въз основа на какво са направили тази своя преценка,
поради което показанията им не установяват действителното състояние на Х..
Освен това показанията им се опровергават от останалите свидетелски
показания - тези на личния лекар на Х. и на лицата, с които той е
контактувал постоянно, от които се установява, че нищо във външния му вид
не е издавало, че е болен, още по-малко скорошна смърт.
Изповядвалият през м. март, 2019 г. сделката нотариус-М.
К.,също при разпита си заявява, че при сключване на сделката Х. е бил във
6
„видимо добро здравословно състояние. Беше в добро общо състояние.
Говорехме си, не беше отпаднал.“
Самата свидетелка Р. Р., макар и да сочи, че при срещата с Х.
той да е имал болен вид, заявява, че и за нея смъртта му е била „изненадваща,
все пак той не беше престарял“.
С оглед изложеното БлОС счита, предявения иск по чл. 26, ал.
2, пр. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на процесния договор, поради
липса на основание, за неоснователен.
Договорът за издръжка и гледане се сключва с цел да се
задоволят потребностите на прехвърлителя като му се осигури спокоен начин
на живот. Договорът е възмезден и алеаторен по характера си. Поначало
алеаторният договор има основание, каквото и да е съотношението между
оценките на насрещните престации. Договорът, с който се уговорят бъдещи
грижи и/или издръжка би бил лишен от основание, когато е налице
заболяване на прехвърлителя, предполагащо настъпване на смъртта му твърде
скоро след датата на договора, както и че приобретателят е знаел за
предстоящата в близко време смърт, така че да не се налага той да изпълнява
нещо, или ако се наложи то да е незначително.
По делото не е установено знание на приобретателката П. М. за близка
неизбежна смърт на прехвърлителя Х. Б.. Допускането на смъртта, предвид
онкологичното му заболяване, не е равнозначно на такова знание и не лишава
уговорените насрещни престации от еквивалентност. Самото онкологично
заболяване без видими признаци за скорошна смърт представлява основание
за сключване на договора за издръжка и гледане, поради възможност от
внезапно влошаване на здравословното състояние и нужда от грижи.
Сам по себе си краткия период от сключване на договора до
смъртта на прехвърлителя също не е релевантен да обоснове нищожност на
сделката като лишена от основание, тъй като изискванията според критериите
на установената съдебна практика времевия период от сделката до настъпване
на смъртта е да е съвсем кратък – дни, по-малко от месец /Р. 569/8.3.2011 г. на
ВКС по гр.д 76/2009 г./. В разглеждания казус той е повече от 3 месеца. Ето
защо БлОС намира за несъстоятелни доводите в жалбата, според които от
7
наличие на онкологично заболяване следва и извода за знание у
приобретателката на имота за скорошна неизбежна смърт на прехвърлителя
й, обосновано единствено и само с обясненото от експерта принципно
протичане на онкологичното заболяване, от което Х. Б. е страдал. Да се
възприеме тезата означава да се обезмисли сключването на такъв договор при
очевидна необходимост от издръжка и гледане предвид хода на едно такова
тежко заболяване. Както се сочи в цитираното от съда и страните решение №
420/11.1.2012 г. на ВКС по гр.д. 99/2011 г. именно съзнаваната необходимост
от постоянни грижи занапред, предвид конкретния риск от влошаване на
здравословното състояние е основанието за сключване на такъв договор.
Самото вещо лице в настоящия казус сочи, че не може да се каже каква би
била преживяемостта на Б., като към момента на сделката категорично сочи,
че не е имало данни за скорошна смърт, тъй като няма по делото данни за
тежки сериозни оплаквания на Х., както и че никой не може да каже колко ще
продължи едно такова лечение. Ето защо БлОС счита иска за неоснователен,
поради което решението на РС с което е постановено отхвърлянето му следва
да се потвърди.
С оглед неоснователността на жалбата жалбоподателката на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК се осъжда да плати на насрещната страна,
направените разноски по делото в размер на 900 лв., представляващо
адвокатско възнаграждение, което видно от договора за правна помощ е
уговорено и платено. Възражението за прекомерност на същото предвид
фактическата и правна сложност на делото е несъстоятелно.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
БлОС
РЕШИ:
Потвърждава решение № 907046/31.08.2020 г., постановено по гр.д. №
2103/2019 г. по описа на РС-Благоевград.
Осъжда Н. Х. Б., с ЕГН **********, от гр. Б., ул. П.. да заплати на П. Ж. М.,
ЕГН **********, от с. П., общ. П., ул. „Г.И.“, * сумата от 900 лв.,
представляващи разноски за настоящата инстанция.
8
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9