Р Е Ш Е Н И Е № 419
04.05.2020 г., гр. Сливен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на 23.01.2020г., в следния
състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: Т.
ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр.дело № 6113
по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:
В исковата
молба се твърди, че на 12.02.2016г. „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище гр. София
сключило с Н.Т.Г. *** Договор за потребителски кредит /с № **********/, по
силата на който й предоставило сума в размер на 2 000лв., която жената се
задължила да върне в определен срок. Не само тя обаче представлявало
задължението й, тъй като към нея се прибавяли 264.34лв.- еднократна такса за
оценка на риска, дължима в момента на сключване на договора, както и 202.80лв.
за сключена по желание на Г. застраховка
/в случая „Живот“/. Те трите оформили главницата по договора.
С последният
било уговорено плащането и на лихва, явно възнаградителна, както и наказателна-
в случай, че кредитополучателя изпадне в забава, а получилото се след
начисляването им цялостно задължение възлязло на 3 359.70лв., като следвало да
се заплати на 26 равни месечни вноски. Твърди се, че Г. преустановила
плащанията, считано от 15.05.2016г., като освен за тази вноска изпаднала в
забава и за следващите две- с падежи 15.06.2016г. и 15.07.2016г. С това
неизпълнение дружеството свързва настъпването на предсрочна изискуемост, която
на основание чл.16 ал.2 от договора е дори автоматична. Въпреки това то
уведомило жената за нея, но изпълнение не последвало.
По тези причини
се обърнало за съдействие към съда, който -Сливенски районен, му издал, в
производството по ч.гр.д.№ 4600/2016г., заповед за изпълнение. Г. обаче не била
открита, за да й бъде връчена последната и по тази причина дружеството получило
указания от заповедния съд, че трябва да докаже с установителен иск, че
вземанията му съществуват. Именно това то е сторило, депозирайки исковата
молба, по която е образувано настоящото дело, с претенции за главница в размер
на 2 327.26лв.; договорна лихва от 771.64лв., както и обезщетение за забава -
42.79лв., както и за законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира и
разноските, които е сторило в заповедното производство.
В условията на
евентуалност предявява осъдителни искове за горните парични вземания.
Във всеки
случай „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД претендира и разноските в настоящото производство.
На ответницата
бе връчен- чрез назначен й от съда, в условията на чл.47 от ГПК, особен
процесуален представител- адвокат, препис от исковата молба и той именно депозира писмен отговор. Намира
исковете неоснователни и недоказани.
В съдебно
заседание за страните се явяват процесуални представители, чрез които по
същество се поддържат исковете, съотв. възраженията против тях.
След като обсъди събраните по делото доказателства
съда приема, че са установени следните факти:
От документа,
представляващ листи №№ 8-13 от материалите по делото, че на 12.02.2016г. е
сключен договор- № **********, по силата на който „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД
предоставя на Н.Т.Г. *** общ размер 2000лв.- чл.7.1. Предвидено е, че жената
дължи на дружеството и еднократна такса за оценка на риска- 264.34лв. и такса
202.80лв.- за застраховка „Живот”- също чл.7.1.
Съгласно
чл.9.1, лихвения процент е 29.24, а ГПР- 49.25- чл.10, като по този начин
общото задължение на жената е в размер 3 359.7лв.- чл.10, което тя трябва да
погаси по план с 26 месечни вноски, всяка от по 129.22лв., първата дължима на
15.03.2016г., а последната - на 15.04.2018г.- чл.11.2.
Договорът е
сключен въз основа на подадено от Н.Г. Искане-декларация за потребителски
кредит, от същата дата.
Въз основа на
документите, представляващи листи №№22 и 23 от материалите по делото съда
приема, че на 17.10.2016г. на ответницата е връчено писменото изявление на
ищцовото дружество /на негов представител, разбира се/, че тъй като тя не е
заплатила три поредни месечни вноски, превръща цялото й задължение в предсрочно
изискуемо. Според съда, този извод може да се направи с достатъчна убеденост,
защото писменото изявление е връчено с препоръчано писмо с обратна разписка, на
съпруга на ответницата- видно от отбелязването върху самия документ.
По уважено
доказателствено искане на търговеца съда назначи счетоводна експертиза. От
заключението по нея приема, че на 12.02.2016г. по разплащателна сметка с
титуляр Н.Т.Г. е постъпила сума в размер на 2 467.14лв., с основание „Усвояване
на кредит с код от СмартИнфо **********“. Също, че жената е извършила две
плащания по процесния договор: на 18.04.2016г.- 133.80лв. и на 16.05.2016г.-
131.80лв., с които е погасена главница в размер на 139.88лв., договорна лихва
от 120.92лв. и лихва за забава- 4.80лв.
Въз основа на
експертното мнение съда приема и че размера на дълга, след приспадане на
плащанията, към 31.10.2018г. е: непогасена главница от 2 327.26лв.; договорна
лихва, за периода от 15.05. до 16.07.2016г.- 771.64лв. и обезщетение за забава
за периода 15.05.2016- 06.10.2016г.- 42.79лв. /33.09лв. + 9.70лв./.
От заключението
се установи и че на 11.03.2016г. ищцовото дружество е превело по сметка на
„Уника живот“АД парични средства, в общ размер 48 568.35лв., за застрахователни
вноски- комисион за м.02.2016г., без да може да се установи дали цитираната в
исковата молба и в процесния договор за кредит застрахователна сума от
202.80лв. е сред тях.
Заключението,
като обективно и компетентно изготвено; като неоспорено, а и неопровергано от
останалия събран по делото доказателствен материал, съда кредитира.
Видно от
приложеното към настоящото дело ч.гр.д.№ 4600/2016г., то е образувано по
заявление на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД по чл.417 от ГПК. Сливенски районен съд му е
издал заповед за изпълнение / № 3033 от 01.11.2016г./, с която е разпоредил на
Н.Г. да му заплати главница 2 327.26лв., ведно със законната лихва, считано от
31.10.2016г. до окончателното й изплащане; договорна лихва 771.64лв. и
обезщетение за забава в размер на 42.79лв., както и разноски 402.79лв.
Така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Предявени са
установителни искове за съществуване на вземането по смисъла на чл. 415 ал. 1 и
чл. 422 ал. 1 от ГПК- за съществуването на парични вземания. Те са допустими, а
по същество становището на съда е следното:.
Категорично се
установи- от диспозитивен документ, че през м.декември 2016г. е бил сключен
договор, по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответницата
кредит в определен размер- 2 000лв., като по нейна разплащателна сметка е
превело, на датата на подписване на контракта,
дори сума в общ размер 2 467.14лв. Съдът е сигурен в този си извод, тъй
като вещото лице по назначената по делото счетоводна експертиза е проверило и
установило, че превода е извършен за усвояване на кредит с код **********, а
точно това е номера на процесния договор.
С това за
кредитополучателката се е активирала договорна клауза да върне сумата по
кредита (формирана от главница, представляваща цитираната по-горе сума,
включваща размера на чистия кредит; също и еднократна такса за извършена от
кредитора преценка на риска – 264.34лв. и застрахователна сума за застраховка
„Живот“- 202.80лв.; също и договорна/възнаградителна лихва и лихва за забава),
като стори това разсрочено, по план, на двадесет и шест вноски. Тя обаче не е
изпълнила задължението си точно, тъй като се установи, че е престирала на
кредитора си само част от дължимото- единствено две вноски, на обща стойност
265.60лв. Така са останали съгласно договорните клаузи и погасителния план:
непогасена главница в размер 2 327.26лв.; договорна лихва от 771.64лв. и
обезщетение за забава – 33.09лв.
Това означава,
че исковете са основателни. Основателни, но първия не в предявения с исковата
молба размери- според съда ищеца няма вземане за част от главицата- тази
компонента, която е в размер 202.80лв. Така е, защото макар в заявлението
-искане, подадено от ответницата до ищцовото дружество на 12.02.2016г., да е
включено и искане, което по тази причина трябва да представлява изявление на
жената, за сключване на застрахова, последната не е присъща и необходима за
договорите за потребителски кредит. Напротив, според съда тя е способ, не много
елегантен, за заобикаляне на забраната за начисляване от кредитора на
възнаградителна лихва в големи размери. Така също, ищеца не доказа, че е
сключил със застрахователно дружество / в случая „Уника живот“АД/ договор, по
силата на който последното да покрива определени застрахователни рискове по
сключени от „Ти Би Ай банк“ с физически лица договори за кредит, нито пък, че е
превело на такъв застраховател, премията, дължима за кредитополучателката по
Договор № **********/ 12.02.2016г. Т.е., иска за главница е основателен до
размера 2 124.46лв. /2327.26лв.-202.80лв./.
Както за
главница, така и за останалите парични вземания, са основателни първите по ред
предявени искове- установителните. Така е, защото търговското
дружество-кредитор е превърнало цялото си вземане по договора в предсрочно
изискуемо, с достигнало до ответницата негово изявление в този смисъл, преди да
депозира пред съда заявлението си по чл. 417 от ГПК. Съгласно чл.16 т.2 от
процесния договор, предсрочната изискуемост настъпва в случай, че не бъдат
внесени три поредни погасителни вноски. От заключението на вещото лице по
съдебно- счетоводната експертиза се установи, че Г. е направила само две
плащания по договора и те са от 18.04. и 16.05.2016г., но следва да се отнесат
за плащане на първите две дължими вноски, тъй като и те не са били заплатени.
Т.е., с плащането си Г. е погасила вноските, предвидени за м.март и м.април
2016г., а следващите не са внесени- те са за м.май, м.юни и м.юли и т.н. същата
година. Тъй като са три и повече поредни, се е активирал споменатия по-горе
текст на чл.16 т.2 от Договора. Писменото изявление на ищеца, с което то
превръща цялото задължение по договора в предсрочно изискуемо, е връчено на
ответницата на 17.10.2016г., а заповедното производство е образувано на
31.10.2016г.- видно от печата на съда, поставен върху заявлението по чл.417 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 4600/2016г. на СлРС. Уважаването
на установителните искове означава, че съда не трябва да се произнася по
предявените от ищеца осъдителни искове- тъй като те са в условията на
евентуалност спрямо първите.
Изходът на
делото налага на ищеца да бъдат присъдени сторените от него разноски: както в
настоящото дело, така и в делото, в което се е развило заповедното
производство. В последното - ч.гр.д.№ 4600/2016г., разноските на дружеството са
62.83лв.- заплатена държ.такса за образуването му. Ето защо ще му бъдат
присъдени, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК- съразмерно уважената част от исковете,
разноски в размер 58.78лв.
В
установителното производство разноските на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД са в общ
размер 530.26лв., от които: 130.26лв.-
доплатена държавна такса за образуване на делото; 150лв.- депозит за вещо лице;
250лв.- внесено от ищеца възнаграждение, за назначения от съда- в условията на
чл.47 от ГПК, особен процесуален
представител на ответницата. Ето защо на
дружеството ще бъдат присъдени, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК- съразмерно уважената
част от исковете, разноски в размер 496.03лв
На „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД се следва и
юрисконсултско възнаграждение- на осн.чл.78 ал.8 от ГПК- защото е юридическо
лице, а в настоящото дело и в ч.гр.д.№ 4600/2016 на СлРС е представлявано от
юрисконсулт. Предвид стойността на заявените парични вземания, размера на
възнаграждението, търсено със списъка по чл.80 от ГПК, представен в настоящото
дело, е в установения от законодателя размер 300лв. за исковия процес. За
заповедното производство се претендира възнаграждение от 150лв. и според съда
по настоящото дело може да бъде толкова. Ето защо, съразмерно уважената част от
исковете ще бъдат присъдени 280.64лв. /исков процес/, съотв. 140.32лв.
/заповедно произв./.
При изложените
съображения, Сливенски районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА на осн.чл.415 ал.1 и чл.422 ал.1 от ГПК ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Т.Г., с ЕГН: **********,
представлявана по делото от назначения й от съда, в условията на чл.47 от ГПК,
особен процесуален представител- адв. Ст.Г. *** дължи на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД с ЕИК: *********, със седалище гр.
София и адрес на управление на дейността- ул.”Димитър Хаджикоцев” 52-54, по Договор
за потребителски кредит № ********** от 12.02.2016г. следните от сумите, за които на последното е издадена от Сливенски
районен съд, в заповедното производството по ч.гр.д.№ 4600/2016г., заповед №
3033/ 01.11.2016 г.:
- 2 124.46лв. /две хиляди сто двадесет и
четири лева и четиридесет и шест стотинки/ – главница, представляваща неплатени
погасителни вноски по договора, а ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата
над този размер до пълния претендиран- 2 327.26лв.
Сумата
2124.46лв. се дължи ведно със законната лихва, считано от 31.10.2016 г. до
окончателното й изплащане.
- 771.64 лв. /седемстотин седемдесет и един лева и
шестдесет и четири стотинки/ - представляваща договорна/възнаградителна лихва,
за периода 15.05.2016г.- 16.07.2016г.
- 42.79 лв. /четиридесет и два лева и седемдесет и
девет стотинки/- обезщетение за забава,
за периода 15.05.2016 г. – 20.10.2016 г.
ОСЪЖДА Н.Т.Г., с ЕГН: ********** да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД с
ЕИК: ********* на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от дружеството разноски в
заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 4600/2016г. на СлРС, съразмерно
уважената част от исковете, разгледани в гр.д.№ 6113/2018г. на СлРС – 58.78лв. /петдесет и осем лева и
седемдесет и осем стотинки/.
ОСЪЖДА Н.Т.Г., с ЕГН: ********** да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД с
ЕИК: ********* на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, следващото се за заповедното
производство, развило се в ч.гр.д.№ 4600/2016г. на СлРС, юрисконсултско възнаграждение, съразмерно
уважената част от исковете, разгледани в гр.д.№ 6113/2018г. на СлРС – 140.32лв. /сто и четиридесет лева и
тридесет и две стотинки/.
ОСЪЖДА Н.Т.Г., с ЕГН: ********** да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД с
ЕИК: ********* на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от дружеството разноски в
установителното производство, развило се в настоящото гр.д.№ 6113/2018г. на
СлРС, съразмерно уважената част от исковете- 496.03лв. /четиристотин деветдесет и шест лева и три стотинки/.
ОСЪЖДА Н.Т.Г., с ЕГН: ********** да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД с
ЕИК: ********* на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение за
установителното производство, развило се в настоящото гр.д.№ 6113/2018г. на
СлРС, съразмерно уважената част от исковете- 280.64лв./двеста и осемдесет лева и шестдесет и четири стотинки/.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на
съответната страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: