О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е-25

 

 

Видинският  окръжен  съд,  гражданско  отделение

В    закрито   заседание   на   пети март, 

две         хиляди        и        двадесета

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Д. М.

            

                                    ЧЛЕНОВЕ:1.С. С.

                                                          2.Г. Й.  

 

при  секретаря  ….  и   с  участието на  прокурора     

изслуша   докладваното   от   съдията  М. 

в. ч. гражданско  дело  № 25  по описа за  2020 година

и   за   да   се  произнесе,  взе   предвид    следното:

 

 

Производството по делото е образувано по частната жалба на „П. К. Б.“ЕООД,гр.С.,против разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2291 от 28.11.2019г. по гр.д.№3272/19 по описа на Видински районен съд с което е отхвърлено искането за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 3 451.38 лв. на основание чл.411,ал.2,т.2 от ГПК.

Поддържа се в частната жалба,че разпореждането е неправилно,тъй като съдът не е дал възможност на молителя да отстрани нередовностите по заявлението,на което основание е поискано да се отмени обжалваното разпореждане и се постанови издаване на заповед за изпълнение е за посоченото вземане.

Окръжният съд,след като се запозна с оплакванията в частната жалба,приема следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и законния срок,поради което съдът приема същата за допустима.

По същество частната жалба е неоснователна.

Със заявлението молителят е поискал да бъде издадена Заповед за изпълнение  за дължими суми по Договор за потребителски кредит, както и дължими суми по сключено споразумение между страните по договора за предоставяне на пакет за допълнителни услуги с дължимо възнаграждение в размер на 3 451.38 лева. със заявлението не са представени както договорът за сключен потребителски кредит от 30.11.2018г., така и споразумението към договора, с което се посочва, че кредитополучателят се задължава и за възнаграждение в размер, посочен по-горе.

Районният съд е отхвърлил искането за заплащане на тази сума, като се е обосновал, че не е посочено от заявителя какви допълнителни услуги е предоставил и как е определен размерът на възнаграждението, с оглед служебното задължение на съда да следи за противоречие със закона  и добрите нрави.

Основното оплакване в частната жалба е, че жалбоподателят – молител не е бил уведомен от съда за отстраняване на допуснати нередовности в заявлението. Поддържайки това оплакване и пред настоящата инстанция, която като въззивна такава е инстанция по същество, жалбоподателят не е представил доказателства за сключено споразумение и формиране на възнаграждение за допълнителни услуги, в размер на претендираната сума. Същият не е изпълнил и пред настоящата инстанция задължението си визирано в алинея 3 на чл.410 от ГПК, която действа към настоящия момент, да приложи договора между страните и заедно с всички негови приложения.

На това основание  Окръжният съд приема, че обжалваното разпореждане ще следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно, за което

 

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2291 от 28.11.2019г. по гр.д.№3272/19 по описа на Видински районен съд, с което е отхвърлено искането за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 3 451.38 лв. на основание чл.411,ал.2,т.2 от ГПК.

 

Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.

         

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                   2.