Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 260141 13.11.2020 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд - Търговище единадесети състав
На двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията търг.д.№ 172 по описа за 2020 година по описа на РС Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл. 327,ал.1 от ТЗ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ПЪТИНЖЕНЕРИНГСТРОЙ-Т” ЕООД, ЕИК *********, гр.Търговище, представлявано от изп. директор Б.Т., твърди в исковата молба, че по силата на търговски отношения с ответника „ПОЛИМЕТАЛПРОЕКТСТРОЙ” ЕООД, ЕИК *********, гр.Търговище, представлявано от управителя Х.К., доставил на последния материали-камъни и каменна фракция със собствен транспорт, за което е издадена фактура № **********/30.11.2018г. на стойност 11 591,17лв., която фактура, заедно и с фактура № **********/30.12.2018г.на стойност 764,74лв., останали неизплатени от ответника до края на 2018г. Сочи, че съобр. ЗСЧет. изпратил на ответника молба за потвърждаване на разчетите и получил потвърждение на посоченото салдо от страна на ответника, но въпреки това плащане не било извършено и след разменена кореспонденция и документация между страните, ответникът изплатил изцяло дължимата сума по фактура № **********/30.12.2018г. и част от фактура № **********/30.11.2018г. в размер на 1 132,20лв., като останал неизплатен остатък по тази фактура в размер на 10 458,97лв., при което ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия главен иск за заплащане на остатъка по посочената фактура, претендира и обезщетение за забава в размер на 1 368,22лв. за периода от 01.12.2018г. до 04.02.2020г., претендира законната лихва и разноските по делото. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца адв.И.И.-ТАК, поддържа предявените искове и пледира за уважаването им, претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК,
в писмен отговор от ответника, действащ чрез процесуален представител адв.С.А.-ТАК, претенциите се оспорват изцяло, като
неоснователни.Не се оспорва обстоятелството относно съществувал неформален договор
между страните, но се излага, че ответникът е поръчвал материалите от ищеца по
изпълнение на свой договор с трето лице-„Братя Къневи ДС”ЕООД, като след
приключване на строителството по този договор, след 22.10.2018г., ответникът не
е поръчвал, нито получавал материали от ищеца, поради което иска отхвърлянето
на исковете изцяло, претендира разноски.В съдебно заседание ответникът не
изпраща представител.
С оглед възраженията на ответника, по искане на ищеца, с определение от 07.07.2020г., постановено по делото, съдът е конституирал дружеството „БРАТЯ КЪНЕВИ ДС“ ЕООД ЕИК ********* гр.Търговище, представлявано от С.К., което дружество е собственик на построения обект, като подпомагаща ищеца страна, на осн. чл. 219,ал.1 от ГПК.В писмен отговор от третото лице, чрез адв.Д.П.-ТАК, предявеният иск се счита за основателен, като се оспорват възраженията на ответника.
Ищецът е предявил против третото лице-помагач и обратен иск, който е отделен за разглеждане в отделно производство, на осн.чл. 211,ал.2,предл. последно във вр. с ал.1 от ГПК.
След преценка на събраните доказателства по делото и като взе предвид исканията и възраженията на страните, съдът приема за установено следното:
Не е спорно между страните по делото, че между тях са били налице неформални търговски отношения във връзка с доставки на строителни материали, като не е спорно и обстоятелството, че ответникът е поръчвал материали за изпълнение на свой договор за изграждане на обект, сключен с третото лице-помагач на ищеца, а именно- договор от 13.03.2018г., с предмет изграждане и оборудване на птицеферма за отглеждане на 30 720бр. кокошки-носачки в УПИ I, кв.1, ПИ 53535.501.3297, гр.Омуртаг(приложен по делото). Спорът е дали са доставени количествата, отразени в процесната фактура № **********/30.11.2018г. и съотв. дължи ли се заплащане на останалата непогасена част от сумата по тази фактура.От представените от ищеца две фактури, както и от потвърждение на задълженията на ответника към ищеца изх.№ 19-045-138/17.01.2019г., подписана от управителя на ответното дружество се установява, че ответникът е потвърдил отразените в счетоводните му книги задължения по двете фактури на обща стойност 12 355,91лв.Представени са и справки за продажби по артикули и цени, както и товарителници и пътни листи, в които са отразени конкретните доставки, остойностени в процесните фактури.Независимо от това, видно от нотариална покана от 05.12.2019г., ответникът е оспорил дължимостта на сумата по фактура № **********/30.11.2018г., като е посочил, че не е получавал част от отразените в нея материали. Възраженията на ответника се заключават в това, че е приключил работа по обекта на помагача на 22.10.2018г., за което е подписан Протокол за приключени СМР от 22.10.2018г. между ответника и третото лице-помагач, в който е отразено, че след тази дата ответникът не носи отговорност за СМР, които са извършени в обекта.Доколкото третото лице-помагач на ищеца, е оспорило автентичността на подписа на управителя на „БРАТЯ КЪНЕВИ ДС“ ЕООД ЕИК *********, съдът е открил производство по чл. 193 и сл. от ГПК за проверка на подписа на управителя на помагача в Протокол за приключени СМР от 22.10.2018г., като от заключението по назначената СГрЕ, неоспорено от страните, което съдът изцяло кредитира като компетентно и категорично, се установява, че подписът, положен в този протокол за Станимир Димов Кънев, не е положен от него. С оглед на това, съдът приема, че посоченият Протокол за приключени СМР от 22.10.2018г. е неистински в частта относно подписа на С.К., поради което следва да го изключи от доказателствата по делото, на осн. чл. 194,ал.2 и ал.3 от ГПК.Посоченото обстоятелство опровергава тезата на ответника, че е приключил работа по птицефермата на 22-10.2018г., на която основава и твърдението си, че след тази дата не е имал нужда да поръчва материали от ищеца, още повече, че видно от Договор от 01.10.2018г., сключен между „ПОЛИМЕТАЛПРОЕКТСТРОЙ” ЕООД, ЕИК *********, гр.Търговище и „БРАТЯ КЪНЕВИ ДС“ ЕООД ЕИК *********, същите са уговорили и благоустрояване, озеленяване и др. допълнителни строителни дейности в същия обект, като срокът на договора е уговорен за три месеца/до края на 2018г. На следващо място, от заключението по назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като безпристрастно, подробно и отговарящо на поставените задачи се установява още, че ответникът е изплатил дължимата сума по фактура № **********/30.12.2018г. в размер на 764,74лв. на 05.12.2019г., а по процесната фактура
№ **********/30.11.2018г. ответникът е извършил частично плащане в размер на 1 132,20лв. на 05.12.2019г., като останалата неизплатена част възлиза на 10 458,97лв., а обезщетението за забава е в размер на 1368,22лв. за периода от 31.12.2018г. до 04.02.2020г.Вещото лице е установила още, че и двете фактури са осчетоводени в счетоводството на ответника, като процесната фактура № **********/30.11.2018г., по която ищецът претендира плащане в настоящото производство, е осчетоводена от ответника на обща стойност 11 591,17лв., от които 7512,50лв. по сметка 601-разходи за материали, 2 146,81лв. по сметка 602-разходи за външни услуги и 1931,86лв. по сметка 4531-начислен данък за покупките по ДДС и фактурата е включена в Дневника за покупките по ДДС за данъчен период м.11.2018г., като ответникът е ползвал данъчен кредит по нея.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният главен иск с правно основание чл. 327,ал.1 от ТЗ е за заплащане на доставени строителни материали, за което е съставена фактура № **********/30.11.2018г. на стойност 1 132,20лв., от която ищецът претендира непогасената част от задължението по нея в размер на 10 458,97лв , претендира и обезщетение за забава в размер на 1368,22лв. за периода от 31.12.2018г. до 04.02.2020г.От анализа на събраните доказателства по делото, съдът приема за опровергана тезата на ответника за недължимост на посочената сума, поради това, че не е поръчвал, нито получавал фактурираните материали.Видно от установеното по делото отразяване на фактурата в счетоводството на ответника, след като фактурата е постъпили при ответника, той не само не се е противопоставил на обективираните в нея облагаеми доставки (търговска продажба) веднага след тяхното узнаване, но и този първичен счетоводен документ е бил надлежно осчетоводен и по отношение на него ответникът е придобил право и е ползвал данъчен кредит. В този смисъл, като е осчетоводил процесната фактура, в която са обективирани всички съществени елементи на търговската продажба – страни, обект и цена, ответникът е признал, че не само е сключен договор за търговска продажба между страните, но и че в изпълнение на задължението си продавачът е доставил, а купувачът е получил стоките, предмет на това продажбено правоотношение – арг. чл. 182, изр. 2 ГПК и чл. 55, ал. 1 ТЗ, който предписва, че редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки.
В този смисъл е и формираната по реда
на чл.290 и сл. ГПК съдебна практика , а именно- решение №160/07.11.2017 по дело №2217/2016
на ВКС, ТК, I т.о.,решение № 71/08.09.2014г. по т.д.№ 1598/2013г. на II т.о., решение № 96 от
26.11.2009 год., по т.д.№ 380/2008 год., но І т.о.; решение № решение №
30/08.04.2011 год., по т.д.№ 416/2010 год. на І т.о.; решение № 118/05.07.2011
год., по т. д. № 491/2010 год. на ІІ т.о.; решение № 42/2010 год., по т.д.№
593/2009 год. на ІІ т.о., решение № 211/ 30.01.2012 год., по т.д.№ 1120/2010
год. на ІІ т. о.; № 109 от 07.09.2011 год., по т.д.№ 465/2010 год. на ІІ т.о.;
№ 92/ 07. 09.2011 год., по т.д.№ 478/2010 год. на ІІ т.о. и мн.др., в която се
приема, че фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка
и осчетоводяването им от търговското дружество - ответник, включването им в
дневника за покупко - продажби по ДДС и ползването на
данъчен кредит по тях по см. на ЗДДС, представлява недвусмислено признание на
задължението и доказва неговото съществуване. Нещо повече, според прието в
решение № 42/2010 год., по т.д.№ 539/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС и в решение №
92/ 2011 год., по т.д.№ 478/2010 год. на ІІ т.о. ( в този см. е и решение № 47/
2013 год., по т.д.№ 137/2012 год. на ІІ т.о. на ВКС), дори да се счете, че
издадената фактура е неистинска (неавтентична ), или е останала неподписана за
„получател” от купувача по договор за търговска продажба, респ. от възложителя
по договор за изработка, тя може да послужи като доказателство за възникване на
отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на съществените елементи
на конкретната сделка, отразена е счетоводно от двете страни, както и е ползван
данъчен кредит. В решение № 2011/2012 год., по т.д.№ 1120/2010 год. на ІІ т.о.
е посочено още, че само по себе си отсъствието на изискуеми се от Закона за
счетоводството реквизити във фактурата не е основание за отричане на
продажбеното правоотношение, тъй като поради неформалния характер на
продажбата, преценката за сключване на договора не следва да бъде ограничаване
само до съдържанието на същия този документ, а е необходимо да се направи с
оглед на всички доказателства по делото, вкл. и на тези, относно предприети от
страните действия, които при определени предпоставки могат да се разглеждат
като признания за съществуващата облигационна връзка, като вписването на
фактурата в дневниците за продажба и покупки на продавача и купувача,
отразяването на стойността и в справки - декларации и ползването на данъчен
кредит по нея, са обстоятелства несъмнено релевантни за възникване на продажбеното
правоотношение, по повод на което тя е била съставена.С оглед на изложеното,
съдът приема, че предявеният главен иск е доказан по основание, а по отношение
на размера на претенцията, съдът изцяло споделя заключението наа вещото лице, като приема, че дължимата сума по процесната фактура № **********/30.11.2018г., която е
останала неизплатена е в размер на 10 458,97лв., обстоятелство, обуславящо
уважаването на предявения иск в претендирания размер,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба-06.02.2020г., до
изплащане на задължението, на осн. чл. 327,ал.1 от ТЗ. Доколкото ответникът не е
изпълнил задължението си в определения срок, по арг.
от чл. 327,ал.1 от ТД, ответникът дължи обезщетение за забава, като съдът се
позовава на заключението на вещото лице и в тази му част и приема, че ответникът
следва да заплати на ищеца и обезщетение за забава в размер на 1368,22лв. за
периода от 31.12.2018г. до 04.02.2020г., обуславящо уважаването и на акцесорния иск, като основателен и доказан в предявения размер,
на осн. чл.
86,ал.1 от ЗЗД.
На осн. чл. 223,ал.1 от ГПК, решението има
установително действие в отношенията между третото
лице „БРАТЯ КЪНЕВИ ДС“ЕООД ЕИК ********* гр.Търговище, представлявано от С.К. и
ответника „ПОЛИМЕТАЛПРОЕКТСТРОЙ” ЕООД, ЕИК *********, гр.Търговище,
представлявано от управителя Х.К., а
установеното в мотивите на решението е задължително за третото лице „БРАТЯ
КЪНЕВИ ДС“ЕООД ЕИК ********* гр.Търговище, представлявано от С.К. в
отношенията с подпомагания ищец
„ПЪТИНЖЕНЕРИНГСТРОЙ-Т” ЕООД, ЕИК835009611, гр.Търговище, представлявано от изп. директор Б.Т., на
осн. чл. 223,ал.2 от ГПК.
По разноските: С оглед изхода от
спора, ответникът следва да заплати на ищеца разноските по делото, които, съобр. представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на
473,09лв. държавна такса, 1020лв. адвокатско възнаграждение и 100лв. внесен
депозит за вещо лице, или общо 1593,09лв., на
осн. чл. 78,ал.1 от ГПК. На третото лице-помагач
на ищеца, не се следват разноски, на осн. чл.78,ал.10 от ГПК.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за неистински Протокол
за приключени СМР от 22.10.2018г., подписан от „ПОЛИМЕТАЛПРОЕКТСТРОЙ” ЕООД, ЕИК
*********, гр.Търговище, представлявано от управителя Х.К. и „БРАТЯ КЪНЕВИ ДС“
ЕООД ЕИК ********* гр.Търговище, представлявано от С.К., в частта относно
подписа на С.К., като го изключва от доказателствата по делото, на осн. чл.
194,ал.2 и ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ПОЛИМЕТАЛПРОЕКТСТРОЙ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище, ул.”Средна
гора”, № 2,ет.1, представлявано от управителя Х.К., да заплати на „ПЪТИНЖЕНЕРИНГСТРОЙ-Т”
ЕООД, ЕИК835009611, със седалище и адрес на управление гр.Търговище, ул.”Трети
март”, № 40, представлявано от изп. директор Б.Т., сумата от 10 458,97лв.,
неизплатена част от задължение по фактура № **********/30.11.2018г., ведно със
законната лихва от 06.02.2020г., както и обезщетение за забава върху главницата
от 10 458,97лв. в размер на 1368,22лв. за периода от 31.12.2018г. до
04.02.2020г., на осн.
чл. 327,ал.1 от ТЗ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ПОЛИМЕТАЛПРОЕКТСТРОЙ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище,
ул.”Средна гора”, № 2,ет.1, представлявано от управителя Х.К. да заплати на „ПЪТИНЖЕНЕРИНГСТРОЙ-Т” ЕООД, ЕИК835009611, със седалище и адрес на
управление гр.Търговище, ул.”Трети март”, № 40, представлявано от изп. директор Б.Т., разноските по делото в размер общо на 1593,09лв.,
на осн. чл.
78,ал.1 от ГПК.
На осн. чл. 223,ал.1 от ГПК, решението има
установително действие в отношенията между третото
лице „БРАТЯ КЪНЕВИ ДС“ЕООД ЕИК ********* гр.Търговище, представлявано от С.К. и
ответника „ПОЛИМЕТАЛПРОЕКТСТРОЙ” ЕООД, ЕИК *********, гр.Търговище,
представлявано от управителя Х.К., а
установеното в мотивите на решението е задължително за третото лице „БРАТЯ КЪНЕВИ
ДС“ЕООД ЕИК ********* гр.Търговище, представлявано от С.К. в отношенията с подпомагания ищец „ПЪТИНЖЕНЕРИНГСТРОЙ-Т”
ЕООД, ЕИК835009611, гр.Търговище, представлявано от изп.
директор Б.Т., на осн.
чл. 223,ал.2 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия: