РЕШЕНИЕ
№ 544
гр. Кюстендил, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Ем. Антова
при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова
като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело №
20241520100077 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба вх. № 410/11.01.2024г. на К. И. М. срещу
„Фератум България“ ЕООД, с обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.26, ал.1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на
чл.5 от Договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние
№ 11177402, предвиждащ заплащане на възнаграждение за предоставяне на
обезпечение – поръчителство от „Ferratum Bank“ в полза на ответника и чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 лв.,
представляваща частична претенция от сума в общ размер на 2970 лв. –
платена без основание съгласно клаузата, предвиждаща заплащане на
възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „Ferratum
Bank“ в полза на ответника по Договор за предоставяне на потребителски
кредит № 1177402, ведно със законната лихва, считано от дата на депозиране
на исковата молба да окончателно изплащане.
С протоколно определение от 15.05.2024г. съдът е допуснал увеличение
на предявения осъдителен иск до пълния му размер от 1083 лева.
В исковата молба се твърди, че на 05.07.2022г. между страните е сключен
1
договор за предоставяне на потребителски кредит от разстояние № 1177402,
съгласно който страните се уговорили да се отпусне заем в размер на 3000 лв.
при срок на погасяване от 18 месеца чрез погасителни вноски при лихвен
процент 35% или лихва в размер на 1050 лв. В чл.5 от Договора за кредит
било предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено
от „Ferratum Bank“ в полза на дружеството ответник. При сключването на
договора никъде не било посочено какъв е размерът на възнаграждението за
предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. Твърди, че не
е получил преддоговорна информация и ОУ. Сочи, едва след усвояване на
договора, от него била изискана сума за предоставяне на поръчителство в
размер на 2970 лв. Твърди, че бил погасил задълженията си по договора за
кредит. Счита, че договорът за кредит е недействителен поради това, че
вноските по договора за поръчителство не били посочени в преддоговорната
информация, както и поради това, че сключването на договора за гаранция
било задължително условия за предоставяне на кредит. Твърди, че договорът
не е подписан, респ. че липсва съгласие, както и че не е спазена предвидената
от закона форма и изискванията за шрифт. Друго основание за нищожност на
договора сочи, че е липсата на ясно разписана методика досежно начина
формиране на ГПР. Излага, че е посочен грешен размер на ГПР. Аргументира,
че е налице заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК. Прави възражение за нищожност
на целия договор за кредит. Моли съда да прогласи нищожността на чл.5 от
Договора поради неравноправност, както и поради противоречие със закона.
Претендира и частично сумата в размер на 10 лв., платена при изначална
липса на основание по процесния договор за потребителски кредит, ведно с
лихвата върху нея от датата на предявяване на иска до окончателното й
заплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит със
соченото от ищеца съдържание. Оспорва твърденията на ищеца, че
предоставянето на поръчителство е условие за сключване на договора за
кредит и развива съображения в тази насока. Счита, че искът не е предявен
срещу надлежна страна, доколкото договорът за гаранция бил сключен с
Фератум Банк (Малта). Подробно излага, че на ищеца е предоставена
преддоговорна информация заедно с проекти на договора за кредит. Сочи, че
възнаграждението за предоставена услуга за гаранция не се включва в
2
размера на ГПР. Счита, че във всеки един момент ищецът е могъл да се
откаже от сключването на договора, но последният сам е преценил, че
условията по същия са подходящи за него, както и че във всеки един момент е
разполагал с цялата необходима информация досежно съдържанието на
договора и дължимите задължения по него. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално
допустими.
По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже
сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба
съдържание, както и че част от съдържанието на договора е клауза,
предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение –
поръчителство от трето лице, както и факта на плащане на процесната сума на
ответника.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на валидно
правоотношение по договор за кредит, размера и изискуемостта на
вземанията по него, наличието на валидна клауза, предвиждаща заплащане на
възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от трето
лице, както и че клаузата, от която произтича процесното вземане е
индивидуално уговорена, респ. че е налице основание за получаването на
сумата.
Страните не спорят и с окончателния доклад по делото съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
обстоятелството, че между страните е сключен между страните е сключен
договор за кредит, част от съдържанието на който договор е клауза,
предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение –
поръчителство от „Ferratum Bank“.
От представения Договор за потребителски кредит № 1177402 от
05.07.2022г. се установява, че предоставеният кредит е с размер от 3000 лева,
платим на 18 погасителни вноски, първата от които на 04.08.2022г.,
лихвеният процент е в размер на 35 % /общ размер на лихвата 1050 лева/, а
3
ГПР е в размер на 49,66 %.
Съгласно чл.5 от договора, кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от Фератум Банк в полза на дружеството. С одобряването от
дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката
свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя,
нито от лицето, предоставило обезпечението. Със сключването на настоящия
договор кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит
сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си
да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за
поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по
кандидатстване за кредит. Кредитополучателят декларира, че е запознат, че
всеки одобрен от кредитора поръчител дава еднаква възможност на
кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия.
Съгласно чл.5.3 от Общите условия за предоставяне на потребителски
кредити на „Фератум България“ ЕООД /ОУ/, за да повиши
кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен
кредитът от дружеството, кредитоискателят може да предложи едно от
следните обезпечения: а) обезпечение, предоставено от гарант, във формата
на договор за поръчителство и одобрено от дружеството; б) обезпечение,
предоставено въз основа на договор за поръчителство от поръчител –
предложено от кредитоискателя и одобрено от дружеството физическо лице.
В чл.5.4 от ОУ е предвидено, че кредитоискателят самостоятелно и свободно,
по свое собствено усмотрение избира вида на предпочитаното от него
обезпечение и посочва това в искането за потребителски кредит. Съгласно чл.
5.5. от ОУ, предложеното от кредитоискателя обезпечение не задължава
дружеството да одобри обезпечението, както и да предостави поискания от
кредитоискателя потребителски кредит. Оценката на кредитоспособността се
увеличава по един и същи начин, независимо от това, дали е одобрен
поръчител или гарант.
Съгласно част 3, т.8 от стандартния европейски формуляр /СЕФ/,
изискването за обезпечение, което следва да бъде предоставено по договора
за кредит е договор за предоставяне на поръчителство/гаранция, подписан от
кредитополучателя. В част 4, т.4.3 СЕФ е посочено, че ако
кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант,
предложен от кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат
4
в размер на 2970 лева.
От приетия Договор за гаранция /поръчителство/, сключен между
„Фератум Банк p.l.c.” и В. К. И. се установява, че страните са се споразумели
„Фератум Банк p.l.c.” да отговаря като поръчител за изпълнение на
задълженията по договора за кредит срещу възнаграждение в размер на 2970
лева, платима по банков път на месечни вноски, чиито падежи съвпадат с
вноските по погасителния план на договора за кредит.
От приетото и неоспорено експертно заключение по съдебно-техническата
експертиза се установява, че при избор на обезпечение на кредита на
интернет страницата на „Фератум България“ ЕООД за кредитоискателя има
налична предвидена възможност да се кандидатства за кредит с подаване на
личен гарант като поръчител. След запознаване със системата на ответно
дружество са установени пет одобрени заявки от различни години, по които
други кредитоискатели са кандидатствали с личен гарант /описани в
заключението/. Установява се, че документите по договора за кредит – СЕФ,
Общи условия, договор за кредит № 1177402, декларация, са предадени на
ищеца по електронен път и сключването на договора е потвърдено чрез
върнат към системата SMS от посочения от потребителя мобилен номер на
дата 05.07.2022г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че е налице правоотношение
между страните по договор за потребителски кредит, сключен по реда на
ЗПФУР, като на ищеца е представена дължимата преддоговорна информация
и е спазено изискването относно шрифта на договора, като се вземе предвид
спецификата на сключване на договора от разстояние по електронен път.
По изложените в исковата молба доводи за нищожност на договора за
кредит на основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК
поради невключване възнаграждението на поръчителя в ГПР, съдът намира
следното:
Уреденият в чл.138 и сл. ЗЗД договор за поръчителство представлява
съглашение за учредяване на обезпечение, поради което има акцесорен
характер спрямо правоотношението, за вземанията по което се поема
поръчителството, но въпреки това представлява самостоятелно съглашение,
чиято правна валидност следва да се преценява отделно. Макар законът да го
урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна пречка в
5
рамките на свободата на договаряне, поръчителството да бъде уговорено като
двустранно възмездно правоотношение. С оглед на това, когато кредиторът е
поискал осигуряването на обезпечение, липсва пречка изпълнението на
задълженията по договора за потребителски кредит да бъде обезпечено чрез
предоставяне на поръчителство срещу възнаграждение от трето юридическо
лице. Възнаграждението по договора за поръчителство по правило не се
включва в общия разход по кредита за потребителя съгласно дефиницията на
пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, поради което неговият размер не се отчита при
формиране на годишния процент на разходите.
Различно, обаче, е положението в случаите, в които договорът за
поръчителство само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в
действителност се явява част от кредитното правоотношение. В тези случаи
поръчителство не съществува, а целта на сделката е да се уговори
допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски
кредит, в нарушение на изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК, както и на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК. В тази насока, съдът намира следното:
Видно от съдържанието на процесния договор за кредит и общите
условия, ответното дружество е предвидило две алтернативни възможности
за обезпечение на кредита – чрез предоставено от потребителя физическо
лице – поръчител или чрез поръчителство от „Фератум Банк p.l.c.” От
експертното заключение по СТЕ се установява, че при кандидатстване за
отпускане на кредит, в електронната система съществува възможност
потребителят да избере кредитът да бъде обезпечен чрез физическо лице-
поръчител. Наличието на такава алтернативна възможност, обаче, само по
себе си не води до извода, че на потребителя е предоставено право на избор
относно способа за обезпечаване на кредита. Това е така, защото
упражняването на алтернативната възможност не следва да е обусловено от
неясни или прекомерно обременителни изисквания към потребителя.
В настоящия случай в чл.5.5 ОУ е посочено, че предложеното от
кредитоискателя обезпечение не задължава дружеството да одобри
обезпечението, както и да предостави поискания от кредитоискателя
потребителски кредит, но в договора за кредит, общите условия и
предоставената преддоговорна информация не се съдържа посочване на
общите изисквания на кредитора към предложеното му обезпечение, нито
срока, в който кредиторът извършва оценка на обезпечението. В този смисъл
6
при извършване на преценката относно вида на обезпечението, за
потребителя не е ясно нито какъв поръчител следва да предостави, за да бъде
одобрен от кредитора, нито в какъв времеви период би могъл да получи
одобрение на обезпечението и искането, съответно да му бъде отпуснат
кредитът, ако избере този вариант. Липсата на информация по тези въпроси
прави използването на тази опция прекомерно обременително за потребителя,
доколкото предмет на сделката е дребно потребителско кредитиране с кратки
срокове на отпускане и погасяване /т.нар. „бърз кредит“/, но при избор на
такова обезпечение отпускането на кредита е поставено в зависимост от
неизвестни условия и срокове за одобряване. В сравнение с това, другата
предложена на потребителя опция – чрез предоставяне на гаранция от
„Фератум Банк p.l.c.” – касае предварително одобрен от кредитора гарант,
което елиминира изцяло оценката на обезпечението като предпоставка за
отпускане на кредита.
Ето защо съдът приема, че макар в договора за кредит и общите условия
към него формално да е предвидена възможност за избор на алтернативно
обезпечение чрез физическо лице-поръчител, тази възможност е до такава
степен неясна и обременителна за потребителя, че следва да бъде приравнена
на липса на алтернатива. Обстоятелството, че ответното дружество е имало
случаи на одобрени искания за кредит, обезпечени с физическо лице –
поръчител, не е годно да обоснове друг извод относно характера на
поставените от ответника условия. Следователно обезпечението чрез договор
за гаранция, сключен с „Фератум Банк p.l.c.”, се явява единственото
приложимо такова.
На следващо място от извършена служебна справка в ТРРЮЛНЦ и
търговския регистър на Малта
/https://register.mbr.mt/app/query/get_company_details?
auto_load=true&uuid=97cebecf-e43b-570a-a160-f209ea56b4b8/, се установява,
че действителен собственик и на двете дружества е Мултитют СЕ,
Финландия, с рег. № 1950969-1. Следователно кредиторът по договора за
кредит поръчителят са свързани лица по смисъла на пар. 1, т. 6 от ДР на ТЗ,
тъй като тяхната дейност се контролира от трето лице – общ собственик.
Съвкупността на горните обстоятелства води до извода, че в
разглежданата хипотеза договорът за гаранция няма самостоятелен характер,
7
а следва да бъде разглеждан като част от кредитното правоотношение, защото
потребителят е фактически принуден да го сключи с конкретно определено от
кредитора свързано дружество, за да бъде отпуснат кредитът. При това
положение и доколкото в СЕФ е посочено изрично, че е необходимо
предоставяне на обезпечение и това представлява стъпка от електронната
процедура по кандидатстване, съдът приема, че предоставянето на
обезпечение от „Фератум Банк p.l.c.” представлява задължително условие за
получаване на кредита по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК.
След като предоставянето на обезпечението е задължително условие за
получаване на кредита, то възнаграждението по договора за гаранция
представлява общ разход по кредита, който следва да бъде включен като
компонент при формиране на годишния процент на разходите. От приетото и
неоспорено експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че в ГПР е включен само размерът на главницата и на
възнаградителната лихва. Следователно, като е посочил в договора ГПР от
49,66%, който не отговаря на действителния общ размер на разходите,
предвид че не е влючено възнаграждението за поръчителството, ответникът е
нарушил нормите на чл.19, ал.4 ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което и
на основание чл.22 ЗПК, договорът за кредит е недействителен изцяло.
С оглед гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1,
предл.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 5 от договора е основателен
и следва да бъде уважен.
На следващо място от приетото експертно заключение по съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че ищецът е платил на ответника
процесната сума от 1083 лева, от които 973 лева – възнаграждение по
договора за гаранция, 80 лева – такса напомниртелно писмо и 30 лева – такса
за предсрочно погасяване, поради което и при липса на основание за
имущественото разместване, предявеният осъдителен иск за връщане на
платеното също следва да бъде уважен изцяло. Изложеното от ответника
възражение, че бил превел сумата на гаранта „Фератум Банк p.l.c.”, не води
до друг извод, тъй като пасивно материалноправно легитимирано по прекия
кондикционен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е лицето, в чиято
полза е извършено недължимото плащане. В този смисъл именно ответникът
отговаря за връщане на платеното по неговата сметка, а вътрешните му
отношения с „Фератум Банк p.l.c.” не касаят настоящия процес.
8
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът.
Същият е сторил разноски в размер на 100 лева – държавна такса, и 150 лева
депозит за възнаграждение на вещо лице по ССчЕ. Ищецът е бил защитаван
безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв от адв. Д. М., поради което и
на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на адв. М. следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС съобразно материалния интерес
по делото и вида и броя на извършените от адвоката процесуални действия.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от К. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
***, срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ №
51, вх. А, ет. 9, офис 20, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД
нищожността на клаузата на чл.5 от сключения между страните Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1177402 от 05.07.2022г.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на К.
И. М., ЕГН **********, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 1083
лева, представляваща платена без основание сума за възнаграждение за
предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
адв. Д. М. М., САК, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ж.к.
„Манастирски ливади“, бл. 112, вх. А, ет. 2, офис 11, на основание чл.38, ал.2
ЗАдв сумата от 480 лева, представляваща възнаграждение с ДДС за
безплатно представителство по делото на К. И. М..
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на К.
И. М., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в общ размер от
250 лева, представляваща разноски в производството, от които 100 лева
представляват държавна такса, а 150 лева представляват депозит за
възнаграждение на вещо лице по ССчЕ.
9
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
10