№ 175
гр. П., 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20241720104681 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
М. М. Г., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. Д. М. – САК, срещу, срещу
„***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, с която е
предявен главен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, и
искане да бъде обявена нищожността на Договор за потребителски кредит №
*** г., поради противоречието му със закона, а именно разпоредбите на чл.22,
вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, евентуално поради противоречие с разпоредбата
на чл.22, вр. чл.11, вр. чл.19 от ЗПК.
В условията на евентуалност, в случай че съдът отхвърли главния иск, е
предявен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, и искане за
прогласяване нищожността на клаузата на чл.5 от Договор за потребителски
кредит № *** г. предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне
па обезпечение - поръчителство от „Фератум банк“ в полза на ответника,
поради противоречието й със закона, а именно разпоредбите на чл.10, ал.2,
чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 от ЗПК.
Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
1
В законоустановения срок ответникът „***" ЕООД чрез ю.к. Г.а са
подали отговор на исковата молба, с който предявените искове са оспорени по
основание. В отговора се твърди, че кредитополучателят сам избира дали да
сключи договор за гаранция с лицето предложено от кредитодателя като
гарант, като договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение,
по което ответника не е страна. Твърди, че не може да се говори за
заблуждаваща търговска практика. Оспорва твърденията на ищеца за
нарушаване разпоредбата на чл.143 ЗЗП. Излага доводи, че ГПР е правилно
изчислен, разписан по ясен и разбираем начин. По подробно изложените в
отговора доводи и аргументи моли съда да отхвърли предявения иск, като им
се присъдят сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. В
депозирана по делото писмена молба чрез адв. М., моли съда да уважи
предявените искове, като му се присъдят сторените разноски.
В съдебно заседание ответникът „***" ЕООД не се представлява. В
депозирана писмена молба чрез ю.к. Г.а оспорват исковете и молят да им се
присъдят сторените по делото разноски.
По допустимостта:
За предявяване на иск за нищожност на договор следва да е налице
правен интерес. Правният интерес от предявяване на исковете е абсолютна
процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Доколкото в
исковата молба ищецът твърди наличие на сключен между него и ответника
договор за кредит, то от тук следва извода, че за ищеца е налице правен
интерес от предявяване на исковете, които са допустими и следва да бъдат
разгледани.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори между страните, а и видно от приложения и неоспорен
Договор № *** за предоставяне на финансови услуги (заем) от разстояние от
*** г., между ищеца и ответника е сключен договор за потребителски кредит,
съгласно който на ищеца е отпуснат кредит в размер на 800,00 лева, който се е
задължил да го върне за срок от 30 дни, при лихвен процент от 3,38 %, и
годишен размер на разходите от 49,85 %, с обща сума за плащане от 827,04
2
лева, и краен срок - 08.02.2021 г. Ищеца не спори, че е получил отпуснатия му
кредит.
Видно от съдържанието на договора, в клаузата на чл.5 от същия,
страните уговорили заемът да бъде обезпечен с поръчителство предоставено
от Ferratum Bank в полза на кредитодателя, като договорът за поръчителство
се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен договора за
заем. В изречение две от същата клауза, страните постигнали съгласие с
одобряването от кредитодателя на предоставеното в негова полза обезпечение,
уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от заемателя,
нито от лицето, предоставило обезпечението, а одобряването на
обезпечението се извършва чрез одобряването на Заема.
По делото не е представен договор за поръчителство, но доколкото това
обстоятелство не е спорно между страните, то и следва да се приеме, че такъв
договор е сключен.
От приетата и неоспорена съдебно – икономическа експертиза,
изготвена от вещото лице В.В., се установява, че при изчисляване на
годишния процент на разходите по договора, са взети предвид следните
допускания: договорът за паричен заем е валиден за посочения в него срок,
всяка от страните изпълнява точно и в срок задълженията си, без да се
изчисляват разходи за събиране, лихви за забава, неустойки за неизпълнение.
Вещото лице е изчислило, че размерът на годишния процент на разходите с
включено възнаграждение за обезпечение на кредита, то ГПР би бил в размер
на 2976,69 %.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от
правна страна следното:
Ищеца е физическо лице, което при сключване на договора за финассова
услуга, е действало извън рамките на своята професионална дейност.
Ответникът – „***" ЕООД е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1,
т.3 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Следователно страните имат качество, съответно на потребител и на
кредитор по смисъла на чл.9, ал.3 и ал.4 от ЗПК.
Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по
смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, и в тази връзка валидността му се преценява с
3
оглед разпоредбите на ЗПК. Поради това за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Клаузата на чл.5 от Договора за финансова услуга възлага в тежест на
заемателя да обезпечи заема с поръчителство от конкретно посочено
дружество, който договор следва да бъде сключен не по – късно от края на
работния ден, в който е сключен договора за заем. От съдържанието на
посочената клауза при тълкуването й отделно, и с оглед сключения между
страните договор за финансова услуга, следва извода, че по своето същество
тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно
финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя както дали да
предостави обезпечение, така и какво да бъде то. От тук и следва извода, че
клаузата на чл.5 от процесния договор, обективираща поето от ищеца
задължение за учредяване на обезпечение е нищожна. В тази връзка следва да
се има предвид, че съгласно чл.16 от ЗПК, кредиторът е този, който следва да
оцени кредитоспособността на потребителя към момента на сключване на
договора, а с уговорката за избор на предварително одобрен от кредитора
поръчител се прехвърля върху длъжника рискът от неизпълнение на горното
задължение. Посочените в чл. 5 алтернативи само привидно предоставят на
потребителя право на избор, но на практика само водят до неоправдано
засягане на интересите му. Възможността за ползване на професионален
поръчител, като Фератум банк се явява тежест за потребителя, тъй като
неизменно е свързана с допълнителни разходи, а изборът е ограничен от
факта, че гарантът е предварително посочен от кредитора.
Същевременно, кредиторът не е включил към ГПР възнаграждението по
поръчителството, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата
на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
Нормата на § 1, т.1 от ДР на ЗПК регламентира, че „Общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
4
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси".
От горе изложеното следва извода, че в ГПР следва да бъдат описани
всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде
поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои
суми точно ще дължи.
В настоящия случай, в договора е посочено, че ГПР е 49,85 %. От
приетата съдебно – икономическа експертиза се установява, че ако разхода за
поръчител би бил включен при изчисление на ГПР, то същият щеше да бъде
от 2976,69 %, и значително надвишаващ законово допустимия, като при
посочването му в договора не е спазена нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Целта на посочената правна норма е да се предостави на потребителя точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с
кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор
дали да го сключи. Затова трябва да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи, и които са отчетени при формиране на ГПР.
Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от
клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнително плащане по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Липсата
на разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и
икономическите последици от сключването му. Същевременно - посочването
на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация
относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 от ЗЗП.
5
С оглед изложеното и доколкото се констатира, че в процесния договор е
налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и
включените в него компоненти, то договора противоречи на закона, поради
което е нищожен, и следва и да се приеме, че договорът е недействителен на
основание чл.22 от ЗПК, поради което и иска за прогласяване нищожност на
договора за потребителски кредит, поради противоречието му със закона е
основателен и следа да бъде уважен.
Предвид изложеното не е налице процесуалното условие за разглеждане
на предявения в условията на евентуалност искове.
В горния смисъл съдът намира, че Договор за потребителски кредит №
*** г. г. е нищожен, поради което и предявения иск е основателен и доказан,
като процесния договор следва да бъде прогласен от съда за нищожен.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, право на
разноски има ищеца. Ищеца е направил разноски за заплатена държавна такса
в размер на 50,00 лева, депозит за вещо лице в размер на 150,00 лева, както и
заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер на 1800,00 лева, които
с оглед изхода на делото следва да бъдат възложени върху ответната страна.
С оглед изхода на делото на ответника не се дължат разноски.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит №
*** г., сключен между М. М. Г., ЕГН **********, с адрес: *** и „***" ЕООД,
ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, по предявен иск с правно
основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, поради
противоречието му със закона – поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
от „***" ЕООД, ЕИК ***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „***" ЕООД, ЕИК ***, със
седалище/адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на М. М. Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 2000,00 лева, представляваща сторени по
делото разноски за държавна такса, възнаграждение на вещо лице, и
6
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7