№ /19.05.2021 година, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА и при участието на прокурора СИЛВИЯН И., като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА адм. д. № 137 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Ищецът С.П.Д. *** твърди, че е изтърпял мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в Следствен арест – Добрич през периода 26.07.2019 – 24.03.2020 година. Твърди, че помещенията, в които е пребивавал са били с размери 2,20 м./1,40 м., без прозорец, без санитарен възел и без мебели. Твърди, че в помещенията често са били настанени повече лица, което му е създало изключителни неудобства. Твърди, че в помещенията не е имало приток на естествена светлина и свеж въздух, както и че осветяването в тъмната част на деня е било недостатъчно. Твърди, че недостатъчната осветеност в помещенията е увредило зрението му. Твърди, че в помещенията е имало дървеници и хлебарки, които са го хапали всяка вечер. Твърди, че спалното бельо и одеалата са били мръсни и не са били сменяни. Твърди, че по време на престоя в ареста не е бил извеждан на открито. Твърди, че в резултат на лошите битови условия е преживял страдания, изразяващи се в раздразнителност, загуба на апетит и сън, че е изпитвал чувство на безсилие и унижение. Твърди, че през м. юли 2019 година е изпитал силни дентални болки, но едва през м. септември е бил изведен за консулт със стоматолог и му е оказана адекватна стоматологична помощ. Претендира осъждане на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София да му заплати сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Следствен арест - Добрич. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуални представители, поддържа предявения иск. В писмено становище от 29.04.2021 година излага подробните си съображения.
Ответникът – Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, чрез процесуален представител, оспорва предявените искове. Моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмени становища от 10.02.2021 година, 23.03.2021 година и 28.04.2021 година излага подробни съображения за неоснователност на исковете.
Представителят на Окръжна прокуратура–Варна дава заключение за основателност на предявените искове по основание. Моли съда да постанови решение, с което да ги уважи, като присъди обезщетение по справедливост.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна следното:
Видно от Служебна бележка от 29.12.2020 година, издадена от началника на Районна служба „Изпълнение на наказанията“ – Добрич (л. 8 от делото) и Справка рег. № 181/02.02.2021 година (л. 32-34 от делото) ищецът С.П.Д. е пребивавал в Следствен арест – Добрич за периода 26.07.2019 – 24.03.2020 година и е бил настанен в помещения № № 5, 7, 9 и 12. От справката е видно, че помещения № № 5, 7, 9 и 12 са с размер 1,60 м./3,08 м./2,63 м. – 4,93 кв.м.. В справката е посочено, че помещения № № 5, 7, 9 и 12 са обзаведени с две легла, тип „вишка“ с дървен нар. Посочено е, че на вратите на всички помещения има отвор с решетка, през който проникват слънчева светлина и свеж въздух от прозорците през коридора. Посочено е, че е монтирана вентилационна система по дължината на арестния коридор, над вратите на помещенията. Посочено е, че в помещенията няма санитарен възел. Посочено е, че арестантите не се извеждат на открито, поради липсата на отредено за това място. Посочено е, че медицинските грижи в Следствен арест – Добрич се извършват от С.С.Н. – медицински фелдшер.
Видно от представените протоколи за извършени услуги (л. 43 - 49 от делото) „Д.Д.Д -1“ ООД – София е извършило дезинсекция на 05.07.2019 година, 21.08.2019 година, 12.09.2019 година, 25.10.2019 година, 25.11.2019 година, 22.01.2020 година и 15.04.2020 година. Във всички протоколи е посочено, че дезинсекцията е химическа, посочени са използваните препарати и количеството им, но не са посочени мерните единици на третираната площ. В протокола от 15.04.2020 година е посочен вида на използвания препарат, използваното количество и обработената площ.
От представената Медицинска справка от 30.07.2019 година (л. 35 от делото) е видно, че при първичния преглед ищецът е с нормално кръвно налягане и отрича да има заболявания.
Видно от представената справка за извършен вторичен преглед (л. 36 – 42 от делото) е видно, че ищецът е заявил, че при ставане му се вие свят. Отбелязано е измерване на кръвното налягане – 120/80 на 27.02.2020 година и 115/80 на 28.02.2020 година. Отбелязано е оплакване от зъбобол – 04.03.2020 година. На 05.03.2020 година е отразена консултация със стоматолог, но поради липса на средства на задържания не е проведено лечение. Видно от отбелязванията за периода 17.09.2019 – 29.08.2019 година са вписани оплаквания на ищеца от болки в дясната област, понижен апетит, безсъние, гадене. Проведени са консултации с психолог, назначено е лечение и са извършени отбелязвания за по-добро общо състояние. Видно от отбелязването от 07.01.2020 година ищецът се е оплакал от нарушено дишане, но при прегледа не са установени хрипове. На 09.01.2020 година ищецът се е оплакал от обостряне на гастрита. На 20.01.2021 година ищецът е споделил за напрегнатост. На 14.02.2021 година ищецът се е оплакал от зъбобол.
Представени са извлечения от Амбулаторни книги за извършени прегледи на задържаните лица за 2019 и 2020 година (л. 108 – 149 от делото) от които е видно, че ищецът е потърсил медицинска помощ на 30.07.2019 година, 31.07.2019 година, 05.08.2019 година, 27.08.2019 година, 28.08.2018 година, 29.08.2019 година, 30.08.2019 година, 02.09.2019 година, 03.09.2019 година, 05.09.2019 година, 10.09.2019 година, 11.09.2019 година, 12.09.2019 година, 17.09.2019 година, 19.09.2019 година, 20.09.2019 година, 24.09.2019 година, 02.10.2019 година, 17.10.2019 година, 25.10.2019 година, 05.11.2019 година, 06.11.2019 година, 14.11.2019 година, 26.11.2019 година, 05.12.2019 година, 10.12.2019 година, 11.12.2019 година, 02.01.2020 година, 03.01.2020 година, 06.01.2020 година, 07.01.2020 година, 08.01.2020 година, 13.01.2020 година, 30.01.2020 година, 14.02.2020 година, 17.02.2020 година, 19.02.2020 година, 21.02.2020 година, 27.02.2020 година, 28.02.2020 година, 02.03.2020 година, 04.03.2020 година, 05.03.2020 година, 09.03.2020 година, 19.03.2020 година и 20.03.2020 година.
Оплакванията на ищеца са от депресивни състояния, общо влошено състояние, болки в очите – 06.01.2020 година, зъбобол – 02.03 – 09.03.2020 година, ухапване от дървеници – 03.09.2019 година.
От показанията на разпитания свидетел С.И.С. се установява, че с ищеца са пребивавали в Ареста – Добрич през 2020 година. Свидетелят сочи, че в спалните помещения в Ареста – Добрич има дървеници, които хапят много, особено след провеждане на дезинсекция. Сочи, че в помещенията няма прозорци, респективно приток на естествена светлина и свеж въздух. Сочи, че вечер се включва една крушка, която не може да освети добре помещенията. Сочи, че не е виждал да сменят завивките на ищеца. Сочи, че в помещенията на ареста няма санитарен възел, поради което се налага да се молят за осигуряване на достъп до тоалетната. Сочи че през март 2020 година ищецът се е оплакал от зъбобол и около 10 дена е имал болки, докато накрая зъбът бил изваден.
От показанията на разпитания свидетел Г.И.Г. се установява, че с ищеца са били в Ареста – Добрич през 2020 година. Свидетелят сочи, че в помещенията няма прозорци, респективно приток на свеж въздух и естествена светлина. Сочи, че вечер помещенията се осветяват от една крушка, която не осветява достатъчно. Сочи, че в помещенията няма санитарен възел, поради което се налага задържаните лица да задоволяват естествените си нужди в помещенията пред другите, настанени лица. Свидетелят сочи, че не е виждал да се сменя спалното бельо.
Видно от представената Справка от началника на Районна служба „Изпълнение на наказанията“ – Добрич от 19.03.2021 година (л. 105 от делото) за периода 19.07. – 31.07.2019 година ищецът е пребивавал в спално помещение № 5 с П.И.М.; за периода 31.07. – 16.08.2019 година - в спално помещение № 7 с В. А.А. (19.07 -16.08.2019 година) и В.З.В. (13.08 -14.08.2019 година); за периода 16.08.2019 – 05.03.2020 година - в спално помещение № 12 с В. А.А. и за периода 05.03.2020 - - 24.03.2020 година – в спално помещение № 9 с П.Й.Д..
Видно от разписка от 26.07.2019 година (л. 150 от делото) ищецът е получил 1 брой спален комплект при постъпването си в Ареста – Добрич.
От заключението на Съдебно-психологичната експертиза, приета от съда като обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните се установява, че данните от изследването не описват непреработена, актуална психологична травма. Вещото лице сочи, че лошите хигиенни и битови условия са имали ролята на стресогенен фактор, довели са до негативни емоционални преживявания, които към момента на изследването са преработени и не са довели до трайни когнитивни, емоционални и поведенчески нарушения. Вещото лице е посочило, че актуалното психично състояние на ищеца не налага специализирана медицинска помощ.
От
заключението на Съдебно-санитарната експертиза, приета от съда като обективно и
компетентно дадена и неоспорена от страните се установява, че посочените в
протоколите биоциди Солфак и К-отрин са синтетични пиретроиди, които са
разрешени за употреба. Вещото лице е посочило, че в разрешителните за пускане
на препаратите на пазара е посочена ефективността им, но при липсата на данни
за използваното количество и обработената площ не може да се изведе извод за
конкретна ефективност. Съдът кредитира заключението, въпреки допусната
техническа грешка в посочването на датите на протоколите за извършена
дезинсекция. Само в протокола от 15.04.2020 година е посочено количеството на
използвания препарат и обработената с него площ, но същия е неотносим към
предмета на делото, ограничен във времевия отрязък 26.07.2019 – 24.03.2020
година. Всички останали протоколи не дават необходимата информация за
концентрация на използвания препарат и количеството на обработената площ,
поради което изводът за невъзможност да се изведе извод за ефективност на
извършваната дезинсекция е правилен.
От заключението на Съдебно-офтамологичната експертиза, приета от съда, като обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните се установява, че обективното състояние на ищеца към датата на извършване на прегледа – 05.04.2021 година е : катаракта на двете очи, късогледство и нарушения в акомодацията.
Ищецът не е представил доказателства за офтамологичното си състояние преди постъпване в Ареста – Добрич, поради което вещото лице не е установило влошаване на зрението.
В съдебно заседание д-р Ш. сочи, че влошаване на зрението, поради намалена светлина може да се получи, но е необходимо осветеността да е под 50 лукса и ангажираността на очите да е повече от 8 часа дневно, както и за по-дълъг времеви отрязък от този на ищеца в Ареста – Добрич.
От заключението на Съдебно-стоматологичната експертиза, приета от съда, като обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните се установява, че обективното състояние на ищеца към датата на извършване на прегледа е : кариозни процеси в областта на зъби 17, 18 и 48, като е необходимо консервативно лечение.
Ищецът не е представил доказателства за стоматологичното си състояние преди постъпване в Ареста – Добрич, поради което вещото лице не е установило влошаване на зъбния статус.
Вещото лице, въз основа на записите в медицинския журнал, е установило екстрахиран зъб.
От отбелязванията в медицинския картон на ищеца не се установяват
оплаквания от зъбобол през м.юли 2019 година. Установено е оплакване през м.
март 2020 година.
Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр. София е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“, арг. чл. чл. 12, ал. 1, 2 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице, арг. чл. 205 от АПК.
Предвид горното съдът намира, че Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е процесуално и материално легитимирана да отговаря по предявените искове.
За да бъдат уважени предявените искове, на доказване подлежат следните материалноправни предпоставки: бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което е нарушен чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила, в резултат на нарушението, неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното, арг. чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2017
г., в сила от 7.02.2017 г.) осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, арг. чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
Разпоредбата е еманация на установените в практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията).
Относима към спора е и материалноправната разпоредба на чл. 3 от Конвенцията, която е ратифицирана от България през 1992 година и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които и противоречат. Според посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 година и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957 година и 2076 (LXII) от 13.05.1977 година, които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите: 10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване.
Съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие.
Съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ поддържа актуална база данни за капацитета на местата за лишаване от свобода.
Съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона.
Тези стандарти са приложими и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража, арг. чл. 240 от ЗИНЗС.
Безспорно установено, от представените справки от Районна служба „Изпълнение на наказанията“ – Добрич и показанията на разпитаните свидетели С.И.С. и Г.И.Г. е, че помещенията в Следствен арест-Добрич са с квадратура, която не отговаря на изискванията за минимална жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода – по-малка от 4 кв. м., което обосновава извод за нарушение по чл. 43, ал. 4, вр. чл. 240 от ЗИНЗС.
От данните по делото е видно, че в сградата на ареста в гр. Добрич няма обособено място за разходка и престой на открито поради липса на техническа възможност за това, като задържаните лица са извеждани навън само при ползването на общата баня и тоалетна, което е в нарушение на изискването по чл. 86, ал. 1, т. 1 и чл. 256, ал. 1, вр. чл. 240 от ЗИНЗС.
От данните по делото се установява също, че килиите в ареста не разполагат с прозорци, които да осигуряват непосредствен достъп на свеж въздух и естествена светлина за настанените в тях лица, а изкуствената светлина е била изключително слаба, с което не са спазени изискванията на чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, вр. чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС.
Безспорно установено е, че в спалните помещения Следствен арест – Добрич е имало дървеници. От разпита и на свидетелите С. и Г. се установява, че провежданата дезинсекция не е била ефективна и дървениците са хапели настървено. В медицинския журнал е отразено оплакване на ищеца от ухапванията.
Представените протоколи за извършена дезинсекция, поради липсата на отбелязване на използваното количество препарати и обработената квадратура, не могат да обосноват извод, че администрацията в ареста е изпълнила задължението за осигуряване на добри хигиенни условия, арг. чл. 43, ал. 2, вр. чл. 240 от ЗИНЗС.
От представената на 10.02.2021 година справка на началника на Районна служба „Изпълнение на наказанията“ – Добрич, представена с отговора към исковата молба е видно, че в спалните помещения няма санитарен възел и течаща вода, което е в нарушение с изискването по чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, вр. чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, вр. чл. 240 от ЗИНЗС, съгласно което в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода следва да се осъществява в спалните помещения, както и на изискването по чл. 151, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС за осигуряване на условия за поддържане на личната хигиена на задържаните лица.
От доказателствата по делото се установява, че ищецът е бил принуден да удовлетворява естествените си нужди в шише или в кофа в килията в присъствието на другите задържани лица.
От данните по делото е установено, че в Следствения арест – Добрич не са били осигурени условия за задължителна смяна на личното и постелъчното бельо най-малко веднъж седмично, каквото е изискването на чл. 151, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС, вр. чл. 21, ал. 6 от ППЗИНЗС, вр. чл. 240 от ЗИНЗС.
Спалните помещения не са били обзаведени с шкафчета за
лични вещи, каквото е изискването на чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС, вр. чл. 240 от ЗИНЗС.
Всички тези обстоятелства в своята съвкупност могат да се определят като уронващи човешкото достойнство, което предпоставя наличието на увреждане на ищеца като последица от претърпените лишения, унижения и неудобства от неблагоприятната жизнена среда.
Ищецът не проведе успешно главно и пълно доказване на
твърдяната промяна в офтамологичния и стоматологичния му статус, както и неоказана стоматологична помощ през м. юли 2019 година. При провеждане на прегледите ищецът не е
представил обективни данни за състоянието си преди постъпване в Ареста –
Добрич, поради което обективно установените от вещите лица данни за влошено
зрение и влошен зъбен статус не могат да се обвържат с лошите битови условия,
при които ищецът е изтърпявал наложената му мярка за неотклонение „Задържане
под стража“.
Отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях.
При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 ЗИНЗС налага да се приеме, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Така, съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, обезщетението за неимуществените вреди се присъжда от съда по справедливост, като неговият размер зависи от степента и характера на вредите и от продължителността на периода, през който са били претърпени.
С оглед характера на претърпените вреди – причинени страдания от поставянето на ищеца в неблагоприятни битови условия и периода, през който е търпял неприемливите условия в Следствен арест – Добрич за периода 26.07.2019 – 24.03.2020 година (7 месеца и 26 дни), според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 1 600 лева, при съобразяване на съдебната практиката по идентични дела.
Според настоящия състав обезщетение в посочения размер посоченият размер най–точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.
В останалата част за разликата над 1 600 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева, основан на твърдения за влошен офтамологичен и стоматологичен статус в резултат на лошите битови условия в Ареста – Добрич и за неоказана стоматологична помощ за периода м. юли – септември 2019 година, искът следва да бъде отхвърлен.
Уважената претенция, съобразно направеното от ищеца искане, ледва да се присъди ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 18.01.2021 година до окончателното и изплащане.
На основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС на адвокатите на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 342 лева, определено на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът следва да заплати и направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 235 лева, от които дължима държавна такса в размер на 10 лева по чл. 2а, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 285, ал. 3 от ЗИНЗС и 225 лева изплатени възнаграждения на вещи лица (Съдебно-психологическа и Съдебно-санитарна експертизи) в полза на Административен съд - Варна, на основание чл. 78, ал. 6 от Гражданския процесуален кодекс.
По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС.
Предвид горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, ул. „Н. Столетов“ № 21 ДА ЗАПЛАТИ на С.П.Д., ЕТН ********** *** сумата от 1 600 (хиляда и шестотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 26.07.2019 – 24.03.2020 година, настъпили в резултат на бездействието на органи по изпълнение на наказанията от Районна служба „Изпълнение на наказанията“ - Добрич да изпълнят задължението по чл. 3, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, в резултат на което ищецът е изтърпял мярка „Задържане под стража“ в Следствен арест – Добрич в спални помещения, които не отговарят на изискванията за минимална жилищна площ по чл. 43, ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, вр. чл. 20, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража; за осветление, проветрение, достъп до санитарен възел, течаща вода и минимум обзавеждане по чл. 43, ал. 5 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, вр. чл. 20, ал. ал. 2 и 3, чл. 21, ал. ал. 1 и 6 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и без престой на открито не по-малко от един час на ден по чл. 86 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, ведно със законната лихва от 18.01.2021 година до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 20 000 лева за изтърпяване на наложена мярка „Задържане под стража“ в Следствен арест – Добрич при лоши битови условия, влошен офтамологичен и стоматологичен статус в резултат на лошите битови условия в Ареста – Добрич и за неоказана стоматологична помощ за периода м. юли – септември 2019 година.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, ул. „Н. Столетов“ № 21 ДА ЗАПЛАТИ на Административен съд – Варна сумата от 235 (двеста тридесет и пет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 6 от Гражданския процесуален кодекс.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, ул. „Н. Столетов“ № 21 ДА
ЗАПЛАТИ на адвокати В.О.М. и Ц.К.Л. *** сумата от 342 (триста
четиридесет и два) лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд–Варна в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: