МОТИВИ:Тъжителят Р.Г.И. ***, обвинява подсъдимия Б.Б.Д. ***
престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
В тъжбата се излага, че тъжителят
живее в с.Г. и работи в дружество в гр.С , като всяка сутрин пътувал с група от
селото до гр.С и вечер се прибирал. Твърди,
че на 20.08.2018 година, около 05,40-06,00 часа тръгнал за работа и излизайки
пред дома си чул стъпки, обърнал се и видял подсъдимия Д., който му е съсед и
носел в ръка дървен крак от стол. Подсъдимият приближил тъжителя, замахнал с
дървения крак от стол към него, но тъжителят успял да отскочи в страни, след
което последвал втори удар, който попаднал в главата на тъжителя, при което
същият паднал на земята. Тъжителят усетил още няколко удара по тялото и краката
и малко след това бил изправен от свид.Г. Г , който му помогнал да седне на
бордюра. Тъжителят сам по телефона сигнализирал за случилото се на тел.112,
като на место пристигнала спешна помощ и малко след това и органите на
полицията, като на последните тъжителят разказал за случилото се. Тъжителят бил
транспортиран до болницата в гр.Т., където му била оказана медицинска помощ,
бил му направен скенер на главата и рентгеново изследване, била му извършена
консултация с невролог, който му издал медицинско свидетелство за пред съд и
консултация с хирург, който също му издал медицинско свидетелство. Твърди, че
от ударите му е била причинена голяма разкъсно-контузна рана на главата,
хематоми по ръцете и краката, както и загуба на съзнание за кратък период от
време, че е изпитал силни болки по цялото тяло и по главата, че около 14 дни не
е бил в състояние да работи и си е останал в къщи. Твърди, че по никакъв начин
не е предизвикал подсъдимия, както и че последният два дни преди това е нанесъл
побой на съпругата му.
Моли
да бъде признат за виновен подсъдимия за извършеното от него престъпление по
чл.130 ал.1 от НК и да му бъде наложено съответно наказание, както и да бъде
приет за съвместно разглеждане и предявения срещу подсъдимия граждански иск и
да бъде осъден да му заплати сумата от 3000 лева за причинените му
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането и
направените по делото разноски.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
Подсъдимият Б.Д. се явява в съдебно заседание лично и с
адвокат П., дава обяснения по повдигнатото му обвинение, като твърди, че с
тъжителя се скарали в събота вечерта и че в понеделник отивал на пие кафе и
видял тъжителя да върви с лопата. Твърди, че свид.Г. Г го е ударил с тръба по ръката. Твърди, че
тъжителят го ударил с лопатата. Твърди, че се е хванал с тъжителя и тогава
свид.Г го ударил по ръката. Твърди, че е
бил ударен от тъжителя и той също го ударил. Твърди, че не си е извадил
медицинско свидетелство. Чрез своя адвокат-защитник моли да бъде прието от
съда, че е извършил деянието провокиран от тъжителя, че е извършил деянието в
състояние на силно раздразнение и му бъде наложено минимално наказание и
обезщетението да бъде също в минимален размер.
От събраните по делото доказателства-обясненията на подсъдимия,
показанията на разпитаните по делото свидетели-Ф. М С , Г. М Г , Ф. О К , А С
Б , И Р А , Ф С Г , К.И.К., С.И.С., приетите и приложени по
делото писмени доказателства, заключението на медицинската експертиза,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Тъжителят и подсъдимият живеят в с.Г., Л област, същите са съседи и от известно време
семействата им не били в добри отношения.
На дата 18.08.2018 година между съпругата на тъжителя и
подсъдимия имало инцидент, при който подсъдимият ударил с метла съпругата на
тъжителя и се заканил на тъжителя със саморазправа.
На дата 20.08.2018 година, сутринта тъжителят тръгнал за
работа и излизайки пред дома си чул стъпки, обърнал се и видял подсъдимия Д.,
който носел в ръка дървен крак от стол. Подсъдимият приближил тъжителя,
замахнал с дървения крак към него, но тъжителят успял да отскочи в страни, след
което подсъдимият замахнал втори път и този удар попаднал в главата на
тъжителя, при което същият паднал на земята. Подсъдимият нанесъл поне още два
удара по тялото на тъжителя и именно тогава се намесил намиращия се наблизо
свидетел Г. Г , който извикал на подсъдимия „защо биеш човека“, като
подсъдимият му се заканил и на него и тръгнал към дома си. Свидетелят Г помогнал на тъжителя да стане и го завел да
седне на бордюра пред дома на свид.Ф. С , която чувайки виковете също видяла,
че подсъдимият нанася побой на тъжителя. На пътя излязла и съпругата на
тъжителя, която му казала да се обади на полицията и тъжителят сам по телефона
сигнализирал за случилото се на тел.112, като на место пристигнала спешна помощ
и малко след това и органите на полицията, като на последните тъжителят
разказал за случилото се. Тъжителят бил транспортиран до болницата в гр.Т.,
където му била оказана медицинска помощ, бил му направен скенер на главата и
рентгеново изследване, била му извършена консултация с невролог, който му издал
медицинско свидетелство за пред съд и консултация с хирург, който също му издал
медицинско свидетелство.
От
заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, която
съдът изцяло възприема и кредитира се установява по несъмнен и безспорен начин,
че на тъжителя е била причинена разкъсно-контузна
рана на главата, хематоми в областта на ляв лакет и дясно коляно, както и лека
степен на сътресение на мозъка, без загуба на съзнание, а само зашеметяване,
които са му причинили временно и неопасно разстройство на здравето. Установява
се също, че телесните увреждания се дължат на удари с твърд предмет и могат да
се получат по време и начин описан от пострадалия.
Изложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен и безспорен начин от
показанията на разпитаните по делото свидетели-Ф.М.С.и Г. М Г -очевидци на деянието на подсъдимия, като
свид.Г е извикал на подсъдимия и едва тогава след като му се заканил
подсъдимият отишъл пред дома си и по този начин бил прекратен побоя над
тъжителя. Нанесеният побой бил видян и от свид.С , която се е намирала в дома
си и е наблюдавала случващото се от там, като не се е намесвала. За инцидента
научила и съпругата на тъжителя, която излязла на улицата и видяла съпруга си в
кръв. Малко по-късно на мястото на инцидента пристигнала спешна помощ, както и
двамата свидетели К. и С.-полицейски служители и също установили, че тъжителят
е пострадал при този инцидент, както и че същият бил откаран в болницата в гр.Т.
за оказване на медицинска помощ. От показанията на посочените свидетели,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност се установява приетата и изложена от
съда фактическа обстановка. Безспорно се установява, че именно подсъдимият е
нанесъл побои на тъжителя, че му е нанесъл няколко удара с дървен крак от стол,
че при първия удар тъжителят е паднал на земята и след това е имало и други
удари по тялото му до намесата на свид.Г , който е и прекратил побоя. Съдът
приема за обективни и кредитира показанията на посочените свидетели-очевидци на
деянието на подсъдимия и на нанесените от него удари, показанията на тези
свидетели безспорно се допълват взаимно и се подкрепят от показанията на
роднините на тъжителя и на полицейските служители, от приложените по делото
медицински удостоверения и от заключението на съдебно-медицинската експертиза,
както и от обясненията на самия подсъдим, който в крайна сметка не отрича, че е
ударил тъжителя, но твърди, че и той е бил ударен от тъжителя с лопата.
Съдът
не приема за обективни показанията на внучката на подсъдимия в частта им, в
която твърди, че тъжителят е ударил дядо и и едва тогава същият е ударил
тъжителя, тъй като от показанията на свидетелите-очевидци на деянието се
установява, че внучката на подсъдимия не е била на мястото на инцидента, от
друга страна следва да се има предвид и близките родствени отношения между нея
и подсъдимия, а така също и обясненията на самия подсъдим, който твърди в
съдебно заседание, че държи на обяснението, което е дал пред полицай О.Р..,
като в това обяснение подсъдимият никъде не е заявил, че е бил ударен от
тъжителя с лопата, а твърди, че е бил ударен от свид.Г .
В
тази връзка съдът не приема за обективно изложеното от защитника на подсъдимия,
че се касае за деяние по чл.132 от НК, тъй като по делото няма доказателства
пострадалият да е предизвикал подсъдимия с насилие, тежка обида, клевета или
друго противоправно действие, от което да са настъпили или да е било възможно
да настъпят тежки последици за подсъдимия или негови близки. В тази връзка
следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.132 от НК изисква състоянието на
силно раздразнение, при което е нанесена телесната повреда, да е предизвикано
от определено поведение на пострадалия. Това поведение обезателно трябва да
бъде противозаконно и да се е изразило в насилие, тежка обида, клевета или
друго тежко противозаконно действие. В разглеждания случай извод за наличие на
такова противозаконно действие не може да бъде направен, тъй като един от
главните критерии, за да се приеме, че телесната повреда е причинена другиму в състояние
на силно раздразнение е внезапността на извършеното престъпление като непосредствена
реакция от предшестващите го събития. Ответните действия на подсъдимия
обезателно трябва да следват противозаконните действия на пострадалия. В настоящия
случай няма такива действия на тъжителя, същият по никакъв начин не е
провокирал подсъдимия, напротив самият подсъдим е вървял след тъжителя, носел е
дървен крак от стол, нанесъл му е удари, при които му е причинил описаните
по-горе телесни увреждания.
Съдът
приема за безспорно установено, че причиненото телесно увреждане на тъжителя е
в следствие действията на подсъдимия, които е имал контакт и съприкосновение с
тъжителя, като му е нанесъл удар по главата, от който тъжителят паднал на
земята и след това му е нанесъл още удари по тялото. Съдът приема, че
единствено действията на подсъдимия са в причинна връзка с причиненото телесно
увреждане на тъжителя, описано по-горе.
При
така установената по несъмнен и безспорен начин и възприета от съда фактическа
обстановка е налице престъпление по чл.130 ал.1 от НК осъществено от обективна
и субективна страна от подсъдимия Д., като от обективна страна на дата
20.08.2018 година, в периода от 05,40 до 06,00 часа в с.Г., Л област, на улица „Г Б “ № , чрез нанасяне на удари с дървен
предмет-крак от стол, умишлено е причинил на Р.Г.И. *** телесна повреда,
изразяваща се в разкъсно-контузна рана на главата, хематоми в областта на ляв
лакет и дясно коляно, както и лека степен на сътресение на мозъка, без загуба
на съзнание, а само зашеметяване, обуславяща временно е неопасно разстройство
на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а от субективна страна е
осъществил деянието умишлено, като е съзнавал неговия общественоопасен
характер, неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване,
предвид това, че е бил подготвен, като е носел със себе си предмет-дървен крак
от стол, а и предвид силата и насочеността на ударите.
По този начин
подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав
на чл.130 ал.1 от НК, поради което съдът го призна за виновен по този текст от
НК, но тъй като за това деяние, законодателят е
предвидил наказание до 2 години лишаване от свобода или пробация, подсъдимият
не е осъждан /реабилитиран е за първото деяние по чл.86 от НК, а за второто и
третото деяние по чл.88а от НК/ и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, както и от деянието му
няма причинени имуществени вреди намира, че са налице основанията на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност, като му се наложи
административно наказание, като прие, че едно наказание глоба към предвидения
от закона минимум, а именно глоба в размер от 1200 лева в полза на държавата,
предвид възрастта на подсъдимия и отчасти направеното от него признание за
извършеното, напълно съответства на извършеното и ще изиграе своята
възпиращо-предупредителна и възпитателна роля, както по отношение на него, така
и по отношение на останалите граждани.
С
оглед всички обстоятелства по делото, състоянието на пострадалия, претърпените
от него болки, страдания, неудобство, характера и тежестта на причиненото му
телесно увреждане, срока на лечение и възстановяване, съдът уважи предявения
срещу подсъдимия граждански иск за неимуществени вреди по справедливост, като
осъди подсъдимия да заплати на тъжителя сумата от 2000 лева за причинените му
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до
окончателното и издължаване, като за разликата до пълния претендиран размер от
3000 лева, гражданския иск за неимуществени вреди, като неоснователен и
недоказан отхвърли.
С оглед на изложените съображения, съдът постанови своята
присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: