Решение по дело №1318/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260015
Дата: 20 януари 2021 г.
Съдия: Екатерина Стефанова Роглекова
Дело: 20205300601318
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е № 260015

                                                 

 

 

 

гр. Пловдив, 20.01.2021г.   

                                         

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

             

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в публичното заседание на седемнадесети декември през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                                  

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИДЧИЕВ

                                                                               

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:    СИЛВИЯ Ц.

                                                                                           ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА

 

при секретаря Величка Илиева и прокурора Данаила Станкова, след като разгледа докладваното от съдията Екатерина Роглекова ВНОХД № 1318 по описа на ПОС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :

       

 

 

 

ЕКАТЕРИНА Е            Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на подсъдимата З.Н., против присъда  от 05.02.2020г. по НОХД № 2982/2020г. по описа на  Районен съд – гр. Пловдив, както и въззивна жалба от страна на адв. Н.М., в качеството й на повереник на гражданските ищци и частни обвинители по делото.

С присъдата първата инстанция е признала подсъдимата З.И.Н. за виновна в това, че  през периода - 14.05.2010г. до 24.06.2013 г. в с.Цалапица, обл.Пловдив и гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у: К. А.П. ЕГН **********, Д.Я.Н. ЕГН **********, Г.П.Ц.- М. ЕГН **********, К.А.Т. - Г. ЕГН **********, Г.Г.Т. ЕГН **********, М.Д.Д. ЕГН**********, Р.С.Е. ЕГН**********, Х.А. ЛНЧ**********, В.А.Д. ЕГН ********** и Г.С.Д. ЕГН**********, както следва:

-на неустановена дата през месец април 2011г. в гр.Пловдив е възбудила и до 20.11.2012г. поддържала у К. А.П. ЕГН ********** заблуждение и с това е причинила на Е.А.П. ЕГН********** имотна вреда в общ размер на 1 740 лева;

-на неустановена дата през лятото на 2011г. в с.Цалапица, обл.Пловдив е възбудила и до края на месец октомври 2012г. поддържала у Д.Я.Н. ЕГН ********** заблуждение и с това е причинила на Д.Я.Н. ЕГН ********** имотна вреда в общ размер на 3 250 лева;

-на 26.03.2011г. в гр.Пловдив е възбудила и до 24.06.2013г. поддържала у Г.П.Ц. - М. ЕГН ********** заблуждение и с това е причинила на Г.П.Ц. - М. ЕГН ********** имотна вреда в общ размер на 4 960,80 лева;

-на 20.03.2013г. в гр.Пловдив е възбудила и до 10.05.2013г. поддържала у К.А.Т. - Г. ЕГН ********** заблуждение и с това е причинила на К.А.Т. -Г. ЕГН ********** имотна вреда в общ размер на 9 250 лева;

-на неустановена дата през месец ноември 2011г. в с.Цалапица, обл.Пловдив е възбудила и до месец ноември 2012г. поддържала у Г.Г.Т. ЕГН ********** заблуждение и с това е причинила на Г.Г.Т. ЕГН ********** имотна вреда в общ размер на 3200 лева;

-на 14.05.2010г. в с.Цалапица, обл.Пловдив и в гр.Пловдив е възбудила и до пролетта на 2011г. поддържала у М.Д.Д. ЕГН ********** заблуждение и с това е причинила на М.Д.Д. ЕГН ********** имотна вреда в общ размер на 10 800 лева;

-на неустановена дата през лятото на 2011г. в гр.Пловдив, обл.Пловдив е възбудила у М.Д.Д. ЕГН ********** и Р.С.Е. ЕГН********** заблуждение и с това е причинила на Р.С.Е. ЕГН********** имотна вреда в общ размер на 5 000 лева;

-на неустановена дата през месец септември 2010г. в с.Цалапица, обл.Пловдив е възбудила у М.Д.Д. ЕГН ********** и Х.А. ЛНЧ********** заблуждение и с това е причинила на Х.А. ЛНЧ********** имотна вреда в общ размер на 2 000 лева;

-на неустановена дата през месец май 2011г. в гр. Пловдив е възбудила и до 21.02.2013г. поддържала у В.А.Д. ЕГН ********** и Г.С.Д. ЕГН********** заблуждение и с това е причинила на В.А.Д. ЕГН ********** и Г.С.Д. ЕГН********** /съпрузи/ имотна вреда в общ размер на 28800 лева, като общият размер на причинената вреда е 69 000.80 лева, като причинената вреда е в големи размери, поради което и на основание  чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр.чл.54 от НК първостепенният съд я е осъдил на две години лишаване от свобода, които на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е определил да  изтърпи при първоначален ОБЩ режим.

Съдът е уважил предявените граждански искове, произнесъл се е по направените по делото разноски и приложените веществени доказателства.

   В жалбата на подсъдимата се посочва, че присъдата е неправилна и незаконососъобразна, като се желае постановяване на нова присъда и оправдаването на Н. или евентуално да се приложи разпоредбата на чл. 66 от НК.

От своя страна повереникът на гражданските ищци и частни обвинители желае по аргументи, застъпени в жалбата увеличаване на определото наказание на Н..

В съдебно заседание защитникът на подсъдимата адв. Д. поддържа жалбата, не прави нови доказателствени искания и няма искания за отводи.Приема, че не са налице безспорни доказателства относно съпричастността на подзащитната му към вмененото мй престъпление и моли по подробно изложени аргументи същата да бъде оправдана.

Подсъдимата Н. поддържа заявеното от своя адвокат и моли съда за справедливост.

Прокурорът оспорва жалбата и не прави доказателствени искания. Моли първоинстанционната присъда да се потвърди като правилна и законосъобразна. Защитава тезата, че съдът изцяло е изпълнил задълженията си за пълно, обективно изследване на абсолютно всички доказателства по делото и е изложил мотиви за своите изводи.

Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители Г.Ц. – М., Е.П., К.Т. – Г., В.Д. и Г.Д., адв. Н.М., желае по съображения, застъпени в жалбата увеличаване на определото наказание на Н..

Гражданските ищци и частни обвинители М. и Г., явили се в съдебно заседание, поддържат заявеното от адв. М..

Пловдивският окръжен съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери, че въззивните оплаквания в частната жалба са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

За да постанови присъдата си контролираната съдебна инстанция е провела подробно съдебно следствие и е положила усилия за изясняване на правно значимите фактически обстоятелства, относими към предмета на доказване. При пълната служебна проверка на присъдата, въззивният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно от районния съд и не се налага внасянето на корекции и/или допълнения в нея. По отношение на оценъчната дейност на първоинстанционния съд не се констатираха логически грешки, волята му е обективирана ясно, което позволява проверка на изведените фактически констатации.

 

 

 

 

Подсъдимата З.И.Н. е родена на *** ***, обл.Пловдив, ул.“И.Б.“ № ***, българка, българска гражданка, със средно образование, работеща, омъжена, неосъждана, неосъждана, ЕГН **********.

           През периода 14.01.2002г. до 14.03.2013г. подсъдимата З.Н. ***, като първоначално била назначена на длъжност ***. В последствие – с допълнително споразумение към трудов договор № 62 от 01.04.2008г. била назначена на длъжността ***. С допълнително споразумение № 114 от 27.02.2013г. към трудовия договор същата била назначена на длъжността  ***. 

Със Заповед № 145/14.03.2013г. на кмета на Община„Родопи“ по повод на подадено заявление от страна на З.Н., трудовото правоотношение мужду подсъдимиата Н. ***  било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ / прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие /.

През периода от месец юли 2000г. до месец януари 2011г. в Община „Родопи“ работила и свидетелката С. Й., която до 2004г. заемала длъжността Главен експерт Общинска собственост, а след това - до напускането и през 2011г. – началник отдел Общинска собственост. От 07.12.2011г. началник на Отдела била свидетелката Р. М.. В общината имало съставени комисии за картотекиране на хора, които имали дългогодишни спестовни влогове, както и такава за настаняване в общински жилища и продажба на общинска земя. В такава комисия участвали свидетелките Й. и М., а подсъдимата Н. не е участвала в никои от посочените комисии, въпреки че съобразно длъжностната й характеристика, като младши експерт – координатор  ТСУ-ОС при Община „Родопи“, можело да участва в комисии свързани с общинско имущество. Реално работата, която извършвала подсъдимата Н. се изрязвала в актуализация на архива на общинската собственост, съхраняване на досиетата в архива на Община„Родопи“, вписване на актове в Агенцията по вписванията, отнасящи се частна и публична общинска собственост, получаване на скици от ОСЗГ„Родопи“ и кадастърни. В последствие на подсъдимата били отнети по – голяма част от горепосочените правомощия и бил ограничен достъпът й до преписките, влизащи в ОС – Община „Родопи“, като работата й се свеждала до попълване на молби - декларации по обстоятелствена проверка, което се състояло в заверяване на молба – декларация за това дали има съставен Акт за общинска собственост. На посочения документ подсъдимата се подписвала като изготвил. При работата си Н.  контактувала с различни граждани, посещаващи отдел „Общинска Собственост“ – Община „Родопи“.

Процедурата за закупуване на част от общинска земя била следната: след като лицето подадяло молба за закупуване на такава земя или недвижим имот, същата се входирала в деловодството, образувала се преписка, като към молбата се прилагала скица – проект, изготвена от правоспособен проектант. В зависимост от това дали същата била насочена до Кмета или до Отдел „Общинска собственост”, се разпределяла по различен начин. В единия от случаите молбата отивала в отдел „Общинска собственост” за доокомплектоване, като в последствие била изпращана в ОС – Община „Родопи“, който следвало да реши дали съответната публична  общинска собственост следвало да придобие статут на частна. След съответното решение преписката била изпращана в отдел ТСУ, за да бъде изготвен ПУП за промяна на частта. В последствие, експертния съвет при Отдела следвало да обяви промяната, като след това Кметът на Общината следвало да издаде заповед за промяна на частта на ПУП. На следващ етап от отдел ТСУ се издавала скица, която се изпращала в отдел ОС за съставяне на идеална част от имота – съсобственост на Община „Родопи“. От отдел ОС се съставял акт за съответните идеални части, след което окомплектованата преписка се изпращала в общински съвет.

Подсъдимата Н. издавала подобни актове за общинска собственост. Изпратената преписка се разглеждала от комисия от Общинския съвет, като след получено разрешение да се закупи частта, Комисията изисквала от отдел ОС оценка, изготвена от лицензиран оценител на идеалните части. Преписката отново се окомплектовала от „Общинска собственост”, вече с изготвената оценка и данъчна оценка на имота и се внасяла за разглеждане на заседание на Общинския съвет за приемане на решение за продажба на идеални части. След изтичане на законоустановения срок решението било изпращано в отдел „Общинска собственост” за предприемане на действия по продажбата. Въз основа на решението на Общинския съвет за продажбата, отдел „Общинска собственост” подготвял заповед на Кмета за частта, като в същата били описани трите банки и банковите сметки, по които следвало да бъдат преведени парите. По едната от тях се превеждала сумата за продажната стойност на продаваемите части, по втората се превеждала сумата по Закон за местните данъци и такси, а по третата – сумата от  5 % режийни разноски по сделката съобразно Наредбата на Общинския съвет за дължимите суми от страна на купувачите. Заповедта се връчвала на лицето за внасяне на сумите по банковите сметки и след представяне на копията от платежните нареждания се изготвял договор за покупко – продажба, който се подписвал от двете страни и се внасял от купувача за вписването му в Агенция по вписванията. В последствие вписаният договор следвало да се представи в отдел ОС заедно със заявление, което се входирало и резолирало от Кмета. Въз основа на всичко това се изготвяла заповед за отписване на идеални части от актовите книги за общинска собственост и едва тогава лицето влизало във владение на тези части.

Подсъдимата З.Н. била позната на доста лица, живущи в с.Цалапица, като работеща в Община„Родопи“. Отделно от това Отдела при Общината се посещавал от различни лица, желаещи да закупят общински имоти или да наемат такива. В тази връзка подсъдимата се запознала с различни лица, сред които свидетелите К. П., Д.Н., Г.Ц. - М., К.Т. – Г., Г.Т., Р. А., Х.А., М.Д., В. и Г. Д. Пред свидетелите подсъдимата Н. се представяла, като служителя в Община„Родопи“, занимаващ се с общинската собственост. Същата твърдяла, че е в комисията за отдаване на общински имоти и продажба на имоти в Община„Родопи“, както и че е на граждански договор към Община „Пловдив“, където била включена в комисия, занимаваща се с общински имоти.

Всички тези действия и убедителното поведение от страна на подсъдимата Н., че се занимава с тази дейност, че е включена в комисии и пряко отговаря за продажбата или отдаването под наем на общински имоти, както и фактът че свидетелите знаели, че работи в отдел ОС при Община„Родопи“, ги мотивирало същите да й се доверяват и да й предават различни документи и посочени им от нея суми под предлог, че са необходими за различни такси, услуги, вписвания, заверки, закупуване на имоти и други държавни такси. Това в действителност не отговаряло на истината, а по този начин подсъдимата си набавяла различни по размер средства, с които се облагодетелствала, без да има каквото и да било намерение, а и възможност, да изпълни поетите задължения.

По описания по – горе начин подсъдимата се представила пред свидетел К. А.П., който бил помолен от брат си – свидетел Е.А.П.  да закупи на негово име недвижим имот в землището на с.Храбрино, обл.Пловдив, като за тази цел му предоставил нужните средства.  Свидетелят Е.П. живеел в гр.София и по тази причина не можел лично да се ангажира с тези действия.  По тази причина на неустановена дата през месец април 2011г. свидетел К. П. ***  Отдел„Общинска собственост” находяща се в гр.Пловдив при подсъдимата З.Н., служител в отдела.  Свидетелят К. П. обяснил, че желае да закупи от името на брат си изоставена нива в землището на с.Храбрино и попитал какъв е реда. Като служител на Община „Родопи“ подсъдимата Н. му обяснила, че е необходимо да й даде 60 лева за оценка на имота. Сумата щяла да му бъде възстановена ако не се стигнело до продажба на имота. Свидетел К. П.  дал поисканата сума, като за нея подсъдимата Н. не му дала разписка. Обяснила му, че бележката за внасяне на сумата ще бъде прикрепена към преписката, отнасяща се до закупуване на имота.

На 25.07.2011г., в гр.Пловдив подсъдимата Н. и свидетеля К. П. се срещнали, при което Н. обяснила на свидетеля, че оценката на имота е 2400 лева, като в тази връзка му поискала и той й дал сумата от 800 лева, като капаро за закупуване на имота в присъствието на бащата си – свидетел А. И. П. Подсъдимата Н. обяснила, че ще внесе парите в касата и не дала разписка за внесената сума, тъй като щяла да я приложи към преписката.

На 24.10.2012г., в гр.Пловдив свидетелят К. П. отново дал сума, поискана му от подсъдимата Н. в размер на 700 лева, за която му било обяснено от нея, че представлява вноска по заплащане на самия имот и отново не получил разписка за внесената сума. Подсъдимата му казала, че вече е дал 1560 лева и ако сделката не се осъществи, Община„Родопи“ ще му върне сумата, тъй като процедурата била такава и преписката се съхранява в общината.

При една от срещите им, подсъдимата Н. се похвалила, че работи в Община„Пловдив“ на граждански договор и била член на комисия за продажба на общински жилища. Предложила на свидетел К. П.  да закупи общинско жилище, като последният  след разговор с брат си, попълнил молба от негово име за закупуване на общинско жилище с дата 20.11.2012г. В тази връзка свидетеля К. П. дал на подсъдимата Н. сумата от 180 лева, поискана му от нея във връзка с покупката. Всички средства, които свидетеля К. П. предавал на подсъдимата, били от средствата предоставени му от неговия брат – свидетеля Е.П.. През цялото време подсъдимата Н. уверявала свид. К. П., че всичко свързано с продажбата на общинския имот се придвижва от нея и е наред, като е въпрос само на време за окончателното сключване на договор. Дори през същия месец на 2012г. в гр.Пловдив,  за да бъде по убедителна в твърденията си, свидетелят К. П. бил  поканен от  подсъдимата Н. на оглед на апартамент, нает от нея за кратък период от време, находящ се в гр.Пловдив, ул.“С. М.“ № ***, ет.***, ап.***. За същият този апартамент,  подсъдимата Н. заявила на свидетел К. П. че може да закупи за брат си, ако го хареса. На посочения адрес свидетелят К. П. ходил два пъти, като в един от случаите се срещнал случайно със свидетелите В.А.Д. и Г.С.Д., които също го разглеждали.

След като в продължение на месеци свидетелят К. П. не получил резултати нито за сделката с имота в с.Храбрино, нито за апартамента, общинска собственост, той уведомил подсъдимата Н., че иска парите да му бъдат върнати. След многократни уговорки тя му върнала на няколко пъти част от получените пари, като сумата възлизала на 660 лева, от общо дадената от него на  подсъдимата Н. сума в размер на 1740 лв. След 06.05.2013г. подсъдимата Н. спряла да отговаря на обажданията на свидетел К. П.. Свидетел К. П. отишъл да търси подсъдимата Н. ***, където му казали, че същата вече не е на работа.

През 2007г., свидетелите Д.Я.Н.  и П. М. Х. закупили недвижим имот с.Цалапица, обл.Пловдив със статут на земеделска земя. Тъй като имали намерение да се строи къща, следвало да се смени статута на земята. Свидетелят Х. заминал по работа извън страната, като действията по смяна на статута на земята предприел свидетел Н.. През лятото на 2011г., на неустановена дата, свидетелят  Н. и съпругата му – свидетелката  Н. Ц. Н. отишли в дома на подсъдимата Н. ***, тъй като знаели, че тя е служител в Община„Родопи“.  Свидетелят Н. обяснил на подсъдимата Н. какви са намеренията им, при което подсъдимата заявила, че трябва да се смени статута на парцела с право на строеж, както и че трябва да се плати сумата от 1850 лева, която да й се предаде за смяна на статута, но процедурата щяла да бъде бавна и щяла да отнеме около година и половина.

На неустановена дата през лятото на 2011г., свидетелят Н. занесъл  поисканата му от подсъдимата сума в размер на 1850 лв. в дома на Н.. При предаване на парите трети лица не присъствали и документ за дадените пари не бил съставен. В последствие свидетелят Н. започнал често да посещава дома на подсъдимата Н.,***, където знаел, че тя работи, за да се интересува до къде е стигнала процедурата, но всеки път подсъдимата Н.  му обяснявала, че е необходимо време за да се смени статута. През месец октомври 2012г.  подс. Н.  се обадила по телефона на свидетеля Н. и го поканила да иде до дома и в с.Цалапица  да вземе скицата на имота и дадените от него пари за имота. В разговора в дома си, подсъдимата Н. споменала, че неин познат си сменил статута на имота за сумата от 1400 лв. и му предложила, ако той желае това, тя да го направи. В края на същия месец свидетелят Н.  дал поисканата му от подсъдимата Н.  сума от 1400 лева за смяна на статут, като за това отново не бил подписан от страните никакъв документ. В последствие свидетел Н. *** и разбрал, че при посочената му от подсъдимата служителка, няма входирана молба от негово име за смяна статута на земята му.

Свидетелката Г.Ц. – М. имала наследствен имот в с.Цалапица, обл.Пловдив и познавала подсъдимата Н., като живуща ***. Тъй като знаела, че подсъдимата работи в Община „Родопи“, се обърнала към нея, като й обяснила, че желае да закупи зелената площ пред наследствения си имот, която била общинска собственост.  Подсъдимата Н. и обяснила, че процедурата е дълга и че ще й струва около 2800 лв., като преди това трябвало да занесе всички суми при нея в кабинета й в Община„Родопи“, тъй като според нея трябвало квитанциите за платените суми да бъдат приложени към преписката при внасянето й в Общинския съвет. Така на 26.03.2011г., в гр.Пловдив свидетелката Ц. – М. предала на подсъдимата сумата от 300 лв., а в последствие и различни суми, като към 24.06.2013г. общата им стойност възлизала на 4960.80 лв. През цялото време подсъдимата Н. уверявала свидетелката Ц. -  М. че придвижвала нейните документи и дори и показвала различни вносни бележки, за които твърдяла, че ги е приложила към преписката й, като свидетелката мислела, че са внесените от нея суми. На по – късен етап свидетелката Ц. – М. разбрала, че подсъдимата е уволнена от работа, като след извършена от нея проверка, установила че такива суми не са били внасяни от подсъдимата Н. ***. След много разговори последната й върнала само сумата от 500лв.

Свидетелката К.Т. - Г. *** и именно от там познавала подсъдимата. За нея знаела, че работи в Община„Родопи“ гр.Пловдив  и дори, че била началник на отдел „Общински имоти”. На 20.03.2013г., в гр.Пловдив  подсъдимата посетила магазина, стопанисван от свидетелката и след проведен разговор с нея я уверила, че участва в комисия за настаняване на хора в общински жилища, тъй като знаела от свидетелката Т. – Г.,*** със семейството си на квартира. Подсъдимата Н. я уверила, че може да й съдейства за закупуване на общинско жилище и че в момента Общината се нуждаела от средства. Казала й, че ще подготви необходимите документи и ще ги придвижи, а свидетелката трябвало да подготви само необходимите пари. Свидетелката Г. събрала наличната сума и мотивирана от подсъдимата по описания начин, на 20.03.2013г. в гр.Пловдив и дала сумата от 4000 лв., след което давала на подсъдимата Н. различни суми, като последната от които на предала на 10.05.2013г. Така свидетелката Г. дала на подсъдимата сума в общ размер на 9250лв. Междувременно подсъдимата Н.  непрекъснато я посещавала в магазина в гр.Пловдив и я уверявала, че е придвижила документите й, като й носела различни такива за подпис, а именно молба, предварителен договор за покупко – продажба на имот на стойност 36000лв., който свидетелката Т. - Г. подписала и й върнала. Подсъдимата обяснила, че ще бъдат настанени в описаният в договора за покупко – продажба апартамент, като следвало да заплатят различни вноски, които трябвало да дава на ръка на подсъдимята Н.. Именно в тази връзка свидетелката Т. - Г.  предавала различните суми на подсъдимата до 20.03.2013г. В последствие пострадалата разбрала от свидетелката Нели Сотирова, че подсъдимата Н. не участва в комисия за настаняване на хора в общински жилища и че има и други лица, които са били измамени от нея по сходен начин. След множество разговори, подсъдимата Н. върнала на свидетелката Г. сумата от 1300лв., след което преустановила контактите си с нея.

Свидетелката Г.Т. и подсъдимата Н. ***,  и като такива били в близки отношения. Свидетелката Т. знаела, че подсъдимата работи в Община „Родопи“, като последната била казала, че работи като Председател на отдел „Общински имоти“. При това двете дори пътували всяка сутрин заедно до гр.Пловдив с личния автомобил на свидетелката Т..  

През месец ноември 2011г., подсъдимата посетила дома на свидетелката Т.,*** продавала общински имот находящ се в с.Дедево, обл.Пловдив, местността „Топила”. Обяснила й също, че стойността на имота с № 003065 по регулационния план в землището на с.Дедево, съобразно държавната оценка, била 3200 лв. Заявила й също, че оценката се изготвяла от „Пловдивинвест – 21“АД, тъй като Община „Родопи“ я искала от лицензирания оценител. Отделно от това й разяснила, че Общината подготвяла всички документи във връзка с продажбата, а имота щял да бъде обявен на търг. Обяснила, че свидетелката Т.  може да не присъства на търга, и че тя щяла да уреди всичко свързано с него. През месец ноември 2011г., подсъдимата Н.  дори завела свидетелката Т.  на два пъти на оглед на имот, намиращ се в с.Дедево, обл.Пловдив. При тези огледи присъствали съпругът и синът на свидетелката Т.,  които също харесали имота. Това не отговаряло на истината, но мотивирана от подсъдимата по описания начин  свидетелката Т. решила да закупи недвижимия имот. На свидетелката Т. подсъдимата Н. представила едно заявление за участие в търг. Свидетелката Т. попълнила заявлението до Кмета на Общината, съдържанието на което й било продиктувано от подсъдимата Н.,  както и заявка за поемане на задължение. В последствие попълнила и декларация от 30.11.2011г., с която декларирала, че не е неизправна страна по договори, сключени с Община „Родопи“ и че не нарушава актове на Общински съвет „Родопи”. Отделно от това заверила с „вярно с оригинала“ и положила подпис на лист, на който била ксерокопирана личната й карта. Относно необходимата сума за  закупуване на имота, подсъдимата Н. казала на свидетелката, да й я предаде на нея, а тя щяла от своя страна да я внесе в касата на Община „Родопи”. Така неколкократно през периода месец ноември 2011г. до месец ноември 2012г., свидетелката Т. предавала различни суми на подсъдимата Н., последната от които през м. ноември 2012г. Общият размер на средствата възлизал на 3200лв., като през цялото време подсъдимата обяснявала на свидетелката Т.,  че всичко е наред, че е придвижила нещата и че е въпрос на време, за да приключат със закупуването на имота. Междувременно, обаче, при посещение в с.Дедево, обл.Пловдив свидетелката забелязала, че имотът, който трябвало да закупува, бил вече застроен. При въпрос към подсъдимата Н., същата уверила свидетелката Т., че ще попълни нова декларация и че ще може да закупи друг имот, но това така и не станало, нито подсъдимата върнала парите, дадени й от свидетелката за закупуване на гореописания имот.

Свидетелката М.Д. и подсъдимата Н. се запознали в началото на 2010г., в Общинска служба „Земеделие и гори“ гр.Пловдив, като двете се сприятелили, още повече че подсъдимата Н. споделила на свидетелката Д., че е леля на неин колега в дружество „К. г.“ ЕООД, където свидетелката работела. Двете поддържали приятелски отношения, при което свидетелката Д.  услужвала с различни суми пари на подсъдимата, искани й по различни поводи. На 14.05.2010г., в с.Цалапица, обл.Пловдив подсъдимата Н. поискала от свидетелката Д. сума в по – голям размер, а именно 8 000лв., които обяснила, че й трябвали, за да помогне на своя приятелка. Подсъдимата Н. обяснила на свидетелката Д., че нейната приятелка щяла да изтегли кредит, от който да й върне парите, като дори й обещавала, че ще я срещне лично с тази нейна приятелка, което обаче така и не станало. Поради това, че сумата, поискана й от подсъдимата Н. била доста голяма, свидетелката Д.  решила, че иска да подпишат съответен документ за предаването й. Така в с.Цалапица, обл.Пловдив бил оформен Запис на заповед от 14.05.2010г. за сумата от 8000лв., която подсъдимата подписала лично при предаването й. В последствие, въпреки просрочената дата на предявяване, упомената в Записа на заповед, сумата получена от подсъдимата Н. в размер на 8000лв., не била върната. Това не станало и независимо от проведените разговори между двете. Нещо повече - подсъдимата смятала да се сдобие с още средства, с които да се облагодетелства. Поради това в изпълнение на това си намерение, на неустановена дата през месец септември 2010г. подсъдимата Н. се обадила по телефона на свидетелката Д. която в момента била в с.Цалапица, обл.Пловдив на местоработата си.  Подсъдимата Н. с разтревожен глас й обяснила, че баща й е в много тежко здравословно състояние и трябвало спешно да го оперират и не й достигали пари за операцията му. В тази връзка подсъдимата Н. помолила свидетелката Д. да й услужи със сумата от 2 000лв., които обещала да й върне в най – кратък срок. Свидетелката й обяснила, че няма такава сума на разположение, която да й даде. По време на разговора в офиса на дружеството „К. г.“ ЕООД, присъствал и свидетел Х.А. – собственик на същото. Той станал свидетел на разговора и тъй като разбрал за какво става дума, се намесил като заявил, че има такава сума в себе си.  Свидетел А.  разбрал, че се касае за сума в заем за възникнал здравословен проблем и предвид факта, че подсъдимата Н. била близка приятелка със свидетелката Д.  решил да предостави на подсъдимата сумата от 2000лв. Последната се появила след около 15 минути в офиса на дружеството, който се намирал в с.Цалапица, обл.Пловдив при свидетелите Д. и А., като последният разпоредил на Д. да вземе сумата от 2000лв. от касата в офиса и същата ги предала на подсъдимата Н.. Подсъдимата взела сумата от 2000лв., след което обещала до няколко дни да ги върне. Това, обаче, така и не се случило, като в последствие подсъдимата Н. изтъквала различни причини за невъзможността да изпълни поетото задължение.

Междувременно, подсъдимата Н. продължавала да подържа приятелски отношения със свидетелката Д.,  като при срещите си с нея дори обяснявала, че се чувства доста неудобно от това, че приятелката й, за която била поискала пари, се забавила с връщането им. Така през пролетта на 2011г., при една от срещите на свидетелката Д. с подсъдимата, свидетелката й споделила, че иска да закупи или да вземе под наем земеделски земи – оризища. При това свидетелката Д. заявила че ще наеме хора, които да й търсят такава земеделска земя, за което ще им заплаща определен процент. Подсъдимата Н.  решила отново да се възползвала от ситуацията и предложила на Д.  под претекст, че  й е задължена да й свърши подобна услуга. Обещала й да й изпрати клиенти, без Д.  да заплаща за това. Така подсъдимата действително й изпратила няколко лица, с които Д. се споразумяла и сключила сделки. Междувременно, обаче подсъдимата Н. решила, че може да получи определени суми от Д. с които да се облагодетелства, използвайки ситуацията. Така същата, под претекст, че трябвало да дава някакви суми като капаро на евентуалните клиенти изпращани на Д. поискала пари. През пролетта на 2011г. в с.Цалапица, обл.Пловдив, свидетелката Д. дала на подсъдимата Н. сумата от 1000лв., а няколко дни след това подсъдимата й се обадила и поискала още пари, тъй като твърдяла, че й била намерила клиентка, на която била дала дадената й от Д. сума от 1000лв., като капаро за сключване на сделка помежду им. Подсъдимата, твърдяла че намерила и друга клиентка, която искала сумата от 800лв. капаро, за да започнела да си подготвя документите за сключване на сделка със свидетелката Д.. В тази връзка отново през пролетта на 2011г., в с.Цалапица, обл.Пловдив свидетелката Д. дала на подсъдимата сумата от 800лв., за да ги даде на тази клиентка. По посоченият начин на няколко пъти през пролетта на 2011г., свидетелката Д. дала различни суми на подсъдимата Н., отново поискани от последната за капаро, за евентуални клиенти – продавачи на земи. По този начин общият размер на предадените от свидетелката Д. на подсъдимата Н. суми възлизал на 2800лева.  Свидетелката Д. се притеснявала и изискала от подсъдимата Н.  някакъв документ за дадените от нея пари,  при което подсъдимата Н. й обяснила да не се притеснява, тъй като адв.Топов,  който работел в Община „Родопи“, щял да изготви разписки за това, че са дадени суми – капаро. В последствие нещата се проточили, като въпреки че подсъдимата Н. уверявала свидетелката Д.,  че всичко е наред, последната  се усъмнила. При проведени разговори с различни лица, установила, че посочените от подсъдимата Н. лица, като бъдещи клиенти и такива, на които са дадени суми – капаро, всъщност не са получили тези суми. Свидетелката Д. провела разговор с подсъдимата Н. по този въпрос, като последната я уверявала, че нещата са наред и ще си получи дадените за капаро суми или клиентите ще сключат договори с нея. 

Междувременно на неустановена дата през лятото на 2011г., в гр.Пловдив подсъдимата Н.  се обадила по телефона на свидетелката Д., като й заявила че има общински имот, находящ се в с.Белащица, обл.Пловдив, който бил много изгоден. Предложила й да го закупи или, ако не представлявало интерес за нея, да й даде на заем сумата от 5000лв., която не й достигала тя да го закупи. Казала й също, че има купувач, на който веднага да продаде имота на по – висока цена и по този начин тя ще може да й върне сумите, които свидетелката Д. и била дала. Тъй като имотът не представлявал интерес за свидетелката, но знаела, че неин познат – сви                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             детел Р.С.Е., търсел да закупи имот в с.Белащица, обл.Пловдив, се обадила на последния.  Свидетелката Д. обяснила при разговора си със свидетел Е.  за посочения от подсъдимата Н. общински имот, както и за предложеното от последната.  Свидетел Е.  се съгласил да даде сумата от 5000лв., при което заявил, че дори ако имота му хареса, той ще го купи от подсъдимата Н. когато тя го обяви за продажба. Така на неустановена дата през лятото на 2011г., в гр.Пловдив свидетел Р.Е. дал сумата от 5000лв. на свидетелката Д., която от своя страна веднага я предала на подсъдимата Н.. По – късно, на неустановена по делото дата подсъдимата Н. завела свидетелите Д. и Е. да огледат имот находящ се в с.Белащица, обл.Пловдив, като обяснила, че е имота, който се предлагал за продажба. Тъй като свидетел Е. не харесал същият, подсъдимата Н. заявила, че ще го продаде, след което ще му върне парите. В последствие подсъдимата Н. не върнала парите на свидетел Е., като при проведените разговори между тях и със свидетелката Д., подсъдимата Н. обяснила че не е сторила това, тъй като не е продала показания имот. Същевременно, при проверка в Имотния регистър свидетелката Д. установила че няма регистриран недвижим имот в с.Белащица, обл.Пловдив на името на подсъдимата Н.. Това мотивирало свидетелката Д. да подаде жалба против подсъдимата Н. до органите на полицията за извършщени от нейна страна измами спрямо нея и свидетелите А. и Е..

Свидетелите В.Д. и Г.Д. ***, от където се познавали с подсъдимата Н., за която знаели че работи в Община „Родопи“. Свидетелите Д. искали да им бъдат определени границите на двора на къщата им в с.Цалапица, тъй като имали проблем с оградата, граничеща с техен съсед. За да се уточни границата на имота се налагало да бъде извършено трасиране между двете граници. Отделно от това свидетелите Д. се интересували за начина, по който могат да закупят земята, на която била построена къщата им, тъй като същата била общинска собственост. Именно поради това същите на неустановена дата през месец май 2011г., посетили подсъдимата Н. ***. Така при проведения с нея разговор подсъдимата Н. им заявила, че тя е служителят, занимаващ се с общинската собственост на Община „Родопи“. Казала им също, че е в комисията за отдаване на общински имоти под наем и за продажба на такива имоти. Отделно от това твърдяла, че е на граждански договор към Община „Пловдив“, като там също била в комисия занимаваща се с общински имоти. При проведения разговор подсъдимата Н. обяснила, че за да се задейства процедурата за закупуване на земята, на която била построена къщата на свидетелите Д. и която била собственост на Община „Родопи“, тя можела да им съдейства, като ги свърже с геодезист и хора, с които работела в Община „Родопи“. Предложила им също така да закупят общинското дворно място, за което същата щяла да им съдейства за по –ниска пазарна оценка, която стойност щяла да бъде около 2000лв. Обяснила им също, че ако не искали това да се случи на този етап, то в бъдеще Общината можело да остане без пари и да им поставила ултиматум да закупят имота на много висока цена или да им отчуждят всичко. Мотивирани по този начин от подсъдимата, свидетелите Д. решили, предвид всичко заявено им от нея, да закупят земята независимо от пазарната й цена, поради което й казали да задейства процедурата по закупуването й.   Подсъдимата Н.  им поискала сумата от 100лв., които обяснила че са за изготвяне на данъчна оценка на дворното място, за да задейства процедурата за закупуване на парцела. Свидетелите веднага дали на подсъдимата поисканата им сума, а последната обяснила, че ако не са съгласни с оценката, парите ще им бъдат върнати, като дори попълнили бланка от името на свидетел Д. за закупуване на дворно място.

 През месец юни 2011г., подсъдимата Н. заявила на свидетелите Д. че сумата, определена от Община „Родопи“ за закупуване на дворното място била 2000лв.  Същите занесли посочената  им сума в кабинета на подсъдимата Н. *** и я предали лично. Подсъдимата Н. им обяснила, че след като са платили сумата за оценка следвало да бъдат подготвени документи за собственост от страна на Община „Родопи“. Впоследствие, при проведена нова среща със свидетелите Д. им заявила, че следва да се изготви нова оценка, тъй като имало несъгласно лице с изготвената такава. Била изготвена нова данъчна оценка, коригирана още няколко пъти, при което подсъдимата Н. искала различни суми от свидетелите Д.  като общият размер на заплатените от тях суми достигнал 3500лв. За дадените от тяхна страна суми подсъдимата твърдяла, че трябва да подписват касови ордери, но същите следвало да остават при нея, за да ги подпечатала в касата, след което било по – добре да останат при нея с оглед придвижване на документите. След това започнала да измисля различни оправдания за забавянето за закупуването на парцела, което така и не станало.

Междувременно свидетелите Д. открили в дома си документ удостоверяващ отстъпване на правото на строеж на същия имот на бащата на свидетел Г.Д.. Същите посетили подсъдимата Н. на която занесли открития документ, при което последната ги уверила, че те автоматично ставали собственици на парцела. Заявила, че ще получат документ за собственост на тяхно име, а парите които са дали ще им бъдат възстановени от Община „Родопи“.  Уверила ги дори след известно време, че в регистрите на Община „Родопи“  вече били собственици и се очаквал само подпис на Кмета на Община „Родопи“ върху документа, за да си го вземат и да си изтеглят парите от Общината.

Междувременно им предложила друга „изгодна“ сделка с недвижим имот в с.Дедево, обл.Пловдив и казала, че като началник на „Общинска собственост” в Община „Родопи“, можела да ги уреди да спечелят търг за един от недвижимите имоти, тъй като именно тя отговаряла за търговете.  Имотите били много хубави и изгодни, но тя нямала право да участва, поради това предложила да го закупят те.  Завела ги дори да огледат имот в с.Дедево, обл.Пловдив за който твърдяла, че могат да закупят.  Свидетелите Д. огледали показаният им имот и заявили, че го харесват и искат да го закупят.  В последствие подсъдимата Н. им обяснила, че с имота нищо нямало да стане, тъй като Община „Родопи“ била обявена в несъстоятелност. Уверила ги, че ще изтегли дадените от тях 3500лв., за закупуване на дворното място от Община „Родопи“ и ще им ги върне. Това така и не станало, а напротив - същата започнала да измисля различни причини, поради които не можела да им върне парите. Междувременно подсъдимата Н.  била заявила на свидетелите Д. че работи на граждански договор в Община „Пловдив“, като Началник отдел „Общинска собственост” и била в комисията, одобряваща кандидатите за закупуване на общински жилища. Твърдяла, че има няколко такива жилища за жители на Община „Родопи“ и като служител на Община „Пловдив“ щяла да ги уреди да закупят общинско жилище в гр.Пловдив. В тази връзка подсъдимата Н. искала от свидетелите Д. различни суми, които твърдяла, че внася в Община „Пловдив“ за закупуване на общинско жилище. В тази връзка свидетелите заплатили различни суми в периода есента на 2011г. до 21.02.2013 г. в общ размер на 25 000лв., които предавали лично на подсъдимата Н.,  с оглед закупуване на общинско жилище, като винаги били уверявани, че същата ги внасяла в Община „Родопи“, че били одобрени като кандидати и трябвало само да изчакат и да правят необходимите вноски. Междувременно подсъдимата наела за кратко време апартаменти, първият от които находящ се в гр.Пловдив, ул.“С.“ № ***, ет.***, а вторият в гр.Пловдив, ул.“С. М.“ № ***, ет.***. За да бъде по-убедителна в твърденията си пред свидетелите Д. същата ги завела през пролетта на 2012г. на оглед на апартамента, нает от нея  находящ се в гр.П., ул.“С.“ № ***, ет..***. Тъй като свидетелите Д. желаели да закупят по – голям апартамент,  подсъдимата Н. ги завела през месец януари 2013г. на оглед на апартамента находящ се в гр.Пловдив, ул.“С. М.“ № ***, ет.***. Същевременно, тъй като посоченият апартамент бил по – голям, им поискала и още пари, за които обяснила, че са допълнителна вноска за апартамента, който съответно бил на по – висока стойност. Така през периода от неустановена дата през месец май 2011г. до 21.02.2013 г., свидетелите В.Д. и Г.Д.  заплатили различни суми на подсъдимата Н. в общ размер на 28 800 лв., с които последната се облагодетелствала, разпореждайки се в свой личен интерес. В последствие подсъдимата Н. започнала да измисля различни причини, поради които не била извършена покупко –продажбата на имотите на свидетелите Д., които впоследствие поискали от същата да им върне заплатените от тях суми. Това така и не станало, поради което били сигнализирани органите на реда.

В хода на наказателното производство, по искане на защита за удостовереност на авторство относно ръкописно изписания текс на ВД – плик / лист 142 от НОХД № 218/2015г., том 1 /, представен от адв.М. като повереник на гражданския ищец и частен обвинител К.Т. – Г., се е назначила съдебно – почеркова експертиза, по която съгласно заключението на вещото лице М. С.  / лист 524 – 528 от наказателното, Том 2 / текстът в представения документ е изпълнен от лицето З.Н. по отношение на цялото съдържание, а именно буквен и цифров текст, както и че представения за изследване текст няма поправки, добавяния и изписване на нови думи. Съгласно заключението на вещото лице, подписът под посочения писмен текст е положен от лицето З.Н.  и няма данни за изпълнение на текста при необичайни условия, както и признаци за имитация на почерка при изпълнение на текста.

Съдът е  възприел и кредитира в присъдата си заключението на вещото лице М. Д. С. като изготвено обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област.

По делото са се изискали от Община Родопи Решение и Договор за покупко-продажба на недвижим имот общинска собственост със страни Община Родопи и В. Н. Ц. и Г.П.Ц. – М. / лист 244 – 249, том 1 от наказателното /.

Правилно е направен извод от първата инстанция, че така описаната и възприета фактическа обстановка,  несъмнено се доказва от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство като свидетели лица - В. Н. Ц., Е.А.П., К. А.П., А. И. П., К.А.Т. – Г., Г.П.Ц. – М., В.А.Д., Г.С.Д., Г.Г.Т., Р.С.Е., Х.А., П. М. Х., В. П. Ш., К. А. Д., М. Р. М., П. П. К., Н. И. Х., С. П. Й., Н. И. С., М.Д.Д., Д.Я.Н., Н. Ц. М. / Н. /, Г. А. Г., Д.С., М. Г. Д., както и от приложените по делото писмени доказателства- протоколи за претърсване и изземване, разпореждания на ПРС, протокол за оглед на ВД, трудови договори, писма на Община „Родопи” и Община Пловдив,  адресна карта, заявления, копия на Решения на Община „Родопи”, протокол и прикрепена към него квитанция към ПКО, свидетелство за съдимост и характеристична справка, приложени по дознанието.          

Първоинстанционният съд е направил обстоен анализ на гласните и писмени доказателства, преценил ги е поотделно и в тяхната съвкупност, при което е извел посочената в мотивите фактическа обстановка, която не се различава  от приетата от настоящия състав.

Както и първоинстанционния съд, така и настоящата инстанция постави в основата на своите фактически изводи показанията на свидетелите, които са били разпитани устно и непосредствено в съдебна зала. Законосъобразно е констатиран фактът, че с изключение на свидетелите Н. Х. и М. М., останалите свидетели по един и същ начин  описват възприетата от съда фактическа обстановка по делото, в зависимост от това в каква част от изследваните събития са участвали.

Точно са оценени показанията на свидетелите Х. и М..

Правилна е констатицята, че не съществува противоречие в показанията на пострадалите и свързаните с тях лица относно изследваните събития и по-конкретно за това, какви действия е извършвала подсъдимана Н., за да се снабди с парични средства от пострадалите по делото. Доказан е и начина, по който подсъдимата се е свързвала с всеки от свидетелите по делото, както и за това, че тя е успяла, да получи пари от тях, въвеждайки ги в заблуждение относно основанието за предаването на паричните средства, като им предоставяла неверни данни относно възможността да им съдейства за придобиването на различни имоти, както и относно механизмите, по които следва да бъде извършено това от всеки от пострадалите.

Действително от показанията на свидетелите Й., С., Ш. става ясно, че Н. не е заемала длъжност и не е участвала в орган на Община Родопи и Община Пловдив, която да е свързана с решаването на имуществените проблеми на пострадалите. Точно е акцентирано на  показанията на св. П. К., от които става ясно, че апартаментът, находящ се в гр.Пловдив, ул.“С.“ № *** не е бил общниска собственост, както и че при продажбата му страна е било физическо лице, различно от подсъдимата Н., която посочения свидетел категорично заяви че не я познава и не е имал никакви отношения с нея.

Детайлно са обсъдени изложените факти от  обвързаните семейно с пострадалите - В. Ц., Г. Г.,  Н. Н., К.Д., П. Х., А. П., които законосъобразно са възприети за добросъвестни и потвърдени от останалите доказателства по делото. 

По основните факти, подлежащи на доказване – категорично е установено въз основа на приетите от първата инстанция доказателства,  че З.Н. никога не е заемала длъжност, позволяваща й да има пряко участие във вземане на решения или дори участие в каквато и да било процедура по закупуване на имоти, общинска собственост. Безспорно е доказано, че  пострадалите лица именно за решаване на имотните им проблеми за давали на подсъдимата суми, определени от самата нея , след като ги убеждавала, че ще ги реши и именно тя може и има съответната компетентност дда го стори.

  Взето е предвид обстоятелството, че пред свидетелите П., пред К.Т. – Г. и пред Г.Ц.М., негласно подсъдимата е признала наличието на задължение към тези лица, което задължение има паричен израз, като възстановила частично на посочените лица различни парични суми.  

От доказателствата по делото става безспорно ясно, че за решаване на имотните проблеми на пострадалите подсъдимата Н. е получавала различни по размер суми, често на части, до размер посочен от нея като достатъчен за решаването на въпроса и заплащане на всички „дължими такси и цени на имота”. Обърнато е внимание, че в пълно противоречие с вменените й служебни задължения подсъдимата заблуждавала всеки от тях, че именно тя се занимава с продажбата на имоти, общинска собственост на частни лица. Освен това, поддържайки заблуждението им, тя им разяснявала, че следва да й предават лично на ръка различни суми, които тя щяла да внесе в касата на Общината, а документите – да се приложат към преписката на лицата. Всъщност нищо от така заявеното не било истина. Надлежно районен съд е доказал по делото редът за подобни процедури, както и че той е коренно различен и подробно описан в обстоятелствената част на мотивите.

Доказано е по несъмнен начин, че всички пострадали лица са предавали конкретно посочени в показанията им парични суми именно на лицето З.Н. и точно с цел да придобият конкретни имоти, след като същата ги въвеждала в заблуждение относно възможностите си в тази насока и поддържала всичките.

От правна страна:

Въз основа на посочената по-горе фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до правни изводи, които съвпадат напълно с приетото от Пловдивски районен съд, а именно, че с действията си подсъдимата Н. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.  

От обективна страна:

С действията си, подсъдимата Н. през периода - 14.05.2010г. до 24.06.2013 г. в с.Цалапица, обл.Пловдив и гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у: К. А.П. ЕГН **********, Д.Я.Н. ЕГН **********, Г.П.Ц.- М. ЕГН **********, К.А.Т. - Г. ЕГН **********, Г.Г.Т. ЕГН **********, М.Д.Д. ЕГН**********, Р.С.Е. ЕГН**********, Х.А. ЛНЧ**********, В.А.Д. ЕГН ********** и Г.С.Д. ЕГН**********, както следва:   -на неустановена дата през месец април 2011г. в гр.Пловдив е възбудила и до 20.11.2012г. поддържала у К. А.П. ЕГН ********** заблуждение и с това е причинила на Е.А.П. ЕГН********** имотна вреда в общ размер на 1 740 лева;  а неустановена дата през лятото на 2011г. в с.Цалапица, обл.Пловдив е възбудила и до края на месец октомври 2012г. поддържала у Д.Я.Н. ЕГН ********** заблуждение и с това е причинила на Д.Я.Н. ЕГН ********** имотна вреда в общ размер на 3 250 лева;  а 26.03.2011г. в гр.Пловдив е възбудила и до 24.06.2013г. поддържала у Г.П.Ц. - М. ЕГН ********** заблуждение и с това е причинила на Г.П.Ц. - М. ЕГН ********** имотна вреда в общ размер на 4 960,80 лева;а 20.03.2013г. в гр.Пловдив е възбудила и до 10.05.2013г. поддържала у К.А.Т. - Г. ЕГН ********** заблуждение и с това е причинила на К.А.Т. -Г. ЕГН ********** имотна вреда в общ размер на 9 250 лева;  а неустановена дата през месец ноември 2011г. в с.Цалапица, обл.Пловдив е възбудила и до месец ноември 2012г. поддържала у Г.Г.Т. ЕГН ********** заблуждение и с това е причинила на Г.Г.Т. ЕГН ********** имотна вреда в общ размер на 3200 лева;  а 14.05.2010г. в с.Цалапица, обл.Пловдив и в гр.Пловдив е възбудила и до пролетта на 2011г. поддържала у М.Д.Д. ЕГН ********** заблуждение и с това е причинила на М.Д.Д. ЕГН ********** имотна вреда в общ размер на 10 800 лева; -на неустановена дата през лятото на 2011г. в гр.Пловдив, обл.Пловдив е възбудила у М.Д.Д. ЕГН ********** и Р.С.Е. ЕГН********** заблуждение и с това е причинила на Р.С.Е. ЕГН********** имотна вреда в общ размер на 5 000 лева;а неустановена дата през месец септември 2010г. в с.Цалапица, обл.Пловдив е възбудила у М.Д.Д. ЕГН ********** и Х.А. ЛНЧ********** заблуждение и с това е причинила на Х.А. ЛНЧ********** имотна вреда в общ размер на 2 000 лева;а неустановена дата през месец май 2011г. в гр. Пловдив е възбудила и до 21.02.2013г. поддържала у В.А.Д. ЕГН ********** и Г.С.Д. ЕГН********** заблуждение и с това е причинила на В.А.Д. ЕГН ********** и Г.С.Д. ЕГН********** /съпрузи/ имотна вреда в общ размер на 28800 лева, като общият размер на причинената вреда е 69 000.80 лева, като причинената вреда е в големи размери.

Точен е анализът на първата инстанция от правна страна – а именно, че за съставомерността на деянието по чл. 209, ал. 1 от НК от обективна страна е необходимо деецът с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага да възбуди или поддържа у някого заблуждение за определени обстоятелства. Основна характеристика на измамата е неправилната представа на измаменото лице, която е от съществено значение за вземане на последващите решения. Възбуждането на заблуждение е налице, когато деецът проявява активност с цел установяване на една невярна представа и има определен принос за заблуждението, а поддържането на заблуждение се изразява в такива действия от страна на извършителя, с които същият затвърждава вече формираната невярна представа у пострадалото лице.

Действително елементите от обективния състав на престъплението, вменено във вина на подсъдимата са налице. Установено е, че Н. е създала неправилни представи у всеки от пострадалите, че именно от нея зависи осъществяване на намеренията на всеки от тях, тъй като тя е лице, участващо в подобни процедури в Община Родопи. В резултат на всички тези неправилни възприятия, подсъдимата Н. директно е заявявала на горепосочените свидетели да й предоставят конкретни, определени от нея, парични суми. Освен това в тези моменти ги е заблуждавала, че така посочените парични средства ще бъдат внесени от нея в касата на Общината, като напълно ясно е съзнавала, че това не следва, а и няма да бъде сторено, тъй като паричните вноски са се правели единствено и само по банков път по конкретни банкови сметки на Общината, а и самата подсъдима  изначало не е имала намерение да внася сумите, а е смятала единствено да се разпореди с тях в свой интерес. Пряко доказателство за тези действия на подсъдимата са както показанията на разпитаните по делото свидетели, така и установените в длъжностната характеристика на същата нейни права и задължения. Последните в нито един момент от трудовите й отношения с Община „Родопи” не са включвали правомощия да участва под каквато и да било форма в разпореждане с общинско имущество, както и че никога в инкриминирания период не е работила в Община Пловдив.

Относно  квалифициращият признак по смисъла на чл.210, ал.1, т.5 от НК – установено е, че причинената имотна вреда е в големи размери според критериите залегнали в ТР № 1 от 1998 г. на ОСНК. Общата вреда причинена от инкриминираното деяние е в размер на 69 000.80 лева. Тази сума е в размер значително повече от 70 пъти стойността на минималната работна заплата към момента на извършване на престъплението, която е била в границите между 240 лeва и 310 лева.

Същото се отнася и да квалифицирация признак по смисъла на чл.26 от НК, като е доказано, че деянията, повече от две,  извършени от подсъдимата и преставляващи едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Налице е и причинна връзка между деянието и престъпния резултат. Последният - имотната вреда, е настъпил като пряко следствие от имущественото разпореждане /заплащане на процесните суми/, осъществени от измамените лица, които са действали при формираната у тях от подсъдимата неверни представи.

От субективна страна:

Подсъдимата е действала при форма на вина – пряк умисъл. Същата е съзнавала общественоопасния характер на извършеното, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване. В конкретния случай Н. е съзнавала, че възбужда у пострадалите заблуждение по посочения по-горе начин, поддържала е същото, като е извършила деянието, като е целяла пряко настъпване на неговите общественоопасни последици. Доказани са  целенасочените действия по възбуждане на заблуждение у всяко от пострадалите лица от Н., относно желанието им да придобият право на собственост върху отчуждени общински имоти и за решаване на имуществени отношения. Подсъдимата е предвиждала, че в резултат на нейните лични действия у всеки от пострадалите възниква неправилната представа, че е налице законова възможност да придобие имот чрез предаването на определени парични суми именно на нея.  Освен това подсъдимата напълно е съзнавала, че именно под въздействието точно на тези неправилни представи се осъществява акт на имуществено разпореждане конкретно в нейна полза, като й се предоставят парични средства. Именно тези парични средства представляват и облагата, като е налице  и типичната за този вид престъпление специална цел, а именно - подсъдимата е целяла да набави за себе си имотна облага, съзнавайки неизбежността на настъпилата в патримониума на измамените лица имотна вреда, причинена от създадената от действията й заблуда.

Задълбочено и аналитично са обсъдени всички направени възражения на защитата, като нови не са сторени пред настоящата инстанция. Този извод напълно се споделя от въззивния съд, поради което няма да бъде преповтарян. Авторството е доказано по безспорен начин от всички събрани по делото доказателства- писмени и гласни. В тази насока настоящата инстанция не споделя възражението на защитата, че по делото липсват доказателства относно авторството на деянието.

Отново следва да се подчертае, че показанията на пострадалите по делото са годно доказателствено средство. Те за запознати с отговорността, която носят за неверно депозирани показания, а и реално не се опровергават по никакъв начин от останалите събрани по делото показания

По вида и размера на наказанието:

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата, прецизно съдът е взел предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация. Въззивната инстанция е съгласна, че за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, но най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца, на същата следва да бъде определено и наложено наказание “лишаване от свобода”. Размерът на това наказание е точно индивидуализиран, при отчитане на всички обстоятелства по делото, а именно превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такиво правилно са отчетени чистото съдебно минало на подсъдимата, добрите характеристични данни, социалната й и трудова ангажираност. Отегчаващи отговорността обстоятелства действително се явяват значителния размер на причинените с деянието вреди, който надхвърля квалифициращият признак „големи размери”, както и широкия кръг на пострадалите лица. В тази връзка и Окръжен съд приема, че правилно и коректно ще е налагане на наказание от две години лишаване от свобода.

Това наказание в пълен размер ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на дееца, поради което и искането за неговото увеличаване не намира за основателно.

Не така се приема тезата на първата инстанция относно приложението на чл. 66 ал.1 от НК.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В този ред на мисли и съобразявайки, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, то както бе посочено, съдът правилно е наложил наказанието в размер на ДВЕ година лишаване от свобода, което е достатъчно да изиграе своята превъзпитателна и превантивна функция над дееца, както и ще окаже възпиращо въздействие над обществото.

 

 

 

 

Въз основа на изложеното, проверяващият съд се разграничава от първия относно изводите му за неприложението на института на чл. 66, ал.1 НК по отношение на подсъдимата. За приложението на института на условното осъждане законодателят е предвидил наличието на следните три предпоставки:

 

 

 

 

   - на дееца да е наложено наказание лишаване от свобода за срок до три години, като е ирлевантно дали наказанието е за умишлено или непредпазливо престъпление.

 

 

 

 

- деецът да не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, ако е осъждан на лишаване от свобода за непредпазливо престъпление, както и ако е осъждан за умишлено престъпление, но на по - леко наказание, наложеното наказание може да се отложи, ако са налице другите предпоставки.

 

 

 

 

- да може да се направи извод, че за постигане целите на наказанието не е необходимо ефективното му лишаване от свобода. Преценява се за всеки конкретен случай, като се отчитат всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, тежестта и обществената опасност на престъплението, но най-вече тази на конкретния деец. В множество решения ВКС е указал, че за тази преценка, макар водещо значение да има индивидуалната превенция, това не е достатъчно, а не трябва да бъде игнорирана и генералната. Общата, както и специалната превенция, като равнопоставени цели на наказанието, не са в избирателно съотношение и не влизат в конкуренция помежду си. В допълнение към това в Решение № 317/2008 г. на ІІ н. о. е прието, че "Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК поставя на първо място поправянето на подсъдимия, но това не игнорира търсенето на общо превантивния ефект на наказанието. За да може една санкция да въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, тя трябва да бъде справедлива, т. е. обемът наказателна принуда, приложена по отношение на подсъдимия, да съответства на неговата и на извършеното престъпление обществена опасност и морална укоримост".

 

 

 

 

Подвеждайки посочените критерии в контекста на настоящото наказателно производство, въззивният съд съобрази следното - по отношение на Н. е налице първият критерий – оределено й е наказание лишаване от свобода в размер на ДВЕ години. Освен това към момента на извършване на деянието е неосъждана, като въз основа на доказателствата по делото и обсъдените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, възприети от първата инстанция и възприети от въззивната може да се направи извод, че за превъзпитаването й не се налага изолирането му от обществото. Същата е с преимуществено добри характеристични данни, полагаща грижи за семейството си, трудово ангажирана и може да бъде поправена с налагането на условно наказание. Не може да бъде пренебрегнат и дългият период от време, изминал от осъществяване на процесното деяние – повече от 7 години, като за забавянето на наказателното производство не може да бъде винена подсъдимата. Ето защо и ефективното изпълнение не е необходимо и за осъществяване на целите и на генералната превенция, за което отново следва стриктно да се съобразят и преценят степента на обществена опасност на деянието и дееца, начина и механизма на осъществяването му, които в настоящия случай не разкриват по-висока опасност от подобните случаи на такива престъпления. Определеното наказание лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК в пълна степен ще въздейства предупредително и възпиращо над останалите членове на обществото и съответства на целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.

 

 

 

 

Поради изложените съображения, с оглед на обществената опасност на конкретното престъпление и на подсъдимата, решението на първоинстанционния съд да не приложи условното осъждане е неправилно. Изпълнението на наложеното наказание на подс. Н. лишаване от свобода следва да бъде отложено с  изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, в какъвто смисъл следва да бъде изменен контролираният съдебен акт.

 

 

 

 

На следващо място, с оглед приложението на института на условното осъждане следва да бъде отменен и съдебният акт в частта му, относно определянето на релевантния първоначален режим за изтърпяване на наказанието от подсъдимата.

 

 

 

 

Правилна е присъдата в останалита й части.

Предвид изложените съображения и като не констатира други основания за изменение на съдебния акт извън обсъдените или такива за отмяна на присъдата, въззивната инстанция счита, че в останалите й части същата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

 

 

 

 

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334, т.3 във вр. с чл. 337, ал.1, т.3 НПК и чл. 334, т. 6 във вр. с чл. 338 НПК‚ Пловдивски окръжен съд, наказателно отделение

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

ИЗМЕНЯ Присъда  от 05.02.2020г. по НОХД № 2982/2020г. по описа на  Районен съд – гр. Пловдив, Втори наказателен състав, в ЧАСТТА относно наложеното на подсъдимата З.И.Н. наказание, като ОТЛАГА на основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание ДВЕ ГОДИНА "лишаване от свобода" за срок ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.

 

 

 

 

ИЗМЕНЯ Присъда  от 05.02.2020г. по НОХД № 2982/2020г. по описа на  Районен съд – гр. Пловдив, КАТО Я ОТМЕНЯ В ЧАСТТА, с която е определен първоначален ОБЩ режим за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" на основание.

 

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

 

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест, като съгласно чл. 340, ал.2 пр.2 от НПК за изготвянето му да се съобщи на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

      ЧЛЕНОВЕ: