РЕШЕНИЕ
№ 2808
гр. В., 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20243110105655 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца Т. К. К.,
ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекс за
застраховането /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016г./, който след
изменение, допуснато с протоколно определение то с.з., проведено на 20.06.2025г. на
основание чл.214, ал.1, пр.3-то от ЗЗД е за ОСЪЖДАНЕ НА ответника
Застрахователно акционерно дружество "Д.: Ж. И З.", със седалище и адрес на
управление - гр. С. ****, бул. " Г. М. Д." № *, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА,
както следва:
2 000.00 лв. - застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени в резултат на застрахователно събитие - ПТП от 21.03.2024 г, виновно
причинено от л.а., управляван от М. И., застрахован по риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите" в ответното дружество, изразяващи се в болки и
страдания от причинените леки телесни повреди по смисъла на чл. 130 НК, както и
психически страдания, свързани с негативното преживяване на ПТП, ведно със
законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на ИМ –
10.05.2024г. до окончателното й изплащане;
3585,00 лв. - застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди,
представляващи разликата между действителната пазарна стойност на новите части и
материали и труд за възстановяване на причинените в резултат на застрахователно
събитие - ПТП вреди по собствения на ищеца л.а. и изплатеното от застрахователя
обезщетение в размер на 1175,86лв., ведно със законната лихва върху главницата за
периода от датата на подаване на ИМ – 10.05.2024г. до окончателното й изплащане;
Претендират се с исковата молба и направените по делото съдебно-деловодни
разноски и адвокатски хонорар.
В съответствие с изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК, се посочва *** с титуляр
адв. К. М., по която да бъдат изплащани всички дължими по делото суми.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: Твърди , че е
1
собственик на лек автомобил с марка „Р.", модел „К." с *** * **** ** и рама ***.
На 21.03.2024 г., около 07.40 часа, в гр. В., кв. „В. В.“ на бул.“С.Е.“, пред
ресторант Х., Т. К. е управлявал автомобила си, когато в същото време насрещно движещо
се МПС го е удрило, т.к. насрещно движещото се МПС напуснало лентата си за движение,
като причинило ПТП. Последвали са материални и нематериални щети. За ПТП са били
уведомени органите на КАТ В., като е бил издаден констативен протокол за ПТП с
пострадали лица. За инцидента е убил ведомен застрахователя на виновния водач - ЗАЕД Д.:
Ж. И З. АД. Същият е регистрирал щета № 0801-002305/2024-01/25.03.2024г. Вследствие на
ПТП, пострадалият водач е бил прегледан от лекар и му е бил издаден фиш за спешна
медицинска помощ.
От удара, ищецът сочи, че е получил контузия на ляво и дясно коляно, болки в
гърдите и ляво рамо. По професия К. излага, че е ВиК техник и ежедневните му задължения
са били свързани с вдигане на тежки предмети, клякане и ставане. Към настоящият момент,
ищецът К. сочи, че изпитвал страх, свързан с автомобили и участието им в движение по
Републиканска и общинска пътна мрежа. Изпитвал страх във всеки един момент да не го
застигне същото събитие, поради което той лично избягвал използването на автомобили и
търсел други шофьори.
Нанесените травми, според изнесеното в иковата молба, са били съпроводени
с трайни болки и страдания, както и негативни психически изживявания. Ищецът К. излага,
че все още изпитвал страх от автомобили. Психо-травменото изживяване на ПТП, сочи, че е
довело до нарушаване психичния баланс на личноста му, като това понижило самооценката,
създало малоценностни изживявания, повишило страховата готовност, затруднило
контактите. Излага се, че при ищеца е налице повишена невротичност, психологичен
дискомфорт, изключително обострен, когато е свързан с пътуване. Изброените промени,
според иизнесеното в исковата молба, са довели до промяна начина на живот, усложнили са
взаимоотношенията с близки и познати, нарушили са значително качеството на живот на
ищеца. Вечер, последния сочи, че се събуждал от кошмари, придружени с изпотяване и
главоболие. Привиждала му се катастрофата. Не можел да се успокои, за да заспи и да си
почине. Изпитвал неприятно усещане от шума и вида на моторните превозни средства.
Според изнесеното, щетите по собствения на ищеца л.а., са както следва:
1. Броня предна - ремонт и боя - 1 000 лв.
2. Калник преден ляв - ремонт 2 степен - 500 лв.
3. Врата предна лява - подмяна и боя - 500 лв.
4. Лайсна противоудърна - подмяна и боя - 500 лв.
5. Огледало ляво ел. - подмяна и боя - 500 лв.
6. Ветробран предна лява врата - подмяна - 500 лв.
7. Врата задна лява плъзгаащ - подмяна и боя - 2 000 лв.
8. Дръжка външна врата - подмяна - 500 лв.
9. Лайсна противоудърна - подмяна и боя - 500 лв.
10. Тас ляв - подмяна - 50 лв.
11. Джанта предна лява - подмяна и боя - 250 лв.
12. Колона средна - 2 степен и боя - 1 000 лв.
13. Колона задна лява - подмяна и боя - 1000 лв.
14. Праг ляв - подмяна и боя - 500 лв.
15. Релса на врата лява задна долна - подмяна и боя - 500 лв.
16. Таван купе - подмяна и боя - 3 000 лв.
17. Пречупване на купе между лява и дясна колона - 2 степен и боя - 2000лв.
18. Задна джанта лява - подмяна и боя - 250 лв.
19. Тас декоративен - подмяна - 50 лв.
20. Панта врата отзад пета - подмяна - 250 лв.
21. Въздушна възглавница седалка - подмяна - 500 лв.
22. Управление въздушна възглавница - подмяна - 5 000 лв.
23. Греда заден мост - подмяна - 500 лв.
2
24. Гума F. M. 3 185/65/14 износена 30 % - подмяна - 150 лв.
Ответното дружество Застрахователно Акционерно Дружество Д.Б.: Ж.
и З. АД, ЕИК ***, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирало отговор на исковата молба, в
който се изразява становище за неоснователност на предявената искова претенция. Оспорва
изцяло предявената от Т. К. К. искова претенция за имуществени вреди, явяваща се разлика
между сумата, покриваща действителния размер на вредите, констатирани по МПС марка
"Р." с peг. № ******* и претендираната от ищцовата страна сума за възстановяването им.
Оспорва изцяло предявената от ищеца и сума в размер на 2000.00лв., описана като
претърпени неимуществени вреди, като същите настоява, че не са доказани по размер и са
надвишаващи реално претърпените вреди, както и не са доказани по основание.
Сочи, че ищецът е предявил по извънсъдебен ред пред „ЗАД Д.: Ж. И З." АД
претенция за възстановяване на причинените по МПС марка "Р." с peг. № ******* вреди, в
резултат на което, е образувана ликвидационна преписка щета №0801- 002305/2024-01, като
същата е включена в плащане, с което е погасено задължението в размер на 1175,86 лева,
която сума се настоява, че е равна на действителната стойност на вредите по горецитирания
автомобил. Настоява се, че сумата, която ищецът претендира в настоящото производство и
която надхвърля възстановеното от ответното дружество обезщетение, е недължима. Сумата
претендирала за обезщетяване на неимуществени вреди, също се счита, че е недължима, тъй
като се явява недоказана, както по основание, така и по размер. В условията на
евентуалност се настояща, че ищаца има изключителен принос в причинените вреди.
Наведено с отговора е възражение за съпричиняване. Твърди се, че вината за настъпване и
реализиране на процесното ПТП е и на двамата водачи. Водачът на МПС марка "Р." с peг. №
*******, поради нарушение на разпоредбите на ЗДвП, а именно : чл.20, ал.1, съграсно който:
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“; ал.2: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ Твърди, че
водачът на МПС марка "Р." с peг. № *******, се е движил с несъобразена скорост и не се е
съобразил с идващия от насрещаната страна автомобил. Също така ответната страна твърди,
че водача на МПС марка "Р.", с peг. № *******, не се е движил в най-дясно на пътното
платно, както законодателя императивно е установил правилото в ЗДвП. Сочи се, че
размерът на обезщетението, определен от „ЗАД Д.: Ж. И З." АД по извънсъдебно
предявената от ищцовото дружество претенция, е равен на действителния размер на
вредите, съобразен е със среднопазарната стойност за уврежданията и на автомобила към
момента на възникването им и е формиран при съобразяване на съдържанието на
представените документи, с техническото естество на установените повреди, както и с
действителните стойност и амортизация на увреденото превозно средство, към датата на
реализиране на процесното ПТП.
По иска за лихва се излага следното: Настоява се, че „ЗАД Д.: Ж. И З." АД
своевременно е изпълнило задълженията си, произтичащи от договора за застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, като е определило и изплатило сумата,
представляваща застрахователно обезщетение, придържайки се към
нормативноустановените стандарти. Поддържа, че в цялост е удовлетворена претенцията на
Т. К. К.
Изхождайки от неоснователността на главния иск и акцесорната зависимост на
иска за лихви от него, се отправя искане, да се остави без уважение и претенцията за
присъждане на мораторна лихва.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Приети по делото за безспорно установени между страните и ненуждаещи се
от доказване на основание чл.146 ал.1 т.3 от ГПК, са следните обстоятелства:
-съществуването на валидно застрахователно правоотношение застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите" по отношение на л.а. марка „С.", с peг. №
*******;
3
-че на 21.03.2024 г., в град В., на бул.“С.Е.“, пред ресторант „Х.", МПС марка
„С." с peг. № *******, застрахован в „ЗАД Д.: Ж. И З." АД по застрахователен договор
„гражданска отговорност" на автомобилистите, реализира ПТП с МПС, марка "Р.", с peг. №
*******.
-че за обезвреда на щетите, настъпили по второто превозно средство,
вследствие на предявената претенция, е образувана щета №0801 -002305/2024-01 при
ответното дружество, като е изплатено задължение към Т. К. К. в размер на 1175,86 лева, с
включени ликвидационни разходи и отчетен 50% принос от страна на водача на МПС марка
"Р." с peг. №*******,
-че ответното дружество е платило доброволно сума в размер на 1000.00лв.,
представляваща обезщетяване на неимуществените вреди.
Видно от заключението на вещото лице по приобщената към
доказателствения материал съдебна авто-техническа експертиза, чието заключение съдът
кредитира като компетентно дадено, ясно и обосновано, се констатира следното:
Действителната пазарната стойност на лек автомобил марка „Р.“, модел „К.“ с рег.№
*******, към датата на ПТП -21.03.2024 г. е 4ꞌ811,18 лв. (четири хиляди, осемстотин и
единадесет лева и 18 стотинки). Сумата, необходима за възстановяване на л.а. марка „Р.“,
модел „К.“, с рег.№ *******, с нанесени щети от процесното ПТП и според приложения към
делото „опис-заключение“, по средни пазарни цени на алтернативни доставчици, към
датата на настъпване на събитието - 21.03.2024 г. е 18ꞌ694,96 лв. /осемнадесет хиляди,
шестстотин, деветдесет и четири лева и 96 стотинки/ с включен ДДС. Разходите за
необходимия ремонт, според експерта значително надвишават 70 % от действителната
стойност на МПС, съответно е налице „тотална щета“ по смисъла на чл. 7 390, ал. 2 от КЗ.
Същите са в размер на 388,57% от действителната му стойност към момента на ПТП.
Посочено е, че като се съпоставят уврежданията, описани от застрахователя, видими в
предоставения материал, предоставените доказателства, „Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица“ на СПП при ОДМВР-В. от 22.03.2024г., експертизата счита, че реалният
възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие най-вероятно е следния:
заключение: Пряк контакт между две МПС-та. На 21.03.2024 г., около 07:40 часа, в гр.В.,
кв.“В.В.“, на бул.“С.Е.“, пред ресторант „Х.“, Т. К. е управлявал автомобила си, лек
автомобил марка „Р.“, модел „К.“, с рег.№ *******, когато в същото време насрещно
движещото се МПС, го удря. Насрещно движещото се МПС, л.а. марка „С.“ с peг. №*******,
напуска лентата си за движение, като причинява ПТП. Увредените части на л.а. марка „Р.“,
модел „К.“, с рег.№ *******, изброени по-горе, са вследствие на процесното ПТП, т.е.:
нанесените щети, са в пряка причинно-следствена връзка с процесното събитие, обект на
настоящото производство и отговарят на описания механизъм на ПТП.
Сумата необходима за възстановяване на л.а. марка „Р.“, модел „К.“, с рег.№
*******, с нанесени щети от процесното ПТП и според приложения към делото „опис-
заключение“, по средни пазарни цени и цени на оригинални части, към датата на настъпване
на събитието - 21.03.2024 г., според вещото лице възлиза на: 23ꞌ811,62 лв. /двадесет и три
хиляди, осемстотин и единадесет лева и 62 стотинки/, с включен ДДС.
Според вещото лице средната пазарна цена към - 21.03.2024 г. /датата на ПТП/
е 4ꞌ811,18 лв. (четири хиляди, осемстотин и единадесет лева и 18 стотинки).
На въпроса: „Каква е била пътната маркировка и пътната сигнализация в
конкретния пътен участък?“, се сочи, предвид ограничителни условия: 1.Експертизата се
извършва в момент, отдалечен от датата на събитието и е без възможност за извършване
оглед на мястото на произшествието и на МПС-то обект на настоящото производство, към
съответния момент на ПТП. 2.Липсва протокол от пътна полиция с мащабна скица, описание
на пътната настилка /състоянието и към момента на събитието/, фотоалбум на процесното
ПТП. 3.Дали са налични спирачни следи от МПС-тата, участвали във въпросното
застрахователно събитие. 4. Не се намират данни да е образувано ДП, в резултат на което не
са снети показания на свидетели.5.Не са намерени данни, дали е имало препятствия, които
да ограничават видимостта. заключение : експертизата не може да даде технически коректно
заключение, на въпроса, към датата на ПТП -21.03.2024 г.
На въпросите: С каква скорост са се движили двата автомобила? Съобразена
ли е била с пътните условия? предвид доводите, изведени в предходния раздел, експертизата
сочи, че не може да даде технически коректен извод, т.к. липсват технически измерени
разстояния, няма данни на свидетели, освен в съдебно заседание на водача на л.а. марка „С.“
с peг. №*******, която твърди, че тя е виновна и е навлязла ненадейно в лентата за
4
насрещно движение. Предвид факта, че няма данни по настоящото производство, да са
съставени актове за превишена и/или несъобразена скорост на който и да е от водачите,
следва настоящото. Няма и не са открити данни по настоящото производство, който и да е от
водачите по процесното ПТП, да се е движил с превишена или несъобразена скорост.
Предвид ограничителните условия, експертизата сочи, че не може да даде технически
коректен отговор към датата на ПТП - 21.03.2024 г.
На въпроса: Къде на пътното платно се е движил МПС марка „Р.“? е дадено
следното заключение : В гр. В., кв.“В.В.“, на бул.“С.Е.“, пред ресторант „Х.“, Т. К. е
управлявал автомобила си, лек автомобил марка „Р.“, модел „К.“, с рег.№ *******, в попътна
си лента за движение.
На въпроса: Какви са причините за възникване на процесното ПТП?, е дадено
следното заключение : Пряк контакт между две МПС-та. На 21.03.2024 г. около 07:40 часа в
гр. В., кв.“В.В.“, на бул.“С.Е.“, пред ресторант „Х.“, Т. К. е управлявал автомобила си, лек
автомобил марка „Р.“, модел „К.“, с рег.№ *******, в попътната си лента за движение, когато
в същото време насрещно движещото се МПС, го удря. Насрещно движещото се МПС, л.а.
марка „С.“ с peг. № *******, внезапно напуска лентата си за движение, навлиза в лентата за
насрещно движение и причинява ПТП.
На въпроса: За кой от двата водачи ПТП-то е било предотвратимо?
Заключението е: Предвид ограничителните условия, експертизата не може да създаде точен
механо-математичен модел. От представените факти и дадените показания на водача на л.а.
марка „С.“, с peг. №*******, става ясно от техническа гледна точка, че ако същата не е била
напуснала собствената си лента на движение, треакторията на двете МПС-та, не би се
пресякла.
На въпроса: Следвало ли е водача на МПС марка „Р.“ да се съобрази с
движещия се срещу него наближаващ МПС марка „С.“?, вещото лице сочи: Предвид
ограничителните условия, експертизата не може да създаде точен механо-математичен
модел. От представените факти обаче, става ясно, че водача на лек автомобил марка „Р.“,
модел „К.“ с рег.№ *******, не е имал техническата възможност, да се съобрази с едно
непредвидимо обстоятелство.
На въпроса: От техническа гледна точка, следвало ли е водача на МПС марка
„Р.“ да изчака автомобил марка „Р.“ и/или имал ли е възможност да се движи плътно в дясно,
така че да избегне удар? Заключението е: Предвид ограничителните условия, експертизата
не може да създаде точен механо-математичен модел. От практическия опит на експертизата
и представените факти обаче, става ясно, че водача на лек автомобил марка „Р.“, модел „К.“,
с рег.№ *******, не е имал техническата възможност, да спре, да изчака, да отбие, така че да
избегне удар. При скорост на движение от 36 км/ч., един автомобил изминава 10 метра за
една секунда. Времето за реакция на водача + времето за сработване на спирачната система
+ времето за достигане на максимално спирачно закъснение е 1,2 секунди. Тъй като ударът е
странично (прохлузване), от техническа гледна точка, водачът е възприел опасността от по-
малко от 10 метра и не е имал никакво време за реакция.
На въпроса: Каква би била стойността на ремонта при използване на
алтернативни части и части втора ръка?, е дадено следното заключение: Всяко едно МПС се
състои от множество отделни компоненти и детайли. Сборът на стойността на всички тези
компоненти и детайли надвишават многократно стойността на МПС в ново състояние.
Поради това ако се изчислят отделните детайли, същите биха надвишили стойността му
многократно. Монтираните на МПС детайли и компоненти не могат да бъдат реализирани
като нови резервни части, поради това, че вече са монтирани, използвани и не са пакетирани
в съответната търговска опаковка. Същите могат да бъдат реализирани само като резервни
части „втора употреба”. При резервните части „втора употреба”, няма утвърден ценоразпис,
реализацията им се извършва в по-дълъг период от време, в който е нужно съхраняване на
МПС или останките от него, демонтирането на нужните детайли от него и други. За да се
установят детайлите по МПС, които не са увредени е нужно да се извърши подробен оглед
на превозното средства, да се извърши разоборудване на част от детайлите и за да се
провери тяхната функционалност е възможно да е нужно поставянето на проверяваните
детайли в технически изправно МПС. Стойността на резервни части при реализацията им
като „втора употреба” зависи и от степента на търсене на конкретните резервни части и на
разпространението на конкретната марка и модел МПС в конкретната конфигурация (година
на производство, ниво на оборудване, двигател, скоростна кутия, пазар за който е определен
и др.). Съгласно чл.17 от НАРЕДБА за излезлите от употреба моторни превозни средства,
5
приета с ПМС № 1 1 от 15.01.2013 г., „..дейностите по събиране, транспортиране и третиране
на излезлите от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) се извършват от лица,
притежаващи документ по чл.35 ЗУО“. Съгласно чл.18, ал.1 от същата НАРЕДБА, „…
собствениците на ИУМПС са длъжни да ги предават на площадки за събиране и
съхраняване или в центрове за разкомплектоване“. Съгласно ал.2, „…забранява се: 1
.Предаването на ИУМПС или на отпадъци от МПС по начини, различни от предвидените в
наредбата; 2.Предаването на ИУМПС на лица, които не притежават разрешение, издадено
по реда на чл.67 ЗУО, или комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма,
раздел I I от Закона за опазване на околната среда”. Обичайно при извършване на оглед на
тежко пострадали МПС, при които е видно, че не е икономически изгодно възстановяването
им „икономически тотал”, представителите на застрахователя извършват огледи и описват
детайли докато достигнат лимита за „икономически тотал”. При извършването на такъв тип
оглед не се цели подробното описване на всеки един увреден детайл (ТОВА Е
ТЕХНИЧЕСКИ НЕВЪЗМОЖНО), а описването на видимо увредените детайли и тези с по-
висока стойност. Посочено е: НЕ СЕ ОТКРИХА ОПИСИ НА ЗАПАЗЕНИ ЧАСТИ НА
ПРОЦЕСНИЯ АВТОМОБИЛ. Обекта за определяне на средна пазарна цена за
възстановяване е лек автомобил марка „Р.“, модел „К.“ с рег.№ *******, с дата на
първоначална регистрация – 09.12.2003г., с нанесени щети описани в РАЗДЕЛ:
„КОНСТАТАЦИИ И ПРИЕМАНИЯ“, отразени в „ОПИСЗАКЛЮЧЕНИЕ/25.03.2024г.“ и
съответно посочени в същия раздел таблици. СРЕДНИТЕ ПАЗАРНИ ЦЕНИ СА
ПОЛУЧЕНИ НА БАЗА ПАЗАРНО ПРОУЧВАНЕ НА ОРИГИНАЛНИ И АЛТЕРНАТИВНИ
ЧАСТИ, КАТО СА ИЗПОЛЗВАНИ УПОМЕНАТИТЕ САЙТОВЕ В РАЗДЕЛ: „ИЗПОЛЗВАНИ
ИЗТОЧНИЦИ“. Сумата необходима за възстановяване на л.а. марка „Р.“, модел „К.“ с рег.№
*******, с нанесени щети от процесното ПТП и според приложения към делото „ОПИС-
ЗАКЛЮЧЕНИЕ“, по средни пазарни цени на АЛТЕРНАТИВНИ доставчици, към датата на
настъпване на събитието - 21.03.2024 г. е: 18 694,96 лв. /осемнадесет хиляди, шестстотин,
деветдесет и четири лева и 96 стотинки/ с включен ДДС.
На въпроса: Има ли данни по делото, от които може да се направи изводът, че
увредените и подменени части са върнати на ищцовото дружество? Заключението е: Няма,
не се намериха данни по делото, от които може да се направи изводът, че увредените и
подменени части са върнати на ищцовото дружество.
Видно от заключението на вещото лице по приобщената към
доказателствения материал съдебно-медицинска експертиза, чието заключение съдът
кредитира като компетентно дадено, ясно и обосновано, въз основа на събраните по делото
доказателства и фиш за спешна медицинска помощ от 21.03.2024г., се установява, че на
посочената дата 21.03.24 г., в гр. В., Т. К. е претърпял ПТП. Непосредствено след инцидента
същият се оплакал от болки в двете колена, болка в лява гръдна половина и ляво рамо. На
място е бил повикан екип на спешна помощ, който констатирал травми на двете колена и
лява гръдна половина (с фокална точка 12то ляво ребро). Вътрешните органи и системи са
били без патология и отклонения. Лекарят на екипа не е дал предписания за лечение и не
изписал медикаменти. Сочи се от вещото лице, че след инцидента, К. се оплаквал от болки и
подуване на двете колена в продължение на месеци, но се лекувал при домашни условия от
съпругата му, работеща в сферата на здравеопазването, но която не е лекар. Ежедневно са
му били прилагани компреси. За периода от инцидента до сега, вещото лице излага, че
ищецът не се е обръщал за медицинска помощ и не е ползвал болничен лист за временна
нетрудоспособност по констатираните травми, съответно липсвала и медицинска
документация. Към настоящият момент, по данни от медицинския преглед от 4.04.2025 г. , е
посочено, че ищеца е без оплаквания. Не са констатирани посттравматични изменения на
двете коленни стави, гръден кош и лява раменна става. Движенията в посочените стави са в
пълен обем, без болки и без отоци. Не се налага инструментално диагностично изследване,
поради липса на индикации за провеждането му. Посочено е от експерта, че в нашия случай
не са описани патологични изменения на органи и системи на г-н К..
Непосредствено след произшествието, лекарят от спешна помощ не е
предписал никакво лечение и не е дал препоръки за действие от страна на пострадалия в
последващия период. Последния в домашни условия, по съвет на съпругата си, се е лекувал
с компреси. Предвид данните от обективния преглед на екипа на спешна медицинска помощ,
6
вещото лице сочи, че може да се предположи, че травмите са леки и болевия синдром може
да отзвучи от 7 до 20 дни, дори без лечение. Няма данни от медицинската документация,
както и от прегледа на 4.04.2025 г. за посттравматични изменения на лицеви кости.
Посочено е, че предвид наличната медицинска документация, може описаните
травми да бъдат отнесени към леките и оттам да се предположи, че биха отзвучали за период
от 7 до 20 дни. Остатъчни последици от травмите на ищеца не са налични, базирайки се на
прегледа от 4.04.2005 г. Посочено е, че по тялото на ищеца няма „коланни травми". До такъв
извод се стига според вещото лице, въз основа на медицинската документация, липсата на
оплаквания от страна на ищеца и данните от обективния медицински преглед. Дали ищеца е
бил с правилно поставен предпазен колан, вещото лице сочи, че не може да даде отговор,
тъй като липсва някаква писмена информация и свидетелски показания.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се
позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна
полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка
“гражданска отговорност”, застрахователят покрива в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез
заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за
забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане. В
разпоредбата на чл.432 от КЗ, законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк
иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител,
като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена
по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 432 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения
за обезщетяване на причинените вреди.
Към процесната дата, между ответното дружество и собственика на лек
автомобил марка „С.“, с peг. №*******, е било налице действително застрахователно
правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност”, поради което водачът на МПС
е бил обхванат от застрахователната закрила по застраховката “гражданска отговорност”,
което от своя страна обуславя правото на пострадалия да предяви прекия иск по чл.432 от
КЗ.
За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна
застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди причинени на трето лице
извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието
обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на
застрахованото лице.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ПТП-то е
настъпило вследствие на противоправното поведение на водача на лек автомобил „С.“, с peг.
№*******, който е извършил нарушение на ЗДвП.
Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази
изразената в т. 11 от ППВС 4/68 г., задължителната практика на ВС, съгласно която при
приложение на чл. 52 от ЗЗД, приложима и по отношение на отговорността на
застрахователя като функционална на отговорността на деликвента, доразвита в
постановени от ВКС решения: решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ ТО,
решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020 г.
по т.д.2181/19 г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019 г. по т.д. 518/29 г,. 1 ТО на ВКС.
Според разясненията в посочената практика на ВС и трайната практика на ВКС, на
обезщетяване на посоченото основание подлежат всички "неимуществени вреди",
включващи всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените
7
от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални
изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и
създаващи социален дискомфорт за определен период от време.
Изхождайки от критериите, посочени в чл. 52 ЗЗД, преценявайки
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на
травмите – леки телесни повреди, лекувани в домашни условия и довели до травми в двете
колена, лява половина на гръден кош и ляво рамо, за период от 7 до 20 дни, без остатъчни
последици, възрастта на пострадалия към момента на настъпване на увреждането – 41
години, претърпените неудобства от личен, битов и социален характер, отражението на
произшествието върху психо-емоционалното състояние на ищеца, съдът намира, че сумата
от 30 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за
репариране на вредите от неимуществен характер. След приспадане на платените от
ответното дружество 1000.00лв. за обезщетяване на тези вреди, дължими остават
претендираните 2000.00 лева. Обезщетението в този размер съответства, както на
установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните
последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане.
За да определи този размер на обезщетението съдът прие за установено
заключенията на СМЕ и факта, че пострадалия е търпял негагивни емощии – болки и
страдания, като най интензивни те са били непосредствено след злополуката. Предвид
това, съобразявайки обичайното проявление и характер на претърпените травми, които
включват и болкови симтоми, при липсата на медицински или гласни доказателства същите
да се характеризират с по-висока от обичайната интензивност или продължителност,
отчитайки, че страданията са отшумяли за период до 20 дни, съдът намира че справедливия
размер на обезщетението за претърпените болки и страдания е в размер на посочения.
В настоящия случай, ответникът заявява възражение за съпричиняване, с оглед
движение на ищеца в близост до съседното насрещно платно и с несъобразена скорост,
управлявайки с непоставен обезопасителен колан, но предвид липсата на каквито и да е
доказателства в тази посока, съдът приема за посоченото възражение за неоснователно.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или
бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов
текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало,
наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен
резултат, какъвто съдът прие за установен по делото.
От заключението на приетата по делото СТАЕ и приложените писмени
доказателства, не се установява, че от представените факти, водача на лек автомобил марка
„Р.“, модел „К.“, с рег.№ *******, не е имал техническата възможност, да спре, да изчака, да
отбие, така че да избегне удара. Поради това съдът приема за неоснователно наведеното
възражение – пострадалия да е допринесъл съществено за настъпване на вредоносния
резултат.
Ответникът дължи и законната лихва върху сумата от 10.05.2024г., датата на
предявяване на исковата претенция.
По исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,
съдът намира следното: За да е основателен искът за присъждане
на застрахователно обезщетение, застрахованият е длъжен да докаже
наличието на сключен застрахователен договор, настъпването на
застрахователното събитие и че е изправна страна по договора, което бе установено по-горе.
По отношение на застрахователното обезщетение, което се дължи с оглед разпоредбата
на чл. 386, ал. 2 КЗ, то трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Меродавна за застрахователното
обезщетение е действителната стойност на застрахованата вещ и на вредите причинени на
нея в деня на застрахователното събитие и стойността, с която може да се купи друга вещ от
същия вид и същото качество като повредената. Съдебната практика на ВКС, обективирана
напр. в
решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т.о., решение №6/02.02.2011 г. на
ВКС по т.д. № 293/2010 г., I т.о., решение № 235/27.12.2013 г. на ВКС по т.д. № 1586/2013
г., II т.о., решение № 167/11.05.2016 г. на ВКС по т.д. №1869/2014 г., ІІ т.о., решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т.д. №1069/2010 г., II т.о., решение № 59/06.07.2017 г. на ВКС
8
по т.д. № 2367/2015г., I т.о., и др., последователно приема, че обезщетението се
изчислява по средни пазарни цени на нови части, но срещу която може да се купи друго със
същото качество и вид. Размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по
пазарни цени, тъй като обезщететението се дължи по действителна стойност на увреденото
имущество. За такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго
със същото качество, т.е. по пазарната му стойност. Обезщетението не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителна /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество – чл.400, ал. 1 КЗ, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ и
съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора, т.е. следва да се вземе
предвид, че при изчисляване размера на обезщетението не трябва да се прилага коефициент
за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност.
Вещото лице посочва в заключението, че съобразно получените увреждания по
автомобила, е налице тотална щета по смисъла на чл.390 КЗ, тъй като стойността на
разходите за необходимия ремонт надхвърля 70% от действителната му стойност.
Настоящият състав намира въз основа на същото, че
увреждането по процесния автомобил представлява „тотална“ щета по смисъла на чл.390,
ал.2 КЗ. Това означава, че приложими към определяне размера на обезщетението по чл.432
КЗ, са нормите на чл.390 КЗ, чл.400 и чл.386 КЗ.
В случая, от събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че се
установява увреждане на процесния автомобил, което по обем и стойност попада в
дефиницията за тотална щета. При това положение, извършване на ремонт на увредените
части и детайли на автомобила се явява икономически неизгодно. Поради това, на
собственика на увредената вещ се дължи съгласно чл.400 КЗ, действителната стойност на
вещта, тази, срещу която може да се купи друго имущество от същия вид и качество. За
установяване на тази действителна стойност застрахователят има право да извърши оглед на
застрахованото имущество. Съгласно чл.386 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, но не повече от
застрахователната сума или действителната стойност на вещта, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Не се твърди в
случая да е налице договорена застрахователна сума, която да изключва приложението
на чл.386 КЗ, както да е налице под- или надзастраховане. Застрахователното обезщетение
при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер
вреди до уговорената в застрахователната полица сума, а в случая тъй като се претендират
вреди по риска ГО, обезщетението се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането.
В случая от възприетата оценителна част от експертизата, се установява както
размера на вредата, така и действителната стойност на увредената вещ към датата на
събитието. Вредите се съизмерват с необходимите разноски за възстановяване на
автомобила в състояние от преди събитието – 18 694,96 лева. Същевременно, заключението
следва да се цени, вкл. в частта за пазарната стойност на автомобила – 4811,18лв., тъй като е
ясно и пълно, обосновано и професионално дадено, не поражда съмнение в неговата
обективност и достоверност. Стойността на вещта към датата на увреждането е 4811,18 лева.
От същата следва да се приспадне извънсъдебно заплатената част от обезщетението в
размер на 1175,86 лева, Последното се налага с оглед избягване неоснователното
обогатяване на собственика на вещта. Въз основа на изложеното, получената разлика
възлиза на 3635,32 лева, поради което искът се явява основателен до този предявен размер.
Началната дата на законните лихви върху главницата, при условие, че ищецът
не е представил доказателства за прекратяване регистрацията на автомобила, поради тотална
щета, съгласно изискването на чл.390, ал.1 КЗ, води до извод, че ответникът не е в забава. И
доколкото плащане на обезщетението е обусловено от представяне на такова удостоверение,
то обезщетението ще се дължи в един бъдещ момент, а не считано от предявяване на иска.
Съгласно чл.390 КЗ, преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на
моторно превозно средство, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна
услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на
9
регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването
на регистрацията е поради настъпила тотална щета. Изпълнението респ. неизпълнението на
задължението за дерегистрация, с представяне пред застрахователя на доказателство, че това
е стоР., има значение единствено и само за определяне началния момент, от който
застрахователят изпада в забава за плащане на обезщетението, но не и за основателност на
претенцията за застрахователно обезщетение. Спазването на изискването по чл.390 КЗ , не е
условие за установяването на задължението на застрахователя по съдебен ред, а само
предпоставка за момента на изпадането му в забава. В този смисъл е и константната
практика на ВКС, изразена в редица съдебни актове по приложение на чл.193, ал.3 КЗ/отм./,
приложима и към актуалната аналогична уредба в чл.390, ал.1 КЗ - решение №44 от
02.06.2015 г. на ВКС по търг. дело №775/2014 г. 1-во т. о. на ТК, Решение № 59 от 12.06.2015
г. на ВКС по търг. дело № 1256/2014 г., 11-ро т. о. на ТК и др.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане от ищцовата страна
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените по делото
разноски, съобразно представените писмени доказателства за реализирането им и списък по
чл.80 от ГПК –л.178. Общият размер на извършените разходи от ищеца е 2046.00лв., като
при уважените части от исковите претенции, следва да бъдат присъдени в тежест на
ответното дружество 1331,76лв. Адв.възнаграждение, заплатено от ищецът е в размер,
който съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което се явява
несоснователно наведеното от ответника възражение по чл.78, ал.5 ГПК, за прекомерност на
същото.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането,
ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "Д.: Ж. И З.", със
седалище и адрес на управление - гр. С. ****, бул. " Г. М. Д." № *, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ
НА ищеца Т. К. К., ЕГН **********, суми, както следва:
2 000.00 лв. - застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени в резултат на застрахователно събитие - ПТП от 21.03.2024 г, виновно
причинено от л.а., управляван от М. И., застрахован по риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите" в ответното дружество, изразяващи се в болки и
страдания от причинените леки телесни повреди по смисъла на чл. 130 НК, както и
психически страдания, свързани с негативното преживяване на ПТП, ведно със
законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на ИМ –
10.05.2024г. до окончателното й изплащане;
3635,32 лв. - застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди,
представляващи разликата между действителната пазарна стойност на новите части и
материали и труд за възстановяване на причинените в резултат на застрахователно
събитие - ПТП вреди по собствения на ищеца л.а. и изплатеното от застрахователя
обезщетение в размер на 1175,86лв., ведно със законната лихва върху главницата за
периода от датата на подаване на ИМ – 10.05.2024г. до окончателното й изплащане,
като отхвърля иска до предявения размер от 3585,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "Д.: Ж. И З.", със седалище и адрес на управление - гр. С.
****, бул. " Г. М. Д." № *, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца Т. К. К., ЕГН **********,
сумата в общ размер от 1331,76лв., представляваща сбор от реализирани от ищеца
съдебно-деловодни разноски, съразмерно на уважените искови претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със
10
съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
11