№ 895
гр. София , 25.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000501151 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №261044/05.11.2020г., постановено по гр.д.№5385/2017г., СГС е
- признал за установено при условията на чл. 422 от ГПК, съществуването на вземане
в полза на ищеца „Банка ДСК“ЕАД, ЕИК121830616 срещу ответника З. Г. Б.,
ЕГН**********, за сумата от : 76 120.19 лева /седемдесет и шест хиляди сто и двадесет лева
и деветнадесет ст./, представляваща дължима главница по Договор за ипотечен банков
кредит от 25.04.2007 г., заедно със законната лихва от 07.12.2016 г. до окончателното
изплащане на задължението ; 6483.63 лева, представляваща заемни такси, заедно със
законната лихва от 07.12.2016 г. до окончателното изплащане на задължението; 45 928.85
лева/четиридесет и пет хиляди деветстотин двадесет и осем лева и 85 ст./, представляваща
дължима договорна лихва за периода от 07.12.2013 г. до 06.12.2016 г. и за сумата от 2426, 66
лева /две хиляди четиристотин двадесет и шест лева и 66 ст. /, представляваща
санкционираща лихва, за периода от 07.12.2013 г. до 06.12.2016 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
16.12.2016 г. по ч. гр. д. № 71713/2016 г. по описа на 90 състав при СРС ;
- отхвърлил предявените претенции, за установяване съществуването на
1
подлежащо на принудително изпълнение вземане, както следва: за сумата от 2900.41 лева,
като част от претендираната главница общо за 79 020.60 лева, в частта за сумата от 24 191.29
лева, като част от претендираната договорна лихва общо за 70 120.14 лева, както и в частта
за сумата от 1237.21лева, като част от претендираната санкционираща /наказателна/ лихва
общо за 3663.87 лева.
Срещу решението в частта, в която предявените по реда на чл.422 от ГПК искове са
били уважени, е постъпила жалба от ответника, в която се правят оплаквания за неговата
недопустимост и неправилност.Решението на първоинстанционния съд е недопустимо и
следва да бъде обезсилено, тъй като са били налице основания за отвод на съдията, на
основание чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, който е разглеждал дело между същите страни и предмет,
и е постановил решение по същество на спора. Установява се, че по двете производства са
формирани различни изводи както по отношение на момента, от който е настъпила
предсрочната изискуемост на вземането на банката, така и относно датата, на която е
преустановено обслужването на кредита. От събраните по делото доказателства се
установява, че предсрочната изискуемост на кредита е била обявена на длъжника още през
2014г., когато му е бил връчен препис от исковата молба по гр.д.№1335/2014г. по описа на
СГС.Именно поради това следва да се приеме, че с предприетото от кредитора връчване на
последваща покана от 2016г., с която да се обяви кредита за предсрочно изискуем се цели
удължаване на срока на погасителната давност, което е недопустимо.Привежда се
аргументация за опорочена процедура по връчване на втората покана, тъй като е нарушена
процедурата по чл.47 от ГПК, което означава,че най-ранният момент на уведомяване на
длъжника за предсрочната изискуемост на задължението е връчване на препис от исковата
молба по настоящото дело.С оглед на горното моли съда да отмени решението в
обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да отхвърли предявените
искове
В срок е постъпил отговор от ищеца „Банка ДСК“ЕАД, в който се изразява
становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на решението в
обжалваната му част.От събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че между страните по делото е бил сключен договор за ипотечен кредит, по силата на
който на ответника е била предоставена в заем сумата от 81 000лв., която е следвало да се
върна за срок от 240 месеца.Кредитът е изцяло усвоен, задължението е погасено частично и
е налице остатък за плащане.Между страните е било проведено предходно производство,
което е приключило с влязло в законна сила решение, с което предявения от кредитора иск е
бил отхвърлен.Съдът се е позовал на т.18 от ТР№3/2004г. на ВКС, като е приел, че
кредиторът не е обявил надлежно на длъжника предсрочната изискуемост на вземането.Това
не преклудира възможността в последващо производство банката да предяви повторно
своята претенция. Неоснователни са оплакванията, които са свързани с предпоставките за
отвод на съдията-докладчик, тъй като не са налице основанията за това.Моли съда да
потвърди решението в обжалваната му част.
2
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна и правна
страна :
Жалбата на ответника е в срок и производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените в жалбата оплаквания, които са свързани с неговата правилност.
Основното оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд се
изразява в това, че съдията-докладчик е следвало да се отведе от разглеждане на делото, тъй
като са съществували съмнения относно неговата безпристрастност. Безспорно е по делото,
че между същите страните е било проведено предходно производство, което е било с
предмет искове на „Банка ДСК“ЕАД, източник на които е бил процесния договор за
заем.Производството е приключило с влязло в законна сила решение, с което исковете на
кредитора са били отхвърлени като неоснователни.Съдът е отхвърлили исковете на
формално основание, без да формира извод дали в действителност са налице
предпоставките за предсрочна изискуемост на цялото вземане на кредитора, респ. дали
длъжника е изпаднал в забава, като е приел, че изявлението за предсрочна изискуемост не е
достигнало до адресата.С оглед на изложеното не може да се приеме, че са били налице
основания за отвеждането на съдията-докладчик.
Неоснователно е и второто оплакване.Както бе посочено предходното производство е
приключило с отхвърлително решение, което не е било обжалвано от страните.Претенцията
е била отхвърлена, тъй като осъдителния иск е бил преждевременно предявен и
изискуемостта на задължението не е настъпила до приключване на устните състезания пред
съответната инстанция.Формирана е сила на присъдено нещо, че вземането не съществува
към посочения момент, което не съставлява пречка за предявяване на нов иск, след като
настъпи изискуемостта. Връчването на препис от исковата молба е било извършено преди
приключване на устните състезания, поради което не може съдът, който разгледа
настоящото дело да формира друг извод относно изискуемостта на вземането – настъпила е
в хода на вече приключилото производство.
Неоснователно е оплакването, че изявлението на кредитора за предсрочна
изискуемост на задължението не е достигнало до длъжника преди образуване на настоящото
производство.На първо място следва да се отбележи, че нотариалната покана, в която е било
обективирано изявлението на „Банка ДСК“ЕАД за предсрочна изискуемост на кредита, е
била връчена по реда на чл.47 от ГПК през 2016г.Към този момент процесуалния закон не е
поставял изискване невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото
адрес да се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една
седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен
3
ден/допълнението е от 2017г./.Отделно от това цитираното правило е неприложимо в
случая, в който длъжностното лице по призоваване установи, че призоваваният не живее на
адреса.В нотариална покана рег.№1075/16.03.2016г. е отразено изявлението на брата на
ответника, че последният не живее на адреса, а е в провинцията.
На основание чл.272 от ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционния съд относно възражението на ответника, че част от клаузите на
договора са неравноправни, както и по отношение на непогасената част от вземането по
договора за кредит.В жалбата няма нарочни оплаквания срещу решението в тази му част, по
които следва да се произнесе въззивния съд.
Предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск е основателен и следва да бъде
уважен.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което решението в обжалваната му част като правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261044/05.11.2020г., постановено по гр.д.№5385/2017г.
на СГС в частта, в която е признал за установено при условията на чл. 422 от ГПК,
съществуването на вземане в полза на ищеца „Банка ДСК“ЕАД, ЕИК121830616 срещу
ответника З. Г. Б., ЕГН**********, за сумата от : 76 120.19 лева /седемдесет и шест хиляди
сто и двадесет лева и деветнадесет ст./, представляваща дължима главница по Договор за
ипотечен банков кредит от 25.04.2007 г., заедно със законната лихва от 07.12.2016 г. до
окончателното изплащане на задължението ; 6483.63 лева, представляваща заемни такси,
заедно със законната лихва от 07.12.2016 г. до окончателното изплащане на задължението;
45 928.85 лева/четиридесет и пет хиляди деветстотин двадесет и осем лева и 85 ст./,
представляваща дължима договорна лихва за периода от 07.12.2013 г. до 06.12.2016 г. и за
сумата от 2426, 66 лева /две хиляди четиристотин двадесет и шест лева и 66 ст. /,
представляваща санкционираща лихва, за периода от 07.12.2013 г. до 06.12.2016 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК от 16.12.2016 г. по ч. гр. д. № 71713/2016 г. по описа на 90 състав при СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5